Тъй като желая да дам кураж на онези, които в дните на Преход и Пост-комунизъм („пост“ в конкретния случай произлиза от постене, неблажене), се чувстват объркани и чужди в обществото, в което попаднахме, ще цитирам писмо на Георги Марков  от 22.2.1977 г. до Димитър Бочев:

„Като пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, всъщност се бореха и мечтаеха да получат от живота нещо, което аз бях захвърлил в България: пари, гарантирано положение, слава. Почти всички – и германци, и англичани – смятаха, че аз съм луд, че е напълно морално да лежиш на гърба на цял един народ и да си живееш живота като привилигирована гадинка… Ако търговските интереси на западните страни повеляват, те са в състояние дори да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии… За мой и твой ужас това е действителността. Знам, че въпросът ти, естествено, е: А ЗА КЪДЕ СМЕ НИЕ? КАКВО ДА ПРАВИМ НИЕ?… Отговорът е много прост: ние трябва да продължаваме да бъдем точно това, което винаги сме били – луди. Защото това е формата на живот, която най-добре ни приляга, защото ние сме родени за нея и защото е най-висша привилегия на природата ДА НЕ БЪДЕШ КАТО ТЯХ. И струва ми се, че цялата красота на живота, че целият му смисъл (нали красотата е смисъл) е заложен в лудостта на лудите. Всичко голямо и красиво, което природата и хората са създали досега, е изблик на тази лудост, която споредмен е самата същност на МОЖЕНЕТО.“

Бъдете себе си, приятели.