Българска социалистическа партия /БСП/

Българската социалистическа партия /БСП/ е учредена на 2 август 1891 г. на в. Бузлуджа като Българска социалдемократическа партия. През 1903 г. част от партията се обособява в Българска работническа социалдемократическа партия /тесни социалисти/. През май 1919 г. се преименува в Българска комунистическа партия /БКП/ и става член на Комунистическия интернационал. През 1938 г. се преименува в Българска работническа партия /комунисти/, която през 1948 г. се преименува отново в Българска комунистическа партия.

От 3 април 1990 г. се нарича Българска социалистическа партия и под това име се регистрира на 10 април същата година по Закона за политическите партии. БСП е най-многобройната политическа партия в България. Тя участва самостоятелно в изборите през юни 1990 г. и спечелва мнозинство във Великото народно събрание. На 13 октомври 1991 г. БСП е в предизборен съюз с други партии и получава 33% от гласовете и 106 места в 36-то Обикновено Народно събрание. Изградена е на териториален и професионален принцип - състои се от първични партийни организации по местоживеене и от клубове по интереси. Организира се на принципа на демократичното единство. Допуска съществуването на идейни течения. В нейните редици са обособени като такива Обединение за социална демокрация /ОСД/, Марксистка платформа и Алтернативно социалистическо обединение /АСО/.

През ноември 1994 г. към БСП е учредена младежка организация - Българска социалистическа младеж.

През ноември 1994 г. БСП и коалиция печелят убедително изборите за 37-то НС с 43,5% от гласовете и 125 мандата в НС на базата на 2 262 943 гласа, подадени за коалицията.

На 25 януари 1995 г. съставят правителство начело с Жан Виденов - председател на партията. След една неуспешна година той и правителството му подават оставка под натиск на вътрешнопартийната опозиция в края на декември 1996 г.

При изборите от април 1997 г. БСП и коалиция /Демократична левица/ печели 939 308 гласа или 22,07% от гласовете и 58 мандата в 38-то НС. Това е тежко поражение за партията и коалицията, които получиха повече от два пъти по-малко мандати отколкото в 37-то НС.

По официални данни на БСП от април 1998 г., един месец преди 43-ия редовен конгрес на партията на 1 май,  напусналите членове на БСП от 1994 г. са около 42 300, а новоприетите - 2961.  Към 2000 г. социалистите са 253 801, обединени в 8453 основни организации. В активна възраст са 41% от членовете на БСП. Само 1% от тях се занимават с частен бизнес. Стопанските ръководители, членове на соцпартията, също са 1% от състава й.

Партийното знаме е аленочервено с бели букви "БСП". Партиен празник - 2 август /денят на нейното създаване/. Емблемата на БСП е червена роза със зелени листа на бял фон.

Печатен орган - в-к "Дума" с главен редактор Стефан Продев до 2000 г. След това вестникът се оглавява от Пламен Енчев, Вечеслав Тунев, Соня Ангелова и Евгений Станчев/до 2005 г./ Към момента /2012 г./ гл. редактор на вестника е Юрий Борисов.

Ръководни органи: Конгрес, Общопартийна конференция, Висш съвет, Изпълнително бюро, Общопартийна контролна комисия, а по-късно започва да се издава от бизнесмена Петър Манджуков.
 
На 26 август 1999 г. БСП се регистрира за участие в местните избори през октомври без коалиционните си партньори от "Екогласност" и БЗНС "Ал. Стамболийски". "Правим това поради целесъобразност, за да имаме по-голяма свобода за коалиции по места", съобщава шефът на столичната БСП Никола Койчев. Съюзът, с който БСП е в парламента, не е разтрогнат, разбрали сме се с останалите от Демократичната левица, е заявил Койчев.

Ръководството на БСП оцени представянето на партията на местните избори през октомври 1999 г. като успешно.БСП  успешно се противопостави на опитите на СДС да я превърне в третокласна политическа сила в резултат на изборите.

От 262 общини в България, БСП спечели 115. Тя победи в 14 областни града, сред които са Варна, Бургас и Русе.БСП спечели 28% от гласовете. На много места тя правилно се ориентира и позволи на своите кандидати да се представят като независими и надпартийни. БСП прояви и по-голяма сговорчивост в създаването на различни коалиции по места, за да не победят кандидатите на СДС.

Отношенията с левите партии останаха трудни и сложни, като многократно договаряната лява коалиция се провали. Тя успя да се реализира само в отделни общини благодарение на местните организации. Проблемите около лидерството на Георги Първанов (избран за президент на Р България през 2001 г.) и тогавашното ръководство бяха туширани, но фракциите в партията останаха да действат от своите традиционни позиции.

