БПС - БЪЛГАРСКИ ПРОФЕСИОНАЛНИ СЪЮЗИ. “Масова, самодейна обществено-политическа организация на работническата класа, служещите и други трудещи се, организирани на доброволни начала, без разлика на политическа принадлежност, националност, раса, пол и религиозни убеждения”. Такива са БПС според техния устав (С.,1977, стр. 4). В действителност става дума за контролирана от партийната върхушка структура, в която няма място за “самодейност” и “доброволни начала”. Синдикалните протести или стачките са немислими. Членството в БПС е практически задължително, като вноските се удържат направо от заплатата. Основната организационна единица е първичната профорганизация. БПС са създадени на основата на отраслово-производствения принцип, съчетан и с териториалния. В организацията властва “демократическият централизъм”. Върховен орган е конгресът, а между конгресите – Централният съвет. Печатен орган е в. “Труд”, а издателство – “Профиздат”.

В реалния живот профсъюзите отделят много място на “мобилизацията на масите” за високи производствени резултати, повишаване производителността труда, подобряване на квалификацията и т.н. Те ръководят т.нар. социалистическо съревнование. От друга страна профсъюзите се занимават и с безопасността на труда, здравословната среда, отдиха и почивката на трудовите колективи, организирането на евтини столови, културни и спортни изяви и т.н. В залеза на комунистическата епоха профсъюзите притежават огромна база от почивни станции, санаториуми, спортни съоръжения и др. В края на 1989 БПС са преименувани на КНСБ (Конфедерация на синдикатите в България), която преотстъпва част от имуществото си на опозиционния синдикат “Подкрепа”. Впоследствие почти цялата профсъюзна собственост е разграбена или приватизирана, което в крайна сметка е едно и също.