БКП – Българска комунистическа партия. След 9 септември 1944 година установява еднопартийна диктаторска власт, за да изпълни комунстическия проект.

Създадена през 1919 година на основата на Българска работническа социалдемократическа партия - тесни социалисти (БРСДП - т.с., виж тук справката за БРСДП). Самовъзприема се като нова партия, която трябва да преодолее своето "теснячество" и да се "болшевизира" ("болшевики" се наричат членовете на партията на Ленин в Русия). БКП започва ново броене на своите конгреси. Тя става съучредител на Комунистическия интернационал. Тогавашното комунистическо разбиране е, че комунистическият проект ще бъде реализиран в целия Свят, в резултат на което ще се изгради световен съюз на съветските републики. Самото име – СССР (Съюз на съветските социалистически републики) отразява това разбиране. Новите републики, като му дойде времето, само ще се прибавят. Ето защо отделните комунистически партии са части на цялото – Интернационала, където КПСС - Комунистическата партия на Съветския съюз (тогава ВКП (б) - Всесъюзна комунистическа партия – болшевики), е водещата сила, а останалите комунистически партии се оказват нейни поделения. Неслучайно Георги Димитров като председател на Коминтерна е равнопоставян с членовете на Политбюро на ВКП (б).

През годините тези възгледи претърпяват сериозни промени. По време на Втората световна война Интернационалът е разпуснат. ВКП (б) заявява, че се отказва както от идеята за световната революция, така и от постановката, че в състава на СССР се включват държавите, в които комунистическите партии идват на власт. Отказва се, но практиката на световното комунистическо движение е по-различна. Неслучайно Тодор Живков на няколко пъти предлага България да стане 16 съветска република.

БКП никога не успя да се превърне в истински национална партия. Като пример може да се посочи фактът, че до 1989 година членовете на други комунистически партии се признаваха за членове на БКП, заобикаляйки процедурите за кандидатстване на българските граждани. През цялото време на съществуването на БКП, а още повече след 9 септември 1944, всички нейни идейни постановки, всички сериозни кадрови решения се вземаха от Москва или задължително се одобряваха от там.

БКП се преименува на БСП на 3 април 1990 година и се върна към броенето на своите конгреси от тесняческия период.