В сравнение с местните избори през 1995 г. БСП понесе чувствителна загуба, но в сравнение с подадените гласове за партията на парламентарните избори през 1997 г. загубата бе поносима. БСП продължава да е първостепенна и главна опозиционна сила в България, която бавно и трудно с реформира спрямо бързо протичащите процеси в страната.

В началото на март 2000 г. се проведе пленум на БСП за одобряване на  документите за конгреса на партията през май.

"Европейската и евроатлантическата интеграция във всички структури - икономически, политически и военноотбранителни, ще бъдат приоритетна задача на БСП",  бе записано в Националната стратегия за развитие. Документът бе приет от 43 гласа. Против гласуваха само шестима, а 11 се въздържаха.

Документът се приема от делегатите на конгреса на БСП през май 2000 г.  БСП обаче заявява, че ще настоява при покана за членство в НАТО въпросът да се  реши с референдум. До поканата от БСП ще си партнира активно с пакта.  "Решението ни не е емоционално, а произтича от търсенето на максимални гаранции за сигурността на страната ни", така лидерът на БСП Първанов обясни промяната в позицията на соцпартията за НАТО.

Крачката напред нямало да противоречи на програмата на БСП и не означавала преосмисляне на минали позиции като тези за войната в Косово.

"Илюзия е, че БСП може да управлява самостоятелно. Бъдещите ни коалиционни партньори гледат към НАТО", е обяснил пред пленума Бриго Аспарухов от ДЕР. Аспарухов е бил и против референдум за НАТО. Той е поискал пленумът да гласува тайно "за" или "против" пакта, защото участниците в него били репрезентативна извадка на БСП. Журналистите да са коректни в отразяването на позицията на социалистите по НАТО, защото ако БСП е против НАТО, 1/3 от българите ще са против, призова Първанов. Според него е по-добре чрез БСП, макар и бавно, скептиците да бъдат убедени в нуждата от интегриране.

Според противниците на пакта заради интеграцията в НАТО се измества дискусията за управлението на страната. Александър Лилов се е оплакал от централизация в БСП. Той е  критикувал остро подготвените от лидера Първанов материали за конгреса. "Налице е сериозна опасност конгресът да се размине с очакванията на електората", е предупредил Лилов.

БСП е национална партия, са записали за първи път в програмната си декларация социалистите. По-долу се уточнява, че БСП е европейска, масова и парламентарна. Документът препоръчва идейния плурализъм в БСП. Първанов обаче е напомнил, че той /плурализмът/ не трябва да се изражда в сепаратизъм и фракционерство. /"24 часа"/

Към централата на БСП се създава Съвет по евроинтеграция, който ще събира материали за хода на преговорите и ще обучава актива на БСП по въпросите на евроинтеграцията. Създаването му бе препоръчано от Първанов в нарочен доклад за задачите на БСП в хода на преговорите с ЕС. Ще следим преговорите отблизо, защото има реални възможности ние да подпишем споразумението за членство, заяви Първанов. Той ще контролира работата на съвета като негов председател.  30 работни групи ще следят всяка една от темите на преговорите. Специално за нуждите на съвета БСП ще се включи в Интернет и ще си направи имейл адрес. БСП ще настоява и за редовни заседания на КСНС при президента по въпросите на евроинтеграцията.

На 6-7 май 2000 г.  в София се проведе 44-ият конгрес на БСП. Присъстваха 733 делегати от цялата страна. Изборите за ръководство на партията бяха в първия ден преди отчета на дейността на партията.  С голямо мнозинство за председател бе преизбран Георги Първанов.

В избора на членове за Висшия партиен съвет проф. Александър Лилов събра повече гласове от Първанов. Избрани бяха и 95 члена на Висшия партиен съвет, сред които Янаки Стоилов, Любен Корнезов, Анжел Вагенщайн, Атанас Папаризов, Георги Божинов, Румен Овчаров, Бриго Аспарухов, Емилия Масларова, Красимир Премянов. Във ВПС не влязоха Димитър Иванов, Клара Маринова, Димитър Гронев и Румен Гечев. Съотношението на силите във ВПС показват триумф на линията "Първанов". Независимо от това "Открит форум" и Александър Лилов успяха да пласират достатъчно свои хора в новия ВПС.

Пленумът на БСП на 14 май избра Георги Божинов и Румен Овчаров за заместници на Първанов и общо 15 души в изпълнителното бюро, 8 от които са нови лица. За говорители на партията бяха избрани двама - досегашният Ангел Найденов и Младен Червеняков.

