Най ревностните божии служители,

най-набожните клирици

днес са

помилваните вчера еретици,

тези, на които палачът е отнел смъртта -

единствената им възможност

да останат честни

Торквемада бе стар инквизитор, помъдрял

защото бе грял

своите пръсти от старост изстинали

на сто хиляди клади,

и бе разбрал,

че само страхът от огън възпитава в строга

и истинска вяра, и вярност - към бога

и към Торквемада!

И затова, когато се почувствува застарял

реши да се погрижи за смяна млада –

извади от огъня сто еретици,

качени без никакъв грях на сто клади,

опърлени от пламъците само,

но припаднали от страх,

поръси ги със светена водица, свести ги,

посвети ги в тайните на инквизицията,

и направи от тези хора честни

свои заместници.

 

И ето, днес на площада в Толедо

ще пламнат нови сто клади

и сто Торквемади млади ще гледат

как душите на сто еретика,

(които те са решили да оставят честни!)

ще се вдигнат нагоре в небето,

понесени с вик,

пречистени от всякакъв грях,

а долу ще греят своите пръсти,

вкочанени все още от страх,

на сто клади, сто Торквемади млади,

които вече мечтаят

за още хиляда пъти по сто клади.

 

А Торквемада-стари като се убеди,

че в бъдеще ще има още сто хиляди клади,

каза:"Сбогом!" на своите другари млади,

и още същия ден се

оттегли в пенсия.

Сега Торквемада-стари седи

в крайградската си вила и бди

пред огъня на камината,

грее своите пръсти от старост изстинали

и мисли си човека за дните отминали,

доволен, че премъдро светът е вървял все така

по пътя - начертан от Божия ръка,

която се е гряла за сто века

на сто пъти по сто хиляди клади,

разпалвани от сто хиляди Торквемади...