Бедност и девиантно поведение при децата

Автор

Румяна Буджева, Камелия Петкова

Заглавие Бедност и девиантно поведение при децата
Издател Omda
Дата 27-08-2013
ISBN

ISBN 978-954-9719-32-1 (ePub)

ISBN 978-954-9719-33-8 (FB2

Език български
Раздел наука, социология
Формат електронно издание - EPUB, FB2

Свалете във формат fb2.zip

 Свалете във формат epub

 

Анотация

Детската бедност като феномен влиза в изследователското поле на редица видни икономисти, социолози, политолози и прависти. Акцентът в техните изследвания често се поставя върху анализ на факторите, водещи до бедност, или върху връзката между бедността и нарушените права на децата и достъпа им до адекватно образование или здравеопазване. В много-по-малка степен, или никак, е била изследвана връзката между бедността, процеса на социализация и девиантното поведение на децата. Настоящата монография представлява един различен поглед върху това явление, насочвайки изследователския интерес именно към разглеждането на връзката между бедността и предпоставките, които тя създава за нарушаване на пълноценното им развитие, бъдеще и поведение. Търсят се отговори на някои основни изследователски въпроси: Отразява ли се и по какъв начин бедността на родителското семейство (домакинство), в което расте детето, върху неговото развитие, жизнени перспективи и поведение? По какъв начин влияят депривацията и постоянните лишения в ранното детство върху процеса на социализация и отразяват ли се тези деформации в по-нататъшното поведение на децата? Какви са най-често срещаните форми на девиантно поведение, които се проявяват при децата израснали в бедност? Трудът се базира на количествени и качествени социологически методи за набор на данни, като е избран мултидисциплинарен подход на изследване, съчетаващ както социално-икономчески, демографски и социологически анализ, така и психологически подход към специфичния обект на изследване - децата.Резюме

Настоящата монография е финалният резултат от наскоро защитената пред Научен съвет планова работа в Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Тя няма претенции за изчерпване на дискутирания през последните години проблем за детската бедност. Монографията представя една различна гледна точка към някои от последиците на бедността, които имат нематериален характер и ограничават пълноценното развитие и бъдеще на децата.

Ключови думи: детска бедност, социализация, девиантно поведение

 

Summary

Child poverty as a phenomenon enters into the research field of eminent economists, sociologists, political scientists and lawyers. The focus of their research is often placed on the analysis of the factors leading to poverty or the link between poverty and violated rights of children and their access to adequate education or health care. The relationship between poverty, the process of socialization and deviant behavior of children has been analyzed in less extent, if has concerned at all. This monograph represents a different perspective on this phenomenon, directing research interest namely to the examination of the relationship between poverty and the conditions which it creates for violating their full development and future behavior. It is searched the answers of some basic research questions as: If and how poverty of the parental family (household) in which the child grows reflects on its development, life perspectives and behavior? At what extent the constant deprivations in early childhood affect the socialization process and how these deformations reflect in the further behavior of children? What are the most common forms of deviant behavior that occur in children growing up in poverty? The scientific work is based on quantitative and qualitative sociological methods for getting data, as at the same time being selected multidisciplinary approach to the research, combining social-economic, demographic and sociological analysis and psychological approach to the specific object of study - the children.

This monograph is the result of the recently finalized scientific work at the Institute for the Study of Societies and Knowledge - Bulgarian Academy of Sciences. It does not pretend to exhaust the problem of child poverty discussed during recent years. The monograph presents a different perspective towards some of the consequences of poverty, which are intangible and limit the full development and future of our children.

Keywords: child poverty, socialization, deviant behavior

 

РУМЯНА БУДЖЕВА, КАМЕЛИЯ ПЕТКОВА

БЕДНОСТ И ДЕВИАНТНО ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ДЕЦАТА

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

2.1. Бедността през погледа на родителите
2.1.1. Бедността в личностния субективен свят на родителите, живеещи в домакинства с доходи под и над линията на бедност
2.1.2. Взаимоотношения в семейството
2.1.3. Склонност към прояви на девиантно поведение
2.1.4. Визия за бъдещето
2.2. Бедността през погледа на децата
2.2.1. Субективна оценка на бедността от страна на децата
2.2.2. Взаимоотношения в семейството
2.2.3. Планове за бъдещето
2.2.4. Склонност към прояви на девиантно поведение
2.3. Изводи от проучването сред деца и родители

ВЪВЕДЕНИЕ

Детската бедност е тежък социален проблем и основно предизвикателство пред страните членки на ЕС, в това число и България. В условията на финансова и икономическа криза изразяваща се в тотална липса на ликвидност, очертаващи се бюджетни дефицити, срив на компании и сектори и нарастваща безработица, проблемът за детската бедност придобива изключително значение. Интересът към този феномен има своите съществени основания. На първо място детската бедност принадлежи към кръга от най-болезнените проблеми, пред които е изправена България от гледна точка на особеното място и значимост, която тази категория от населението има за бъдещото развитие на обществото. През последните години страната ни се характеризира с влошена демографска структура, изразяваща се в трайно намаляване на населението под-трудоспособна възраст, засилени миграционни процеси и прогресивно нарастване на делът на лицата в над-трудоспособна възраст. Проблемът със застаряването е актуален за всички страни от ЕС, но се проявява особено остро в България.

 

Ето защо изключително важно е да се обърне специално внимание върху децата, както и върху изследването на ситуацията в която те растат и се развиват; върху връзката между бедността и евентуалните отклонения в тяхната социализация, поведение и бъдеще, които тя причинява.

На второ място, тенденциите в динамиката на детската бедност буди силно безпокойство. През последните години броят на децата в риск от изпадане в бедност значително нараства - както в ЕС, така и в България. По данни на Евростат (изследването SILK за 2010 г.) приблизително една пета от децата (20,5 %) в 27-те страни членки на ЕС са изложени на риск от бедност, като в България техният дял е 26,7 %. Особено обезпокоителен е фактът, че делът на децата живеещи в бедност е по-голям в сравнение с този на бедните пълнолетни лица. По данни на европейската комисия през 2007 г. 19 милиона деца в ЕС са изложени на риск от бедност, като техният дял е дори по-голям от дела на пълнолетните лица, живеещи в бедност (19% спрямо 16%). От друга страна, от 2000 г. насам детската бедност и социалното изключване е все по-важна част от отворения метод на координация в социалната сфера. Налице са редица управленски документи[1] на национално и европейско равнище, в които са заложени редица мерки, целящи значително намаляване на бедността сред децата, давайки им равни възможности за развитие, но независимо от това техния дял продължава да бъде висок[2].

На трето място, въпреки, че бедността е разпространен феномен сред децата на България, у нас съществуват значителни празнини в познанието на това явление. Липсват систематични и собствено социологически изследвания и разработки разглеждащи връзката между бедността при децата и условията, която тя създава за прояви на девиантно поведение.

Четвърто, до момента детската бедност е третирана главно в икономически контекст през призмата на нейните количествени и качествени измерения[3]. Ето защо е наложително това явление да бъде изследвано от социологическа гледна точка, концентрирайки се върху последствията, които бедността оказва върху поведението, развитието и бъдещето на децата.

В световната научна литература проблемът за бедността и по-конкретно бедността при децата е изследван от редица специалисти в областта на обществените науки. Повишен изследователски интерес към детската бедност има в някои европейски страни, които са провели изследвания по тази проблематика: Англия (Bradbury, Jenkins. 2000; Bradshaw, Ritakallio. 2004; Baschieri, Falkingham. 2005; Bradshaw. 2006), Русия (Овчарова, Попова. 2005), Румъния (Briciu. 2006), Италия (Giovanni. 2006), Унгария (Galasi. 1998) и др. Изследвани са причините и влиянието на редица фактори водещи до бедност. Акцентът в тези изследвания често се поставя върху връзката между бедността и нарушените права на децата и по-слабо или никак върху бедността, процеса на социализация и девиантното поведение.

Това, което прави настоящата монография различна от съществуващите до момента изследвания по тази проблематика е опитът да бъде потърсена връзката между бедността, в която израстват някои деца и предпоставките, които тези условия на ранното им развитие създават за по-нататъшни прояви на девиантно поведение.

Друг момент, който прави настоящата разработка оригинална в сравнение с досегашните изследвания на бедността у нас[4] е, че тук се поставя акцент в много по-голяма степен върху самите деца.Специализираните изследвания върху детската бедност у нас са малобройни и са насочени почти изцяло към икономическия анализ на ситуацията в която растат децата; последствията от депривацията върху тяхното развитие се ограничават в полето на образованието и здравния им статус. Настоящото проучване си поставя за цел по-широко разглеждане на последствията от бедността в която живеят някои деца, като това обосновава съвсем логично повишения ни изследователски интерес към самите деца и тяхното комплексно развитие като личности. Оттук следва и изборът на мултидисциплинарен подход на изследване, който съчетава както социално-икономчески, демографски и социологически анализ, така и психологически подход към специфичния обект на изследване - децата.

Някои от основните изследователски въпроси, които си задаваме са:

- Какво влияние оказва средата в която израстват децата върху тяхното развитие?

- Отразява ли се и по какъв начин бедността на родителското семейство (домакинство), в което расте детето, върху неговото развитие, жизнени перспективи и поведение?

- Влияе ли и по какъв начин депривацията и постоянните лишения в ранното детство върху процеса на социализация?

- Как деформациите в този процес се отразяват и проявяват в по-нататъшното поведение на децата?

- По какъв начин и по какъв механизъм става това?

- Какви са най-често срещаните форми на девиантно поведение, които се проявяват при децата израснали в бедност?

Настоящата монография е структурирана в три основни раздела. В първата част се разглеждат състоянието и основните тенденции в икономическото, социалното и демографското развитие на България. Анализа на цялостното състояние на страната ни помага да очертаем по-общата картина на бедността, която задава демографския и социално-икономическия контекст в който се полага явлението детска бедност. На тази база се разглеждат по-подробно конкретните характеристики и статистически параметри на детската бедност. Анализирането и изясняването на демографските и социално-икономическите особености на бедните домакинства с деца дава допълнителен контекст, в който да разглеждаме детската бедност, тъй като семейната среда е от първостепенна важност за развитието и формирането на бъдещото поведение на децата.

Във втората част е изложен теоретичния модел на проведеното проучване върху детската бедност и отклоненията в социализацията и поведението на децата. Дефинират се основните работни понятия като: бедност, детска бедност, депривация, социална изолация, уязвимост, като се презицира и собственото разбиране за ключовото понятие „детска бедност“. Изложени са подробно целта, задачите и хипотезите на проучването, като наред с това са изяснени изследователските ограничения на неговия обхват и фокус, както и са изложени методите по които се измерва и оценява детската бедност.

В третата част от монографията се разглеждат някои основни схващания и теории за девиантното поведение и социализацията. На тази основа се обосновава изборът на конкретен теоретичен подход на който се базира социологическия анализ на връзката между условията на бедност и депривация, в които израстват някои деца и влиянието на тези условия върху тяхното цялостно развитие, бъдеще и поведение. Представят се и резултатите от специално проведеното социологическо изследване сред деца и родители. Неговата основна цел е да потърси отговор на въпроса: Съществува ли връзка между бедността и девиантното поведение и ако има в какво се изразява тя? Основният краен извод от проведеното изследване е, че като цяло условията на бедност се отразяват негативно върху развитието на децата и пречат на постигането на пълният им потенциал и адекватната им реализация като личности. Резултатите от проведените дълбочинни интервюта потвърдиха хипотезата, че бедността влияе на правилното протичане на процеса на социализация и повишава възможностите за бъдеща проява на някои форми на девиантно или асоциално поведение от страна на децата. Разбира се, не може да се твърди, че бедността води винаги до деформация в социализацията, нито че тя е единственият фактор за тези прояви. Изследването обаче доказа, че тя все пак има решаващо значение в този процес.

Настоящата монография няма претенции за изчерпване на дискутирания през последните години проблем за детската бедност. Тя представя една различна гледна точка към някои от последиците на бедността, които имат нематериален характер и ограничават пълноценната изява на децата като личности.

Авторския колектив благодари на научните рецензенти, както и на колегите от секция „Социален контрол, отклонения и конфликти” на Института за изследване на обществата и знанието към БАН, чиято градивна критика подпомогна работата по тази тема.

 

І. Социално-икономически контекст и измерения на бедността при децата

1. Основни тенденции в икономическото, социално и демографско развитие на България

Проучването на детската бедност предполага кратък преглед на основните тенденции в икономическото, социалното и демографското развитие на България през последните години. Преходът на България от централно планирана към функционираща пазарна икономика бе труден и съпроводен с много тежести за българските граждани - висока безработица, обедняване, инфлация, обезценяване на доходите и спестяванията на преобладаващата част от българските граждани. Въвеждането на валутния борд (от 1 юли 1997 г.) доведе до стабилизиране на икономиката, като след 1999 година по данни на официалната статистика в България се наблюдава устойчив икономически растеж, макроикономическа стабилност, относително ниска инфлация, бюджетен излишък, нарастване на заетостта и респективно намаляване на равнището на безработица. Основният показател за икономическо развитие - брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението илюстрира позитивните тенденции в развитие на българската икономика. По данни на Националния статистически институт за периода 2000-2010 г. БВП на човек от населението се характеризира със стабилност, като средния темп на растеж е 6.7%. Най-голям спад в неговите стойности е регистриран през 2009 г. (5%), а съответно най-висок ръст през 2001 г.(7.5%).

Графика № 1. Темп на растеж на БВП на човек от населението

Източник: www.nsi.bg

Графика № 2. Брутен вътрешен продукт на човек от населението (в евро)

Източник: www.nsi.bg

 

Друг важен измерител на икономическите аспекти на устойчивото развитие е нивото на инфлацията. По данни на официалната статистика, средногодишната инфлация за периода октомври 2010 г. - септември 2011 г. спрямо периода октомври 2009 г. - септември 2010 г. е 4.5%. По данни на Евростат, средното ниво на инфлация в страните членки на ЕС за 2010 г. е 1.6%. Най-ниски нива на годишна инфлация за 2010 г. са регистрирани в Швейцария (0.6%), Словакия (0.7%) и Холандия (0.9%).

Позитивни тенденции се наблюдават също така и на пазара на труда в България. В следствие на икономическата криза от края на 1996 г., изразяваща се в преструктуриране на икономиката (приватизация, преструктуриране и закриване на държавни предприятия), нивото на безработица в страната значително нараства. Коефициентът на безработица достига най-високи стойности през 2000 и 2001 г., след което се регистрира отчетлива тенденция на намаляване, достигайки през 2008 г. до 6.31%.

Графика № 3. Коефициенти на безработица (регистрирани безработни в бюрата по труда (в %)

Източник: www.azgovernment.bg

 

Положителни тенденции се наблюдават и по отношение на икономическата активност и заетостта. Данните отчитат нарастване на икономическата активност на населението (от 49,20% през 2003 г. - на 52% през 2010 г.) и заетостта (от 42,50% през 2003 г. до 46,7% през 2010 г.). Но тук трябва да се отбележат поне две обстоятелства. От една страна икономическата активност и заетостта нарастват по-слабо, отколкото е намалението на безработицата. От друга страна, равнището на икономическа активност в България е едно от най-ниските в страните от Европейския съюз.

Таблица № 1. Показатели за трудовия пазар в България за периода 2003 - 2010 г.

Източник: НСИ - Наблюдение на работната сила. [1] Работната сила е текущото икономически активно население, включващо заетите и безработните лица.[2] Лицата, извън работната сила са текущото икономически неактивно население.

Интерес представляват данните за структурата на заетите и безработните лица по степен на образование. От графиката ясно се вижда, че образователното ниво има решаващо значение за успешното включване на пазара на труда, тъй като увеличението на безработицата засяга най-съществено лицата с по-ниско образователно равнище.

Графика № 4. Структура на заетите лица през 2010 г. по степен на образование

Източник: www.nsi.bg

Графика № 5. Коефициент на безработица през 2010 г. по степен на образование

Източник: www.nsi.bg

Друг важен икономически показател, който води до високи рискове от бедност и социално изключване на лица и семейства е продължителната безработица. По данни на НСИ през периода 2003-2008 г. стойността на нейния коефициент на следва тенденция на намаление, след което се увеличава и достига до 4,8% през 2010 г.

Графика № 6. Коефициент на продължителна безработица

Източник: www.nsi.bg

При доходите на населението също се наблюдава тенденция на нарастване (Графика № 7 и № 8). От 2000 г. насам се наблюдава плавно нарастване на равнището на общ доход на лицата и домакинствата в страната. За периода 2008 - 2010 г. се наблюдава известно задържане в общия доход на домакинствата, като през 2010 г. се отчита намаление спрямо предходната година.

Графика № 7. Общ доход средно на домакинство (в левове)

Източник: Домакинствата в България - основни резултати, издание на НСИ

Графика № 8. Общ доход средно на лице ( в левове)

Източник: Домакинствата в България - основни резултати, издание на НСИ

В областта на здравеопазването може да се каже, че в основни линии достъпът на българските граждани до здравни услуги е добре осигурен. В края на 2010 г. показателят на НСИ „осигуреност с общопрактикуващи лекари в страната” има стойност 6,3 на 10 000 души от населението. Друг показател е „осигуреност с болнични легла” (легла в болници и диспансери), който през 2008 г. е 650,8 на 100 000 души стандартизирано население. В сравнение с останалите страни - членки на ЕС, за които Евростат предоставя данни, показателят за България е по-висок от този на 11 страни. По-същия показател страни като Германия, Австрия, Латвия, Малта, Чехия, Унгария, Франция, Белгия и др. имат по-ниски стойности отколкото България. Българското здравеопазване обаче има големи проблеми, свързани най-вече със структурата и управлението на системата, която не осигурява необходимото качество на здравните услуги и еднакъв достъп на гражданите до тях.

Образователната система на страната също е сравнително добре развита. За периода 2006-2010 г. се отчита ясно изразена тенденция на увеличаване на дела на населението с висше и средно образование и респективно намаляване на лицата с основно и по-ниска степен на образование. По данни на НСИ, през 2010 г. делът на хората с ниска степен на образование е 20,6% или с 5 процентни пункта по-малко от достигнатото равнище през 2006 г. Положителна тенденция се наблюдава и по показателя „дял на преждевременно напусналите образованието” сред населението във възрастовата група 18-24 г. Ако през 2006 г. техният дял е 17.3%, то през 2010 г. намалението е в размер на 3.4 процентни пункта.

Графика № 9. Образователна структура на населението на възраст 25-64 г. през 2010 г.

Източник: www.nsi.bg

В демографски аспект, през последните години населението на България се характеризира с влошена възрастова структура, значителен дял на лицата над-трудоспособна възраст, висока смъртност в това число обща и детска смъртност, засилени миграционни процеси, ниска раждаемост и отрицателен естествен прираст. По данни на НСИ през 2010 г. са регистрирани общо 75513 живородени деца, като стойностите на коефициента на раждаемост е 10 промила. Независимо от отчетния ръст в стойностите на този показател, в европейски план все още България се нарежда сред страните с ниски стойности на коефициента на раждаемост. По данни на Евростат коефициентът на раждаемост общо за ЕС за 2009 г. е 10,7 промила. Сред страните с най-висока раждаемост се нареждат Ирландия (16,7 промила), Франция и Великобритания (12,8 промила). Общата смъртност продължава да бъде висока и през 2010 г. Спрямо 2009 г. коефициентът на обща смъртност за 2010 г.се е увеличил с 0,4 промила. По данни на Евростат за 2009 г. стойностите на този коефициент общо за ЕС е 9,7 промила, което нарежда страната ни на едно от челните места по този показател. Независимо от очерталата се тенденция на намаляване на равнището на детска смъртност в България, тя продължава да бъде висока в сравнителен европейски план. В повечето от страните в Европа стойностите на коефициента на детска смъртност е под 7 промила, като най-нисък е в Словения - 2,4 промила, Люксембург и Швеция - по 2,5 промила. Единствено в Румъния оефициентът на детска смъртност има по-висока стойност - 10,1 промила. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст, като по данни на НСИ за 2010 г., населението на България е намаляло с 34652 души. В Европа, освен България като страна с отрицателен естествен прираст, могат да бъдат посочени също Австрия, Естония, Италия, Португалия, Румъния, Литва, Унгария и Германия. С оглед преодоляването на тези и редица други негативни демографски тенденции, правителството приема и изпълнява редица управленски документи (Национална стратегия за демографското развитие на Република България 2006- 2020 г., и годишни Планове за действие ), с цел забавяне темповете на намаляване на населението и подобряването на качеството на човешки капитал.

Графика № 10. Тенденции в основни демографски показатели (в промили)

Източник: www.nsi.bg

Извършения кратък преглед на икономическото, социалното и демографското развитие на България през последните години ни дава основание за следния основен извод:

o В периода до 2009 г. страната ни се характеризира с устойчив икономически растеж, но същевременно са налице множество проблеми в икономиката, социалната сфера и демографското развитие. Най-сериозното предизвикателство пред което е изправена България обаче, според нас е свързано с необходимостта от подобряване на качеството на живот на населението, преодоляване на дискриминацията, стигмата, социалната изолация на уязвими групи от населението и намаляване на бедността с главен акцент - намаляване на детската бедност.

 

2. Статистически параметри на бедността при децата

2.1. Европейски измерения на детската бедност

Детската бедност е широко разпространена в повечето европейски страни. В специализираната литература са налице редица статистически международно-сравними изследвания[5], доклади и становища които очертават обхвата, измеренията и различните аспекти (количествени и качествени) на това явление. По данни на Европейската комисия през 2005 г. в 27-те държави членки на ЕС, 19% от децата на възраст 0-17 г. са изложени на риск от бедност, в сравнение с 16% от населението като цяло. Тези деца живеят предимно в семейства на безработни, на мигранти, в многодетни семейства или семейства на самотни родители. В доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие[6], специално внимание е отделено на факта, че за периода 1995- 2005 г., в повече от половината от страните на ЕС, рискът от бедност за децата надхвърля 20%, а в най-засегнатите държави достига до 30%. Най-високи стойности са отчетени в страни като Румъния - 25%, Латвия - 27% и Полша - 29%, а най-ниски в Дания и Финландия (по 10%) (OECD, 2007:27). Само в някои държави детската бедност е равна или по-малка от общия процент на бедност. Като такива са посочени: Белгия, Дания, Германия, Кипър, Словения и Финландия (OECD, 2007). Сходни статистически резултати са отчетени и в доклада на Комисията по заетостта, социалните въпроси и равните възможности към Европейската комисия (EU Commission, 2008). Според него през 2005 г., в повечето страни от ЕС децата са изложени на по-голям риск от бедност, отколкото останалата част от населението. Изключение правят скандинавските страни (където от 9 до 10% от децата живеят под прага на бедността) и Кипър (13%) , където процентът на детската бедност е по-нисък или еквивалентен на този на общото население.

Таблица 2. Типология на европейските страни, в зависимост от регистрираното равнище на детска бедност в тях през 2005 г.

Източник: SILC, 2005

Интерес представляват начинът и степента в която обедняват децата и последствията, които имат тези процеси върху тяхното развитие. Важността на това влияние се потвърждава и от резултатите от проведеното през 2001 г. от УНИЦЕФ международно социологическо изследване на тема: „Гласът на младите”. На поставен въпрос към децата: „Какво те прави нещастен?”, на първо място те са посочели бедността. Децата като рискова категория са посочени също така и от 20% от европейците в проведеното през 2009 г. изследване на Евробарометър за бедността и социалното изключване.

