СЪБОР НА АРХИСТРАТИГА СВЕТИ МИХАИЛ И НА ДРУГИТЕ БЕЗПЛЪТНИ СИЛИ. АРХАНГЕЛОВДЕН – 8 ноември
Освен видимия свят, Бог е създал и невидим. Това е безплътният мир на ония сили, наречени ангели (ангел означава вестител). Те живеят в небесното пространство и се разделят на девет групи с девет чина - ангели, архангели, началства, власти, сили, господства, престоли, херувими и серафими. Живеят на три нива - долно, средно, горно. На светата църква са известни имената на седем първенствуващи вестители, които неизменно стоят пред престола Господен. Всеки от тях има определена роля и служба.
Свети архистрат Михаил (думата е от гръцки произход и означава военачалник) се явява вожда на небесните сили, борец срещу духовете на тъмнината.
Архангел Гавраил е следващият в йерархията. Според Светото писание той се явява известител на Божиите поръки и тайни.
Рафаил е третият. Той е церител на недъзите.
След него е Уриил, просветителят на душите.
Пети е Салатиил, който подава на Бога човешките молби и се застъпва за тях.
Йехудиил е Божият прославител.
А Варахмил е подателят на Божието благословение.
Всички ангели се считат за пазители на човеците. Те ни обграждат с невидимите си криле и чрез мисълта си пазят живите твари и природата от беди и злощастия. И колкото повече се вслушваме в техния глас, толкова по-леко ще избягваме ония изпитания, на които съдбата подлага всеки от нас.
Затова, на първенствуващия вестител - архангел Михаил, православната църква е отредила събор в негова чест на 8 ноември.
И според народния календар тази дата се почита от всички българи. Празникът Архангеловден е известен още с имената Рангеловден, Хрангеловден, свети Рангел душевадник.
Според стародавна притча, когато Бог поделял света, на свети Рангел му се паднали душите на мъртвите. От това поверие се изградило вярването, че в предсмъртния час на човека свети Рангел идва и му взема душата. В едни краища съществува схващането, че той я примамвал да излезе от тялото с жълта ябълка, в други съществува представата, че с нож я вадил, след което на везни я премервал и в зависимост от това, какво те показвали, я пращал на свети Петър или я ритвал към пъклото.
Като се имат предвид тези народни представи, оказали влияние и при изографисването на иконографския образ на свети архистрат Михаил, става ясно защо в едни стенописи или отделни икони, той е представен ту с кървав нож в ръце, ту с везни или тъпчещ змей. Последното се осмисля с библейското сказание, според което архистратът се явява борец срещу тъмните сили и злите духове.
Народът ни го нарича “душевадник”, “вадидушник”, достолепно го почита като господар на човешките души и отвъдния свят. В събота преди празника се прави голяма задушница, а на самия ден в църквата се служи тържествена литургия и се чете за помен. Задължително е да се иде на гробищата и да се раздаде за близките починали жито и обреден хляб, който се нарича „параклис", "рангелово блюдо", "рангелов хляб", "Господова погача".
Някога, преди много години, когато епидемии са морели къщи, на този ден свещеникът обикалял всички домове и кадял с тамян. След това най-хубавият, най-големият и здрав виторог овен се принасял в жертва на светията, за да бъде омилостивен и от това селище да не взема повече души. Този ритуал с времето се превърнал в традиция. Така Архангеловден става голям есенен празник, на който се правят събори, не само в селища, където има църкви или в близост манастири на името на Първия Божи вестоносец, но и по други места.
Съборът е съпътстван от курбан.
Празнуват и всички хора с име Михаил или производни от него.
----------------------------------------
Вера Грозева – “Православни традиции и български стародавни вярвания