Тя е основана като БКП (т.с.) през 1919 година след учредяването на Третия комунистически интернационал (Коминтерна). Нейното създаване е обявено на 22 конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия "тесни социалисти" - БРСДП (т.с.). (Първи конгрес на БКП). Това е едно от крилата на българската социалдемокрация, чийто организиран политически живот започва с конгреса на Бузлуджа през 1891 година.

БКП (т.с.) признава Коминтерна за своя по-висша инстанция. Под натиск на Коминтерна БКП (т.с.) организира и провежда Септемврийското въстание от 1923 година. За въстанието  има достатъчно вътрешни причини. То е насочено срещу правителството, което идва на власт  след военен преврат на 9 юни 1923 година. Тогава министър-председателят Александър Стамболийски е убит. Свалено е правителството на БЗНС.

Септемврийското въстание, свързвано като идея от комунистите с Октомврийската революция, създава страха в българското общество от "болшевишката опасност".

БКП (т.с.) минава в нелегалност. През април 1925 година група ръководители на БКП (т.с.) организира атентат в черквата "Света Неделя". Загиват десетки невинни граждани.

След тази проява на "червен терор"  следва вълната на "белия терор". Тогава са убити Гео Милев, Сергей Румянцев и отново десетки невинни. "Белият терор" фактически продължава с различна интензивност до 9 септември 1944 година. Негова цел е да премахне "болшевишката опасност".

През 1927 година възниква Работническата партия (РП) като легално проявление на БКП (т.с.). През 1938-39 година БКП (т.с.) и РП се сливат в Българска работническа партия (БРП).

През 1942 година БРП инициира създаването на Отечествения фронт (ОФ) - коалиция насочена против прохитлеритката ориентация на България във Втората световна война. Противници на тази ориентация са значителни кръгове от антикомунистическите сили в страната, които нямат нищо общо с ОФ. Все пак основни организатори на въоръжената борба срещу прохитлеристкото правителство са предимно комунистите, земеделците и други, свързани с ОФ.
След преврата от 9 септември 1944 година БКП за около четири-пет години овладява цялата политическа и икономическа власт в страната. Нейното настъпление е облекчено от Ялтенските споразумения (1942), според които България попада в "съветската сфера на влияние".

БКП, водена от основната си политическа цел, "построяването на комунизма", установява "диктатура на пролетариата"(господство на "политическата целесъобразност", а не на закона) и извършва:

- национализация на едрата градска частна собственост (фабрики, работилници, търговски обекти, обекти за услуги и свободно време, жилища);

- индустриализация (от 1949 година до 1989 година е изградена голяма за мащабите и традициите на страната индустрия);

- колективизация (насилственото коопериране на милионите дребни земеделски производители);

- "културна революция" (тотален политически контрол върху цялата духовна дейност - от фундаменталната наука до оркестрите в ресторантите, от празниците до погребенията);

- социална политика (безплатно образование; безплатно здравеопазване; безплатни рецепти за малките деца и за определени категории лица; ниски пенсионни възрасти - 60 години за мъжете, 55 за жените; голям за равнището на страната платен годишен отпуск; тригодишен платен отпуск по майчинство; пълна заетост на всички трудоспособни;   четирийсет часова работна седмица; значимо дотиране на цените на основните хранителни продукти (хляб, мляко, месо), на потреблението на култура (учебници, книги, цените на билетите за представления и постоянни експозиции), на пътническия транспорт (вътрешноградски и междуселищен), на детските храни и дрехи и прочие);

- планиране (държавно-партийният апарат регулира социалния живот на принципите на обсебване на печалбата на печелившите производства; ниско равнище на потребление за цялото население; постоянен дефицит на основни стоки и услуги; ограничаване на социалната активност - производствена и потребителска; политическа целесъобразност  за запазване и укрепване на властта на комунистическата партия. Пазарът, доколкото е съществувал до 9 септември 1944, по същество е ликвидиран). 

