Елена Белякова: Българското малцинство исторически играе много голяма роля в Молдова
05 юли 2012 | 18:06 | Агенция "Фокус"
Елена Белякова, генерален директор на Бюрото на междуетническите отношения в Молдова, в интервю за Агенция „Фокус” за политиките по отношение на националните малцинства в Молдова и за ролята на българското малцинство.
Фокус: Г-жо Белякова, какви са основните дейности на Бюрото на междуетническите отношения в Молдова спрямо отделните малцинства?
Елена Белякова: Бюрото на междуетническите отношения е правителствена структура, която определя политиката в областта на междуетническите отношения. То се занимава с всички малцинства, които живеят на територията на Република Молдова, с многобройните малцинства като украинци, руснаци, българи, гагаузи и с огромно количество по-малки малцинства, които живеят в Молдова, а те са около четиридесет. Бюрото се занимава с подкрепа на национално-културната самобитност, на изучаването на родните езици и на изучаването на държавния език. Има училища, където някои предмети се учат на езика на малцинството. Поддържа културните мероприятия, които провеждат малцинствата.
Другото направление, по което работи Бюрото, е мониторинг на международни документи, такива, като Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация, Европейската хартия на регионалните езици или езиците на малцинствата и други международни документи, които се намират в постоянен мониторинг в Бюрото на междуетническите отношения.
Още едно направление на нашето Бюро е дейност в подкрепа на молдовската диаспора, която се намира зад граница.
Фокус: Молдова е декларирала ясно стремеж към евроатлантическа интеграция. Какво е мястото на правата на малцинствата в преговорния процес?
Елена Белякова: Искам да кажа, че от всички европейски структури нашата законодателна база в областта на осигуряването правата на националните малцинства, е призната за една от най-добрите. Според оценките, тя обезпечава в пълна степен съблюдаването правата на националните малцинства. Освен това, ние постоянно развиваме тази законодателна база, в такъв смисъл, че излизат нови документи в подкрепа на отделни категории население, например в подкрепа на ромското население. Беше приет план за подкрепа на ромското население до 2015 година. Вече не говоря за други националности, които живеят в Молдова. Така че – относно законодателната база, тя е много добре разработена и съответства на европейските стандарти.
Фокус: Каква е ролята на българското малцинство в Молдова?
Елена Белякова: Българското малцинство исторически играе много голяма роля в Молдова. Първо, това е многобройна общност. Второ, имаме цял район, Тараклийски район, където българското малцинство живее компактно и където българите са повече от 80% от населението. В района съществува и функционира Тараклийският университет, в който студентите изучават и филология, и история, и други предмети. Българското малцинство заема много важно място в републиката. Основната част от българите живеят тук повече от 200 години. Молдова планира да ратифицира Европейската хартия на регионалните езици или езиците на малцинствата и един от основните четири езика, които Молдова взима под своя защита, е българският език.
Фокус: Има ли свои представители в държавните и местни институции българското малцинство?
Елена Белякова: Разбира се, че има. Що се отнася до ръководството на Тараклийския район, в ръководството почти всички са българи. Има българи и в парламента, и в правителството, и в различни органи на властта.
Фокус: Кои бяха последните проблеми, по които се обърнаха за помощ към Вас от българското малцинство?
Елена Белякова: Не мога да кажа, че от българското малцинство са се обръщали по проблем, непосредствено свързан с тях. Не са възниквали сериозни въпроси. В рамките на Бюрото на междуетническите отношения съществува Координационен съвет на етнокултурните организации и в него влизат около 80 различни организации на различни етноси. Представители на шест българските организации, които работят в Молдова, влизат в състава на този съвет. Българите, както и всички останали, участват в мониторинга и анализа на тези документи, които отиват в парламента на Република Молдова. Те участват във всичко, което засяга и руския език, и държавния език, и трудовия кодекс, и много други въпроси. Училищата също работят. Има такъв предмет „История, традиции и култура на народа”, и в частност – на българския народ. Така че – българското малцинство не се е обръщало по специални проблеми. Но има въпроси, които вълнуват всичките националности.
Освен това, съществува Управление на Координационния съвет, където влизат по-малко организации и което е създадено, за да съдейства тези въпроси да се решават по-оперативно. В началото на юни тази година имаше среща на Координационния съвет с председателя на парламента г-н Мариан Лупу. В хода на тази среща представителите на обществените организации изразиха желанието при председателя на парламента да се организира Консултативен съвет от представителите на националните малцинства и сега това предложение ще се разглежда. Мисля, че в близкото време той ще бъде решен. Това още повече ще подпомогне консултирането на тези документи, които са важни за представителите на националните малцинства в Молдова.
Фокус: Малцинствата в Молдова имат ли свои медии и каква е политиката на молдовската държава в това отношение?
Елена Белякова: В обществената телевизия Moldova1 съществува редакция, където има отделни предавания, които представляват малцинствата. Има такова руско предаване, българско предаване, украинско предаване, гагаузко предаване, предаване за ромското население. Има общо предаване, което се казва „Под едно небе”. В Тараклийския район има свои медии - и държавни, и частни. Що се отнася до печата, доколкото знам на национално ниво няма вестник, който да се издава на български език.
Ала ЖЕЛЕЗКОВА