Ваклуш Толев е роден на 7 януари 1923 г. в деня на Рождество Христово. Родното му място е село Поповица — Папазли.
Учи право в Юридическия факултет на Софийския университет; изключен през 1946 г. по политически причини /бил е легионер/. Престоява дълги години по затвори и лагери. Там пише поезия, драми, философски есета; изучава немски, френски, английски език.
Излиза от затворите и по-късно завършва богословие в Духовната академия, София. Работи в Пловдивската митрополия като библиотекар; във взаимодействие с отдел "Култура" — Община Пловдив, създават в Пловдив първата Иконна изложба.
През 1991 г. започва да чете лекции по История на религиите в Пловдивския и Софийския университети; изнася лектории и слова в научните и културни центрове на страната.
Ваклуш Толев е автор на трилогията История и теория на религиите и книгата Седемте Лъча на еволюцията. Автор на списание "Нур" и на Алманах "Послания на Планетния Логос". На 28 август 1993 г. по повод 50 г. от смъртта на Цар Борис Трети за първи път е прокламирана идеята на Ваклуш Толев да се изгради Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи и утвърждаване на 28 август за Ден на безсмъртните българи.
Негово е и предложението да се влючи в "Хартата за правата на човека" и клауза за правата на душата, като се премахне прилагането на "анатема" в религиите и понятието "враг" в социално-гражданските отношения.
Ваклуш Толев е създател на учение, наречено от него "Път на Мъдростта", институционализирано чрез т.н. "Дом на Мъдростта" (замислен като "първообраз на храма на бъдещето - без олтар и обреди"), и на сдружението "Общество Път на Мъдростта".
Според БПЦ учението на Толев е синкретично - с елементи от източните религии, орфизма, теософията, неоплатонизма, кабала, прабългарска символика и т.н. - т.е. едно от ученията на Ню Ейдж, спроед което сам човекът е строител на спасението си.
Подобно на Дънов, който организира годишни срещи в Рила, Толев организира срещи в Родопите. Този избор не е случаен, защото както за Дънов, така и за Толев в двете планини се намират орфически светилища.