Управлението на БКП беше съпроводено с мащабни прояви на държавен тероризъм: 

- разгром на политическата опозиция (1944-1947; хиляди избити, колко - не се знае; десетки хиляди интернирани; хиляди емигрирали; въоръжена съпротива);

- системен терор срещу политическите противници - въображаеми и реални (през целия период на комунизма; имаше хиляди хора, които бяха редовно "прибирани" и "привиквани" - при Унгарските събития, по време на Карибската криза, при Чешката пролет, при почти всички "избори", при различни акции на властта - примерно: посещението на Тито);

- национализация на едрата градска собственост;

- насилствена колективизация в селското стопанство (десетки избити; десетки хиляди физически малтретирани; стотици хиляди морално тероризирани; милиони притеснени и поставени в условията на "стреса на живота"; въоръжена съпротива);

- "македонизация" на Пиринския край (над сто убити; хиляди разселени; упражнен терор над стотици хиляди души за промяна на етническото им самоопределяне);

- системен натиск срещу Вярата (поредица от акции за физическо унищожение на католическата църква; преследване на активните във Вярата православни свещеници; забранени (трайно или временно) или изхвърлени от официалния живот празници: Коледа, Великден, Цветница, Богоявление, Сирни заговезни, Успение на Пресвета Богородица... Постоянни опити за "атеизиране" на празници на Вярата: Гергьовден, Архангелова задушница,  Трифоновден, Илинден, Никулден...; от 1944 до 1989 година в България не беше построен нито един нов Божи храм, а за ремонт на стар трябваше специално разрешение; гражданите бяха подлагани на притеснения, ако редовно посещаваха църковните служби, ако кръщаваха децата си, ако сключваха църковен брак, ако  погребваха близките си с опело...; "кварталната общественост" можеше да се възмути, ако в нечий дом се забележеше молитвен кът; младежите, които кандидатстваха в Духовната семинария, бяха принуждавани да подписват декларация за сътрудничество с Държавна сигурност; църковните имоти бяха одържавени - някои от тях до ден днешен не са върнати; самото функциониране на Църквата беше под постоянен контрол и натиск...). По същия начин се постъпваше с всички вероизповедания.

-"Възродителен процес" (1984-1989) - варварско насилие върху етническото самоопределяне на българските турци и определянето им като "етнически българи"; замяна на характерните за мюсюлманите имена и обичаи на българските турци и българите-мохамедани с християнски и европейско-светски имена (имаше убити, стотици затворени, хиляди разселени, стотици хиляди бежанци в Турция).

В средата на шейсетте години БКП, заедно с повечето комунистически партии, се обвърза с прогнози за развитието на Света, където "построяването на комунизма" се случваше през 1980 година. Тогава комунизмът щеше да победи капитализма по "производителност на труда" и "потребление на глава от населението".

Световният комунизъм се намираше в състояние на Студена война със Свободния свят от четирийсетте години на двайсетия век. Той претърпя пълно поражение:

- в развитието на новите технологии и производството;

- в сферата на потреблението;

- в количеството и качеството на духовната продукция;

- в усъвършенстването на системата на управление на всички равнища и във всички сфери;

- при решаването на междуетнически проблеми;

- в мотивацията за труд и социална изява на своите граждани.

- в развитието на свободното време и забавленията.

- в научните и технологичните постижения. 

Капитализмът се оказа по-динамичен и по-привлекателен за мнозинството от хората, което не означава, че той е в състояние да задоволи окончателно стремежа на човека към свобода и щастие.

Поражението на комунизма в Студената война беше признато от неговите водачи. Чрез система от преговори  между САЩ и СССР от средата на 80-те години се започна разрушаването на комунистическата тоталитарна система. През 1989 година комунизмът рухна. Значителна заслуга за мирния процес имат световните лидери Михаил Горбачов, Роналд Рейгън, Джордж Буш-старши, Хелмут Кол, Франсоа Митеран, Маргарет Тачър, Дън Сяо Пин.

През 1991 година се разпадна Съветският съюз - империята, която беше основната опора на тоталитарната система.

БКП успя да се запази като политическа организация в последното десетилетие. През пролетта на 1990 година тя прие името Българска социалистическа партия и започна дълъг мъчителен преход към модерната социалдемокрация.