Когато анализираме статистическите параметри на детската бедност, следва да имаме предвид, че това явление не е статично, а се движи нагоре и надолу по стълбицата „доход на домакинствата“. Както беше посочено по-горе, колкото по-дълго децата живеят в бедност, толкова по-тежки са последиците върху тяхната психика и развитие,социална адаптация и включване. Това твърдение е емпирично верифицирано в проведеното през 2006 г. международно сравнимо изследване на UNICEF за положението на децата, живеещи в бедност в Югоизточна Европа и Руските републики (UNICEF, 2006(a)). Обобщените данни от това проучване сочат, че всяко четвърто дете, живее в условията на абсолютна бедност, като във всички наблюдавани региони при децата съществува по-голяма вероятност да бъдат бедни, в сравнение от възрастните лица. Извършеното проучване очертава също така и наличието на статистически значима връзка между вероятността на децата да изпаднат в бедност и региона в който живеят. От тази гледна точка са идентифицирани три основни под-групи страни с ниско, средно и високо равнище на детска бедност в тях. Високи нива на бедност сред възрастни и деца са регистрирани предимно в отделните под-региони на Централна Азия и Кавказ, заедно с Молдова, където преобладаваща част от детското население живее в бедност поради ниски доходи на членовете на домакинствата и респективно ниски нива на БВП на глава от населението. Емпирично верифицирана е и една друга хипотеза, според която равнището на детска бедност е по-високо, когато децата имат по-висок дял от общият брой население на дадена държава (UNICEF, 2006(a):3).

Графика №11. Общ брой възрастни и деца, живеещи в домакинства, в които текущото потребление е по-малко от паритетни $ 2,15 на човек за периода 2002-2003 ( в %)[7]

Източник: UNICEF(a), 2006:20

По данни на Евростат през 2007 г., равнището на детска бедност в Европа е по-високо от общото ниво на бедност сред населението като цяло сред повечето европейски страни (21 от общо 29 наблюдавани държави)(European Commission, 2009). Държави като Дания, Финландия и Словения се характеризират с най-ниски нива на бедност сред децата на възраст до 17 г., а съответно най-високи равнища са отчетени в Италия, Румъния, Испания, Португалия. За България по прогнозни данни през 2007 г. детската бедност е 18%.

Таблица 3. Равнище на бедност в страните членки на ЕС по възрастови групи за 2007 г. (в %)

Източник: SILC 2007

Графика №12. Равнище на бедност в страните членки на ЕС( деца, общо население и население на възраст над 65 г.) за 2007 г.

Източник: SILC, 2007

Според редица икономисти и експерти, детската бедност следва да се разглежда едновременно на две оси: на фона на демографската структура на населението като цяло, а от друга страна на базата на тенденциите в развитието на основните икономически показатели на дадена държава. В този смисъл при разглеждането на европейските измерения на детската бедност е важно да бъдат проследени стойностите на коефициента на Джини, отразяващ общите тенденции в развитието на икономиките на европейските страни.

Графика №13. Коефициент на Джини за 2010 г.

Забележка: Страните, членки на ЕС, за които не са налични данни за отчетения период не фигурират в графиката.

Източник: http://epp.eurostat.ec.europa.eu

След 2006 г. в България се наблюдават тенденции на леко повишение на стойностите на коефициента на Джини[8] и на квантилното съотношение[9]. През 2007 г. по данни на Евростат, България се нарежда сред страните с най-високи стойности на неравенствата в разпределението на дохода на домакинствата (Графика №14).

Графика №14. Неравенство в разпределението на дохода през 2007 г. (Отношение между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от домакинствата)

Източник: SILC, 2007

Детската бедност e основен приоритет на правителствата на всички европейски страни. В отговор на посрещане на предизвикателствата в борбата с това явление, повечето от тях изпълняват конкретни дейности, целящи редуциране на неговия обхват. В този контекст, изследователски интерес представляват предложенията, които експерти от европейската комисия дават, с цел диагностика на това явление. В систематизирана таблица са представени резултатите от извършената оценка за ефективността на мерките, които държавите членки на ЕС изпълняват за преодоляване на детската бедност. На тази база страните са обособени в отделни групи, в зависимост от напредъка, който отбелязват в борбата с това явление.

Таблица 4. Основни резултати от извършената диагностика на детската бедност: скала от много лоша (---) до много добра (+++) оценка

Източник: Доклад на Статистическия програмен комитет за бедността и благосъстоянието на децата - данните са актуализирани към 2006 г., като Люксембург не е включен в анализа.

Група А (Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Нидерландия, Швеция, Словения): Тези страни са постигнали най-нисък процент на детска бедност посредством съчетаване на мерки на пазара на труда и високи социални плащания (European Commission, 2005(b)).

Група Б (Белгия, Чешка република, Германия, Франция, Естония,Ирландия): Тези страни са постигнали сравнително добри резултати относно бедността. Основния повод за безпокойство в тези държавни е сравнително високият брой на децата, живеещи в безработни домакинства (8 % и повече). Предложение на експертно ниво е политиките, да бъдат насочени към вземане на адекватно заплащане на труда и подобряване на достъпа до качествени работни места за онези родители, които са най-отдалечени от пазара на труда (European Commission, 2005(b)).

Група В (Унгария, Малта, Словакия, Обединеното кралство): тези страни имат под средните резултати относно детската бедност в комбинация с високи нива на безработица и бедност при работещи родители. В повечето от тях, детската бедност частично е облекчена чрез относително ефективни социални трансфери. Изказано е предложение за необходимост от реализиране на политики, насочени към подобряване на достъпа до пазара на труда за родители в семейства на безработни (European Commission, 2005(b)).

Група Г (Гърция, Испания, Италия, Латвия, Литва, Полша, Португалия): страни с високи нива на бедност сред децата, много високи нива на бедност при домакинства на работещи бедни и ниско ниво на въздействие на социалните трансфери. Тази група страни следва да приемат цялостни стратегии за повишаване на равнището на доходи и подкрепа "на пазара на труда” (European Commission, 2005(b)).

Обобщавайки резултатите от отчетения напредък по групи страни може да се каже, че постигането на „добри” резултати по отношение на детската бедност изискват ефективна работа на отделните държави, състояща се в предприемането на мерки за улесняване на достъпа до пазара на труда и до различните услуги (здравеопазване, образование) с подоходно подпомагане. Най-успешни ще бъдат политиките, които се занимават с проблема на детската бедност комплексно, отчитат неговите характеристики и различни измерения.

 

2.2. Детската бедност в България

Докладът на Изследователския център„Иноченти“ показва, че през 2006 г. децата в България представляват 20 % от населението на страната като нивото на детската бедност е 8 % спрямо 4 % за цялото население (UNICEF, 2006(a):2-4)[10]. Това означава, че за децата в България има два пъти по-голяма вероятност да бъдат бедни, отколкото възрастните. По данни на Националния статистически институт през последните години броят на децата на възраст 0-17 г. постоянно намалява, като през 2007 г. той е 1 289 791 и представлява едва 16,9 % от цялото население[11]. За сравнение в началото на периода на прехода (1990 г.) техният дял от общото население е 21,6%. По данни на официалната статистика през 2010 г. в България са родени 76 105 деца, от които 75 513, или 99,2%, живородени. Коефициентът на раждаемост (брой живородени деца на 1 000 души от средногодишния брой на населението) е 10 ‰, спрямо 8,6 ‰ през 2003 г. В отговор на демографката ситуация в страната, характеризираща се през последните години с влошена възрастова структура на населението, намаляване на раждаемостта, нарастване на смъртността и засилване на миграционните процеси, правителството реализира поредица мерки и дейности, заложени в годишните оперативни планове към Националната стратегия за демографско развитие на Р България (2006-2020 г.).

Според Националния доклад на Република България по стратегиите за социална закрила и социално включване (2008-2010 г.), рискът от бедност има и ясно изразени възрастови измерения, като най-уязвими са децата и най-възрастните. През 2008 г. по данни на НСИ близо 25% от децата на възраст от 0-17 г. живеят в бедност, като в сравнение с предходните две години се отчита намаление в стойностите на този показател в размер на пет процентни пункта.

Графика №15. Относителен дял на бедните по възрастови групи за периода 2005-2008г. (в %)

Източник: www.nsi.bg

При определянето на обхвата и статистическите параметри на детската бедност и по-конкретно на нейните количествени аспекти е важно да бъдат разгледани и резултатите от статистиката на домакинските бюджети.Диференциацията и поляризацията на доходите в България през последните години има противоречиви тенденции[12]. По данни на Евростат, в периода 2000-2005 г. стойността на коефициента на Джини се движи стабилно в тесни граници със средна стойност 25 %. От 2006 г. се отчита значително повишение на този показател, като той достига до 35,9 % през 2008 г. От 2009 г. насам коефициентът на Джини започва да намалява.

Графика №16. Коефициент на Джини за България (в %)

Източникhttp://epp.eurostat.ec.europa.eu

 
Графика №17. Неравенство в разпределението на дохода

(Отношение между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от домакинствата)

Източник: www.nsi.bg

Основно значение за анализа на детската бедност въз основа на статистиката на домакинските бюджети имат и т.н. „Laeken Indicators”, чиито нива са обнародвани в сайта на Евростат - http://epp.eurostat.ec.europa.eu. Този набор от индикатори е създаден с цел да се очертае картината на бедността в различните страни. В него се включват индикатори като:

- Дял на бедните от общото население по пол и възрастови групи;

- Дял на бедните по типове домакинства;

- Дял на бедните по икономическа активност и по пол и др.

Един от ключовите Лаекен индикатори е относителният дял на лицата застрашени от бедност, определени въз основа на линия на бедност, която се приема че е 60 % от медианния еквивалентен доход. По данни на Евростат за периода 2000 - 2005 г. стойностите на този индикатор варират слабо, макар и с известни колебания, което може да се приеме като последица от стабилното икономическо развитие на страната през този период. След 2006 г. се наблюдава значително увеличение на стойностите на този индикатор, което означава, че като цяло делът на бедните в страната ни се увеличава.

Графика №18. Относителен дял на лицата, застрашени от бедност според линия на бедност-60% от медианния еквивалентен доход за България

Източник: http://epp.eurostat.ec.europa.eu

Друг Лаекен индикатор, който ни дава представа за равнището на бедност е, както беше споменато, относителния дял на бедните по икономическа активност. По данни на НСИ бедността е по-широко разпространена сред икономически не-активите лица. Интересен е и фактът, че бедността се среща и сред работещите - т.нар. явление „работещи бедни“, като техният дял е най-висок през 2007 г., когато достига до 7,5 %.

Графика №19. Относителен дял на бедните по икономическа активност

Източник: Домакинствата в Република България , издание на НСИ

Интерес представляват и данните за нивото на бедност при домакинствата с и без деца. По данни на НСИ, през 2008 г. е налице тенденция на увеличаване на домакинствата с деца които живеят в бедност в сравнение с предходната година. (НСИ, Домакински бюджети). В особено висок риск за изпадане в бедност са домакинствата с три или повече зависими деца, както и такива на самотни родители с деца. Важна също така е и ролята на социалните трансфери[13] за намаляване на детската бедност, тъй като повишават доходите на членовете на домакинството. Относителният дял на застрашените от бедност лица преди социалните трансфери за 2008 г. е 38,8 %, като след отчитане на пенсиите той намалява до 26,4 %.

Графика №20. Относителен дял на бедните преди социалните трансфери

Източник: www.nsi.bg

Следва да се има предвид обаче, че от всички социални трансфери най-голямо значение имат пенсиите, а влиянието на останалите трансфери, включително и тези за деца е минимално и не „изважда” домакинствата от състоянието на бедност. Причината за това може да се търси в ниският размер на социалните плащания за деца и недостатъчно ефективната политика в тази област.

 

3. Демографски и социално-икономически характеристики на бедните домакинства с деца

Редица социологически и статистически изследвания свидетелстват, че бедните домакинства с деца имат специфични възрастови, образователни и социално-икономически характеристики. Имайки предвид, че децата са зависима категория, която принадлежи и се идентифицира със съответните първични групи (семейство, домакинство), то те следва да бъдат разглеждани през призмата на спецификите, които тези семейства, домакинства имат. Изследователски интерес е да се разкрие в какво се изразява тази специфика? Тук ценна информация предоставят публикуваните изследвания върху детската бедност (вж.: Bradshaw, Hoelscher and Richardson, 2006; OECD, 2007; Community statistics on income and living conditions (EU-SILC), 2007; UNICEF, 2006(a); EU Commission, 2008; EU Commission, 2005(b), УНИЦЕФ, София Консултинг, 2007; Многоцелево изследване на домакинствата в България, 2003 и 2007 г.).

Едно необходимо уточнение. В литературата посветена на стратификацията, не се провежда ясна разлика между „семейство” и „домакинство”, както се наблюдава в демографията или в социология на семейството (Тилкиджиев и колектив, 1998:35). Говорейки за семейство, често то се третира като социална група, съответстваща на нормите и ценностите в обществото, която живее в определен икономически (начин на живот) и културен контекст (ценности, норми)(Аргайл и Хендерсън, 1989). „Неговите членовете са под един покрив и създават едно домашно стопанство, което може да обединява две, но често и три поколения” (Щепанский, 1969) В стратификационен аспект се интересуваме и от семейството и от домакинството, като по-често обект на внимание е домакинството, доколкото то най-вече е „груповия носител на съответното преразпределено материално благосъстояние и доходи, както и на даден социално-демографски статус” (Тилкиджиев и колектив, 1998:35).

 

3.1. Размер и състав на домакинството

Размерът и съставът на домакинството са важни детерминанти, определящи рискът от изпадане в бедност (Bradshaw, Hoelscher and Richardson, 2006). Данни от проведени международно сравними изследвания по темата, отчитат, че бедността сред децата е концентрирана в две основни групи домакинства: на самотните родители и на многочленните с 3 или повече деца (Bradshaw, Hoelscher and Richardson, 2006)[14]. Идентични резултати са регистрирани и в проучването на Общността за доходите и условията на живот на равнище ЕС (SILC). Според него, през 2007 г. рискът от бедност при деца живеещи с един родител е сравнително висок (34%), като този процент варира между 17-24% (за страни като Дания, Финландия и Швеция), до 40-45% (за държави като Естония, Ирландия, Литва, Люксембург, Румъния и Обединеното кралство) и 54% в Малта. При децата,живеещи в многочленни домакинства с 3 или повече деца, изследването отчита риск от бедност в размер на 25% за ЕС като цяло. Най-ниски стойности са регистрирани в страни като Германия, Финландия, Швеция, Дания, Словения, където неговия дял варира от 12-15%., а най-високи в България (71%), в Италия, Латвия, Португалия, Румъния ( между 41-55% ). Данните на Институт "Отворено общество" и Световната банка от проучването "Система за ранно сигнализиране" от 2010 г. доказват, че „бедността сред домакинствата с деца е значително по-разпространена (над 27%), отколкото сред домакинствата без деца (20%). Особено силна е уязвимостта от бедност сред семействата с две и повече деца, като при семействата с три и повече деца бедни са 3 от 4 семейства”(Захариев, 2010). Наличието на статистически значима връзка между размера на домакинствата и бедността при децата, е емпирично верифицирана и в редица национални представителни изследвания. Според данни от проведеното през 2007 г. Многоцелевото наблюдение на домакинствата в България, процентът на бедност при домакинства с над 6 членове, нараства рязко до над 25%, което е повече от два пъти над средната стойност за страната. По данни на официалната статистика от 2005 г. насам са отчетени високи нива на бедност основно при две групи домакинства: на самотния родител със зависими деца и при многочленни домакинства с три или повече зависими деца.

Таблица 5. Относителен дял на бедните по типове домакинства

Източник: www.nsi.bg

 

3.2. Възраст на главата на домакинството

Възрастта на главата на домакинството е друг важен фактор, оказващ влияние върху бедността сред децата. Според данни на Европейската комисия, рискът от бедност при деца, чиято глава на домакинството е във възрастовата група до 30-годишна възраст е значително по-висок, отколкото при такива, живеещи с по-възрастни родители и/или членове на домакинство. Това е свързано с факта, че младите родители са склонни да печелят по-малко от по-възрастните, основно поради липсата на достатъчно професионален опит и знания, което рефлектира върху заплащането и доходите в домакинството (OECD, 2007:40).

Графика №21. Риск от детска бедност, според възрастта на родителите в домакинството

Източник: http://ec.europa.eu/employment_social/spsi/child_poverty_en.htm#childpoverty

 

3.3. Образователно ниво на членовете на домакинството

Редица изследвания сочат, че образователното ниво на родителите пряко влияе върху бедността на домакинството. Според данни на Европейската комисия, при 30 % от бедните деца, нито един от родителите няма достигнато средно ниво на образование (срещу 16% за всички деца). Относителният дял на децата, чиито родители имат ниска квалификация варира от по-малко от 10% в почти половината от страните членки на ЕС до 65% в Малта и Португалия (OECD, 2007). Подобна е и ситуацията в България. Проведеното през 2007 г. изследване на УНИЦЕФ и София Консултинг регистрира наличието на тясна зависимост между намаляването на бедността при деца, чиито родители са с по-висока степен на образованост. Според него при бедните лица с доход под 152 лв. се наблюдава най-висок относителен дял на родителите в групата “без завършена степен на образование”. При следващите по-високи степени на образование както на майката, така и на бащата, бедността плавно намалява, като при висшистите е 35,9% (за майките) и 28,2% (за бащите). Степента на образование на главата на домакинството формира ясно изразена зависимост между тези две променливи. Колкото степента на образование на главата на домакинството е по-ниска, толкова по-голям е риска за домакинството от изпадане в бедност и обратно. В изследването на бедността при децата в България и публичните разходи за деца се констатира обобщен дял от 26,5% на лицата, които са глава на домакинството и имат основно и по-ниско образование или изобщо нямат такова.

 

3.4. Заетост на членовете на домакинството

Теорията за бедността извежда безработицата като водещ фактор провокиращ бедност, както при домакинствата с деца, така и при такива без деца, което потвърждава причинно следствената връзка между заетостта и статуса в обществото от гледна точка на категориите „беден-богат”. Според доклади на Европейската комисия (OECD, 2007), около 60 % от всички деца, които са изложени на риск от бедност живеят в безработни домакинства. Съответно процентът на децата в бедност видимо намалява, когато само единият родител работи (25 %), в сравнение със 7 %, когато работят и двамата.

Графика № 22. Деца и възрастни, живеещи в безработни домакинства през 2007г.

Източник: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=tablelanguage=enpcode=teilm020

Сходни резултати са отчетени и на национално ниво. През 2008 г. относителния дял на домакинствата, в които и двамата родители са безработни, остава висок въпреки общото намаление на безработицата. Това важи за 14,5 % от лицата до 17-годишна възраст, а този процент за хората на възраст от 18 до 59 години е 13 % (Национален доклад по стратегиите за социална закрила и социално включване, 2008 - 2010). За важността на достъпа до пазара на труда красноречиво говори и фактът, че равнището на бедност сред домакинствата, където всички възрастни работят е незначителен - 1.1 % за домакинства без деца и 1.2 % за домакинства с деца (Пак там). Ниското заплащане, недостатъчната квалификация и принудителната работа на непълно работно време могат да бъдат посочени и като други причини за бедност, оказващи влияние върху работещите членове на домакинството. В домакинствата с деца например доходът на само един работещ често не е достатъчен, за да предпази семейството от бедност.

Графика № 23. Равнище на бедност при деца и възрастни, живеещи в „работещи” домакинства през 2005 г.

Източник: SILC, 2005

Данните от проведеното изследване за бедността при децата в България и публичните разходи за деца отчитат сходни резултати. Според него, най-бедни са децата, живеещи в домакинства с безработни лица - 37,8% (според горната граница на еквивалентен доход). Налице е също така и голямо натрупване на бедни лица в групата на работещите (42,5%). Този феномен - “работещи бедни” възниква по ред причини, сред които от особено значение са равнището на получаваните доходи от труд, размерът на домакинството, броят на работещите членове, равнището на образование и др. Следователно, сред основните фактори, обуславящи детската бедност в България това са безработицата и липсата на „добре” платена заетост на отделните членовете на домакинството.

 

3.5. Етнически специфики

През последните няколко години независимо от отчетения икономически растеж и повишеното благосъстояние в страната[15], резултати от редица социологически изследвания (Многоцелево изследване на домакинствата в България, 2003 и 2007 г.) сочат, че детската бедност е силно диференцирана по етнически признак. В ромската общност през 2007 г. бедността сред домакинствата с 2 и повече деца достига 69%, а равнището на бедност сред домакинствата без деца е значително по-ниско - 44%, макар и много над средното за страната (Захариев, 2010). Предвид факта, че мнозинството от ромите са съсредоточени предимно в социалните слоеве на ниско квалифицираните и трайно безработните лица, то ромските деца следва да се разглеждат като категория, сериозно засегната от бедността. Те представляват специфична рискова група и от гледна точка на това, че смъртността в тази група е шест пъти по-висока от средните стойности за страната (Богданов, Захариев, 2007:13), а също така и високата степен на децата от тази етническа група, които отпадат от училище (Димова 2004; Димова, Нончев, Мондон, Миленкова и др. 2007; Тилкиджиев, Миленкова, Петкова, Милева, 2009). Сравнително по-високите нива на детска бедност сред ромската общност, в сравнение с останалите етнически групи е емпирично верифицирана и в проведеното през 2007 г. проучване на УНИЦЕФ (УНИЦЕФ, София Консълтинг, 2007). Според него, относителният дял на бедните домакинства от ромския етнос е най-висок в сравнение с останалите групи. Детската бедност сред ромите при долната граница на еквивалентен доход е с 29,3% по-висока в сравнение с бедността сред българската общност и едва с 4,1% по-висока от бедността сред турската общност.

Таблица 6. Етнически профил на бедни домакинства с деца до 18 г. ( долна граница на еквивалентен доход)

Източник: УНИЦЕФ, София Консълтинг, 2007:55

В резултат на извършения вторичен анализ на данни от проведени международни и национални изследвания основния извод, който се налага е, че групата на бедните домакинства с деца има редица специфични характеристики. Имайки предвид влошената демографска структура на населението в страната, изразяваща се в прогресивно нарастване на делът на възрастните хора и респективно намаляване на младите във възрастовата граница 0-17 г. е необходимо усилията на всички заинтересовани страни да бъдат приоритетно насочени към следните категории деца, за които съществува най-висок риск от живот в бедност.Това са:

- деца, живеещи в домакинства на самотни родители и многодетни домакинства;

- деца, живеещи в домакинства на безработни;

- деца, живеещи в домакинства, в които родителите са с ниско образователно ниво;

- деца, живеещи в домакинства от етническите малцинства.

 

ІI. Проучване на бедността и връзката й с девиантното поведение на децата

1. Дефиниране на основните понятия

Проблемът за дефиниране на понятието “детска бедност”, въпреки своята значимост, досега реално не стоял на дневен ред в нашата социално-икономическа и социологическа теория. Понятието “детска бедност” се използва в различни аспекти, но без да се дава единна дефиниция за неговата същност и обхват. Дефинирането на детската бедност и разглеждането й като част от настоящия изследователски проблем предполага предварителното изясняване на съществуващите подходи към явлението и избор на гледна точка. В специализираната литература са налични редица международни анализи и изследвания, изясняващи в различна степен и от различни страни същността на проблема за бедността при децата[16]. Това, което следва да се има предвид обаче е, че в повечето случаи наличните дефиниции и анализи се отличават с известна фрагментарност и самоцелност, съобразени с предварително защитавана теза, идея или европейска тенденция.

