Драматург.

Роден на 2 декември 1943 г. в София.

Завършва гимназия с преподаване на английски език, а след това Института по кинематография в Москва, специалност кинодраматургия.

В периода 1971–1983 г. е редактор в Студия за игрални филми, по-късно преподавател във ВИТИЗ и драматург на свободна практика.

Ръководи телевизионното студио на СДС в изборите за 7 ВНС.

През 1990-1991 е депутат във Великото народно събрание. По това време завършва пиесата си "Муа у тупан", чието заглавие звучи като метафора за намесения в политическите противоборства през ония месеци.

По-късно става културен аташе в посолството на България във Вашингтон.

Продуцент и режисьор във филмова къща "Конкордия".

Други пиеси от Боян Папазов: „Да отвориш рана“, „Надежда сляпата“, „Изнеси ме на Горната земя“, „Магия `82“, „Главанаци“, „Рицар на Светия Дух“, „Хора под наблюдение“, „Бая си на бълхите“, „Продавате ли демони?“, „Бяс“.

Сценарии: Моето мъничко нищо (2007); Дядо Исмаил гледа (2001); Малки етноигри (2001); Симон, Аврам и Йосиф (1994); Врабчетата на човешкия род (1993); Бялото братство: възраждане (1990); Жесток и невинен (1990); Никой човек не е остров (1985); Тетевенска 24 (1984); Една жена на 33 (1982); Тишина (1982); Дом за нежни души (1981); Леталото(1981); Ученик – последна година (1981); Всичко е любов (1979); Покрив (1978); Силна вода (1975); Мъже без работа (1973); Лекарят от село Безводно (1971).