ВАЛЕРИ ПЕТРОВ (Валери Нисим Меворах) - поет, сценарист, драматург и преводач.

Роден е на 22.04.1920 г. в София.  Баща му - д-р Нисим Меворах, е виден адвокат, обществен деятел и дипломат, автор на книга за Яворов. Майка му - Мария Петрова, е преподавателка по френски език в една от столичните гимназии. Валери Петров учи в италианското училище в София от първи клас до 1939 г., когато завършва гимназия. Родителите му приемат протестанството в Евангелската църква на столичната „Солунска“ и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.

/Сн.: Иван П. Стоименов/

През 1944 г. завършва хуманитарна медицина в Софийския университет. През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио София. След като през есента на 1944 г. България обявява война на Германия,  Валери Петров се включва в Отечествената война като военен кореспондент на фронта (в. "Фронтовак"). После е журналист и редактор в радиото, а също и един от основателите и заместник-главен редактор на популярния сатиричен вестник "Стършел" (1945-1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.

От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. Бил е редактор в Студия за игрални филми, редактор на издателство "Български писател", народен представител в VII ВНС. Академик на БАН (2003).

Поет, киносценарист, драматург и преводач, Валери Петров е човек, чийто авторитет далеч надхвърля "рамките" на културния живот. Автор е на прекрасни филмови сценарии, на нежна любовна лирика, елегантни сатирични поеми със силен граждански заряд и стихове за деца.
Той е и преводач на английска, руска и италианска литература.

На Валери Петров България дължи такова капитално дело като пълния превод на Шекспировите творби.
 

Творчество

Първите си стихове печата през 1936 г. в сп. "Ученически подем". През 1938 г. излиза от печат първата му книга "Птици към север" с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: "Палечко", "На път", "Ювенес дум сумус", "Край синьото море", "Тавански спомен" и стихотворния цикъл "Нежности". Автор на цикъл стихотворения "Стари неща малко по новому" (1945), "Стихотворения" (1949), поемата "В меката есен" (1960), пътеписа "Книга за Китай" (1958), пиесата "Когато розите танцуват" (1965), сатирични стихотворения и поеми "На смях" (1970), "Бяла приказка" (1977), "Копче за сън" (1978), "Пет приказки" (1986), Избрани произведения в 2 тома (1990) и др. Пише сценарии на игралните филми: "Точка първа" (1956), "На малкия остров" (1958), "Слънцето и сянката" (1962), "Рицар без броня" (1966), "Йо-хо-хо", на няколко киноновели и анимационни филми. Преводач на Шекспир, както и на Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Сергей Михалков. Носител на литературната награда на Министерството на просветата за 1987 г., на наградата "Христо Г. Данов" за цялостен творчески принос (2006) и на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" (2007). Вписан е в почетния списък на Международния съвет за детската книга за "Пет приказки" (1988).  Написаните от Петров пиеси като „Честна мускетарска", драматизациите по "Пет приказки" и "Копче" за сън" и др.  не слизат от сцената  на театрите ни вече много години. 

През април 2010 г. Валери  Петров отпразнува 90-годишния си юбилей с две нови произведения.

Снимка: Stand.bg

/Използвани източници: Liternet, Stand.bg,  blitz.bg/

Починал на 27 август 2014 година.

 * * *

Вижте още:

• "Бележити български евреи"  /"Народът на България", Омда/