На практика не съществува единен подход за дефиниране, идентифициране или измерване на бедността. Дебатът за бедността общо взето се концентрира върху различните потенциални причини за нейната поява и начините с които тя може да бъде измерена и сравнена на национално и международно ниво. Монетарният подход примерно е един от най-широко използваните за идентифициране и измерване на бедността; той фокусира стратегиите за намаляване на бедността и за повишаване на доходите на физическите лица (Vandemoortele, 2000). Много изследователи обаче виждат бедността като сложен и многоизмерен феномен, който не може да бъде дефиниран, измерен или преодолян единствено чрез наличието или липсата на парични средства[17].

Детската бедност обикновено се схваща като условията на недоимък и лишения, в които живеят децата и младите хора. Тя се различава от бедността при възрастните по това, че детската бедност има различни причини, а също така и различни последици, като тези ефекти могат да имат трайно въздействие върху децата (CHIP, 2004). Дори и кратки периоди на лишения могат да повлияят върху дългосрочния растеж и развитие на децата, като УНИЦЕФ описва този процес по следния начин: „Децата в бедност живеят всъщност в среда, която е в ущърб на тяхното умствено, физическо, емоционално и духовно развитие. Ето защо е особено важно да се разшири определението на понятието за детска бедност, което да отиде отвъд рамките на традиционните концептуализации като нисък доход на домакинствата или ниски нива на потребление. И все пак, детската бедност рядко се различава от бедността като цяло и нейните специфични измерения рядко се признават.“(UNICEF, 2005a).

Въз основа на подхода за правата на човека и Конвенцията за правата на детето, УНИЦЕФ определя детската бедност, по следния начин: „Деца живеещи в бедност са онези, които изпитват лишение от материални, духовни и емоционални ресурси, необходими им за да оцелеят, да се развиват и процъфтяват. Тези лишения ги правят неспособни да се възползват от правата си, да постигнат пълния си потенциал или да участват като пълноправни и равностойни членове на обществото.“ (UNICEF, 2005(b)) По същество, дефиницията на УНИЦЕФ подчертава, многоизмерния и взаимосвързан характер на детската бедност. Това определение също така подсказва, че икономическата сигурност е само един от многото компоненти в борбата с детската бедност. „Други аспекти на материалната депривация като достъп до основни услуги, както и въпроси, свързани с дискриминацията и социалното изключване, които влияят на самочувствието и психическото развитие на децата, са също от основно значение за дефиницията на детската бедност.“ (Vandemoortele, 2000; Minujin, 2005). Християнският детски фонд (The Christian Children’s Fund (CCF)) също дава своя принос в дефинирането на детската бедност с цел да се улесни процеса на формиране на политиките за нейното намаляване. Според CCF общоприетата по това време концепция за бедността, схващана като: „Състояние на липса на обичайното или социално приемливо количество пари или материални блага“ (Kanbur and Squire, 1999) дава основание за раждането на две важни за преосмислянето на дефиницията и измерването на детската бедност концепции. Първата е, че бедността е относителна, тъй като има специфични времеви и социо-културни измерения и характеристики. Втората е, че „… бедността се дължи на невъзможност да се купуват стоки или услуги (липса на социално приемливо количество пари) или да се притежава собственост (материални блага)“ (Feeny and Boyden, 2003). От тези две концепции води началото си така широко разпространената практика бедността да се дефинира и измерва посредством монетарната линия на бедност. Този подход обаче не винаги се счита за адекватен, тъй като децата нямат нито достъп нито контрол върху доходите на домакинството. При това положение да се съди за тяхното благополучие по нивото на потребление в домакинството би било погрешно, защото се пренебрегва факта, че децата не винаги се ползват пропорционално от доходите или потреблението[18]. Освен това, монетарният подход се съсредоточава изключително върху физическите аспекти от развитието на децата, и пренебрегва такива важни нематериални аспекти на бедността като чувството на несигурност, липсата на свобода, домашното насилие, тормоз и злоупотреба, както и социалното изключване (Feeny and Boyden, 2003). По този начин, CCF вижда детската бедност като многоизмерно явление, състоящо се както от материални, така и от нематериални компоненти - концепция, която дава значителен тласък в съвременното дефиниране на детската бедност. В процеса на търсене на концептуална рамка на детската бедност, на нейните последици и начини за облекчаване на положението на децата, CCF дефинира три различни, но тясно взаимосвързани области, или сфери, които позволяват цялостно и всеобхватно разбиране на начините по които бедността влияе върху децата. Първата сфера е адекватният достъп до основни социални услуги и задоволителни материални условия за нормален и достоен живот. Възприето е тази сфера да се свързва с понятието за депривация. Според CCF правилното развитие на децата е силно повлияно от ежедневните прояви на дискриминация и от чувството им на изключеност на основата на тяхната възраст, пол, класа, каста и др. Ето защо социалната изолация става втората сфера, която CCF разглежда. И накрая, тъй като децата (както и жените, от определена гледна точка) са най-уязвимата социална категория, особено в условията на криза - от природни бедствия, военни конфликти до икономически кризи, уязвимостта се явява третата сфера в която се проявяват последиците от бедността според CCF. Следователно, CCF разглежда детската бедност като комбинация от тези така тясно взаимосвързани сфери, дефинирани по следния начин:

- Депривация: липсата на материални условия и услуги, които са от съществено значение за развитието и постигането на пълния потенциал на децата;

- Социално изключване: резултат от дискриминация, чрез която децата са лишени от достойнство, глас и права, или тяхното съществуване е пряко или косвено застрашено;

- Уязвимост: неспособност на обществото да се справи със съществуващите или потенциалните заплахи за децата. (CCF, 2004).

В своя документ, „Децата и бедността - отговори на някои въпроси”, Центърът за изследване и политики за детската бедност (Тhe Childhood Poverty Research and Policy Centre (CHIP)) предлага следната дефиниция на детската бедност: „Детската бедност означава децата и младите хора да израстват без достъп до различни видове ресурси, които са от жизненоважно значение за тяхното благополучие и реализиране на техния потенциал.

Под „ресурси” ние разбираме икономическите, социални, културни, физически, екологични и политически ресурси.” (CHIP, 2004). По-конкретно, това определение предполага, че детската бедност представлява израстване при липса на който и да е от изброените по-долу фактори:

- Достатъчно средства за прехрана - финансови и хранителни ресурси, необходими за оцеляване и развитие (икономически, физически и екологични ресурси);

- Възможности за развитие - в това число достъп до качествено образование и умения за живот, добро здравословно състояние, наличие на вода/ канализация (социални, културни и материални ресурси);

- Семейни и общностни структури, които да се грижат и защитават децата - родители/настойници, разполагащи с достатъчно време или способности/желание да се грижат за тях; разширено семейство/общност,която може да се справи, ако родителите и настойниците да не са в състояние (или не присъстват физически), или Общност, която се грижи и защитава по-младото поколение (социални и културни ресурси);

- Възможност да се чуе гласът на децата - безпомощността и липсата на глас (политически ресурси) често стоят в основата на други аспекти на бедността (това се отнася и до възрастните).

Както бе споменато, не са много изследователите и организациите които са се занимавали пряко и целенасочено с дефиниране на детската бедност. Тук бяха споменати само някои от тях. Концептуалните подходи,дискутирани в настоящия доклад не могат да се разглеждат като представителна извадка на съществуващите дефиниции. Всички те обаче споделят общи елементи: право на глас, участие, многоизмерност и т.н. Те признават, че бедността е феномен с много лица и измерения и не може да бъде сведен до монетарни измерители. Организациите, които работят пряко по проблемите на детската бедност без изключение я разглеждат именно като многоаспектен проблем, който изисква комплексни стратегии за справяне с нейните проявления. Те също така имплицитно или експлицитно включват понятия и предписания за правата на човека. Освен това, въпреки че полът не се споменава изрично като фактор, тази концептуална рамка признава, че безпомощността и дискриминацията засягат момичетата и момчетата по различен начин и това може и трябва да бъде взето под внимание при дефиниране и измерване на детската бедност.

Трябва да се признае, че всички тези определения са твърде широки и понякога не добре фокусирани. В опита да се включат повече различни измерения на детската бедност, има опасност от размиване на същността на понятието, като то се асоциира предимно с материалната депривация. Липсата на глас, физическите злоупотреби, семейните раздели, лошата екологична обстановка и др. са сериозни пречки за пълноценното изживяване на детството и за адекватното развитие на децата, но те не представляват непременно бедността, нито са свързани с липсата на доход или основни нужди.

За целите на анализа, без да претендираме за всеобхватност при определяне на понятието “детска бедност”, предлагаме следното разбиране и работна дефиниция: детската бедност е комплекс от взаимосвързани елементи като: липса на материална осигуреност, ограничен достъп до основни социални услуги като здравеопазване и образование; липса на приобщеност към социалните и културни норми на обществото и социална изолация.

 

2. Теоретичен модел

Основна цел на настоящото проучване е да се установи до колко бедността сред децата влияе върху правилното протичане на процеса на социализация и в каква степен води до изкривявания в развитието и поведението на децата. Именно този дългосрочен ефект е подчертан и в доклада от 2007 г. на мрежата на ЕС от независими експерти в областта на социалното приобщаване, в който се заключава, че “при децата, които израстват в бедност е по-малко вероятно в сравнение с техните връстници да се справят добре в училище, да не се замесват в дейности; преследвани са повече от системата на наказателното правораздаване.... Има редица други ситуации, които излизат на преден план доста често когато говорим за детска бедност. Това са деца принудени да полагат извънреден труд, деца жертви на насилие, сексуален тормоз, трафик и пристрастяване, деца въвлечени в престъпния свят....” (Frazer, Marlier, 2007: 71-72)

Предмет на изследване е връзката между бедността при децата и възможността за по-нататъшни прояви на девиантно поведение.

Обект на изследване ще бъдат деца на възраст 0-17 г., живеещи в бедни домакинства с доходи под официално възприетата линия на бедност в страната[19]. По отношение на обхвата и насоките на анализа, изследователският екип отчете факта, че бедността при децата не може да се измерва извън семейната или друга специфична среда, в която те живеят. Поради това доходите на домакинствата и домакинските бюджети се приемат като основа за изясняване на дълбочината и социално-икономическите характеристики на бедността сред децата.

Изследователският екип отчита и следните специфики на обекта на изследване, като уязвима категория, а именно:

- Децата са в много по-голяма степен застрашени от риск от изпадане в бедност отколкото възрастните, поради факта, че са силно зависими от социалната среда в която са родени и се развиват (семейна или институционална, ако живеят в такава) и не могат сами да осигурят своето съществуване. Децата не могат да променят ситуацията, в която се намират, и не са достатъчно зрели, за да носят отговорност за нея. Детската бедност зависи до голяма степен от възможностите на родителите да осигурят достатъчно ресурси, които са необходими за отглеждането на дете.

- Защитата на децата от най-острите проявления на бедността в ранната детска възраст е от особена важност, тъй като тогава се развива техния млад организъм, формира се характерът им и поради това се нуждаят от достатъчно материални, социални и образователни условия за развитие.

- Децата са специфична социална категория, която трябва да има гарантирани както общите права на граждани, така и специфични права и закрила, включително закрила от безотговорни родители, родители, упражняващи насилие в семейството, използващи труда на децата, тласкащи ги към антисоциални прояви и др.

Основните задачи са:

- Да се изследват и анализират специфичните социално-демографски характеристики на домакинствата живеещи под линията на бедност, с оглед идентифициране и очертаване на основните категории деца, за които съществува най-висок риск от живот в бедност, или с други думи - да се определи кои типове домакинства с деца са особено застрашени от изпадане в бедност;

- Да се извърши преглед на съществуващите измерения на детската бедност в България и страните от Европейския съюз, с оглед очертаване картината на бедността при децата на международно и местно ниво;

- Да се изследва до колко бедността е фактор за евентуални бъдещи прояви на девиантно поведение от страна на децата;

- Да се изследва процеса на социализация на децата от бедни домакинства и да се установи до колко този процес се влияе и се деформира от условията на бедност и постоянна депривация от материален и не-материален характер;

- Да се анализират дефицитите в процеса на социализация при деца живеещи в бедни домакинства и механизма който евентуално води до различни форми на девиантно поведение.

Основните хипотези са:

- Домакинствата с деца имат редица специфични характеристики. Сред основните диференциращи фактори, които ги водят и причисляват към категорията на бедните са икономическия и образователен статус на членовете на домакинството. Други фактори с най-голяма тежест за изпадане в бедност са: брой деца в домакинството, непълни семейства (с един родител), заетост и респективно - равнище на доходи близко до линията на бедност, етническа принадлежност и др.

- Бедността при децата може да доведе до нарушаване на процеса на социализация и неадекватно включване и участие в социалните взаимоотношения, а в последствие - и до девиантно или дори престъпно поведение.

- Бедността на родителите (или домакинството в което расте детето) оказва влияние върху неговото развитие и жизнени перспективи. Това влияние може да се изрази в: недостатъчно добър здравословен или образователен статус на детето; прекалено фокусиране върху материалното по силата на неговия постоянен дефицит; неясни или прекалено меркантилни жизнени планове и др.

- Израстването в бедност е един от факторите, който създава условия за евентуални бъдещи прояви на девиантно поведение от страна на децата. Други такива фактори могат да бъдат: неглижирането на нуждите на децата от страна на родителите, липса на внимание към личността на детето и неговите желания, липса на близост между родители и деца и др.

 

3. Изследователски ограничения

Проблемното поле касаещо бедността при децата е твърде широко. Поради редица информационни и методически ограничения няма да бъдат изследвани:

o деца, живеещи в или излизащи от специализирани институции,

o деца, живеещи на улицата;

o деца, жертви на тормоз, малтретиране или домашно насилие;

o деца с увреждания;

o деца от етническите малцинства.

Настоящата научна разработка също така не си поставя за цел:

- Постигането на изчерпателна по обхват и дълбочина картина на детската бедност в България. Разглеждането и анализа на социално-икономическите и демографски характеристики на бедните домакинства с деца се извършва единствено за да се зададе контекста в който те израстват, тъй като основната цел на изследването е търсенето на влиянието на тази среда върху формирането на бъдещо девиантно поведение.

- Изчерпателно представяне на всички последици от бедността при децата. От една страна влиянието на бедността има далеч по-богата палитра от последици, а от друга, формирането и проявата на девиантно поведение не се дължи единствено на бедността. Тъй като изследователският ни интерес е тясно фокусиран конкретно върху отношението което има бедността към поведението на децата израснали в условия на постоянни лишения, това се явява едно от основните ограничения на обхвата на проучването.

Отчитайки невъзможността да се анализират всички аспекти на бедността посредством домакинските бюджети и други официални статистически източници и почти пълната невъзможност да се оцени по този начин влиянието й върху процеса на социализация, изследователският екип разви своя анализ ползвайки резултатите от специално проведено за целта качествено социологическо изследване. Методологията на това качествено проучване ще бъде дадена подробно по-долу в текста, в главата посветена на детската бедност и девиантното поведение.

 

4. Използвани изследователски методи

Поставените цели и задачи са осъществени чрез вторичен анализ на данни от проведени по темата изследвания, както и чрез използването на количествени методи. В рамките на количествените методи е извършен вторичен анализ на данни от националната статистика и вече проведени национални и международно сравними изследвания за бедността при децата. Тези данни са използвани най-вече в първата и втората глава на текста при съставяне на статистическата картина на детската бедност и при очертаването на специфичните социално-демографски и икономически характеристики на бедните домакинства с деца.

С цел потвърждаване или отхвърляне на формулираните хипотези са използвани и качествени методи. Те служат за набиране на достоверна социологическа информация посредством провеждане на серия от дълбочинни интервюта сред родители и деца живеещи в бедни домакинства и в такива с доходи над прага на бедност. Според формулираната цел, изследователския ни интерес е насочен към изясняване и изследване на връзката между бедността и девиантното поведение при децата, живеещи в бедни домакинства. И тъй като липсва предварителна информация, проведеното самостоятелно проучване акцентира върху търсенето на съдържателна (а не количествена) информация. В случая за нас е важно не толкова колко изследвани лица дават сходни отговори или живеят в бедни домакинства, а какво казват те. Доколко бедността е мотиватор, или създава необходимите условия за предприемане на действия, нарушаващи нормите или закона.

Доколкото настоящата научна разработка представлява социологически анализ на детската бедност, тя е поставена в контекста на социология на девиантното поведение, както и на теориите за социализацията (в частност теорията на П. Бъргър и Т. Лукман). По-подробно ще се спрем на тези теории в главата за детската бедност и девиантното поведение

 

5. Методи за оценка и измерване на детската бедност

Измерването на детската бедност не е елементарна задача. Многоизмерната природа на бедността включва количествени измерители (като доход, потребление и достъп до основни услуги), но също така включва и качествени променливи, които често е трудно да бъдат измерени - например възможността за участие в обществения живот без опасност от дискриминация. (Sen, 1999). Поради тези усложнения, често се разчита на монетарния подход за измерване на бедността (чрез линията на бедност). Този подход обаче измерва бедността само частично и в много отношения е непродуктивен. Това е така, защото този подход:

- Игнорира многоизмерния характер на бедността;

- Използва единен доход базиран на линията на бедността, за да идентифицира бедните, като често пренебрегва различните характеристики на домакинствата;

- Пренебрегва различните нужди на хората - например, лицата с увреждане се нуждаят от повече ресурси, отколкото тези без увреждания за изпълни същите задачи;

- Не взима предвид важността на обществените услуги, обществените блага, и екологичната обстановка като образование, здравеопазване, достъп до питейна вода, канализация и така нататък;

- Концентрира се върху стратегии анти-бедност за увеличаване на нивото на доходите на индивида, а не върху инвестирането в обществените услуги.

Както вече беше посочено, много изследователи виждат бедността като сложен и многоизмерен феномен, който не може да бъде дефиниран, измерен или преодолян единствено чрез наличието или липсата на парични средства и отиват отвъд монетарния подход. „За детското благосъстояние не бива да се съди само по доходите в семейството. Освен материалния аспект, който включва и лишенията, жилищния проблем, немаловажни са образованието, здравеопазването, възможността на детето да участва във вземането на решения. Трябва да се гледа на детето като на субект на права, е не просто като част от семейството. Крайната бедност не само руши здравето на хората, но и ограничава интелекта на техните деца и ги обрича за поколения наред да живеят по този начин. Такава е бедността на хората, които живеят под линията на бедността в България, даже и на част от хората, които са над нея.” (Минев, 2010)

За целите на анализа ние ще използваме монетарния подход (или линията на бедност) единствено за да отграничим бедните от не-бедните домакинства. В теорията и практиката се предлагат различни подходи и методи за оценка на бедността[20] и за отделните й аспекти, като най-често те се основават на т.н. „линия на бедност”. Основните групи методи за определяне на линията на бедност са:

- Абсолютен метод - линията на бедността се фиксира като абсолютна сума на дохода или разхода на член от домакинството за определен период, която сума от своя страна може да се изчислява по различни методи;

- Относителен метод - линията на бедността се изчислява като процент от средния доход или разход на член от домакинство за определен период от време, като се предлагат различни стойности на процента - 50, 60 и т.н.;

- Субективен метод - линията на бедност се изчислява въз основа на субективна преценка за ниво на доход на член от домакинството за определен период от време.

През 2006 г. в България бе разработен проект на „Методика за определяне и актуализиране на линия на бедност и обвързване на гарантираните минимални доходи на населението”, в която е използван относителен метод за определяне на линията на бедност - линията на бедността е равна на 60% от медианния общ нетен месечен доход на член от домакинство, изчислен по данните от статистиката на домакинските бюджети. Линията на бедност е изчислена като 60% от медианния общ нетен месечен еквивалентен доход по статистиката на домакинските бюджети. Еквивалентната численост на домакинствата е определена по модифицираната еквивалентна скала на OESD. Подобен подход се използва от Евростат при съставянето на т.н. “Laeken Indicators”. Изследователският екип използва именно тази методика за формиране на линията на бедност, която според официални данни на НСИ за 2010 г. е 211 лева месечно на член от домакинство. За да анализираме обаче последиците и влиянието на бедността върху поведението на децата ще използваме други, качествени методи (дълбочинно интервю, разиграване на „сценарии на живота“ и др.).

 

ІІІ. Бедност и девиантно поведениепри децата

1. Теоретична рамка - теории за девиантното поведение и социализацията. избор на теоретичен подход

1.1.Теории за девиантното поведение

Много теории са излизали с обяснение защо някои хора имат девиантна мотивация, а други не. Гледната точка на ранните психологически теории, че нарушителят на обществените норми (респективно - на закона) е “луд” или “неуравновесен” лежи и до днес в основата на философията за рехабилитацията, което води до консултиране на извършителя с психиатри, психолози и социални работници. От друга страна психоаналитичните теории, не дефинират така открито нарушителя на нормите като “не-нормален”. Те разглеждат хората като асоциални по природа, с което придават голяма важност на процеса на социализация. Ето защо причината за девиантна мотивация, според тази теоретична позиция, се вижда в ранния опит на индивида, в неадекватната социализация, която произвежда несъзнателна необходимост, която трябва да бъде задоволена, ако индивида иска да запази своето равновесие (Giddens, 1982).

Социологическите теории търсят социално структурирани източници на напрежение в обществото. Според функционалистката перспектива на Е. Дюркем, девиантните форми на поведение се раждат когато обществото е в състояние на аномия - силно разклащане на моралния и социалния ред, при което около индивида настъпва пълен крах. В условията на значителни социални помени, механизмите, които осигуряват социалната сплотеност и функциониране на обществото и семейството се разрушават. В следствие на това социалния контрол отслабва или отпада изцяло и като резултат, индивидът вече не се счита обвързан със системата от ценности и норми (Delos 1993).

Структурно-функционалистката теория на Р. Мъртън намира източника на социалните отклонения в съществуването на социални позиции, които имат противоречиви изисквания, така че индивида е принуден да търси неприети начини да реши проблема, пред който го поставя позицията му. Според него престъпването на нормите е резултат, от една страна, от противоречието между културата и социалната структура и, от друга - на използваните средства за постигане на социалните културни цели (Merton, 1938).

Теорията за културната трансмисия на Едуин Съдърленд се базира на възгледите за “социалната дезинтеграция” на Дюркем и на “конфликта на културите” на Мъртън. Основното положение в теорията е, че хората постъпват по определен начин, защото са научили от средата си, че това е начинът по който се правят нещата. Съдърленд обаче, за разлика от Дюркем и Мъртън, изключва цялото общество като основен фактор на девиантното поведение. Той набляга на ролята на най-близката група, която определя до голяма степен отношението на индивида към нормите (Goode 1984; Delos 1993).

Теорията за контрола на Т. Хирши предполага, че повечето хора биха действали девиантно, ако нещо не ги спре. Тук обаче съществува логичният въпрос - защо тогава хората се държат добре през по-голямата част от времето? Хирши обяснява конформизма и девиантността с понятието социален контрол, който е едновременно вътрешен (интернализирани норми, ценности и Аз-концепция) и външен (социалният натиск и присъствието или отсъствието на възможности за отклонение). “Теоретиците на контрола разглеждат отклоненията като резултат от отслабване на връзката на индивида с обществото” (Златанова 1997:73) - когато тези външни и вътрешни граници са силни, те предпазват от отклонения. Обществото обаче може да не създаде подходяща среда за поддържането на такива ясни граници. (LundyWarme 1988). Теориите за контрола поставят акцент върху личния и социалния контрол и по този начин могат да поставят на централно място семейните взаимоотношения и функционирането на личността, а така също и социалното класа и приятелския кръг (Златанова, 2005).

