Борислав Попов

Бе то като съм почнал, май няма свършване! Интересна работа: снощи се събудих от воя на вятъра - найлоните ми на навеса плющят като байряци, веят се под напорите му и всичко се топи! Вчера багера ми проби снега на улицата и като стегне ще мога да подкарам катафалката, че да изляза!

Към шест сутринта станах, подбутван от..., пробвам чешмата в кухнята - пак ядец, няма я водата. Хапнах, пийнах си бонбонките и пак си полегнах. Към осем се излюпих и чувам нещо ромони. Ама не беше поточе, а чешмата най-после се отпуснала. Натиснах копчето на пералнята и докато се натутам - пак станало 9 и айде, към магазина.

Кученцата пак ме посрещат и скачат край мен, ама пусто филийките ги забравих в къщи на масата! Тоя път изпреварих девойките и само с Таня тъкмо си започнахме разговора и дойдоха и другите две девойки! Да са живи и здрави, ама много пушат, бе! Не знаят колко е хубаво да не пушат!

Събота е. Всичко си седи на топличко по къщята, ама са забравили, че магазинът ще отвори чак във вторник! Донесоха ми и люкарството - осигурен съм чак до средата на февруари. А дано зимата да свърши по-ранко. Не знам вие как сте, ама аз напоследък като слушам новините имам чувството, че живея в друга държава!

Направих един кръг из село, отслабнах с двеста грама ио се прибрах шльопайки из локвите! Довечера щяло пак да вали дъжд. Да видим дали земеделците ще се оплакват, че няма влага....

Що се оплакват непрекъснато, не знам. Ту от суша, ту от киша... Ама сега им давали и по едни двейсетина лева да не трепят червенугушите гъски, а да ги оставят да пасат из насажденията! Само пенциите да му мислят. Прагът на бедността бил станал 314 лв. Ама пенсийките ни са си под тоя праг. За нас пари няма.

Ние обаче сме вътрешно богати - на спомени, на обич, на приятелство и на какво ли не още! Взех си и едно шише ракийца. Тая пущина нещо бързо се свършва. Почвам да си мисля някой Радичковски тенец да не я смуче нощем тайно. Даже и без мезе!

Простирам си прането на ветрилника и си мисля, че и аз съм като някои прани гащи - вися си из тоя живот, вятърът ме брули и ме мята из спомените ми и ми става едно обично и светло.