Nedelko Maslev

Благодаря на всички, които ме подкрепиха за случката в автобуса, но искам ясно да поясня нещо. Написах този пост, защото осъзнах, че ние сме прекалено уязвими срещу потенциален терористичен акт. Разни ислямисти с раници на гърба и предизвикателно поведение безконтролно сноват навсякъде из нашите улици и ползват обществения транспорт. 
Запомнете, аз не търся никаква слава или известност. Видях, че няколко засегнати от моя пост "мъже" се отнесоха с недоверие към написаното и дори ме определиха като поредния Динко. Ако тези мъже знаят от колко ислямистки терористи съм почистил света, ще онемеят, но в този случай ни най-малко търся някаква похвала или слава.
Описах случката възможно най-ясно и подробно, за да преценят хората кой е виновен или не. Не съм я измислил. А и нищо особено не съм сторил. Умишлено се държах възможно най-сдържано. Не съм удрял нито един от онези ислямисти. Само направих малък болезнен ключ върху китката на един от тях, който определих като водач по наглото му поведение. Ако бях действал според емоциите си, щеше да има тежки последствия за участниците в малкия инцидент, може би и за мен. Нямаше как да използвам законното си лично оръжие в автобус, пълен с млади хора. Използвах пистолета си като психологическо оръжие и то успешно. "Бежанците" се стреснаха и не ме нападнаха. Ако го бяха сторили, аз нямах никакъв шанс срещу десет здрави мъже.
Целта на моя пост беше да покажа слабите места в опазването на националната сигурност и политика и да изкажа възмущението си от бездушието на днешните страхливи български мъже.
Ако някой търси герой на нашето време, не обръщайте внимание на фалшиви супермени от рода на Динко, а се замислете за полицейските служители, които са принудени да изпълняват своя дълг при изключително тежки условия при опазване на държавната граница. Представете си тъмна нощ в планините Сакар и Странджа. Двама български полицаи, въоръжени само с пистолети "Макаров ПММ" с 8 патрона в пълнителя, се сблъскват с 100 ислямистки "бежанци", преминали незаконно българската граница. Запитайте се как се чувстват тези наши момчета в такъв момент, когато срещу тях стоят стотина ислямисти, за които не е известно дали са въоръжени и как ще реагират. Запитайте се дали тези полицаи получават нужното признание и уважение от вас.
Днес българите вече не изпитват човешки чувства. Ние отдавна вече не сме народ. Ние дори не сме и стадо, защото овцете вървят заедно в една посока и взаимно се подкрепят. Ние се превърнахме в някакво извратено сборище на безчувствени зомбита, които се самоизяждат и се въртят в различни орбити. Душите им са пълни със злоба, егоизъм, алчност, завист, ревност, безразличие, безсрамие, високомерие. Всеки българин обича и мисли само за себе си. Нищо друго не го интересува. Той мрази всичко друго. Това си личи и на пътя. Хиляди са наглите шофьори, които си въобразяват, че са единствени или най-важните на асфалта, а другите са длъжни да им правят път с поклон. Същото е и в социалните мрежи. Нашенецът в реалния живот е жалко нищожество и бездушен комплексар, но във Фейсбук той се представя с различна маска. Повечето мъже вече са прекалено затъпели или имат някакви психични отклонения, но не ги съзнават. Те се представят като най-големите мъжаги, най-компетентните по всички въпроси, най-неотразимите свалячи, използвайки цинични и неграмотни изрази. Други пък се вманиачават в страстта да опонират на всяко мнение, дори и да знаят, че не са прави. Трети пък използват социалната мрежа да я заливат със своята злоба и жлъч, заяждайки се безпричинно с всеки срещнат. България се състои от седем милиона зомбита, които имат седем милиона различни мнения по един и същи въпрос. Всеки се старае да изпъкне със своята уникална и различна гледна точка.
Единственото човешко чувство, което изпитва днешния български мъж, е страх. Безумен страх от болката и смъртта. За някои малоумници светът е пари и секс. Нищо друго. А ако се наложи да докажат своето мъжество, те се превръщат в жалки мишки и се насират от страх. Ами ако нашите славни прадеди бяха разсъждавали по същия начин? Дали някога тези плъхове, срамещи името "мъж", са осъзнавали, че техните прадеди са пренебрегвали личния си живот в името на своята родна земя България и свободата на техните сънародници. Да вземем, например, Панагюрските въстаници. Всичките са били заможни хора с големи красиви къщи, красиви жени, многобройна челяд, а в градчето им Панагюрище не е имало нито един турчин. Защо тогава тези привидно доволни хора се вдигат на бунт и се принасят в жертва заедно с целите си семейства и имущество? Някои ги наричат "луди". Луди са, но за страхливците. Не, не са луди, а будни и истински Българи, които не търпят агресори на родната си свещена земя. Аз съм възпитан по същия начин и не мога да мисля различно.
Ние, българите, сме като пръстите на ръката. Всеки е различен от другите по широчина и дължина. Пръст се чупи лесно, когато е отделен от другите. Но ако всичките пръсти заедно се съберат, се получава здрав юмрук, който може да разбие дори и стена. Точно това не можем да проумеем. Съединението прави силата! Нямаме друг вариант да оцелеем и да спасим България!
Братя и сестри, събудете се и се осъзнайте! Разберете, че вашият живот не е ваш. Той принадлежи на България и ако се наложи, вие сте длъжни да го пожертвате заради нейната свобода и сигурност. Вие с нищо не сте по-ценен и по-важен от другите ви сънародници. Всички сме родени от майки и имаме еднакви права и задължения. Парите, образованието и имуществото не ви издигат над останалите. Преди всичко вие сте Българин и вашият свещен дълг е да защитавате своята Родина и нейния народ. А смъртта в защита на България е най-сладка и достойна.
Тръгнете по улицата и се вгледайте в угрижените лица на българите. Ще видите своите родни сестри и братя, защото във вените ни тече еднаква свята кръв. Трябва взаимно да се уважаваме и да се пазим, защото никой друг няма да ни защити. Трябва да мислим какво бъдеще оставяме на нашите деца. Трябва да помислим дали правилно възпитаваме нашите деца. Дали нашите синове ще се превърнат в истински мъже или в страхливи плъхове? Това зависи единствено от нас. Бъдещето на България зависи от нас. България ще оцелее само, ако ние успеем да изхвърлим от сърцата си страха и бездушието и свием пръстите си в здрав юмрук, наречен с гордото име "Единен Народ"! България - това сме ние!