Александрина Гьозова

Богданка Богданова Цонева е  родена на 06.03.1936 година в град Велико  Търново. Баща й се е казвал  Богдан, а майка й - Стоянка. „Бедни хора бяха  родителите ми. Откакто се  помня, те бяха пенсионери. Баща ми е бил  чиновник, майка ми учителка в  балканските села около Велико Търново. По–късно я пратиха на работа в  Училищната инспекция на Велико Търново” –  спомня си с умиление тя. Тя е  единствено дете, тъй като родителите й са били възрастни и второ дете не се появило.

 Със съпруга си.

Началното  си образование  завършва в кварталното училище с отличен успех. След  това е приета в  Икономическия техникум. Завършва го през 1954 година.  Същата година  постъпва на работа в ТПК „Метал” за производство на  чугунени изделия,  тенекеджийски домакински изделия. В края на 1954  година предприятието я  изпраща на шестмесечен курс за повишаване на  квалификацията и получава  диплома за изпълняващ длъжността главен  счетоводител. През 1955 година  баща й почива. Тя го преживява много  тежко. Казва, че това е един от най–трудните периоди в живота й. През  1959 година събарят родната й къща и  тя е принудена да се премести. На  нейно място построяват огромен блок и  през 1974 година заедно със  семейството си се местят в новия  апартамент. През  1965 година започва работа в  текстилно предприятие като икономист,  началник на отдел „Себестойност,  цени, счетоводство.” Последните пет  години изпълнява длъжността  заместник-главен  счетоводител. Не успява  да завърши висше образование,  тъй като родителите й нямали средства.

С дядо ми Генчо Цонев са  постъпили заедно на работа през 1954 година в ТПК. Преди това е работил в  Пощата. Той успява да завърши задочно радиотехника в София през 1962  година. Той също не произлиза от богато семейство. Майка му Дона и баща  му Пеньо са се занимавали със селскостопанска работа. Като по–малък е  пасъл кравите. Поради насищането на пазара на  голямо количество радиоапарати, касетофони, грамофони се наложило  обособяване на ново предприятие „Радио и телевизионни услуги”. И в двете  предприятия е ръководел отдела за ремонт на радиоапарати, транзистори.

С приятели.

Двамата се женят през 1960 година. От брака си имат две дъщери – Петя и Добринка. Днес е горда баба на 4 внуци. Казва, че животът й е поднесъл  много трудности, но твърди, че ако има възможността отново да избира, не  би променила нито един момент от него.