Робите лъжат, а свободните казват истината
Аполоний Тиански
(откъс)

Публикувано в - http://synpress-classic.dveri.bg/drawer/oPavel1.htm

Архимандрит Павел Стефанов

...
В началото на 1939 г. младежи-националисти изпочупват и обират редица еврейски магазини в София, като имитират нацистката Kristalnacht. Въпреки противопоставянето на различни обществени слоеве, през 1940 г. българското Народно събрание гласува “Закон за защита на нацията”, който имитира Нюренберговите закони на нацистка Германия. Той влиза в сила на 23 януари 1941 г. Законът предвижда данък върху еврейските имоти, лишаването на евреите от политически, граждански и стопански права, вкарването на евреите-мъже в трудови лагери, въвеждането на жълта звезда и накрая отправянето на евреите в полските газови камери. През март 1943 г. повече от 11 000 евреи от Беломорска Тракия и Македония, завзети от българската армия, потеглят към нацистките концлагери, за да не се върнат никога. Те нямат българско гражданство. Вторият етап, депортирането на 48 000 евреи от самата България, никога не се осъществява поради силните протести на 42 депутати начело с Димитър Пешев, Св. Синод на Българската православна църква начело с митрополитите Стефан Софийски и Кирил Пловдивски, лявата интелигенция, повечето политически партии. Известна роля изиграва немският провал на източния фронт. Окончателното решение принадлежи на цар Борис ІІІ. Стотици евреи решават да приемат кръщение и асимилация, включително семейството на по-късно световно известния пианист Алексис Вайсенберг, което е лично покровителствано от царица Йоанна. “Мълчаливото мнозинство” от народа наблюдава пасивно развитието на събитията. В Кюстендил редица български учители отказват да рискуват репутацията си и да преподават в еврейското училище. Единствената, която се осмелява, е майката на поетесата Екатерина Йосифова. [35] Стотици евреи влизат в редовете на антифашистката съпротива и 100 от тях са убити в нелегалната борба. Евреите в трудовите лагери са освободени от Червената армия, когато тя нахлува в България на 9 септември 1944 г.e [36] 59 години след спасението на българските евреи Джаки и Лиза Комфорти, роднини на известния български артист Лео Комфорти, създават филм със заглавие “Оптимистите: Разказ за спасяването на българските евреи от холокоста”. Той е получил няколко сериозни награди и беше прожектиран в кинотеатъра “Уилмит” в Чикаго на 18 октомври 2002 г.

Българските евреи приветстват ликвидирането на фашизма и немалко от тях постъпват в Комунистическата партия и Държавна сигурност. Много други остават безработни и очакват напразно връщането на техните имоти. След посещението на Бен Гурион в София през декември 1945 г. и промяната на съветската позиция, 32 106 български евреи емигрират в Израел през 1948-1949 г. [37] До 1951 г. в България остават 7676 евреи, а до 1956 г. броят им намалява на 6431. Те са главно интелигенти и чиновници. [38] Комунистите забраняват почти всички довоенни еврейски дружества и съюзи и ограничават с квоти достъпа на евреи до висшето образование и армията. Синагогите и други сгради са национализирани или затворени. [39] През 1985-1989 г., когато българските турци са подложени на насилствено побългаряване, смолянският окръжен комитет на БКП предлага да бъдат сменени имената и на евреите у нас. Опасявайки се от нежелани последствия в международен план, диктаторът Живков отказва. [40]

  Зараждането на демокрацията след 1989 г. довежда до нов “изход” на българските евреи към Израел и други западни страни. Според преброяването от 1992 г. в България живеят само 3461 евреи. Бившият министър-председател Андрей Луканов, застрелян от наемни руски убийци през есента на 1996 г., и няколко министри, включително днешния външен министър Соломон Паси, са евреи. На 4 септември 2002 г. Паси получи наградата на Американския еврейски комитет, давана на заслужили държавници. [41] В началото на 90-те години са правени опити за подпалване на софийската синагога и оскверняване на еврейските гробища. През март 2001 г. са откраднати най-ценните свитъци на Тората от същата синагога. Ярък спорен проблем през последните години е реституцията на еврейските имоти, която е вече в последната си фаза. [42] Например в Плевен евреи притежават училище и част от улица, които през 60-те години на ХХ в. “подаряват” на общината. За реституцията тя иска обезщетение на стойност 50 милиона лева. [43] Все още се отказва достъп на евреите до някои техни имоти, заети от военни поделения, но тази ситуация скоро се очаква да бъде разрешена положително. [44] 