В основата на интеракционистката теория за стигматизацията (Е. Лемерт, Х. Бекер, К. Ериксън), стои възгледът на Дж. Мийд за символния интеракционизъм, според който индивидът усвоява опита чрез социални символи, най-вече чрез вербалната комуникация и така изгражда своето самосъзнание. Интеракцията на индивида с останалите членове на обществото му позволява да узнае оценките им за него, включително и тези, които го класифицират като правонарушител. Механизмът на стигматизиране представлява следване на формулата на Таненбаум: “Младият правонарушител става лош, защото е определян като лош.” Стигматизацията е мярка за социален контрол, посредством който се цели неутрализиране на индивида със силата на заплахата. Х. Бекер развива това направление, като според него девиантното поведение се създава чрез обществената реакция, която е избирателна. В резултат само малка част от тези, които нарушават правните норми биват регистрирани като престъпници (Буджева, 2005).

Съществуват още редица теории, но целта ни не е изчерпателното им изброяване, а представяне на някои от възможните гледни точки към девиантното поведение. Сега вече, в контекста на социологията на девиантното поведение, можем да зададем въпроса кога границите на свобода на индивида да прави със себе си каквото намери за добре навлизат и се конфронтират с границите на обществото и приетите от него норми и следователно може да се говори за социално отклонение? Отговорът на този въпрос лежи в социалната обвързаност на индивида; в степента на неговата въвлеченост в социалното цяло и функционирането му в общоприетия социален ред от норми, ценности, правила и закони.

Това ни отвежда към следващ въпрос, а именно - как индивидът успява да избегне влиянието на конвенционалното обвързване, за да стане възможно прекрачването на тези граници. Според Х. Бекер съществуват два начина, по които това може да се направи. Първо, в процеса на социализация индивидът може да е избягнал вплитане в общоприетото общество. По този начин той може да е свободен да следва своите импулси, защото не залага нищо, за да продължава да следва общоприетите правила и да бъде конвенционален. Много хора обаче, въпреки това остават чувствителни към общоприетите кодове и норми на поведение, като трябва да се справят с тази своя чувствителност, за да извършат девиантна постъпка за първи път. Във втория случай, индивидът е интериоризирал достатъчно добре социалните норми и тяхното спазване налага предела на желаната от него свобода, като това не произвежда отклонение или напрежение с обществото (Becker, 1997).

Г. Сайкс и Д. Матца предполагат от друга страна, че нарушителите всъщност чувстват силни импулси да се придържат към закона и общоприетите норми и се справят с тях чрез техниките на неутрализация, които са оправдание за отклонението, което изглежда логично за нарушителя, но не и от гледната точка на законовата система на обществото като цяло (Matza, Sykes 1957). Ето защо девиантите развиват понякога много сложни идеологически системи за неутрализация. Тяхната идеология прави поведението им приемливо, а също така и прави възможно неговото продължаване във времето.

Приемането на условието, че девиантното поведение продължава във времето е необходимо при дефиниране социално отклонение - привиждането на единичното действие като девиантно поведение е основна грешка и пропуск, който често се прави. Перманентността на поведението го извежда над нивото на отделно извършения акт, или серията актове и го представя именно като нещо цялостно. „Отклоняващото се поведение е цялост“ (Гълъбов, 1997). По своята същност то представлява паралелен социален ред, който е отклоняващ се единствено в релацията с нормативно утвърденото поведение. В този ред на мисли Х. Бекер казва:“Но ние не се интересуваме толкова от този, който е извършил веднъж някакъв девиантен акт, колкото от този, който поддържа един модел на отклоняващо се поведение за дълъг период от време, който прави от отклонението начин на живот, който организира своята идентичност около модела на отклоняващото се поведение” (Becker, 1997:30). То става проблем за околните и самото общество, когато се превърне в постоянно случващо се; когато се трансформира в цялостно поведение, конструиращо се върху “паралелни на официално регламентираните редове от приоритети и ценности, норми и механизми за поддържането им” (Гълъбов 1997:40), накратко - върху форма на паралелен социален ред и съответната идентичност. Едва тогава границите на индивидуалната воля срещат границите на нормата и общността, произвеждайки напрежение.

В настоящата научна разработка ние не се придържаме стриктно към една единствена теоретична рамка, а базираме своя анализ на няколко теории, които считаме за адекватен обяснителен модел на отклоненията в поведението на децата в следствие от условията на бедност и лишения, в които те израстват. Това са теориите на Дюркем, Мъртън, Съдърленд, Хирши и др. Всяка една от тези теории обяснява част от цялостното явление, което изследваме и помага за неговото цялостно конструиране.

За целите на настоящия анализ, ние приемаме и позицията на доц. Антоний Гълъбов, че „Не отклонението само по себе си, а неговата смислова значимост и функционална роля в изграждането на цялостните представи на младия човек за постигане на личностно-значимите му цели, са от особено значение при социологическото изследване на отклоняващото се поведение.“ (Гълъбов, 1993) Тук не бива да се забравя и друг важен момент - начините които младите хора избират, за да реализират своите ценности, цели и мечти. Според нас, тъкмо изборът между социално допустими и недопустими (неодобрявани) начини и средства за постигане на целите различава девиантното от конвенционалното поведение.

 

1.2. Теории за социализацията

Правилното протичане на процеса на социализация и бъдеща реализация на децата се явява както признак за цивилизованост на обществото, така и средство за решаване на някои много важни проблеми, влияещи на качеството на човешкия капитал и икономическото и културно развитие на страната.

Семейната среда е основен фактор при формирането на личността, разбиранията и адекватното социално поведение на децата, а също така и в процеса на интернализиране на общоприетите норми и ценности в обществото. Различни изследвания показват съществуването на връзка между принадлежността на родителското семейство към ниски социални слоеве, ниско образование или липса на такова, неудовлетворяваща работа или безработица, лишения и бедност, и пр., с асоциалното и девиантно поведение на децата. (Институт по социални дейности и практики, 2005; Баскиери и Фалкингам, 2004 и др.) Тази връзка обаче е индиректна, проявяваща се основно чрез липсата на родителски капацитет за нормално и успешно отглеждане и възпитание на децата. Родителският капацитет се определя преди всичко чрез отношението на родителите към нуждите на детето - доколко родителите се замислят за нуждите на детето си, до колко разбират тези нужди, дали се опитват да отговорят на тях и дали осигуряват емоционална подкрепа. Когато поради липса на средства родителите не могат да удовлетворят потребностите на детето, от голяма важност е дали те биха искали да го направят, или смятат, че това е ненужно или маловажно за него (Институт по социални дейности и практики, 2005).

За целите на анализа ще представим накратко някои от основните теории за социализацията, а също така ще направим избор на теория, в която да положим нашия анализ.

Понятието “социализация” е многозначно и е различно разглеждано и интерпретирано от различните автори ( напр.: Кон, 1988; Ериксон, 1996; Дичев, 2002 и др.) То се разглежда в широк смисъл като влияние на културната среда върху индивида. В процеса на социализация детето „се учи да бъде човек“, като се приобщава постепенно към социалния живот; учи се да разбира културата на общността и да има определено поведение в нея, като утвърждава себе си и изпълнява различни социални роли (Пашова, 2010).

Основните теоретични направления, в които: едното открива основанията на процеса във вътрешни, ендогенни фактори физиологичното и невро-психологичното съзряване, а другото гледа на социализацията като на овладян социален опит. В началото на 20 в. се е приемало, че развитието на индивида, включително и неговата социализация, се определя от вродени биологични фактори: това е конституционалният подход, направен много популярен от американкия психиатър Ч. Ломброзо. В наше време се приема, че потенциалните дадености за по-късните индивидуални различия са заложени още при раждането, но от средата зависи дали ще сереализират. Повечето теории за социализацията са свързани с теориите за научаването. Такава теория е американския необихевиоризъм - Долард и Милър: социализацията е свързана с научаването, което зависи от потребностите, очакванията и мотивите. Редукцията на напрежението, свързана с външното подкрепление, е отговорна за закрепването или отхвърлянето на една или друга форма на поведение. В интерпретацията на Бандура и Р. Уолтърс се подчертава ролята не толкова на подкреплението, колкото на заместващото обучение. Механизмът за това е подражанието, а корекционен фактор е успехът или неуспехът на модела. Тези теории са поведенчески ориентирани, обвързани предимно със средата. Самата социализация те свързват преди всичко с миналата история на индивида, но не могат да обяснят големите промени, които понякога се случват, без да санепосредствен резултат от опита.

Нормативно-съзряващият подход е емпиричен, феноменологичен. Той описва това, което е норма за дадена възрастова група, набелязва поредицата от етапи на социализацията. Тази практика е от голяма полза при диагностициране на патологията. Това е теоретичен подход, дава жалони за оценка на социализацията чрез сравняване с нормата и се основава предимно на лонгитудинални нормативни изследвания. Биологичното съзряване и научаването се преплитат в психоаналитичния подход, който набелязва етапи в прехода от детството към зрелостта, които са свързани с преминаването от една зона на тялото, носеща удоволствие, към друга. Същевременно Фройд изтъква особеното значение на афективните връзки родител-дете за развитието на личността. Ролята на научаването се заключава във формирането на Егото и СуперЕгото. За психоанализата социализацията е именно изграждането на тези 2 субструктури на психичната организация: Егото работи по законите на реалността и е свързано с усвояването на житейски модели на поведение; СуперЕгото, което е вътрешният цензор интернализираните правила и норми. Социализацията е и установяване на баланс между отделните субструктури, утвърждаване способността на Егото да уравновесява Ида и СуперЕгото. Развитието на психоанализата е свързано с преместване на акцента от биологичното и инстинктивното към средата и соц. детерминанти.

Развиващо-когнитивният подход на Пиаже също синтезира биологичен и социален контекст. Според него различните етапи на развитието се определят и характеризират от промените в структурата на неговото мислене. Интелектът и етапите в неговото развитие се обуславят от сензомоторните, биологични по своя произход фактори от една страна и опита от друга. Етапите са:

- Сензо-моторен интелект

- Допонятийно мислене

- Интуитивно нагледно мислене

- Конкретни операции

- Формални операции

Според Пиаже не само физическата, но и социалната среда въздейства върху индивида, трансформирайки го чрез: езика (знаците), съдържанието на взаимодействието със социалното обкръжение (ценностите) и правилата на мисленето (логически норми).

Съществува и възглед, според който социалното знание е опредметено във всичко, създадено от човека под формата на кодиран социален опит. Социализацията е и процес на овладяване на този предметен свят, при което се извършва декодиране на вписаното съдържание. В диалог с Пиаже Виготски подчертава културно-историческата детерминация на развитието и утвърждава като механизъм на социализацията преминаването на интерпсихичното в интрапсихично.

Символен интеракционизъм: отнася се до символните значения на човешките действия и процеса, чрез който човек развива и комуникира споделени значения. Акцентът е върху социалните интеракции,научаването на Аз-концепцията. Основни допускания:

- Хората комуникират чрез символи, които се интерпретират субективно.

- Социалните роли и Аз-концепцията се създават чрез преговаряне.

- Човекът научава социалните норми и придобива Аз-концепция чрез изпълняване на социални роли.

Дж. Мийд: различава I (аз) като отделна личност, субект и me (обективните зависимости, социалната част от личността). Те са в постоянна взаимовръзка и се научават в хода на развитието.

Според Чарлс Кули хората се научават да се виждат така, както ги виждат другите в „огледалното Аз“. Хората си представят как изглеждат пред другите, как биват преценявани и в зависимост от това изграждат преценка за себе си и генерират чувства в отговор на тези преценки.

П. Бъргър и Т. Лукман изграждат цялостната си концепция, като се опират на идеята за “разбиране на другия” на Вебер и Шютц и на Мийдовата теория за социализацията. Без съмнение, всички споменати автори разглеждат социализацията, като онтогенетичен процес, в който индивидът става член на обществото и групата. Тя е всеобхватно и последователно въвеждане на индивида в обективния свят на дадено общество, или общност. Първичната социализация е първият етап на този процес, а вторичната е всеки следващ процес, който въвежда вече социализирания индивид в нови сектори на света. (Бъргър, Лукман, 1996). Според авторите началната точка на този процес е интернализацията, т.е. интерпретирането на дадено събитие, като изразяващо значение. Това е механизъм, по който то става субективно значимо за индивида. “Очевидно е, че първичната социализация е най-важна за индивида и че базисната структура на всяка вторична социализация трябва да наподобява структурата на първичната социализация.” (Бъргър, Лукман 1996:157).

Всеки индивид се ражда в обективна социална структура, локализирана във времето и пространството. Именно в рамките на конкретната група, той се сблъсква със “значимите други”, отговорни за неговата социализация. “Значимите други” опосредстват за него социалния свят и го модифицират. Те подбират аспекти от него в съответствие със собствената си локализация в социалната структура и по силата на своите индивидуални особености.

Първичната социализация включва нещо повече от познавателно научаване. Тя се разгръща при обстоятелства, които са силно емоционално натоварени. Смята се, че без подобна емоционална подкрепа от “значимите други”, процесът на научаване би бил труден. Детето се идентифицира със “значимите други” по множество различни емоционални начини, но при всички случаи интернализацията се осъществява само след като се извърши идентификацията.

Детето поема ролите и нагласите на значимите други, т. е. интернализира ги и ги прави свои собствени и по този начин придобива субективно завършена и приемлива за другите идентичност. Но освен тези роли и нагласи детето поема и света, в който е формирана тази идентичност.

Теорията на Бъргър и Лукман стои в центъра на нашия анализ. Първичната социализация налага семейната среда като структуроопределящ фактор при формиране на детето като личност и оказва влияние не само процеса на интернализирането на общоприетите социални ценности и норми, а и върху неговото бъдещо адекватно социално поведение. В този смисъл бедността на семейството, или домакинството в което израства детето, би могла да окаже решаващо влияние върху правилното протичане на процеса на социализация.

 

2. Анализ на резултати от проведено проучване сред деца и родители

Настоящата глава представя резултати от проведеното социологическо проучване по темата. В периода септември-октомври 2010 г. са проведени общо 30 дълбочинни интервюта на територията на гр. Бургас (кв.„Меден рудник” и кв. „Зорница”) и гр. София (кв. „Ботунец” и „Младост 4”). Този тип дълбочинни интервюта са замислени и проведени с крайната цел да се потърси отговор на въпроса: Съществува ли връзка между бедността и девиантното поведение и ако има в какво се изразява тя?

Общо в изследването са обхванати 30 лица, както следва:

- 3 деца във възрастовата група от 4-7 години от бедни домакинства;

- 7 деца на възраст 8-17 г. живеещи в бедни домакинства;

- 2 деца на възраст 4-7 г. от не-бедни домакинства;

- 3 деца на възраст 8-17 г. от не-бедни домакинства;

- 10 родители на деца, живеещи в бедни домакинства;

- 5 родители на деца, живеещи в не-бедни домакинства.

Основните хипотези на проучването са:

- Няма една общовалидна картина на бедността. От гледна точка на подоходното неравенство тя е диференцирана на няколко нива. Към първото ниво бедността в преобладаващия случай се отъждествява с мизерия и липса на доходи за задоволяване на основни потребности (в това число храна, облекло, топлина и др.). На второто ниво, бедността се свързва с ограничени материални възможности за подобряване на живота (ремонт,развлечения, почивки, културен живот).

- Социално-икономическата ситуация, в която е намират бедните семейства поражда трудности във взаимоотношенията между членовете на домакинството и в частност между родители и деца. Тези трудности рефлектират върху децата и могат да се изразят под формата на затвореност, потиснатост изолация, неувереност, комплекти и др.

- Ограничените възможности за задоволяване на основни базови потребности водят до омаловажаване от страна на родителите (или настойниците) на други основни потребности на техните деца - нуждата от подкрепа и споделяне, от общуване и развитие. Това води до задълбочаване на емоционалния разрив между родители и деца, който в крайна сметка нарушава процеса на социализация, чрез дискредитиране на образа на родителите и неприемане на нормите и наставленията идващи от тяхна страна.

 

2.1. Бедността през погледа на родителите

2.1.1. Бедността в личностния субективен свят на родителите, живеещи в домакинства с доходи под и над линията на бедност

Проведените дълбочинни интервюта с 15 родители, дават възможност да добием представа за някои важни социално-демографски характеристики на домакинствата с деца имащи доходи под и над официално приетата линия на бедност. Веднага следва да има предвид уточнението, че настоящите констатации, изводи и заключения важат единствено и само за изследваната съвкупност, без никакви претенции за генерализации, които биха били неоснователни, имайки предвид малкия брой интервюирани лица. За верифициране на изводите, би следвало да се предприеме специално количествено проучване, чиито изводи биха били валидни за по-голяма изследвана съвкупност.

Редица социологически проучвания[21] показват, че в разпределението по скалата "богат-беден" най-голямото натрупване на лица е от средата надолу, с тенденция към увеличаване относителния дял на онези, причисляващи се към най-ниското стъпало - "много бедни". В съответствие с целите на проучването бяха идентифицирани именно 10 такива родители, имащи много ниски доходи и субективно определящи се като лица, изпитващи сериозни финансови затруднения. За контролна група бяха проведени и 5 интервюта с родители, живеещи в домакинства с по-високи доходи в границите на 250-400 лв. на член от домакинството.

 

 * * * 

 

Повечето родители, живеещи в бедни домакинства са на средна възраст (между 35 и 40 г.). Регистриран е и един случай на лице в зряла възраст (на 53 г.). Болшинството от тях живеят в пет и шестчленни домакинства.В зависимост от броят на децата в домакинството доминират онези с две деца. Регистрирани са и два случая, при които децата са повече на брой - в конкретния случай три. При не-бедните отново преобладават онези с две деца.

Като цяло повечето респонденти (12 случая) живеят в сложни домакинства с представители на три и повече поколения. В зависимост от посоченото семейно положение се очертава висок дял на омъжените лица.

Доминираща е традиционната форма на брачно съжителство: от общо 15 интервюирани, 12 имат сключен юридически брак, а 3-ма са самотни родители. Интересното е, че всички самотни родители имат много ниски доходи под линията на бедност, което говори за значително нарастване на риска от бедност при децата, живеещи с един родител.

Статусът на лицата от гледна точка на тяхната трудова заетост е пряко свързан с равнището на бедност в домакинствата с деца. Резултатите от проведените дълбочинни интервюта показват, че преобладаваща част от родителите с доходи под линията на бедност (8 лица) са безработни лица. Едва двама посочват, че имат постоянна ниско квалифицирана работа:

„Няма работа, съкратиха ме и сега разчитам основно на бюрото по труда”(И.И. гр.Бургас)

• „Безработна съм от повече от 5 години и за съжаление не знам какво ще правя....”.(А.А. гр. Бургас)

„Работя като продавач на сергия за книги, но малко са продажбите и от тук и заплатата е смешна в тези времена. За нищо не стига, само за сметките в бакалията” (В.Е. гр.София).

„Аз продавам банички на пазара, но нещо шефа ми не е доволен от продажбите и не знам този месец какво ще получа...”. (К.Л. гр.Бургас)

При респондентите с доходи над линията на бедност всички упражняват по-високо квалифицирана работа на постоянен договор като готвач, работник в химическо чистене, печатар и др.

В зависимост от степента на придобита образователна степен, голяма част от родителите с доходи под линията на бедност споделят, че са със средно образование. Единствено имаме констатирани 4 случая, при които лицата са с до начално образование. Следователно образователното равнище оказва влияние върху риска от изпадане в бедност. Прави впечатление, че всички интервюирани лица живеят в нехомогенни домакинства от гл. т. на образователното равнище на техните членове. В тях има членове и с основно и със средно образование. При не-бедните се срещат предимно хомогенни домакинства от средно ниво, т. е. със средно образование на всички членове.

Следователно, може да се каже, че именно статусът на родителите от гледна точка на тяхната трудова заетост е основният, диференциращ фактор, който ги "води" и "причислява" към категорията на бедните.

От друга страна имущественият и финансовият статуси имат особено силен стратификационен ефект при отграничаването на отделните нива в йерархията материално богатство-бедност[22]. Характеристиките на имуществения статус показват, че повечето от изследваните родители с ниски доходи (6 случая), живеят в лоши жилищно-битови условия. Това, което, обаче не бива да се забравя е, че бедните в България, носят както общовалидни, а така също и специфични особености. Сред една от най-типичните е живот в бедност при наличие на собствено жилище, а не рядко и на земя, нещо, което не се вмества в световните стандарти, но е част от българските културни ценности (Димова, 1999:2). Следователно, притежаването на собствен дом в случая не може да се разглежда като водещ и определящ критерий за имуществената диференциация, тъй като всички интервюирани споделят, че имат собствено жилище: къща или апартамент. Неравенствата тук се проявяват при включване на критерия за равнище на жилищните условия. Болшинството от родителите, живеещи в бедни домакинства (6 случая) живеят в домове/апартаменти, в които е необходим основен ремонт на отделни стаи. Липсват съвременни благоустройства като PVC или алуминиева дограма, ламиниран паркет, модерно кухненско обзавеждане; техника като компютър, DVD техника и др. Битовото обзавеждане се свежда до хладилник, пералня, електрически котлон за готвене или печка. Мебелировката е стара и обикновена. Голяма част от тях - 7 случая, нямат друга недвижима собственост и никакво моторно превозно средство. Основните източници на парични доходи са ограничени до помощи и работна заплата. Те могат да бъдат определени като крайно недостатъчни за нормален живот на домакинства с деца, като се имат предвид необходимите разходи за това. Потреблението на родителите, живеещи в бедни домакинства е сведено до минимум. Общият бюджет приоритетно се използва за храна и покриване на разходите по жилището, като много малка част от доходите отиват за задоволяване на каквито и да било други нужди на децата. Не се купува нищо, което не е жизнено необходимо; членовете на домакинството носят старите си дрехи, като нови дрехи и обувки се купуват предимно за децата в семейството и то само в краен случай. Редовната практика е по-малките деца да износват дрехите и обувките на по-големите си братя и сестри или на съседски деца. Същевременно при не-бедните се откриват и възможности за отделяне на странични финансови средства за подобряване на живота на семейството: развлечения, кратка почивка,включване на децата в извънкласни форми на обучение - школи по танци и рисуване, спорт и т.н.

Интерес представляват и отговорите на лицата за това, какво могат да си позволят с наличните им финансови ресурси.

За лицата, с доходи под линията на бедност това приоритетно са разходи за:

• Храна и отопление на дома;

• Дрехи и обувки;

• Плащане на битови сметки;

• Закупуване на учебници и пособия на децата;

Лицата с доходи над линията на бедност, могат да си позволят и разходи за:

• Лекарства и болнично лечение, зъболекар;

• Джобни пари за децата;

• Частни уроци, езикови курсове на децата;

• Транспорт на децата до училище;

• Културен живот (кино, театър, концерти, и забавления);

• За телефони, компютри, кабелна телевизия и Интернет.

Вземайки предвид актуалния имуществено-финансов статус на интервюираните лица живеещи в бедни домакинства, те бяха помолени да се самооценят къде стоят в изложената по-долу 10 степенна скала „богат - беден” (Тилкиджиев и колектив, 1998: 125). Обясним и изборът на повечето от тях - в 6 от 10 случая, които се поставят в най-ниските позиции (първа и втора) от тази скала.

Таблица 7. Стратификационна скала: богат-беден

Източник: Тилкиджиев и колектив, 1998: 125.

