Бил съм на 26 г. Сега сложих само една запетайка в разчетения текст. Писано е късно вечерта на 23 юли 1968. Бях репортер към пресцентъра на на Световния младежки Фестивал, проведен в София през август 1968 г.
"23 юли 1968 г.
Присъствах на едно от първите посрещания на фестивалци (от Ирак, Йордания, Кипър).
Тъмна картина, която ме подтисна. Милиция, милиция...
Простосмъртни любопитни бяха обградили оградената с червен шнур Подуенска гара. Чичка стоеше и казваше на милиционерите кого да пуснат и кого не.
-Този?
-Да.
-Този?
-Не го познавам.
-Махай се...
Питам ги: "кого пускате?"
-Само от "Хранекспорт".
-Аз съм журналист!
-Познаваш ли го?
Чичката клати отрицателно глава.
-Не може!
Разправяхме се. Както и да е минах след солидната намеса на един майор.
На перона не пускат никого.
Пак милиция!
Пред гарата посрещачите. Дисциплинирани, избръснати.(Караха се на един, защото не бил подстриган.) Всеки чинно държи букетче карамфили, гледа страхливо и слуша нарежданията на милиционерите:
-Крачка напред! Крачка назад!
Появи се един капитан с рупор: "Никой да не слиза от тротоара! Усмихнете се, повече настроение, настроение!"
Доплака ми се!
Исках да отида на перона. Не ме пуснаха: "Било късно!" Изразих гласно недоволството си от многото милиционери и някакъв чичка се нахвърли върху мен:
-Има кой да командва. Има си Партия, която знае...
Теглих му една майна и се махнах. Къде го чукаш, къде се пука! Целият ред можеха да осигурят и цивилни младежи!
Страх от сянката, страх от различието.
На трибуната една крушка, наоколо тъмно като в село и имах чувството, че се снимаше някакъв филм...
Някъде по-късно група араби скандираше: "дружба, мир". Обстановката се поразведри, но бързо угасна... Любопитните гледаха от майната си, някои от тях ръкопляската, а възрастни отрядници с ръкопляскания представяха млада България пред първите й гости..."