Между Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г., с който е сложен край на т. нар. култ към личността в България към В. Червенков, и “Пражката пролет” от 1968 г., когато чехословашкият опит за “социализъм с човешко лице” е разгромен, се разполага период на “размразяване”.
Започва преиздаването на забранявани или подминавани творби, каквито са “Строителите на съвременна България” от Симеон Радев, появяват се философски есета като “Словото” от Илия Бешков, историческа проза, научна фантастика, хумор и сатира.