От приетите на конгреса решения като най-важно може да се посочи приетата декларация за интеграция на България в НАТО, без да се изключва възможността за референдум по въпроса.

"Открит форум" и "Марксическа платформа" не се противопоставиха остро и декларацията беше приета с голямо мнозинство, което е категорична победа  на линията "Първанов". С този документ БСП открито изрази желанието си за приобщаване на партията към западноевропейските социалдемократически ценности. Това е и едно от условията, повдигнати от ДПС и Ахмед Доган за съвместно управление на страната. Впечатляваща реч на конгреса произнесе Ахмед Доган, който след 10-годишно противопоставяне на социалистическата партия сключи примирие с БСП в името на бъдещото управление на страната.

Георги Първанов открито обяви ДПС за стратегически партньор в бъдещото управление, а Доган определи БСП като прагматична сила, с която всеки трябва да се съобразява.

Най-важното решение, засягащо вътрешната политика на страната, е открито обявената заявка на БСП за властта. Първанов декларира, че БСП, след като поеме властта, ще продължи курса на реформи, приватизация и структурни преобразования. Същевременно той отбеляза, че БСП ще управлява по начин, който ще изключва корупцията, а реформите ще имат поносима социална цена.
Решенията на конгреса предизвикаха веднага силно раздразнение сред управляващите, които реагираха емоционално.

*Още за конгреса тук и тук.
 май 2000 г.

 

2001 - след парламентарните избори през юни БСП остава формално в опозиция, но на практика близки до нея фигури (Костадин Паскалев, Димитър Калчев) са включени в правителството на Симеон Сакскобургготски, излъчено от спечелилото изборите НДСВ (Национално движение Симеон ІІ).

2005 - в парламентарните избори през юни БСП не успява да постигне очакваното мнозинство, достатъчно за сформирането на самостоятелен кабинет, но все пак вкарва в Народното събрание 82-ма депутати.

Връчен й е мандат за съставяне на правителство след проточили се преговори за тристранна коалиция за управление (БСП, ДПС, НДСВ) и отказ на НДСВ за участие в тази коалиция. На 24 юли Сергей Станишев връчва на Първанов официалното предложение на БСП (в коалиция с ДПС) за кабинет, който да бъде гласуван в Народното събрание. След драматични обрати на гласуването в Парламента Станишев е одобрен за премиер с един глас, но предложеният от него кабинет не получава мнозинство (не му достига един глас), за да бъде утвърден. Мандатът бива обявен за изчерпан без успех и върнат на президента Първанов.

В крайна сметка Станишев формира правителство с мандата на ДПС. Това е правителство на тройната коаллиция БСП, ДПС, НДСВ, в което постовете се разпределят по формулата 8:5:3.

2009 - БСП губи властта след парламентарните избори, спечелени от ГЕРБ, но Станишев запазва поста си.

 

В парламентарните избори на 5 октомври 2014 година участват като коалиция от партии:

КП БСП лява България

1. ПП „БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ"
2. ПП „ПАРТИЯ БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ"
3. ПП „ДВИЖЕНИЕ ЗА СОЦИАЛЕН ХУМАНИЗЪМ"
4. ПП „ЕВРОПЕЙСКА СИГУРНОСТ И ИНТЕГРАЦИЯ"
5. ПП „КОМУНИСИЧЕСКА ПАРТИЯ НА БЪЛГАРИЯ"
6. ПП „ЗЕМЕДЕЛСКИ СЪЮЗ „АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ"
7. ПП „НОВА ЗОРА"
8. ПП „ПОЛИТИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ ЕВРОРОМА"
9. ПП „СОЦИАЛДЕМОКРАТИ"
10. ПП „ПАРТИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ КОМУНИСТИ"
11. ПП „ЕКОГЛАСНОСТ"
12. ПП „ОБЕДИНЕНА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ"
13. ПП „СЪЮЗ НА КОМУНИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ"

 

От 27 юли 2014 г. до 8 май 2016 председател на Националния съвет на Българската социалистическа партия и лидер на коалиция БСП Лява България (Коалиция за България преди парламентарните избори през 2014 г.) е Михаил Миков.

На 8 май 2016 г. за председател на БСП е избрана Корнелия Нинова -  след балотаж, в който участват тя и дотогавашният лидер Михаил Миков (с 395 гласа срещу 349 за Миков). Нинова е първата жена, която застава начело на БСП, както и първият политик, спечелил поста на конгрес, а не избран като наследник на отиващ си лидер.

 

Четиридесет и седми редовен конгрес на БСП

 

Други документи виж тук>>>

 

 

Линкове