Благодарност

Благодаря на всички, които ме поздравиха за рождения ден. 
За мен е радост и чест вашето внимание. 
Съжалявам, че не зная дали и кога ще мога да отговоря на всички, защото имам функционален проблем с Фейсбук. Нещо съм сгазил лука и са ме блокирали "временно" по особен начин, без да ми съобщават срока. Излиза табелката, че временно съм блокиран, прозорецът става почти бял, не мога нищо да чета и да пиша, кликам, белотата изчезва за секунди, често за миг, а рядко се случва и за почти 20-30 секунди, тогава мога да чета, да разглеждам и да пиша. Така качвам постингите си - трябва да са написани предварително, да ги копирам и да ги пействам за секундите, в които прозорецът е отворен. Предишния текст съм го качил от три пъти. Така е от последната десетдневка на миналия месец.
Обяснявам това, за да знаете защо не реагирам на ваши публикации и не коментирам ваши реплики към мои постинги. Трудно ми е да посещавам каквото и да е във фейсбук, включително и чужди страници. Моля ви да мълчите, за да запазим тишина. Искам да се ориентирам - машина ли ми пуска пердето "блокиран си", човек ли го прави, или някакъв изкуствен интелект със свръхчувствителен алгоритъм. Преди дни влязох при клиповете и пуснах един много напрегнат - какво е това, дето този мъж така упорито и внимателно се опитва да изчопли от една стена? Може би клипът продължи няколко минути, пердето не падна нито веднъж. Като се разбра какво мъжът изважда, веднага излезе табелката "блокиран си". Сякаш чиляк чакаше да види какво е това и като видя, натисна копчето.
Забавлявам се.
Искам да ви кажа, че да си на 81 е различно. (Може би при мен!) 
Това не е като предишните рождени дни. Числото на годините е друго. Нагазил съм в минното поле. Друго е. Би било нормално и не би учудило никого, ако окончателно изчезна, по каквато и да е здравна причина. Изчезна. Защото смърт според мен няма. От този свят изчезва съзнанието на човека. Да го кажем - душата изчезва. Дали душата отива другаде, дали се стопява в Нищото? Неизвестно. Едва ли някога човекът ще докаже безспорно каква е истината. Едва ли, защото е заинтересован. Религията има отговор. Но религията, вероизповеданието в днешно време са едно, а Вярата е друго. Природата на съзнанието, ще го кажа - субстанцията на мисълта, е неуловима. Но тя е неделима от три установени от всекиго усета - за светлина, вечност и безкрайност. Светлина особена, незрима, но ясна. Несетивната субстанция на мисълта дава на вътрешното ни сетиво тези усещания. 
Докато сме живи, ние имаме чувството, че сме вечни и безкрайни! Че на душата ни е светло!
Бъдете със светли души! Бъдете вечни и безкрайни, приятели! И ценете всеки миг на тези усещания. 
Благодаря на всички, които ме поздравиха за рождения ден!