БЪЛГАРИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БИВШИЯ СЪВЕТСКИ СЪЮЗ. В земите северно от делтата на Дунав винаги е имало българско население. По-компактни обаче стават българите в Молдова, Украйна и на Кримския полуостров във връзка с руско-турските войни от XVIII-XIX в., когато заедно с царските войски на север се изселват цели български села. Тези колонисти получават от руските владетели изгодни условия и привилегии. Поради факта, че са с по-висока земеделска култура от завареното население, българите в империята са значително по-богати от него (техни духовни центрове са Болград, Черновиц и Одеса). Това благосъстояние им прави жестока “услуга” през сталинската епоха, когато при разкулачването и колективизацията много българи са изселени в Сибир, Казахстан и други сурови области на необятната страна. По време на Втората световна война, с обвинение в сътрудничество с немския окупатор, Сталин изселва буквално за една нощ всички кримски българи. Дори и по-късно, при управлението на Хрушчов и Брежнев, българите в Украйна и Молдова са негласно дискриминирани. Въпреки че националната им принадлежност не се отрича от никого, те са принудени да не афишират българщината си официално. Това става възможно едва по времето на Горбачов и особено след разпадането на СССР през 1991. Точният брой на българите на територията на бившия Съветски съюз е неизвестен. По явно занижени данни от преброяването през 1971 като българи са се самоопределили 361 хил. души, предимно в Украйна и Молдова. През 1989 Тодор Живков твърди, че в Украйна има 300 хил., а в Молдова 400 хил. българи.

.........................................................................................
 Библ. Демографический энциклопедический словарь, Москва 1985; Большой энциклопедический словарь, Москва 1993.