Тези дни почетохме паметта на избитите невинни от Народния съд през 1945 г.

Всички сме съгласни, че тези хора са били от елита на нацията. Ако тогава е било използвано понятието "номенклатура", щяхме да казваме "висша номенклатура".

Оценяваме, че освен дето са избити елитни личности и съсипани семейства и родове, е била нанесена голяма вреда на държавата. Онези от тогавашния политически елит, които не са избити, са натикани по затворите, изхвърлени са от живота. Работили по строителни обекти, хамали, изкопчии. Някои успели да се спасят, като навреме емигрирали. 

През 1989 година с един от тези емигранти разговаряхме в Париж. Той беше пресмятал колко души от избягалите са успели в новите си родини. Бяха между три и пет хиляди души. Адвокати, лекари, инженери, архитекти, журналисти, изследователи, изобретатели... Отделно бяха онези, които се прехранваха с редови труд.

През седемдесетте години Иван Панайотов беше пресметнал, че след 1944 г. две трети от изтъкнатите софийски семейства ги няма - репресирани и емигрирали. Тук влизаше и бройката на еврейските семейства. От провинцията бяха нахлули нови хора.

От 1944 до 1989 в страната се беше формирал нов елит, омесил се с остатъците от предишния. Формирането беше станало с действието на класово-партийни механизми. Добър - лош, но елит на държавата.

Сравненията с Полша, Чехия и Унгария са просто неуместни и всеки запознат знае защо. Ако през 1989-1990 г. в края на Студената война действахме с методите от края на Втората световна, мога да ви изброя кои хора нямаше да ги има в българското публично пространство, но това може всеки сам да го направи. Махнете цялата висша номенклатура - национална и местна, заедно с жените и децата и ще получите добра представа за какво става дума.

Ще останем праведните - целите в бяло, чисти, талантливи, работливи.

В цял свят ще викат на всекиго поотделно "ашколсун на майка ти, евалла на баща ти".

Тогава вече лесно и бързо ще бъде избран един от нас за генерален секретар на ООН.