Във въпросника за провеждане на дълбочинни интервюта бяха заложени и набор от въпроси, чиято цел бе получаването на социологическа информация за субективната оценка на бедността. Анализът красноречиво показва, че има съвпадение между обективните и субективните виждания на лицата. На въпроса: „Как оценявате финансовото положение на своето домакинство?”, родителите от бедните домакинства споделят:

„Лошо, много лошо. Едвам успяваме да преживяваме, плащам тока, водата и вересията в кварталния магазин и до тук - парите свършват, остават някакви левчета до края на месеца” (А.П. гр. Бургас);

„Зле. Имаме пари само за основни неща - храна, сметки. Добре, че мъжът ми от време на време го викат да работи та изкарва някои лев за да мога да купя на децата дрехи от магазините за втора употреба.Виждам, че и на тях им е омръзнало да ходят с едни и същи дрехи и те искат дънки и якета, като другите на тяхната възраст” (З.Ш., гр. София);

„Имаме пари само за основни работи, не си спомням от кога не съм ходила да си купя нова блуза или пола. А пък за кино или за друго забавление да не говорим. Всичко отива за децата. Наскоро шефката ми подари един телефон втора употреба и го подарих на детето, защото вече всички деца имали телефони и той се чувства зле.” (М.А. гр. София)

При лицата, живеещи в не-бедни домакинства се забелязва известна възможност за заделяне на финансови средства освен за основни потребности, а така също и за някои развлечения:

„ Един път в месеца успявам да заделя малко пари и да ги дам на детето да ходи на пицария или на кино с приятели Не може само да стои вкъщи.” (В.М. гр. Бургас)

„През последните месеци успях да спестя малко пари да дам на дето да си купи нов телефон. Не са много, но поне нещо втора употреба би могло да се измисли. Няма начин, тя е в такава възраст, че трябва да има хубав телефон, иначе се потиска пред приятелките й.” (А.Н. гр. Бургас).

Вниквайки в дълбочина в отговорите на родителите за тяхната субективна оценка за финансовото им състояние в момента, в най-общ план условно можем да ги разделим на три под-групи. Към първата се отнасят онези, които субективно дават най-ниската позиция от стратификационната скала „богат-беден” и определят равнището на своите доходи като живот на ръба на оцеляването. Това са лица, които се намират в ситуация, при която изпитват трудности да си плащат сметките за основните битови нужди като ток, вода, отопление и да обезпечат изхранването на семейството си. Често пъти те са затруднени при закупуването на нови дрехи и обувки на останалите членове на семейството. Повечето членове на тези домакинства са продължително безработни лица, разчитат основно на социални помощи или се занимават със сезонна заетост. Парите в домакинството се харчат, основно за храна и сметки:

„Първо гледам да купя храна, а ако остане нещо купувам и дрехи на децата, предимно втора употреба. Дори миналата зима децата ходиха на училище с есенните обувки и маратонки....какво да правя парите не стигат за нищо.” (И.И, гр. Бургас);

„Плащаме си разходите по апартамента и каквото остане го даваме за храна. Много рядко остават пари за дрехи, дори детето е ходи зимата с есенни дрехи, защото нямаме пари да купим. Най-често ги купуваме от втора употреба, срам го е, ама какво да се прави.” (К.Л.гр. Бургас)

Към втората група се отнасят онези, самопоставящи се на следващата сравнително ниска трета позиция в стратификационаната скала „богат-беден”. Те могат да си платят сметките, да изхранват семейството,купуват си необходимите дрехи според сезона и потребностите на децата, но не могат да отделят странични средства за подобряване на живота на семейството: ремонт, нова покъщнина, развлечения, почивка за семейството, участие в културния живот на общността или да подкрепят и развият талантите на децата си чрез школи, спорт и т.н. Това може да се определи като ситуация на ограничен достъп до културния живот на обществото, обхващайки и липсата на възможности да се използват придобивките на съвременното общество като компютър, автомобил, телефон, добро образование и т.н.

Към групата на „не-бедните” се причисляват родителите които живеят задоволително, имат сравнително по-високи доходи на член от домакинството, отделят средства за задоволяване на допълнителни нужди на техните деца - от кръжоци, посещение на кино, куклен театър, цирк и т.н. Това са лица, които заемат предимно средните позиции (4-та и 5 -та степен) в стратификационната скала „богат-беден”.

Повечето лица живеещи в бедни домакинства (9 случая) осъзнават негативното влияние, което оказва бедността върху техните деца. Лишенията на които са подложени всички членове на домакинството и липсата на средства за закупуване, както на нови дрехи, а така също и на по-скъпи вещи се отразява върху децата, върху техния начин на общуване с приятели, върху изграждането на имидж сред връстниците.

„За моето дете външния вид е много важен. Постоянно стои пред огледалото, постоянно иска да и купувам разни неща като нова пола, нова рокля, ново герданче с обеци защото другите от квартала имат. Определено е подтисната и често ми се сърди за това, че не мога да и купувам хубави неща, но поне за сега това е положението” (И.И, гр. Бургас).

В разговорите с родителите, малка част от тях са наясно от какво имат нужда техните деца. Преобладават случаите (6 от 10), в които родителят проявява несериозност и пренебрегва желанията на своето дете.

„Не знам, когато се прибера в къщи то постоянно мрънка и нямам нерви да го слушам. Притеснена съм, че ще ми спрат тока и не мога да обръщам внимание на капризите на малката.” (И.И, гр. Бургас)

Интересни са и данните за очакванията на интервюираните родители за финансовото положение на техните домакинства през следващите 12 месеца. Очевидният извод, който се налага от техните отговори е за преобладаващ песимизъм. Болшинството от тях, с доходи под линията на бедност (8 от 10 случая ) се стремят към намиране на каквато и да било работа, а за лицата, живеещи в не-бедни домакинства (5 случая) положението им би се подобрило, ако намерят по-добре платена работа. Следователно, бедността като такава оказва неблагоприятно въздействие върху всички членове в домакинството, в това число и децата.

 

2.1.2. Взаимоотношения в семейството

Отношението към родителските задължения в семейството са едни от най-съществените качествени измерения на детската бедност. Като цяло резултатите от проведените дълбочинни интервюта показват, че поради неблагоприятната социално-икономическа ситуация на семействата се наблюдават трудности във взаимоотношенията между родителите и децата. Независимо от това обаче, на въпроса: „Общувате ли с Вашето дете/ца?” всички родители дават положителен отговор. Сред водещите теми, които се обсъждат в семейна среда това са проблемите в училище, правата и задълженията на детето, случили се събития през деня и др.

Интересни за взаимоотношенията в семейството са и отговорите на въпросите за това: „Колко време отделяте на своето дете/ца? и Споделя ли детето/цата с Вас?” При семействата с доходи под линията на бедност твърде често се стига до това по-големите деца да поемат родителски функции, като се занимават с отглеждането на по-малките си братя или сестри. Приема се за нормално по-големите да поемат отговорности в семейството, като времето, което родителите отделят на децата е много малко.

„ Ох, как да кажа, колкото и да искам нямам много време за разговори с него. Проблемите всеки ден са много - като започнем от това какво да купя от магазина с тези стотинки, какво да ядем... Малкия има нужда от ново яке, че старото вече за нищо не става - скъсано е и ципа нещо не се затваря, а как да ходи на училище в този вид, то неговите съученици ще му се подиграват От друга страна гледам една болна свекърва, едвам успявам да и купя част от лекарствата, които трябва да пие всеки ден, немотия, немотия ти казвам….” (А.А , гр.Бургас).

Болшинството от интервюираните родители, живеещи в бедни домакинства водени от необходимостта за задоволяване на основни, базови потребности твърде често омаловажават редица важни нужди на своите деца в смисъла на необходимост от подкрепа или споделяне. Анализът на данните по признака бедни - не-бедни констатира превес на бедните родители, които почти нямат време да комуникират пълноценно със своите деца. Именно липсата на емоционална близост между децата и родителите, живеещи в бедност в повечето случаи води до изкривяване на процеса на социализация при децата в посока предаване на прекалена ценност на материалните неща.

„Време за разговори - абсурд, то аз едвам имам време да си измия очите - по цял ден съм навън, само и само да изкарам един лев, за да мога поне да купя хляб и нещо друго от магазина за вечеря.” (З.И, гр.Бургас).

Преобладаваща част от родителите споделят, че имат трудности във взаимоотношенията си с децата поради липсата на финансови средства. Тези трудности рефлектират както върху родителите така и върху децата,които най-често страдат от създалата се ситуация. В зависимост от детето това страдание би могло да има различни измерения - или става по-затворено, мълчаливо и неуверено, с по-ниско самочувствие или пък става по-агресивно. На въпроса: „Случвало ли Ви се е да имате спор в семейството с децата/детето Ви за пари?” осем от десет родители, живеещи в бедни домакинства открито признават, че имат проблеми, а един се въздържа от отговор.

„Да, винаги. Понякога си давам и последните пари, но това е рядко защото започваме да се караме. Питат и не разбират защо нямаме пари.” (А.А. гр.Бургас)

"Да, случвало ми се е и почти винаги той (детето) ми се разплаква скришно, за да не ме тормози." (А.Н. гр. Бургас).

"Ами случвало се е и то доста често. Обяснявам им, че понякога се налага човек да се лишава от нещо, защото няма пари за това, но те са деца и си искат своето."  (З.Ш, гр. София)

Анализът на данните по признака бедни - не-бедни констатира наличието на разлики в темите, които предизвикват най-честите спорове в семействата. Ако при бедните това е въпроса за пари и за различни проблеми в училище, то при не-бедните предимно разприте са за приятелската среда и за посещение на различни школи и извънучилищни забавления.

В пряка връзка с отношението към родителските права и нивото на бедност са и отговорите на родителите за джобните пари, които дават/не дават на децата си. Независимо от наличието на много бедни домакинства, повечето родители се стремят да осигуряват джобни пари на децата си, като се има предвид, че в съвкупността има и домакинства с малки деца, на които по естествени причини родителите не дават джобни пари.

Размерът на джобните пари, които родителите дават на децата си седмично също е доста показателен. При бедните, сумите за джобни пари за децата варират в размер между 1 и 1,50 лева, което се дължи предимно на ниските доходи на домакинствата, а не на нежеланието на родителите, докато при не-бедните сумите са по-големи и са предимно в размер между 5 - 7 лева.

 

2.1.3. Склонност към прояви на девиантно поведение

Проведените дълбочинни интервюта с родители от бедни домакинства дават основание да се твърди, че има разлика в процеса на социализация при бедните и не-бедните деца. При бедните деца в най-общ план се отграничават два сценария за развитие на детето. При първият детето следва своите материални цели, но без да излиза от общоприетите норми и без да предприема действия извън закона. При анализиране на посещаемостта в училище на децата живеещи в бедни домакинства, се наблюдава сравнително добро ниво на присъствие както за първото дете, така и за останалите деца в семейството. При вторият сценарий детето иска да надскочи своя материален статус и прибягва до нарушения в общоприетите норми. В зависимост от неговата възраст зависи и степента на нарушаване на тези норми. Така например част от бедните деца, не посещават училище или просто го напускат предсрочно. Липсата на пари за джобни, за закуски, дрехи и обувки, както и отдалечеността на учебното заведение са най-често споменаваните от родителите причини поради които техните деца не ходят на училище:

„Изнемогваме, нямаме пари за дрехи, обувки и тетрадки. Виждам , че го е срам да ходи с това облекло, че е подтиснат и винаги с лошо настроение.” (А.П. гр. Бургас);

„Парите в къщи не стигат щом не иска да ходи на училище да не ходи, няма да го насилвам. Нека помага, за да можем да се изхранваме.” (Н.П, гр. София).

Именно материалните лишения на домакинствата на бедните деца се отразяват крайно отрицателно върху тяхното развитие и бъдещи възможности. Невъзможността да посещават училище води до липса на социално общуване с техните връстници, а това ги обрича на социална изолация и поддържа омагьосания кръг бедни родители - бедни деца. Особено тежко е положението на децата, които живеят в семейства на трайно безработни, на самотни родители или в многодетни семейства. От тези, които все пак посещават училище, успехът който имат е по-скоро задоволителен. Това произтича от факта, че някои от тях са принудени в извънучилищно време да работят или да помагат на семейството.

„Добър ученик е, но може и повече. Никога не си е писал домашните в къщи. След училище отива да работи в магазина до нас - помага при разтоварването на стоката, подрежда склада, мете, чисти.”.(З.И. гр. Бургас)

„Аз не гледам успеха, важното е да минава сроковете, дали ще има петици или тройки все едно. Като си отличник, та какво - пак няма работа и се чудя от къде да изкарам някой лев.”. (И.И, гр. Бургас)

Данните от проучването показват, че изборът за училище на децата при семейства, които са в ситуация на оцеляване, по разбираеми причини се прави на база близост, а не на съзнателен избор, за да не се харчат пари за транспорт. Обикновено това са квартални училища, до които може да се стигне пеша. Повечето интервюирани родители споделят, че децата им учат в най-близкото квартално училище:

„Най-важното е да е близко до вкъщи, защото нямаме излишни пари.” (И.И, гр. Бургас)

„Не мога да му давам пари и за транспорт, учи в местното училище като другите деца в квартала”. (А.П. гр. Бургас);

Изследването на проблемите, с които децата се сблъскват в училище дава картина на обстановката, в която подрастващите учат. Натрупването на специфични проблеми в училище оказва негативно влияние, както върху бъдещата социализация на децата, така и върху тяхната мотивация да посещават училище изобщо. Данните от анализа показват, че като цяло децата на интервюираните лица не се сблъскват постоянно с проблеми като кражба на пари, на телефон, побой, заплахи и други. Макар и рядко “от време на време” децата все пак срещат трудности в своя ученически живот. Като такива могат да бъдат посочени най-вече конфликтите със съучениците, проблеми с учителите, подигравки, заради лошото облекло и вещи. Резултатите от проведените интервюта според профила “бедни - не-бедни” показват висок дял (5 случая) на интервюирани родители от бедни домакинства и (2 случая) на не-бедни родители , които не знаят с какви проблеми се сблъскват децата им в училище. Този факт означава от една страна липса на заинтересованост от страна на родителите към проблемите на своите деца, а от друга - нежелание на децата да споделят своите проблеми с тях.

На въпроса: „Случвало ли Ви се е да Ви търсят в училище за някакви прояви на неприемливо поведение на Вашите деца/дете?“ половината от родителите от бедни домакинства споделят, че през изминалата учебна година са били викани от училищното настоятелство поради различни деяния от страна на детето. Като такива са посочени:

Обида на учител: „Класната искаше да разговаря с мен, защото сина редовно обижда учителката по математика. Карам му се в къщи, а той ми вика, че тя се отнася грубо, че не обяснява задачите, а после му пише двойки.”(З.Ш, гр. София)

Отсъствие от училище: „Много пъти съм ходила в училището при класната. Моят син бяга редовно от училище и има много отсъствия. Казва, че не му е интересно в клас и че училището е губене на време.К.Л.гр. Бургас)

Нарушаване на дисциплината: „Ходя в училището защото детето много говори в час и разваля дисциплината, особено в часовете по български език”. (В.Е. гр. София”).

Прояви на агресивно поведение: „Само веднъж. Дъщерята беше ударила шамар на една нейна съученичка, защото другото момиче я е обиждало и й се е подигравало за това, че телефона и е стар и доста издраскан. Голяма драма беше и сега събирам пари за нов, но е много трудно. Няма от къде да взема 200 лв. за нов“. (И.И, гр. Бургас)

Драскане по стени: „Да, случвало ми се е. Преди две години ходих и дори боядисах една от стените на физкултурния салон на училището. Заедно с приятели детето ми беше надраскало някакви йероглифи като протест срещу държанието на учителя по физическо и това, че не му позволява да играят с топката.” (М.А. гр. София)

При анализа на удовлетвореността от образованието при бедните и не-бедните, резултатите показаха същата тенденция на по-скоро висока степен на удовлетвореност. Въпреки това впечатление прави, че като цяло бедните родители са по-удовлетворени отколкото не-бедните, вероятно защото имат по-ниски изисквания към качеството на образованието, получавано от техните деца.

Интересни са и отговорите на интервюираните родители относно начина, по който техните деца прекарват извънучилищното си време. Преобладават отговорите, че децата в свободното време се занимават предимно с почивка и игри, вземане на уроци и подготовка, лични занимания, хоби и спорт. Но прави впечатление, че докато при не-бедните домакинства всички деца в извънучилищно време се занимават предимно с подготовката на уроците, с кръжоци, спорт, забавления, то при част от интервюираните родители, с доходи под линията на бедност децата в семейството се занимават с домашна работа, гледане на членове на семейството и с упражняване на платен труд. Най-често посочваните причини, за да работят децата в семейството са:

Необходимостта от допълнителни доходи: „Големия ми син работи почасово в едно заведение, защото аз вече изнемогвам, не мога да му осигуря пари за да си купи нов телефон, нови дънки и маратонки. Казвам му, ако искаш да имаш пари, то трябва да работиш, все пак вече си на седемнадесет години.” (Н.П, гр. София).

Работа по собствено желание: „Да, работи защото така иска, иска да бъде независим, да може да черпи по бира своите приятели, да ходи на кино с приятелка.” (К.Л.гр. Бургас)

Голям е броят на лицата, които посочват, че не знаят какво правят децата им в свободното си време - 6 случая от общо 10 на родители в бедни домакинства:

„Не знам какво прави и къде ходи. Няма пари и какво прави по цял ден по улиците нямам представа. Питам, го но отговор не получавам. Веднъж дори се прибра със скъсано яке. Вероятно се е сбил с някой на улицата”. (В.Е. гр. София).

От изложеното до тук можем да кажем, че тревожен проблем наблюдаващ се при някои от децата, живеещи в бедни домакинства е свързан с очертаващата се зависимост: променена социализация - съсредоточаване върху материалната страна на живота, с цел компенсиране на липсите и от тук изкривяване на начините за постигане на целта. Често пъти материалните лишения тласкат към прояви на неприемливо поведение (бягане и напускане на училище, нарушение на училищните правила и училищната база, агресия над съученици, упражняване на детски труд), което оказва пагубно въздействие върху бъдещата реализация на детето в живота.

 

2.1.4. Визия за бъдещето

Повечето родители, живеещи в бедни домакинства нямат ясно дефинирани планове и визия за бъдещето на своите деца. Подтиснати от трудния живот, който са принудени да водят, повечето от тях с песимизъм гледат към близкото бъдеще и възможността за успешна реализация в живота на собствените им деца.

При онези, които все пак имат някакви идеали и мечти за своите деца, то те предимно са с материален характер, като например:

„Не знам с какво е най-добре да се занимава. Определено трябва да бъде нещо, което да му носи пари и да може да живее нормално.” (М.А. гр. София).

• „Искам децата ми да имат нормален живот, хубава и топла къща”. (З.Ш, гр. София)

„Искам децата ми да си намерят хубава работа, да печелят добре, за да могат да си купуват всичко, което сега не мога да им дам - лъскави спортни коли, хубави и маркови дрехи, да ходят по почивки......”.(Р.З. гр. София)

„Не искам да живее в немотия, стига толкова, цял живот в мизерия, нека поне то да си намери добра работа, да си купи апартамент, хубав компютър и телефон.” (З.И, гр.Бургас).

„Всичко, което искам в близко бъдеще е да има пари, да знам , че може да си купи всичко, което иска.......” (В.Е. гр. София”).

При не-бедните родители, по-често се наблюдава конкретизация на цели и визия за бъдещето, като характерът на тези цели е по-дългосрочен и с не толкова ясно изразен материален характер:

• „ Искам детето ми да има престижна и хубава професия. Например да стане лекар, адвокат или банкер.” (А.Н. гр.Бургас)

„На първо място трябва да получи добро образование, да следва и да се дипломира. Искам да обиколи света и да има възможност да се запознае с нови и различни хора”. (Х.П.гр.София)

"Искам да успее да развие своя талант, който има още като беше дете на 5 г. Умее много хубаво да рисува и трябва да продължи да се развива и в бъдеще. Ще го насърчавам доколкото мога и доколкото ме слуша и вярвам, че от него може да излезе много добър художник" (В.М. гр.Бургас)

Като цяло всички интервюирани родители, с които разговаряхме се интересуват от развитието на своите деца. Независимо от доходите, които получават за тях образованието е ценност и децата им трябва да учат, за да могат успешно да се реализират в живота. Когато става дума, обаче за това как те виждат своето дете след 10 г. се наблюдава известна диференциация в отговорите, в разреза бедни - не-бедни. При бедните в болшинството от случаите родителите нямат голяма яснота за това какво ще стане през следващите 10 г. Несигурността и недоимъка в който живеят ги подтиска и не им позволява да мечтаят за бъдещето. Също така някои от родителите осъзнават, че местното, квартално училище не би могло да им даде големи шансове за успешна реализация: „Не знам, но това, че той учи в това квартално училище, за което знам, че нивото на образование не е много високо може би няма да му даде големи възможности. Ако учеше в елитна гимназия нещата са по друг начин.”(А.П. гр.Бургас)

При не-бедните обаче, имаме само 2 случая в които лицата нямат мнение по този въпрос. В останалите случаи (3 бр.) родителите си представят своето дете след 10 г. в следната светлина: „студент” (А.Х. гр. Бургас);„работещ в банка” (М.М.гр. Бургас); „работещ в престижна фирма в чужбина” (Ж.П. гр. София).

 

2.2. Бедността през погледа на децата

2.2.1. Субективна оценка на бедността от страна на децата

Анализа на резултатите от дълбочинните интервюта проведени с деца в бедни домакинства показва че повечето от тях се чувстват силно финансови ограничени и лишени от достатъчно средства за покриване на най-важните си потребности. Почти всички деца, включени в проучването ни, на възраст от 8 до 17 години, са видимо притеснени от въпроса „Разполагате ли с джобни пари?“:

„Нашите не могат ми дават пари за училище. Принуден съм да си нося сандвичи и вода от вкъщи.“ (К.А. гр.Бургас);

„На мен ми дават по 1 лв. всеки ден, ама като ги дам за баничка, която е 80 стотинки и нищо друго не мога да си купя.“ (М.З. гр. София);

„Аз се храня само вкъщи. Сутрин като закуся и после чак на обяд пак вкъщи след училище. Нашите нямат да ми дават джобни.“ (Р.П. гр. София);

„Имам нужда от нови маратонки - ето вижте, тези са скъсани отпред, но нашите нямат пари, а за джобни не мога и да си помисля.“ (Г.Ш. гр. София).

Като цяло децата живеещи в бедни домакинства, на които родителите предоставят някакви джобни пари, ги използват предимно за храна, (вафли, закуски, безалкохолни напитки и др.).

При децата от не-беднинте домакинства се наблюдава видима разлика по отношение на предоставянето на джобните пари. Всички те ежедневно получават от родителите си някакви джобни пари, макар и в не особено големи размери (от 5 до 7 лв.) Тези пари се използват далеч не само за храна, но и за други важни за децата в тази възраст стоки:

„Обичам да се забавлявам и когато ми останат пари отивам с приятели и пием коктейли.“ (Ж.П. гр. София);

„Джобните не ми стигат до никъде, ама поне мога да си купувам цигари с тях, защото нашите не знаят че пуша.“ (А.Х. гр. Бургас).

