Мариана Христова

Вчера, минавайки през Харманли, случайно разбах, че има протест срещу разширяване на лагера за бежанци там и се присъединих към него. За пръв път попаднах в градчето и бях приятно изненадана - млади хора, много бебешки колички, живот ...

Бежанците, бяха прибрани за да не стават безредици. Разпитах хората - градът е около 10 000 човека, това е останало от предишните 24 000, заселените там хора са 2 000, а плановете са да станат 5 000. 5 000 човека, различни по нрави, обичаи, вкус, предимно мъже, агресивни и в непрекъснати побои помежду си ...

В медиите не е излязла информацията за подпалената от тях полицейска кола, която е отишла да опитва да ги разтървава при един от масовите побои, които са ежедневие. Обявени са обществените поръчки, направени са ремонтите в местните казарми. Хората имат проблеми с пришълците - живееща точно до лагера жена каза, че нито тя смее да се прибира сама привечер, нито е спокойна за дъщерите си - подвикват, вървят след тях, притесняват ги ...

Всички жени с които говорих бяха със същите оплаквания. Непрекъснато са се оплаквали, че кухнята ни била отвратителна и не им харесвала, а аз се замислих какво ядат нашите пенсионери.От човека, който дъжи павилиона за сандвичи на входа на градския парк разбрах, че "бежанец" от лагера е купил заведение в София, срещу баня Мадара, което служи за гара разпределителна и организационно място на трафикантите. Човекът коментираше, че не ги е спряла нито високата цена на имота, нито това, че няма печалба като заведение за хранене- парите се избиват от трафика на хора. В интерес на истината хората правеха разлика между сирийските бежанци, които са незначителен брой и срещу които нямаха против и всички останали, които обаче са голямата част...

Как някой си представя, че може да добави към населението на един град половината от сегашната бройка местно население, обаче пришълци и да има илюзия, че обликът на града няма да се промени за мен е тайна ...