"За българска кирилица" спасява буквите от изчезване
Дневник
18 юни 2014
След дълга и тежка битка тъй наречената "маймуница" - комбинацията от латински букви и арабски цифри, с които някои потребители на дигитални услуги пишат на български – беше изолирана поне от официалните уебсайтове в интернет пространството. Оказва се обаче, че това не е единствената заплаха, която грози кирилицата, или по-точно българския й вариант, разказват дизайнерите зад първия български фестивал на типографията "Типофест".
Един от по-слабо известните примери за руско влияние у нас е именно чуждата форма на кирилица, която се налага с разпространените на пазара шрифтове. Най-общо казано, в нея малките букви са умален вариант на главните, за разлика от по-разнообразната и визуално ритмична българска традиция.
[http://cyrillic.bg]
"Българската кирилица е богата на знаци, но бедна на изразни форми," пише в манифеста на инициативата "За българска кирилица", която цели популяризирането на българското графично наследство и да насърчи създаването и ползването на шрифтове с българска кирилица.
"Шрифтовете на кирилица са малко и с преобладаващо руски характер и произход. Вследствие на нашето незнание, инертност, незаинтересованост или мързел, ние се размиваме и губим своята културна идентичност."
Стандартизацията се дължи на въведения през 1708 г. "Гражданский шрифт" - опростен и по-близък до европейския облик на руската писменост, с който Петър I заменя съществуващите църковнославянски образци. Постепенно реформата се прехвърля от империята към по-малките държави, които ползват славянската азбука.
През 50-те години на XX в. българският художник Васил Янчев публикува две големи изследвания, които променят посоката на типографията у нас. Според тях естествената еволюция на българското писмо през вековете, в която малки и главни букви се различават подобно на тези в латиницата, е много по-четивна, естетически и функционално издържана от производните на гражданския шрифт. Започват да се правят шрифтове, в които редовните букви се издължават нагоре и надолу, а някои съвсем се видоизменят. "За българска азбука" иска да припомни това уникално българско наследство.
Разпространението на кирилицата е един от най-големите приноси на България към световната и славянската култура, образът на буквите се е запечатал в съзнанието на всеки неин гражданин от ранна детска възраст. Желаещите да спасят българските букви от изчезване могат да подпишат и разпространят Манифеста “За българската кирилица” - http://cyrillic.bg/, както и да използват някой от по-достъпните шрифтове с българска кирилица, като модификацията на "Хелветика" на компанията "Хермес" например.
http://www.dnevnik.bg/pr_sfera/2014/06/12/2321428_purviiat_po_roda_si_u_nas_festival_na_bulgarskiia/
* * *
От 12 до 20 юни 2014 г. в София се провежда фестивалът на българския шрифт Типофест. Той предоставя възможност за срещи и дискусии между специалисти и широката общественост. В рамките на фестивала се организират две изложби, конференция и две практически работилници. Събитието е организирано от Велина Мавродинова, Кирил Златков, Илия Груев и Борил Караиванов с подкрепата на българската хостинг компания СуперХостинг.БГ.
"Българският шрифт за много хора е непознат като явление. Малко са хората, които знаят, че освен църковнославянската писменост, българската държава е дала на света и съвременна, българска форма на кирилицата. Именно тази причина обуславя нуждата от провеждане на събития като шрифтовия фестивал, който ще се проведе за пръв път в България тази година" - коментира Борил Караиванов.
Участниците във фестивала приемат Манифест “За българската кирилица”.
Дизайнерите искат да се утвърди стандарт за българския шрифт, който да стане задължителен и да противостои на нахлулите чрез компютрите руски шрифтове.
В манифеста художниците настояват да се въведе задължителен български шрифт в държавната администрация, образованието и медиите.
http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2014/06/18/2326108_za_bulgarska_kirilica_spasiava_bukvite_ot_izchezvane/