На всички деца от изследването зададохме въпроса „Можеш ли да си позволиш да спестяваш от парите които получаваш от твоите родители?“ Отговорите на бедните деца във възрастовата група 8-17 г. са почти еднородни, че не спестяват нито стотинка, по простата причина, че не разполагат с никакви пари. Има само два случая на деца, които успяват да заделят по няколко стотинки от дневните си пари и те биват харчени за нещо с което децата могат „да се поглезят“, както те самите казват, но това отново обичайно е само храна (закуски, бонбони, сладки, дъвки и др.) В групата на не-бедните деца даването на джобни пари е много по-често срещано. Много от тях успяват да заделят макар и незначителни средства, за да задоволят някои свои прищевки:

„Аз съм си набелязала едно хубаво червило и като си събера остатъка от джобните, отивам и си го купувам директно. А и едни обеци съм си харесала…. Все пак трябва да бъдем красиви!“ (М.М. гр. Бургас);

„Не ми остават много пари от дневните, но ако се поогранича и като ги събера с парите от празните и рождения ден, става. Харесал съм си един телефон и смятам да си го взема.“ (А.Х. гр. Бургас)

С цел да се установи отношението към парите, на всички деца в нашето изследване бяха зададени следните въпроси: “За какво не ти стигат парите? Какво би искал най-много да имаш?“ и „Какво би направил/а за да си набавиш тези неща?“ при отговорите на тези въпроси отново наблюдавахме ясна диференциация на отговорите сред бедните и не-бедните деца. Ето няколко цитата от интервюта с деца от бедни домакинства, отговарящи на тези въпроси:

„На мен за нищо не ми стигат парите. И едва ли някога ще ми стигнат. Прекалено много неща искам, а все нищо нямам. Какво да направя за да имам каквото искам ли? Най-много да взема да окрада някоя банка!“ (Р.П. гр. София);

„Аз много искам да имам своя стая и компютър, но мама казва, че не може. Искам и колело. Но най-много искам да мога да ям разни вкусни работи когато си поискам. ….. За да ги имам ще работя и ще имам парички, за да си купувам онези хубави пасти, дето мама ми ги взема само по празниците.“ (Т.Л. гр. Бургас);

„Аз най-много искам пиано. Ходя в училище на пианото и много ми харесва, когато учителката по музика ми обяснява. Обаче нашите казаха, че не можем да имаме пиано. Нищо не мога да направя. Може някой ден, като порасна и имам собствени пари да си купя и тогава ще свиря по цял ден! Като свиря и забравям за всичко и не ми трябват вече пари.“ (К.П. гр. Бургас);

„Аз искам да имам ново яке, нови обувки и едни хубави фланелки съм си харесал в мола. Не са скъпи, ама като нямам пари… а и нашите не могат да ми дадат за тия неща. Износвам само старите на брат ми. Писна ми са се влача с тия дрипи!! Един приятел може да ме снабдява със стари телефони, не знам откъде ги взима, но като ги шитна в заложната по 20-40 лв. парчето и може да си ги набавя парите много бързо.“ (Г.Ш. гр. София);

Не-бедните деца от друга страна, имат различна представа за това от какво имат най-много нужда:

„На мен най-много ми трябва новия телефон на HTC, дето го рекламират напоследък. Направо не ми излиза от ума! А и още другите нямат такава машина. Само че е скъпичък, а нашите няма да ми дадат пари за него. Казаха, че ако си подобря успеха, може да ми помогнат с пари и ако и аз се постегна малко и поспестявам - може и да стане“ (А.Х. гр. Бургас);

„На мен каквото ми трябва общо взето си го имам, обаче много ме влече онова ново кожено якенце, дето го гледах онзи ден с една приятелка. Много е шик! Обаче струва 450 лв. и нямам шанс да събера толкова. Поне няма да е скоро.“ (М.М. гр. София).

На директния въпрос: „Чувстваш ли се беден/а?“ повечето интервюирани деца отговориха отрицателно. Само децата от най-бедните домакинства показаха отчетливо самоопределние като бедни:

„Ами как няма да съм беден - виж ме как ходя! А и вкъщи все за това се говори - няма, няма, няма….“ (К.А. гр. Бургас);

„Аз не съм много сигурна, ама винаги съм гладна! Сигурно ако бях богата щях да имам много храна.“ (Т.Л. гр. Бургас).

На базата на проведените интервюта може да се заключи, че включените в изследването бедни деца ценят в много по-голяма степен парите с които разполагат и не са склонни да ги харчат безразборно. Децата от не-бедните домакинства, от друга страна, разполагайки макар с ограничено количество пари, имат възможност и склонност да ги харчат за прищевки и по-скъпи вещи.

Бедните и не-бедните деца се различават значително по тяхното отношение към парите. При бедните деца се наблюдава по-отговорно и практично отношение, но също така и фиксиране на внимание им в посока на материалното. При не-бедните, от друга страна, се наблюдава по-голяма склонност да приемат парите и материалните блага като даденост и те не ги ценят толкова.

Изследването показва известна склонност на децата живеещи в бедни домакинства да прекрачат някои норми и да потърсят нерегламентирани пътища и начини за постигане на своите материални цели (пласиране на крадени вещи и дори кражби и др.). Не-бедните деца са много-по-склонни да се придържат към социално приемливите средства - подобряване на успеха, намиране на работа в извънкласното време, спестяване и др.

 

2.2.2. Взаимоотношения в семейството

Като цяло всички интервюирани от нас деца общуват със своите родители, независимо дали са бедни или не. Диференциацията идва основно по линията на времето, което родителите отделят за тях. С изключение на един случай на дете от бедно домакинство,всички останали деца чувстват, че общуват недостатъчно със своите родители. Ангажирани в търсенето на прехрана и издръжка на семейството, родителите често пренебрегват или омаловажават нуждите, потребностите и проблемите на своите деца:

„От една седмица не съм говорил с дъртия. Не знам къде ходи, не работи и по цял ден го няма. Като се върне не ми обръща грам внимание и спорят с мака ми за пари.“ (Г.Е. гр. София); „Онзи ден имах голям проблем с един съученик и майка ми само каза: Абе какво ме занимаваш с твоите детски проблеми? Аз имам по-важни неща на главата си.“ (З.И. гр.Бургас);

„Мама никога не ми чете преди лягане, макар че всяка вечер я моля, защото още не мога сама. А татко като се върне от работа и веднага заспива на фотьойла.“ (Т.Л. от Бургас).

Неглижирането на потребностите и проблемите на децата не е приоритет единствено на бедните родители. В изследването попаднахме на случаи, в които и не-бедните деца имат непълноценно общуване със своите родители и усещат празнина в отношенията с тях:

„Моите (родители) смятат, че като ми осигуряват „всичко“ по техните разбирания и аз няма нужда повече от нищо - нито да ги ангажирам с моите проблеми, нито да си говорим други работи освен „Написа ли си домашните? Изми ли чиниите? Да нямаш някоя двойка в училище?“. Аз вече нищо не споделям с тях, защото няма смисъл.“ (М.М. гр. Бургас).

В случаите, в които децата чувстват емоционална празнина, в бедните домакинства това най-често се дължи на фиксиране на вниманието на техните родители върху материалните проблеми (липса на пари, спорове за разходи, търсене на работа, начини „да вържат двата края“). В не-бедните домакинства изолацията на децата, макар и не толкова често срещаща се, има други причини. Често пъти родителите са ангажирани твърде много, за да поддържат стандарта на живот, макар и не чак толкова висок, и просто не им остава време и сили, да за обърнат пълноценно внимание на децата си. В някои случаи съзнанието, че осигуряват над основните потребности на децата си е достатъчно за родителите, като те не проявяват достатъчна ангажираност към тях и техните проблеми.

Друг много важен аспект на процеса на социализация е чувството на подкрепа и сигурност. На всички деца от изследването бяха зададени въпросите: „На кого можеш да се довериш? С кого споделяш? Ако имаш проблем към кого ще се обърнеш за помощ?“ В зависимост от възрастовите категории, децата намират опора и закрила на различни места. При по-малките (възрастова група 4-7 г.) независимо от признака „богат-беден“, това са родителите. По-големите (8-17 г.) търсят подкрепа и разбиране главно извън дома, в приятелската среда на връстници или по-възрастни познати. Родителите, въпреки, че са споменати като хора от които детето получава подкрепа, не са приоритетно посочвани на първо място. Бедните деца в повечето случаи разчитат по-скоро на себе си и не са свикнали да търсят решения на своите проблеми в семейната среда:

„Помощ от моите ли (родители)? Те на себе си не могат да помогнат, та на мен ли… Имам си своите начини да се оправям.“ (Г.Ш., гр. София). Не-бедните деца са по-склонни да споделят проблемите си със своите родители и да търсят опора в тях при нужда:

„Разбира се, че ще кажа на моите родители, ако има нещо. Те така или иначе ще разберат. Ще се посъветвам с приятелки, но ще го обсъдя и с тях.“ (Ж.П., гр. София).

Близостта между родител и деца се изразява и в степента на откритост и споделяне. Интервюираните бедни деца по-често не споделят със своите родители в сравнение с техните връстници от не-бедни домакинства. Емоционалната затвореност и изолация води до отдалеченост между родители и деца. Тази изолация води до пренебрегване не само на непосредствените потребности не детето, но и неглижиране на неговата личност като цяло, което е признак за изкривяване на процеса на социализация като цяло.

 

2.2.3. Планове за бъдещето

Важен аспект на развитието на децата са техните представи и планове за бъдещето. В проведените дълбочинни интервюта с деца на възраст 8-17 години, зададохме някои въпроси, свързани с техните разбирания и основни ценности нагласи към успеха и успелите хора, както и за очаквания им за живота като цяло. Идеята беше да се регистрира хоризонта на техните мечти, който отразява до голяма степен нагласата на децата към живота; целите които си поставят; ценностите и мотивите, които ги водят, както и склонността им да търсят социално неприемливи начини за тяхното постигане.

На въпросите „На кого се възхищаваш? На кого искаш да приличаш? Кои са за теб успелите хора?“ първият отговор на повечето деца беше „На никого не искам да приличам!“. След задаването на допълнителни въпроси обаче става ясно, че зад този типично тийнейджърски подход за търсене на индивидуалност („Аз съм си аз, уникален/а съм и никой не е като мен!“) всъщност стоят някои типични образи на известни личности от телевизионните шоу и сериали, музикалния свят или киното (което е напълно нормално за всички тийнейджъри). Тук обаче очевидна стана диференциацията на тези „идоли“ според разделителната линия „беден - не-беден“.

При интервюираните от нас деца, живеещи в бедни домакинства, много по-често се срещаха образите на известни чалага изпълнители, бизнесмени на ръба на престъпния свят или откровени гангстери:

„Според мен успели са хората, които имат пари. Всички чалга певци и певици, освен че всички ги знаят, имат пари! Нямам нищо против да съм като тях, ама ме е срам пред публика. “ (Р.П. гр. София);

„Ето например Ковачки. Такъв бил, онакъв бил…. Ама човека не си знае парите, не е като цървулите дето се опитват да го съдят. Ей това е пич! И накрая пак го пуснаха. Нищо не могат да направят на такива като него и аз искам да съм като тях.“ (Г.Ш. гр. София);

„Аз харесвам много One direction[23]. Толкова са сладки!!! На мен мечтата ми е да отида на концерта им и Лиям, или някой друг от бандата, да ме забележи. Е тогава ще си оправя живота!!“ (З.И. гр. Бургас);

„За мен успели са хората с пари - няма изобщо какво да се спори по въпроса. Тия с дипломите хич не ми ги хвали. Учили, учили, пък накрая една свястна кола не могат да си купят. Аз като порасна искам да стана като някой от тия с тежките вериги, мазните черни коли и готините мацки - във всеки филм ги има а и готините рапъри повечето са такива. Защото като имаш кинти и пистолет всеки те уважава. Там е така, ама при нас е още повече така - нали виждам аз!“ (Г.Е. гр. София);

„Аз на никого не искам да приличам, но не ми се връзва да си успял в тоя живот и да нямаш пари. Имам едни приятелки които са по-големи, и знаеш ли колко добри пари си докарват?! Те са нещо като компаньонки и това не е като да си проститутка, нищо общо няма! Винаги имат супер готини дрехи, прическите им са убиец, винаги са с най-новите телефони, а да знаеш само в какви хубави коли ги возят… За какво ми е да уча и други глупости, ако ще живея като прошляк.“ (Р.П. гр. София)

Отговорите на тези въпроси на децата живеещи в не-бедни домакинства отново гравитират около популярни лица от шоу-бизеса и киното, но тук разграничението е основно в това, че те оценяват не само техния финансов успех и слава, но обръщат повече внимание на техните постижения и талант, които стоят зад тези успехи:

„Аз се възхищавам много на Веселин Топалов[24]. Може и да не съм толкова умна като него, но той е талант и прославя България, което наистина уважавам. “ (Ж.П., гр. София)

„Аз се възхищавам до някъде, на хората които се явяват в предавания като „България търси талант“. Трябва да си много смел и амбициозен, за да се явиш по телевизията и всички да те гледат. Много се вълнувам когато се открие истински талант в някой, който изобщо не очакваш - примерно е много млад или изглежда смотано. Но като се разпее и ти се разплакваш.“ (А.Х. гр. Бургас)

За да се разкрият плановете за бъдещето, децата в изследването бяха помолени да разкажат „филма на своя живот“. В свободна форма повечето от тях описаха накратко своите представи и мечти. В три от случаите децата (които са от бедни домакинства) не пожелаха да отговорят и казаха, че не са се замисляли по този въпрос и няма какво да кажат. Отговорите на останалите деца, също от бедни домакинства, се съсредоточаваха основно върху по-краткосрочен период в бъдещето и бяха почти изцяло свързани с конкретни материални цели:

„Аз не знам как ще ми се развие живота, но в едно съм сигурен - няма да съм като моите родители! Това да си броиш жълтите стотинки не е работа. А и нали знаете, че от работа никой не е забогатял. Аз като порасна достатъчно да си взима паспорта или ще избягам в чужбина да работя за пари, или ако не мога не знам какво ще правя, но няма да остана дрипльо.“ (Г.Ш. гр. София);

- „Аз си представям, че ще имам много хубава къща, с прекрасни мебели и басейн. Всички приятелки ще ми завиждат! Ще си намеря някой да се грижи за мен и докато съм млада и хубава няма да имам никакъв проблем. А пък след 20 години…. Ееее, то много далече.“ (А.И. гр. Бургас).

При не-бедните деца се наблюдава по-различен характер на мечтите, които са насочени повече към личностно развитие, разгръщане на някой талант или в служба на хората:

- „Аз винаги съм искала да работя нещо с което да помагам на хората. След 10 години се виждам като дипломирана лекарка. Ще имам хубаво семейство и много деца.“ (Ж.П. гр. София);

- „Аз задължително ще бъда моден дизайнер и ще обикалям света. Ще бъда известна и моите дрехи всеки ще ги носи.“ (М.М. гр. Бургас).

 

2.2.4. Склонност към прояви на девиантно поведение

Проведените дълбочинни интервюта живеещи в бедни и не-бедни домакинства, позволиха да бъдат идентифицирани и някои форми на девиантно и асоциално поведение. В повечето от случаите, регистрираните отклонения и прояви са наблюдавани от интервюираните лица сред техни съученици или приятели, като не винаги самото интервюирано лице е субектът на това действие. Голяма част от регистрираните форми на девиантно поведение се срещат едновременно както при децата от бедните домакинства, така и при тези от не-бедните.

При бедните деца изследването регистрира много по-чести случаи на бягство и напускане на училище, в сравнение с не-бедните:

- „Какво ще седя в училище? Такава скука. По-добре да ходя да работя да изкарам някой лев.“ (Г.Е. гр. София);

- „Посещавам училище заради нашите, защото иначе казват, че им спират детските за брат ми. При първа възможност обаче се махам - пълно губене на време.“ (К.А. гр. Бургас).

Причина за това биха могли да бъдат разликите в жизнените цели, планове и перспективи, които при бедните деца в повечето случаи не включват необходимостта от добро образование.

Други форми, на девиантно поведение, регистрирани при деца живеещи в бедни домакинства са:

- Изолация и комплексираност причинени от бедността: „Аз не ходя много-много по купони или събирания на приятели. Вярно, че те не ме и канят, но дари и да ме поканят за нямам хубави дрехи да излизам.Много важно - притрябвали са ми глупавите им партита. Имам си един приятел с който заедно се разхождаме и толкова.“ (Г.Ш. гр. София);

- Конфликти със съученици, поради това, че детето е зле облечено или няма хубави вещи: „Не мога да се понасям с един съученик. Егати тъпото копеле! Само ми се надува и се заяжда с мен. Някой ден като ми кипне и не отговарям!“ (Г.Ш. гр. София).

- Движат се с неподходящи за възрастта им компании: „Много ми е тъпо с моите съученици! Такива дечковци са. Аз се движа с по-големи момчета, защото са по-интересни, черпят ме с каквото искам и ме возят в хубави коли.“ (Р.П. гр. Бургас).

- Агресия и кражби: „Аз съм виждал в моето училище, някои от по-големите да взимат парите на по-малките. Това си е редовна практика, но до бой рядко се стига.“ (А.Х. гр. Бургас);

- Позволяват да ги използват: „Аз нямам много приятели в училище, но искам да имам. Затова като ме помолят да предам някоя бележка, или да ги покрия, че са били с мен, аз винаги се съгласявам - какво толкова? А те така може да ме харесат повече.“ (З.И. гр. Бургас).

- Употреба на цигари, алкохол и наркотици: „Всеки знае, че в голямото междучасие в тоалетните се пуши. Това е начин да се видиш с някои хора, пък да те видят, че си от „по-готините“. А в двора на нашето училище, особено в края на деня направо смърди на трева…“(Ж.П. гр. София); „Да, виждала съм много съученици да пият и то не само бира. Даже при нас (в училището) е много модерно децата от 5-6 клас да ходят и те и да пият коктейли.“ (М.М. гр. Бургас).

При някои от не-бедните деца, включени в нашето изследване, също се наблюдават сходни форми на поведение. Употребата на алкохол и цигари може да се каже, че е норма в средите на учениците и не зависи от това дали децата са бедни или не-бедни. Също така прекарването на свободното време в неподходящи компании или конфликтите със съученици са срещани и при двете категории деца, но причините за това поведение се различават. Докато при бедните деца конфликтите най-често се дължат на подигравки или публично унижение:„На рождения ден на една съученичка отидох с най-хубавата си рокля, но всички ми се присмяха и казаха, че съм като излязла от някое списание от 80-те години. Направо потънах в земята от срам!“ (З.И. гр. Бургас), при не-бедните те се дължат на стандартните тийнейджърски проблеми като спор за момче/момиче, предателство, промяна на компанията/ средата и др. Разбра се, нито формите на девиантно поведение, нито причините за тяхната поява не са изчерпателно изложени в настоящата научна разработка, най-вече поради ограничения обхват на изследването. Резултатите от него обаче са достатъчно индикативни и дават основание за допълнително верифициране на основните изводи и заключения в едно по-нататъшно, количествено изследване.

 

2.3. Изводи от проучването сред деца и родители

Основните обобщени изводи, които могат да се направят от проведените дълбочинни интервюта с родители и деца от бедни и не-бедни домакинства са в следните направления:

- В най-общ план интервюираните лица се разделят на три под-групи от гледна точка на своята субективна самооценка и позиция в стратификационната скала богат-беден:

- Към първата се отнасят онези, които субективно дават най-ниската позиция от стратификационната скала „богат-беден” и определят равнището на своите доходи като живот на ръба на оцеляването. Те изпитват сериозни затруднения за заплащане на сметките за основните битови нужди като ток, вода, отопление и за обезпечаване на изхранването на собствените си семейства.

- Към втората група се отнасят онези лица, самопоставящи се на следващата сравнително ниска трета позиция в стратификационаната скала „богат-беден”. Те могат да си платят сметките, могат да изхранват семейството, купуват си необходимите дрехи според сезона и потребностите на децата, но не могат да отделят странични средства за подобряване на живота на семейството: ремонт, нова покъщнина, развлечения, почивка за семейството, участие в културния живот на общността или да подкрепят и развият талантите на децата си чрез школи, спорт и т.н. Това може да се определи като ситуация на ограничен достъп до културния живот на обществото, обхващайки и липсата на възможности да се използват придобивките на съвременното общество като компютър, автомобил, телефон, добро образование и т.н.

- Към „не-бедните” се отнасят родителите, които живеят задоволително, имат сравнително по-високи доходи на член от домакинството, отделят средства за задоволяване на допълнителни нужди на техните деца- от кръжоци, посещение на кино, куклен театър, цирк и т.н. Това са лица, които заемат предимно средните позиции (4-та и 5 -та степен) в стратификационната скала „богат-беден”.

- Трудната социално-икономическа ситуация, в която се намират бедните семейства поражда трудности във взаимоотношенията между родителите и децата. Тези трудности рефлектират както върху родителите така и върху децата, които най-често страдат от създалата се ситуация. В зависимост от детето това страдание би могло да има различни измерения - затвореност, подтиснатост, изолация, неувереност, ниско самочувствие или агресивност.

- Болшинството от интервюираните родители, живеещи в бедни домакинства в стремежа си към задоволяване на основни, базови потребности твърде често омаловажават редица важни нужди на своите деца в смисъла на необходимост от подкрепа или споделяне и отделяне на внимание. Тази липса на емоционална близост между децата и родителите, живеещи в бедност в повечето случаи води до изкривяване на процеса на социализация на детето в посока предаване на прекалена ценност на материалните неща.

- При деца, израснали в бедни домакинства съществува по-голяма вероятност, в сравнение с не-бедните деца, процеса на социализация да бъде деформиран. Изкривеният процес на социализация и систематичната материална депривация при някои от децата израснали в бедни домакинства по-често води до нарушения в социалната интеграция, а от тук и до прояви на различни форми на девиантно поведение (бягане и/или напускане на училище, нарушение на училищните правила и училищна база, агресия над съученици или стават жертва на агресия към тях, упражняване на детски труд), отколкото при не-бедните деца.

- Бедните и не-бедните деца се различават значително по тяхното отношение към парите и материалните придобивки. Бедните деца ценят в много по-голяма степен парите с които разполагат и не са склонни да ги харчат безразборно. При тях се наблюдава по-отговорно и практично отношение, но също така и фиксиране на внимание им в посока на материалното. Децата от не-бедните домакинства, от друга страна, имат възможност и склонност да харчат пари за прищевки и по-скъпи вещи, които не са им от първа необходимост, а са по-скоро престижни или модерни. При тази категория деца се наблюдава по-голяма склонност да приемат парите и материалните блага като даденост и да не ги ценят толкова.

- Изследването показва известна склонност на децата живеещи в бедни домакинства да прекрачат някои норми и да потърсят нерегламентирани пътища и начини за постигане на своите материални цели (пласиране на крадени вещи, приемане на пари и почерпки от по-възрасти мъже (компаньонски услуги), кражби и др.). Не-бедните деца са много-по-склонни да се придържат към социално приемливите средства - подобряване на успеха, намиране на работа в извънкласното време, спестяване и др. Така очертаната картина напълно кореспондира с теорията на Р. Мъртън и позицията на доц. А. Гълъбов, които избрахме като едни от възможните обяснителни модели. Да си припомним, че според тази теория девиантното поведение се заражда там, където съществува възможност индивидът да търси социално неприемливи (а понякога направо забранени) средства за постигане на своите цели.

- Повечето родители, живеещи в бедни домакинства нямат ясно дефинирани планове и визия за бъдещето на своите деца. Подтиснати от трудния живот в който са принудени да съществуват, повечето от тях с песимизъм гледат към близкото бъдеще и възможността за собствена успешна реализация в живота и такава за своите деца. При не-бедните родители, по-често се наблюдава конкретизация на цели и визия за бъдещето на техните деца, като характерът на тези цели е по-дългосрочен и с не толкова ясно изразен материален характер, както при бедните.

- Същите тенденции се наблюдават и при бедните и не-бедните деца. При първите мечтите и жизнените им планове като цяло не надхвърлят някакъв по-краткосрочен и обозрим период от бъдещето (не повече от 3 до 5 години), а също така са почти изцяло от материален характер. При не-бедните деца плановете стигаха до 10 и повече години, а характерът на мечтите им е насочен повече към личностно развитие, разгръщане на талант или в служба на хората.

- Резултатите от проведените интервюта с деца, живеещи в бедни домакинства, показва, че повечето от тях се чувстват подтиснати и социално изолирани. Това особено ясно проличава при по-големите деца на възраст 12-17 г., където потребността за себепредставяне и нуждата от социални контакти с връстници е по-силна.

- Голяма част от регистрираните форми на девиантно поведение сред децата се срещат едновременно както при тези от бедните домакинства, така и при не-бедните.

- По-често срещаните форми на девиантно поведение сред бедните деца са: бягство и напускане на училище, изолация и комплексираност причинени от бедността, конфликти със съученици, поради това, че детето е зле облечено или няма хубави вещи, движат се с неподходящи за възрастта им компании, агресия и кражби, позволяват да ги използват.

- Употребата на алкохол и цигари може да се каже, че е норма в средите на учениците и не зависи от това дали децата са бедни или не-бедни.

 

IV. Обобщени изводи

Основните обобщени изводи, които могат да се направят от настоящата научна разработка са в следните направления:

1. Нивото на бедността сред децата в страните членки на ЕС, в т.ч. и България през последните години е по-високо в сравнение с общата бедност сред населението. Това прави проблема за благосъстоянието и пълноценното развитие на децата много важен и значим, тъй като те представляват националното богатство и бъдещето на всяка нация.

2. До 2008 г. страната ни се характеризира с устойчив икономически растеж, но същевременно са налице множество проблеми в икономиката, социалната сфера и демографското развитие. С настъпване на икономическата криза,след 2009 г. обстановката значително се влоши. Най-сериозното предизвикателство пред което е изправена България е свързано с необходимостта от подобряване на качеството на живот на населението, преодоляване на дискриминацията, стигмата, социалната изолация на уязвими групи от населението и намаляване на бедността с главен акцент - намаляване на детската бедност.

3. Детската бедност не бива да се разбира като понятие, имащо чисто материални измерения и характер. Под това понятие имаме предвид по-скоро многоизмерен комплекс от взаимосвързани елементи като: липса на материална осигуреност, ограничен достъп до основни социални услуги като здравеопазване и образование; липса на приобщеност към социалните и културни норми на обществото и социална изолация.

4. Бедните домакинствата с деца имат редица специфични социално-демографски характеристики. Типовете домакинства с деца, които са особено застрашени от изпадане в бедност са:

- Домакинства на самотни родители;

- Многодетни домакинства (с три и повече деца);

- Многочленни домакинства;

- Домакинства, в които родителите са с ниско образователно ниво;

- Домакинства на безработни;

- Домакинства от етническите малцинства.

5. Резултатите от проведените дълбочинни интервюта в рамките на специализираното проучване по плановата работа, дават основание да бъде очертана следната стратификационна картина на домакинствата. В най-общ план интервюираните лица се разделят на три под-групи:

- Към първата се отнасят онези, които субективно дават най-ниската позиция от стратификационната скала „богат-беден” и определят равнището на своите доходи като живот на ръба на оцеляването. Те изпитват сериозни затруднения за заплащане на сметките за основните битови нужди като ток, вода, отопление и за обезпечаване на изхранването на собствените си семейства.

- Към втората група се отнасят онези лица, самопоставящи се на следващата сравнително ниска трета позиция в стратификационаната скала „богат-беден”. Те могат да си платят сметките, могат да изхранват семейството, купуват си необходимите дрехи според сезона и потребностите на децата, но не могат да отделят странични средства за подобряване на живота на семейството: ремонт, нова покъщнина, развлечения, почивка за семейството, участие в културния живот на общността или да подкрепят и развият талантите на децата си чрез школи, спорт и т.н. Това може да се определи като ситуация на ограничен достъп до културния живот на обществото, обхващайки и липсата на възможности да се използват придобивките на съвременното общество като компютър, автомобил, телефон, добро образование и т.н.

- Към „не-бедните” се отнасят онези родители, които живеят задоволително, имат сравнително по-високи доходи на член от домакинството, отделят средства за задоволяване на допълнителни нужди на техните деца- от кръжоци, посещение на кино, куклен театър, цирк и т.н. Това са лица, които заемат предимно средните позиции (4-та и 5 -та степен) в стратификационната скала „богат-беден”.

6. Като цяло условията на бедност се отразяват негативно върху развитието на децата и пречи на постигането на пълният им потенциал и адекватна реализация като личности. Специално проведеното изследване потвърди хипотезата, че бедността влияе на правилното протичане на процеса на социализация и повишава възможностите за бъдеща проява на девиантно, асоциално или престъпно поведение от страна на децата. Разбира се, не може да се твърди, че тя води винаги до деформация в социализацията, нито че тя е единственият фактор за тези прояви.

7. Това негативното влияние на бедността върху развитието на децата се изразява по-конкретно в:

- Влошен здравословен и/или образователен статус;

- Създаване и затвърждаване на чувство на несигурност, ниско самочувствие, комплексираност и социална алиенация;

- Нарушаване на адекватното включване в социалните взаимоотношения и прояви на пасивно или активно асоциално поведение;

- Изкривяване на ценностната система на детето в посока прекалено фокусиране върху материалното;

- Непозволени или социално неприемливи стратегии за постигане на целите;

- Неясни или прекалено меркантилни жизнени мечти и планове.

8. Основните фактори, които влияят в най-голяма степен върху изкривяване на процеса на социализация на децата в бедните семейства (домакинства) са:

- Липса на достатъчно ресурси за задоволяване на основните потребности на децата (дрехи, обувки, топлина и др.)

- Ограничен достъп до дейности, услуги и възможности (здравни, образователни, спорт, хоби, за развиване на таланти и др.);

- Повишеното излагане на риск, което би могло да бъде под формата на въвличани в престъпна или незаконна дейност (кражби, просия, проституция, търговия с наркотици и др.) или когато децата стават свидетели или жертва на домашно насилие;

- Неглижиране на нуждите на децата от страна на родителите,

- Липса на внимание към личността на детето и неговите желания, мнения и мечти,

- Липса на подкрепа близост между родители и деца и др.

9. В резултат от проведеното специализирано изследване бяха идентифицирани следните форми на девиантно и/или асоциално поведение на децата, израснали в бедност: (Трябва да се има предвид, че тези форми не се проявяват единствено и само при децата, израснали в бедност. Тези форми се срещат и при деца, израствали в не-бедни домакинства, но мотивацията за тях е различна.):

• Пасивни форми на асоциално поведение:

- Липса на комуникативност (странят от връстниците си),

- Комплексираност на личността,

- Изолация (не участват в общи мероприятия);

• Активни форми на девиантно/ асоциално поведение:

- Демонстративно неглижиране на учебния процес;

- Системно рушене на дисциплината в училище;

- Предсрочно напускане на училище, поради липса на парични ресурси;

- Подигравки поради лошо облекло и вещи;

- Редовни бягства от училище;

- Прояви на вандализъм - рушене на обществено имущество; драскане по чинове, стени; вдигане на шум;

- Движат се с неподходящи за възрастта им компании;

- Имат за идоли и модел на подражание и успех в живота образа на престъпници, „борци“ или гангстери;

• Агресивно поведение:

- Нападение над връстници (шамари, публично обиждане или унижение на връстници);

- Провокират скандали в училище или квартала;

• Авто-агресивно поведение:

- Позволяват да ги използват; често стават за смях;

- Употреба на цигари, алкохол и наркотици;

В заключение още веднъж ще подчертаем, че детската бедност не бива да бъде възприемана единствено в рамките на материалните измерители на благосъстоянието, а преди всичко като нематериалните условия, които правят възможно пълноценното развитие на децата и техния потенциал. За да има деца, постигнали мечтите си и реализирали своите таланти; за да има бъдеще за България.

 

Литература

Андреева. М 2000. „Бедността като проблем на оцеляването и възпроизводството на човешките ресурси в България”, Управление и устойчиво развитие, N 3-4, с. 96-102.

Аргайл, М., Хендерсън М. 1989 Анатомия на човешките отношения;

Баев. С, 2002. „Бедност и образование”, Статистика, N 4, с. 85-94.

Балев. И. 2003. Бедността и социалната изолация - предизвикателства за социалната политика. Статистика, N 3, с. 3-21.

Баличев, Ю. 2006. Условия на живот и здравно състояние на ученици от ромски произход в България, Педиатрия, N 1 Suppl., с. 41-43.

Баскиери, А., Фалкингам, Дж., 2004, “Несвързани с доходите измерения на детската бедност в ОНД и Югоизточна Европа” - изследване, УНИЦЕФ

Близнаков, П. 1996, „Социологически поглед към бедността”, Известия - списание на Икономически университет - Варна, , N 2, с. 3-12.

Богданов, Б, 1994. „Многодетните са в неравностойно положение : Доходи, разходи и потребление на домакинствата с деца до 18 г. за периода 1992-1994 г.”, Икономика, N 12, с. 11-13.

Богданов, Б. 1996. „Изследване на бедността чрез показатели за състояние на лишение”, Статистика, N 1, с. 10-24.

Богданов, Б. 1996, „Опит за определяне на най-ниската граница на бедност”, Статистика, N 4, с. 20-27.

Богданов, Б. 1998, „Икономическа интерпретация на индексите за измерване на бедността” Статистика, N 5, с. 38-43.

Богданов, Б. 1999 „Приложимост на скалите на еквивалентност в изследването на бедността”, Статистика, N 6, с. 41-49.

Богданов, Б. 2000, „Приложимост на основните методи за определяне на относителния дял на бедните домакинства в България, С т а т и с т и к а, N 5, с. 46-54.

Богданов, Б. 2006. „За богатството и бедността на българските домакинства”, Икономика, N 3, с. 49-53.

Богданов, Б. 2006. „Социално-икономически аспекти на бедността у нас”, С т а т и с т и к а, , N 4, с. 31-43.

Богданов. Г., Захариев, Б., 2007, „Борба с детската бедност и насърчаване на социалното приобщаване на децата“, София.

Буджева, Р. 2005. „Социология на девиантното поведение“, Изд. „Просвета“, София.

Бушман, К. 1999 „Бедност и неравенство при образованието в Субсахарска Африка”, Перспективи, N 4(112), с. 417-433.

България: предизвикателствата на бедността: Анализ по данни на многоцелевото наблюдение на домакинствата, 2003, София, Национален статистически институт, 208 с.

Георгиев, Н. 1999, „Социалната стратификация”, Свищов: Стоп. акад. Д. А. Ценов, 150 с.

Гълъбов, А., 1993. „Модели на поведение и личностни съпротиви“, http://search.p-magalo.com/,0,0,0,0,0,0,0,0,22,9,0,0,0,/?keywords=editionsearch=maxDate=minDate=mm=4so=6fs=0dke=selFDR=1

Гълъбов, А., 1997. “Девиантната норма”, сп. Социологически проблеми. 1-2:37-45. Институт по социология, БАН.

Даскалова, Р. 1998, „Линията на бедност - как да я определяме”, Проблеми на труда, N 8, с. 26-38.

Декларация на ООН за правата на детето от 1959 г.

Джордж, Ш., Ауденховън, Н. 2004. “Приемната грижа - участници и взаимодействия”, София

Димова, Л. 2004 „Етнизирана ли е бедността в България?”, Социологически проблеми, N 1-2, с. 216-235.

Димова, Л. 1999 „За българските измерения на културния модел на бедността http://www.asa-bg.org/bg/analyses/Poverty_1999-rep.pdf

Дичев, И., 2002, „От принадлежност към идентичност“, София.

Добрева С. „Новото социално разслояване в българското село“ http://www.omda.bg/institut/sinitevo/sinitevo3_6.htm

Доклади на Световната банка по въпросите на бедността в света 2000, Ново време, N 12., с. 108-135.

Домакинствата в България - основни резултати, 2005, www.nsi.bg

Домакинствата в България - основни резултати, 2009, www.nsi.bg

Европейска мрежа срещу бедността - European against poverty network (EAPN), 2001, Ново време , N 9, с. 121-134.

Европейска социална харта, ратифицирана от България през 2000 г.

Енню, Дж. 1998. “Бездомни и работещи деца” - Наръчник по планиране, Литературен форум, София

Ериксон, Е. 1996, „Идентичност. Младост и криза“, София.

Захариев. Б. 2010 „Бедността и нейните измерители ”, В: „Уязвимите групи и кризата”, Политики, бр. 07/10

Захариев. Б. и др., 2010 „Лицата на детската бедност”, Институт „Отворено общество”- София, 64 с.

Златанова, В. 1997. Насилието в контекста на социологическите теории. В: Социологически проблеми. 1-2: 72-80. Институт по социология, БАН.

Златкова, А. 2005 „Актуализация на европейската политика за борба с бедността”, Панорама на труд а, N 6, с. 30-38.

Златкова, А. 2006 “Преглед на бедността в Европа”, П а н о р а м а н а т р у д а, N 4-5, с. 107-114.

Институт по социални дейности и практики, 2005. “Деца в конфликт със закона”, Сборник програми в помощ на професионалистите І част. Фабер, София

Интегриран план (ИП) за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на детето 2006 - 2009 г.

Кирякова, Т. 1997., “Бедността в България”, Н о в о в р е м е, N 6, с. 45-48.

КНСБ. 2005. “Изследване за измерването на жизнения стандарт”

Колев, К., Райчев А, 2000. “Училището и социалните неравенства”, София : ЛИК, 152 с.

Комитет за младежта и децата при МС. 1996. “Децата на България”, “Сепа Информа” ООД, София.

Кон, И. 1988, Ребёнок и общество, Москва.

Конвенция на ООН за правата на детето от 1989 г.

Коцева, М. 2004, “Съчетаване на данни от извадкови изследвания и от преброяването за оценка на показатели на регионално равнище : Приложение за картографиране на бедността”, С т а т и с т и к а, N 2, с. 21-31.

Кралева. Р, Томев. Л 1997 “Издръжка на живота и бедност”, София, Графимакс,.-47 с.

Кралева, Р, 2000. “Бедността на населението в края на XX век - общи и национални тенденции”, Управление и устойчиво развитие, N 3-4, с. 56-67.

Кузманова, Р. 2001, „Бедността и жизнените ориентации при децата в средна училищна възраст” Т р. Великотърн. унив. "Св. св. Кирил и Методий". Пед. фак., 6 [за 1994], 2001, N 4, с. 89-112.

Кузманова, Р. 2000 „Социално-педагогически аспекти на проблема "бедност", Пед. алманах, , N 1-2, с. 17-34.

Кузманова, Р. 2005 „ Бедността и децата в съвременното българско общество” , О б щ. В ъ з п., N 1, с. 50-56.

Кузманова, Р. 2003. „Непълната семейна структура като фактор за неравностойно социално положение при децата”, Н а у ч. тр. РУ "А. Кънчев", 40, N 10.1, с. 159-164.

Кузманова, Р. 2004 „Неравностойното социално положение и образователните компетенции на децата”, П е д а г о г и к а, N 10, с. 11-32.

МакПейк, Дж. 1999 „Образование и бедност в Западна Европа”, Перспективи, N 4(112), с. 477-488.

МБМД. 2004-2005г. ЕСИ: “Икономическа и социална оценка на грижите за деца в специализираните институции и услуги базирани в общността в България”. София

Меморандум по социално включване (JIM)

Мирчев, М. 1997 „Социалната дилема "бедни - богати" в процеса на обществена трансформация през 90-те години в България”, Н о в о в р е м е, N 6, с. 3-16.

Мирчева, Д. 2002. „Безработица и бедност - двете предизвикателства пред социално-икономическото развитие на България”, С т а т и с т и к а, N 4, с. 74-84.

Мирчева, Д, 2003, „Подходи за анализ на жизненото равнище и бедността”, Статистика, N 3, с. 23-39.

Мониторингов доклад от 2006 г. на ЕК

Многоцелево изследване на домакинствата в България, 2003, издание на НСИ

Национален доклад по стратегиите за социална закрила и социално включване, 2008 -2010 г., http://www.mlsp.government.bg

Национален интегриран план за прилагане на Конвенцията за правата на детето 2006-2009 г.

Национален план за борба с бедността и социалната изолация 2006 г

Национална програма за закрила на детето, 2005

Национална стратегия за закрила на детето 2004-2006 г.

Несторов, Л. 1995 „Основни концепции и решения за борба с бедността”, Н а р о д н о с т о п а н с к и а р х и в, N 4, с. 59-65.

Несторов, Л. 1996 „Тенденции в икономическото неравенство и бедността в страните от Централна и Източна Европа при прехода към пазарна икономика”, Проблеми на труда, N 5, с. 60-72.

Несторов, Л. 1998. „Още един поглед върху границата на бедността и нейното определяне в България” Проблеми на труда, N 5, с. 58-66.

Несторов, Л. 2006. „Глобализацията и нейното влияние върху бедността” , Международни отношения, N 5-6, с. 23-30.

Нончев А. и др. 2006 „Причини за отпадане на децата от училище в България”, София, Изток-Запад

НСИ. 2003. “България - предизвикателствата на бедността”, Анализ по данни на Многоцелевото наблюдение на домакинствата. “Статпринт ЕООД”, София

НСИ, 2009, Домакинствата в Република България през 2009 г., Издание на НСИ, София;

НСИ., Домакински бюджети, www.nsi.bg

Нунев, С. 1999. „Модел за социална защита на децата в условията на преход”, Образование, N 1, с. 37-45.

Овчарова, Л., Попова, Д. 2005. “Детская бедность в России - Тревожные тенденции и выбор стратегических действий”. Независимый институт социальной политики, Москва

Пашова, А, 2010. „Детство и жизнени светове на роми в Западна България“, изд. СЕМАРШ, София.

План за борба с бедността и социалната изолация 2005 - 2006 г.

Програма на правителството на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност. 2005 г.

ПРООН. 1998. “Бедността в условия на преход”, МОТ, Женева

ПРООН. 2005. “Извън капана на зависимостта” - Регионалния доклад на ПРООН за човешко развитие: Ромите в Централна и Източна Европа, ПРООН, София

Реймерс, Ф. 1999 „Шансовете на бедните за образование в края на XX век”, Перспективи, N 4(112), с. 401-415.

Сакс, Дж. 2006. „Краят на бедността”, Кръгозор,. София : Експреспринт. - 448 с.

Световна банка. 2001. “Оценка на Световната банка за бедността”

Световна банка. 2002. “България: Променящият се профил на бедността”, Анализ по данни на многоцелевото наблюдение на домакинствата Статпринт ЕООД, София

Световна банка 2007, „България. Оценка на бедността : Докл. N 24516”, 152 с

Световна декларация за оцеляване, защита и развитие на децата, 1990 г.

Селени И. 2002. „Бедността при посткомунизма, София Изток-Запад, 179 с.

Ставрев, Светослав. 2003 „Бедност и отговорност”, Р а з у м, N 3, с. 67-76.

Стоянова, К. 1995 „Диференцирани екзистенц-минимуми и използването им в системата за социална защита на децата”, Проблеми на труда, N 1, с. 24-35.

Стоянова, К. 1998. „Действени принципи и механизми за социална закрила на децата в риск” Проблеми на труда, N 2, с. 3-17.

Стоянова, К., Кирова, А,. 2001. “Приоритети и политики за благосъстоянието на децата”. ГорексПрес, София

Стратегия за борба с бедността и социалната изолация 2003 - 2006 г.

Стюарт, К., Хуерта, К. 2002. “Да се реинвестира ли в децата? Политики за най-малките в Югоизточна Европа и ОНД” - изследване, подготвено поръчка на УНИЦЕФ

Танака, Дж. 2006, „Местни партньорства за борба с бедността и ромското изключване”, София : Фонд. С.Е.Г.А.,.- 27 с.

Танака, Дж. 2007. „Наръчник за съвместно планиране на действия за борба с бедността и ромското изключване”, София : Фонд. С.Е.Г.А.,.- 24 с

Тилкиджиев, Н. 2002. “Средна класа и социална стратификация”, ИК “ЛИК”, София

Тилкиджиев, Н., Димов, М. 2003. “Статусна основа на демократичната консолидация при посткомунизма”. ИК “Изток-запад”, София

Тилкиджиев, Н., Колева, С., Златков, Ц., Келиян, М., Костова, Д. 1998. “Социална стратификация и неравенство. М-8-М, София

Тилкиджиев, Миленкова, Петкова, Милева 2009 „Отпадащите роми”, София, Отворено общество

Тодорова, С., Атанасов, А., Тонева, Минев, Д., Томев, Л. 2001. “Проблеми на детския труд в условията на трансформация в България”. МБТ/ МППДТ

Тодорова, С. 1998, “Динамика на бедността и нейните предизвикателства към социалната политика”, Г о д и ш н и к - Варненски свободен университет, , N 1, с. 288-297.

Томев, Л. 2006. “Бедността и социалното изключване - монетарни и немонетарни Лаекен-индикатори за оценка”, Панорама на труда, N 7-8, с. 12-19.

УНИЦЕФ, София Консултинг, 2007. Проект: „Преглед на бедността при децата и проучване на публичните разходи”, УНИЦЕФ София;

УНИЦЕФ, 2001. “Положение детей в Мире”, www.unicef.org

Фондация “Перспектива”. 1996. “Бедност и фрагментация на Българското общество. Ролята на неправителствените организации за стимулиране на социалната интеграция”. Сборник с доклади от конференция. ЕТ.“Богета”

Ходжа, У. 2006, “Училището като фактор за засилване на конкурентоспособността на децата от районите в неравностойно положение в България”, Организация и управление на училището и дет. градина, N 3, с. 52-63.

Ходжев, К. Й. 1996. “Бедност и социална защита на бедните в условията на преход към пазарна икономика”, Н а у ч н и трудове - ВВОУ Васил Левски, 45, с. 318-324.

Цанов, В и др. 2004 “Измерване на бедността в България”, Икономическа мисъл, N 4, с. 3-27.

Шнайдер, Б. 1996. “Скандал и срам : Бедност и изостаналост в края на XX век” : Докл. на Римския клуб, София : Унив. изд. Стопанство,179 с.

Щепанский Я, 1969, „Елементарньие понятия социологии“ Москва.

Юстиниянова, Б. 1996. „Здравно състояние и психофизическо развитие на деца в неравностойно социално положение” Хигиена и здравеопазване, N 4, с. 33-35.

Albanian Living Standards Measurement Survey 2002, http://epp.eurostat.ec.europa.eu

Alderman, H., Chiappori, P.A., Haddad, L., Hoddinott, J. and Kanbur, R. 1995. “Unitary versus collective models of the household: is it time to shift the burden of proof?”. World Bank Research Observer 10(1): 1-19

Baschieri, A. and Falkingham, J. 2005. “Non-income dimensions of child poverty in CIS and CEE CIS and South Eastern Europe”. First complete draft. Southampton Statistical Sciences Research Institute (S3RI) at University of Southampton

Bartoli, Henri, 2000, „Rethinking development : Putting an end to poverty”, Paris : UNESCO etc.,. - VIII, 183 p.

Bradbury, B. and Jantti, J. 1999. “Child Poverty across Industrialized Nations”. Florence, Italy

Bradbury, B., Jenkins, S. and Micklewright, J. 2000. “Child poverty dynamics in seven nations”. Innocenti Working Paper No.78.

Bradshaw, J. 1990. „Child poverty and deprivation in the UK” , Florence : UNICEF,. - (4), 52 p.

Bradshaw, J. 2006. “Measuring social inclusion for children”, 2nd UNICEF Consultation on Child Poverty and Public Policy in the CEE/CIS region 2006, Bucharest, Romania

Bradshaw, J. and Ritakallio, R. 2004. “Child poverty in the European Union”. UNICEF

Bradshaw, J., Hoelscher, P. and Richardson, D., 2006. “An Index of Child Well-being in the European Union”, Journal of Social Indicators.

Briciu, C. 2006. “Towards policy formulations”, 2nd Consultation on Child Poverty and Public Policy in the CEE/CIS region 2006, Bucharest, Romania

Brooks-Gunn, J. and Duncan, G. 1997. “The effects of poverty on children”. Future of Children 7(2)

Bulgarian Integrated Household Survey 2001

CCF, 2004, “Understanding how children experience and respond to poverty”, Christian Children Fund presentation at UNICEF, New York;

Carletto, G. and Fujii, T. 2002. “An Update on poverty in Bulgaria. Background Paper for the Bulgaria Assessment”. The World Bank: Washington, DC

Castañeda, T. and Aldaz-Carroll, E. 1999. “The intergenerational transmission of poverty: some causes and policy implications”. Discussion Paper. Inter-American Development Bank.

Chamberlin, J. 2001. „Upon whom we depend : The American poverty system”, New York etc. : Lang,. - 191 p.

EU Commission, 2008, Report: “Child Poverty and Well-Being in the EU. Current status and way forward”;

Child Rights Information Center (CRIC) and UNICEF - Moldova. 2006. “Situation of children left without parental care - the case of Moldova”, 2nd UNICEF Consultation on Child Poverty and Public Policy in the CEE/CIS region 2006, Bucharest, Romania

CHIP, 2004, “Children and poverty - some questions answered”, in Children and Poverty, CHIP Briefing 1, London, website:http://www.childhoodpoverty.org/index.php/action=documentfeed/doctype=pdf/id=46/

Commission of the European Communities. 2006. “Monitoring Report on Bulgaria”. Brussels

Cornia, A.1990. „Child poverty and deprivation in industrialized countries : Recent trends and policy options”, Florence : UNICEF, 46 p

Cornia, A. 1994. „Imcome distribution, poverty and welfare in transitional economies : A comparison between Eastern Europe and China”, Florence : UNICEF, - V, 50 p.

Cornia, A. 2006. “Child and Youth Problems and Possible UNICEF Responses in Eastern Europe”.Draft

Danziger, Sh. 1990, „The causes and consequences of child poverty in the United States”, Florence : UNICEF, 60 p.

Delos, K.(ed.) 1993. Deviant Behavior: A Text-Reader In the Sociology of Deviance, St. Martin’s Press, New York.

Donos, S. 2006. “Tackling child poverty in Moldova”, 2nd UNICEF Consultation on Child Poverty and Public Policy in the CEE/CIS region 2006, Bucharest, Romania Dorsett, R. 1998 „The health trap : Poverty, smoking and lone parenthood”, London : Policy Studies Inst.,. - XII, 142 p.

Draft Joint Report on Social Inclusion, 2009

Education and health expenditure, and development : The cases of Indonesia and Peru : Development Centre studies, Paris : 2002, OECD, 166 p.

Ending child poverty within the EU? A review of the 2008-2010 National Strategy Reports on Social Protection and Social Inclusion, 2010 http://www.eurochild.org/fileadmin/user_upload/files /NAP_2008_- _2010/Ending_child_poverty.pdf

European Commission. 2005(a). “Comprehensive Monitoring Report on Bulgaria”. Brussels

European Commission, 2005(b). “Thematic study on policy measure concerning child poverty”, Brussels

European Commission, 2008, „Joint report on social inclusion”,

European Commission, 2009, „Joint report on social inclusion”, Luxembourg : Office for Offic. Publ. of the Europ. Communities, 226 p.

Feeny, Thomas and Boyden, Jo., 2003, “Children and poverty: a review of contemporary literature and thought on children and poverty”, in Children and Poverty Series, Part I, Christian Children’s Fund, Richmond.

Frazer, Marlier, 2007. “Talking child poverty and promoting the social inclusion of children in EU”

Galasi, P. 1998. “Income inequality and mobility in Hungary 1992-1996”. Innocenti Occasional Paper. Economic and Social PolicySeries No.64.

Giddens, A., 1982. Sociology: A Brief but Critical Introduction, London, Macmillan.

Giovanni, A. 2006. “Advocating a pro-child growth and social policy in EE/CIS”, 2nd UNICEF Consultation on Child Poverty and Public Policy in the CEE/CIS region 2006, Bucharest, Romania

Glueck, E. and Glueck, E. 1950. Unravelling juvenile delinquency. Cambridge, Mass: Harvard University Press.

Goode, E. 1984. Sociology, Englewood Cliffs, NJ: Prentice-Hall.

Hobcraft, J. 1998. “Intergenerational and life-course transmission of social exclusion: influences of childhood poverty, family disruption and contact with the police”. CASE Paper No.15

Hoelscher, P. 2004. “European Commission DG Employment and Social Affairs”. Final Report, University of Dortmund, Germany

Hoelscher, P. 2006. “Child poverty social exclusion - Exploring new ways of monitoring child well-being in the EU 25”. Brussels

Hoelscher, P. 2006. “Recommendations for a research framework for the study on child poverty and social exclusion in Bulgaria”. UNICEF, www.unicef.org

Hoelscher, P. 2006. “Understanding children’s perceptions of poverty”, 2nd UNICEF Consultation on Child Poverty and Public Policy in the CEE/CIS region 2006, Bucharest, Romania

Holden, P et al. 2001, „Financial development and poverty alleviation : Issues and policy implications for developing and transition countries”, Washington, DC : IMF,39 p.

Innocenti Social Monitor, 2006 “Understanding Child Poverty in South-Eastern Europe and the Commonwealth of Independent States”, Unicef

Ivanov, S. 2002. “Regional Development in Bulgaria”. Background Paper for the Bulgaria Assessment. The World Bank: Washington, DC

Kanbur, R. and Squire, L. 1999, “The evolution of thinking about poverty: exploring the interactions”, World Bank Paper cited in Feeny and Boyden (2003),

Khan, M, 2001, „Rural poverty in developing countries : Implications for public policy”, Washington, DC : IMF, III, 15 p.

Kuhlman, T. 1994, „Psychology on the streets : Mental health practice with homeless persons”, New York etc.X, 223 p.

Lovei, L., Gurenko, E., Haney, M.,O’Keefe, P. and Shkaratan, M.2000. “Maintaining Utility Services for the Poor: Policies and Practices in Central and Eastern Europe and the Former Soviet Union”. The World Bank: Washington, DC

Lundy, K. Warme, B. 1988. Sociology: A Window On the World. Nelson. Kanada.

Machin, S. 1998. “Intergenerational mobility and childhood disadvantage”. In Atkinson, A.B. and Hills, J. (eds.) Exclusion, Employment and Opportunity. CASE Paper No.4. Centre for Analysis of Social Exclusion, London School of Economics

Matza, D. Sykes, G. 1957. “Techniques of Neutralization: A Theory of Delinquency”. American Sociological Review, 22 (December)

Merton, R. 1938. “Social Structure and Anomie”, American Sociological Review, 3, October, 672-682.

Minujin, A., 2005, “Constructing a definition and measurements of children living in poverty”, GPS contribution to IRC meeting on Child Poverty in CEE/CIS, 24 January 2005, Florence, Italy.

Moldova Household Budget Survey 2003, http://epp.eurostat.ec.europa.eu

Müderrisoglu, S. and Ekim, B. 2005. “Child Poverty in Turkey”. UNICEF

Myers, R. 1995. “The twelve who survive: strengthening programs of early child development in the Third World”. Second Edition. Michigan: High/Scope Press

OHCHR, 2002, Draft Guidelines: A Human Rights Approach to Poverty Reduction Strategies, UN, New York.

OECD, 2007, Report: „What works best in reducing child poverty?“, http://ec.europa.eu/employment_social/spsi/child_poverty_en.htm#childpoverty

Ovtcharova, L. and Popova, D. 2006. “Child poverty in Russia: implementation of the project results”, 2nd UNICEF Consultation on Child Poverty and Public Policy in the CEE/CIS region 2006, Bucharest, Romania

Poverty: A global review : Handbook on international povetry research, 1996 Oslo : Scandinavian Univ. Press etc., 1996. - X, 620 p.

Poverty and participation in civil society : Proc. of a UNESCO/CROP Round Table organized at the World Summit for Social Development, Copenhagen, March 1995, New Delhi etc. 152 p.

Poverty in transition : Assistance in the formulation and implementation of Bulgarian anti-poverty policies and strategies : Strengthening the nat. policies and strategies for poverty reduction. 1998, Geneva : ILO,XV, 98 p.

Poverty in transition and transition in poverty : Recent developments in Hungary, Bulgaria, Romania, Georgia, Russia, Mongolia, 1999, New York etc. : Berghahn Books etc.,256 p.

Poverty reduction strategies : A Review. - New York : United Nations, 1998. - VII, 58 p.

Poverty, children and policy: responses for a brighter future, 1995. Florence : UNICEF, - 155 p.

Prohniţchi, V. 2005. “The Situation of the Children Remaining behind Moldovan Migrants”. UNICEF CEE/CIS Region Child Poverty network meeting (Morge, Switzerland, June, 21-22, 2005)

Ravallion, M.1993. “Poverty Comparisons”. Philadelphia: Harvard Academyic Publishers

Rutkowski, J.1998. “Labor Markets and Poverty in Bulgaria”. Mimeo: The World Bank: Washington, DC

Sahn, D.,Younger, S. and Meyerhofer, C. 2002. “Rural Poverty in Bulgaria: Characteristics and Trends”. Background Paper for the Bulgaria Assessment. The World Bank: Washington, DC

SILC, 2005, www.eurostat.com

SILC, 2007, www.eurostat.com

Smith, A, 1776, An Inquiry into the Nature and Causes of the Wealth of Nations (Fifth edition (1904) edited by Edwin Cannan and published by Methuen Co Ltd.

Stavenhagen, R. 1994. “Double jeopardy: the children of ethnic minorities”. Innocenti Occasional Paper No.10. Child Rights Series.

Stewart, K. and Huerta, C. 2005. “Reinvesting in children? Policies for the very young in South Eastern Europe and the CIS”, ESRC Research Centre for Analysis of Social Exclusion (CASE), London School of Economics

Schaffer, P, 2001 „The costs of poverty and vulnerability”, New York : UN,. - VIII, 53 p.

Street children : Co-ordinated research programme in the social field (1992-93) / Study group on street children, 1994, Strasbourg : Council of Europe Press, - 88 p.

Szalai, J, 1992, „Social policy and child poverty : Hungary since 1945”, Florence : UNICEF, V, 49 p.

Teliuc, C. 2002. “Social Protection and the Poor in Bulgaria”. Background Paper for the Bulgaria Assessment. The World Bank: Washington, DC

Russia NOBUS Survey 2003, http://epp.eurostat.ec.europa.eu

UNDP, 1999. “National Human Development Report, Bulgaria 1999: Volume 1: Trends and Opportunities for Regional Human Development”. Sofia, Bulgaria

UNICEF, 2005, “Defining child poverty”, accessed 21 February 2005 at http://www.unicef.org/sowc05/english/povertyissue.html.

UNICEF - Georgia. 2006. “Children in Poverty in Georgia”, 2nd UNICEF Consultation on Child Poverty and Public Policy in the CEE/CIS region 2006, Bucharest, Romania

UNICEF - Kyrgyzstan. 2006. “Reinforcing the vicious circle of child poverty”, 2nd UNICEF Consultation on Child Poverty and Public Policy in the CEE/CIS region 2006, Bucharest, Romania

UNICEF - Macedonia. 2006. “Child Poverty Study in fyr Macedonia”, 2nd UNICEF Consultation on Child Poverty and Public Policy in the CEE/CIS region 2006, Bucharest, Romania

UNICEF - Tajikistan. 2006. “Child poverty qualitative study in Tajikistan”, 2nd UNICEF Consultation on Child Poverty and Public Policy in the CEE/CIS region 2006, Bucharest, Romania

UNICEF, 2000(a). “Poverty Reduction Begins with Children”. UNICEF www.unicef.org

UNICEF, 2000(b). “A league table of child poverty in rich nations”. Innocenti Report Card No.1.

UNICEF. 2001. “State of the World’s Children 2001”. www.unicef.org

UNFPA, 2005(а). “The Promise of Equality: Gender equality, Reproductive health and the Millennium Development Goals”. Report;

UNICEF, 2005(b), „The State of the World of the Children 2005 - Childhood under Threat“, UNICEF, New York.

UNICEF, 2005(с). “Community Action Programme on Social Exclusion Preventing and Reducing Child Poverty”. UNICEF

UNICEF, 2005(d). “Improving Standards of Child Protection Services in Changing Minds, Policies And Lives: Improving Protection of Children in Eastern Europe and Central Asia”. Report. UNICEF Innocenti research Centre

UNICEF, 2005(e). “Understanding the dynamics of poverty and development risks on children in Romania”. Second Draft. UNICEF

UNICEF, 2005(f): “Consultation on child poverty in the CEE/CIS region: research design in selected countries”. 1st UNICEF Consultation on Child Poverty and Public Policy in the CEE/CIS region, Morges, Switzerland

UNICEF, 2006(a), Innocenti Social Monitor: “Understanding Child Poverty in South - Eastern Europe and the Commonwealth of Independent States”,

UNICEF, 2006(b). “Consultation on child poverty in the CEE/CIS region: research design in selected countries”, 2nd UNICEF Consultation on Child Poverty and Public Policy in the CEE/CIS region 2006, Bucharest, Romania

UNICEF, 2006 (c). “Gatekeeping Services for Vulnerable Children and Families in Changing Minds, Policies and Lives: Improving Protection of Children in Eastern Europe and Central Asia”. Report. UNICEF Innocenti research Centre

Vainio, M. 1998. „The effect of unclear property pights on environmental degradation and increase in poverty”, Geneva : UN, - 37 p. What works best in reducing child poverty?, 2007, OECD, pp.215

Vandemoortele, J, 2000,“Absorbing social shocks, protecting children and reducing poverty”, UNICEF, New York,http://www.unicef.org/evaldatabase/files/Global_2000_Absorbing_Social_Shocks.pdf.

White, H., Leavy, J. and Masters, A. 2001. “Comparative perspectives on child poverty”. Background paper for Children of the Millennium Project, supported by DFID. Draft.

World Bank .1999. “Bulgaria: Poverty During the transition”, Report N18411.

World Bank .2001. “World Development Report 2000/2001: Attacking Poverty”. Washington, DC

World Bank. 2001. “World Development Report”. World Bank, 2000/1, www.nsi.bg, www.azgovernment.bg

Ymeraj, A. 2006. “Child Poverty in Albania”, 2nd UNICEF Consultation on Child Poverty and Public Policy in the CEE/CIS region 2006, Bucharest, Romania, http://epp.eurostat.ec.europa.eu

http://ec.europa.eu/employment_social/spsi/child_poverty_en.htm#childpoverty

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

Приложение
Списък на графики и таблици

 
Графика 1 Темп на растеж на БВП на човек от населението 15
Графика 2 Брутен вътрешен продукт на човек от населението (в евро) 16
Графика 3 Коефициенти на безработица (регистрирани безработни в бюрата по труда (в %) 17
Графика 4 Структура на заетите лица през 2010 г. по степен на образование 18
Графика 5 Коефициент на безработица през 2010 г. по степен на образование 19
Графика 6 Коефициент на продължителна безработица 19
Графика 7 Общ доход средно на домакинство ( в левове) 20
Графика 8 Общ доход средно на лице ( в левове) 20
Графика 9 Образователна структура на населението на възраст 25-64 г. през 2010 г. 21
Графика 10 Тенденции в основни демографски показатели (в промили) 23
Графика 11 Общ брой възрастни и деца, живеещи в домакинства, в които текущото потребление е по-малко от паритетни $ 2,15 на човек за периода 2002-2003 ( в %) 26
Графика 12 Равнище на бедност в страните членки на ЕС( деца, общо население и население на възраст над 65 г.) за 2007 г. 28
Графика 13 Коефициент на Джини за 2010 г. 29
Графика 14 Неравенство в разпределението на дохода през 2007 г. (Отношение между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от домакинствата) 30
Графика 15 Относителен дял на бедните по възрастови групи за периода 2005-2008г. (в %) 34
Графика 16 Коефициент на Джини за България (в %) 34
Графика 17 Неравенство в разпределението на дохода (Отношение между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от домакинствата 35
Графика 18 Относителен дял на лицата, застрашени от бедност според линия на бедност-60% от медианния еквивалентен доход за България 36
Графика 19 Относителен дял на бедните по икономическа активност 36
Графика 20 Относителен дял на бедните преди социалните трансфери 37
Графика 21 Риск от детска бедност, според възрастта на родителите в домакинството 40
Графика 22 Деца и възрастни, живеещи в безработни домакинства през 2007г 42
Графика 23 Равнище на бедност при деца и възрастни, живеещи в „работещи” домакинства през 2005 г. 43
Таблица 1 Показатели за трудовия пазар в България за периода 2003 - 2010 г. 18
Таблица 2 Типология на европейските страни, в зависимост от регистрираното равнище на детска бедност в тях през 2005 г. 25
Таблица 3 Равнище на бедност в страните членки на ЕС по възрастови групи за 2007 г. (в %) 27
Таблица 4 Основни резултати от извършената диагностика на детската бедност
скала от много лоша (---) до много добра (+++) оценка
31
Таблица 5 Относителен дял на бедните по типове домакинства 40
Таблица 6 Етнически профил на бедни домакинства с деца до 18 г. (долна граница на еквивалентен доход) 44
Таблица 7 Стратификационна скала: богат-беден 74
    

 

Информация за книгата

Бедност и девиантноповедение при децата - монография.(Трудът е приет на заседание на Научен съвет на Института за изследване на обществата и знанието с протокол № 13 от 10.7.2012 г.)

Гл. ас. д-р Румяна Буджева, автор

Гл. ас. д-р Камелия Петкова, автор

Отделните части на книгата са подготвени от:

д-р Румяна Буджева: Въведение, Глава ІI, т. 1, 2, 3, 4; Глава ІІІ, т. 1 (1.1, 1.2.), т. 2.2 (2.2.1, 2.2.2., 2.2.3, 2.2.4), т. 2.3.; Глава ІV.

д-р Камелия Петкова: Въведение, Глава І, т. 1, 2, 3; Глава ІI, т. 2, 5; Глава ІІІ, 2.1, 2.1.,2.1.1. 2.1.2. 2.1.3, 2.1.4, 2.3; Глава ІV.

Контакти с авторите:

д-р Румяна Буджева: r.budjeva@gmail.com

д-р Камелия Петкова: kamelia.petkova@gmail.com

Научни рецензенти:

проф., д.с.н. Валентина Златанова

проф., д.с.н. Мая Келиян

Снимка: Р. Буджева

Дизайн на корицата: Г. Стайков

ISBN: 978-954-9719-32-1 (ePub)

ISBN 978-954-9719-33-8 (FB2)

 

 

Бележки

[1] Съвместни доклади относно социалната закрила и социалното приобщаване (2002-2004 г.); Договорът от Лисабон, влязъл в сила от 2009 г.; Стратегия „Европа 2020”. 

[2] По данни на НСИ, през 2008 г. близо 25% от децата на възраст от 0-17 г. живеят в бедност. 

[3] Под „количествени измерения“ разбираме онези форми на нейното проявление, които могат да бъдат измерени чрез стойностни/ материални показатели като доходи, разходи, имущество, условия и стандарт на живот, социално-икономически статус на домакинството и пр. „Качествените измерения“ касаят проявленията на бедността, които нямат материален израз. Те намират проявление в такива качествени показатели като достъп до образователни и здравни услуги, културни и морални ценности, ниво на социална интегрираност, жизнени перспективи и пр. 

[4] Бедността като социологически проблем е представлявал интерес за редица български социолози като: З. Тонева, С. Тодорова, Т. Ракаджийска, Г. Костов (Планова работа. 1993; Фондация “Перспектива”. 1996); Д. Минев, М. Желязкова, В. Топалова, П. Кабакчиева, А. Йосифов, Г. Фотев, П. Пуканова, И. Наумов, Г. Шопов (Фондация “Перспектива”. 1996) и др. 

[5] Community statistics on income and living conditions (EU-SILC); Innocenti Social Monitor, Understanding Child Poverty in South-Eastern Europe and the Commonwealth of Independent States, Unicef, 2006, An Index of Child Well-being in the European Union, 2006; Thematic study on policy measure concerning child poverty, European Commission, 2005, Изследване на Евробарометър за бедността и социалното изключване, 2009 

[6] OECD, 2007, Report: „What works best in reducing child poverty?“. http://ec.europa.eu/employment_social/spsi/child_poverty_en.htm#childpoverty.

[7] Данните са изчислени от бюджетните проучвания на домакинствата и жизнения стандарт. 

[8] Измерва диференциацията на домакинствата по доход. Нормиран е в границите от 0 до 1. 

[9] Измерва поляризацията на домакинствата по доход. 

[10] При праг на бедност в размер на 2,15 паритетни щатски долара за периода 2002-2003 г. (Паритет - установено законно съотношение между паричните единици на различните страни, изразено в злато.). 

[11] Общият брой на населението на България към 31.12.2007 г. е 7 640 238 лица. 

[12] Източник: Домакинствата в Република България - основни резултати 2005 г., издание на НСИ. 

[13] Тук се включват всички видове социални плащания - пенсии, добавки за деца, социалните помощи и др. 

[14] Bradshaw, J, Hoelscher, P, Richardson D., An Index of Child Well-Being in the European Union,2006, pp. 2-10, Ending child poverty within the EU? ; A review of the 2008-2010 National Strategy Reports on Social Protection and Social Inclusion, pp.10-11,http://www.eurochild.org/fileadmin/user_upload/files/NAP_2008_-_2010/Ending_child_poverty.pdf 

[15] www.nsi.bg 

[16] Трябва да се признае, че най-голяма заслуга за определянето на понятието „детска бедност“ имат усилията на различни организации от цял свят, които работят най-общо казано в областта на благосъстоянието и защита на правата на децата: UNICEF, The Christian Children’s Fund (CCF), Save the Children UK, Chronic Poverty Research Centre (CPRC), Save the Children Sweden, The Institute for Democracy in South Africa (IDASA) др. Публикуваните от тях изследвания, анализи и статии съставляват значителна част от литературата, интерпретираща понятията „детска бедност“, „депривация“, „уязвимост“ и др.под. 

[17] Интересно е да се отбележи, че дори Адам Смит е имал доста широко разбиране за бедността, когато пише: „Всеки човек е богат или беден, според степента, в която може да си позволи да се наслади на удобствата и развлеченията на човешкия живот“, от което става ясно, че той е мислил за възможността някои хора да живеят относително пълноценен и приятен живот, без да се считат за бедни. (Smith, A, 1776.). 

[18] Именно с цел да се компенсира тази неточност е създадена модифицираната еквивалентна скала на ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие), според която на членовете на домакинството се приписва определен коефициент (тегло), спрямо който се преизчислява потреблението на ниво домакинство (тегло 1.0 на първия пълнолетен, 0.5 на другите лица на възраст 14 г. или повече, които живеят в домакинството и 0.3 на всяко дете под 14-годишна възраст). 

[19] Под домакинство разбираме всички лица живеещи заедно, в едно жилище и имащи общ бюджет. Бедно домакинство е това, чиито членове имат доход под официално приетата линия на бедност, която по данни на НСИ за 2010 г. е в размер на е 211 лв. 

[20] Васил Цанов, „Методология и методика за определяне границата на бедност и метод за нейната актуализация”, доклад, изготвен по заявка на Министерството на труда и социалната политика, 2006 г., „България - предизвикателството на бедността”, издание на НСИ, 2003 г. 

[21] Имаме предвид разработките и изследванията на: Димова,1999; Европейското социално изследване (ESS) 2006/2009. 

[22] Добрева С. „Новото социално разслояване в българското село“ http://www.omda.bg/institut/sinitevo/sinitevo3_6.htm 

[23] Много популярна в момента тийнейджърска момчешка поп група. 

[24] Български гросмайстор, световен шампион по шахмат за периода 2005-2006 г.