Понастоящем всички малцинства притежават пълни права в България, в която владее атмосфера на религиозна толерантност и откритост, характерни за т.нар. български етнически модел. Този факт се признава от многобройни еврейски делегации, които посещават страната през послредните години. [45] Крайно десните и шовинистични партии получават слаба подкрепа на избори. Но обезпокоителна особеност на социалния живот в страната напоследък е координираното издаване на голям брой нацистки и фашистки книги. Това нашествие беше започнато в началото на 90-те години от българския емигрант в САЩ Никола Николов, чиито антисемитски книги, написани на псевдонаучен жаргон, са издадени в десетки хиляди екземпляра. Като се позовават на прословути фалшификати като “Сионските протоколи”, те запознават българските читатели с мита за “юдеомасонската конспирация” срещу невинното човечество. [46] След любителските напъни на Николов са основани две издателства “Жар птица” и “Жарава 2002”, които са специализирани в публикуването на нацистка, фашистка и ревизионистка литература. Заглавия от Хитлер, Мусолини, Гьобелс, Хенри Форд се разпространяват из цялата страна в много големи тиражи. Журналистът Волен Сидеров от националистическия вестник “Монитор”, собственост на руския магнат Денис Ершов, издаде широко рекламираната книга “Бумерангът на злото”, чиято тенденция е антисемитска и консервативно-православна. Въпреки че някои интелектуални кръгове, фондации за човешки права и протестантски пастори излязоха с протести, властите в България не предприеха мерки срещу този тип издания, които са забранени от Конституцията (1990 г.). Футболните запалянковци често си служат с нацистки поздрави и крещят фашистки лозунги по време на мачове. През май 1995 г. русенският доморасъл “фюрер” Антон Рачев, студент по право, оскверни със свастики и събори плочи в гробището на Червената армия в Русе. [47] Чужди журналисти остават смаяни, когато виждат паметника на Червената армия в Пловдив обсипан от графити, от които много са свастики. [48] Надеждата е, че малката еврейска общност в България ще излезе от изолацията си и ще се противопостави много по-активно на съвременната вълна от расистка и антисемитска пропаганда. Нека зададем вечния въпрос: “Quid bono?” Един от възможните отговори може би е, че една бивша суперсила е заинтересована да разпространява недемократични идеи в България в критичен етап на нейната история, когато тя очаква да влезе в НАТО и обединена Европа.

------------------------------------
[35] Роканов, Б. Екатерина Йосифова. Литературна анкета. С., 1985, p. 76.

[36] Boyadjieff, C. Saving the Bulgarian Jews in World War II. Ottawa, 1991; Chary, F. B. The Bulgarian Jews and the “Final Solution. Pittsburgh, 1970/1991; The Fragility of Goodness: Why Bulgaria's Jews Survived the Holocaust. Еd. T. Todorov. Tr. A. Denner. Princeton, NJ, 2001.

[37] Haskell, G. H. From Sofia to Jaffa: The Jews of Bulgaria and Israel. Detroit, 1994.

[38] Василева, Б. Евреите в България (1944-1952). С., 1992, с. 123.

[39] Fejtö, F. Les juifs et l'antisémitisme dans les pays communistes. Entre l'intégration et la sécession, suivi de documents et de témoignages. Paris, 1960 (Les documents de tribune libre, 7).

[40] Иванова, Е. Отхвърлените “приобщени” или процеса, наречен “възродителен” (1912-1989). С., 2002, с. 184.

[41] www.focus-news.net, 5 септ. 2002.

[42] Дневник, 29 авг. 2002.

[43] Евреи си искат имоти със съд в Плевен. – 24 часа, № 143, 29 май 1995.

[44] Не пускат собственици в секретно поделение. - Труд, № 275, 5 окт. 2002.

[45] Anderson, J. The Treatment of Religious Minorities in South-Eastern Europe: Greece and Bulgaria Compared. - Religion, State & Society, 2002, № 1, March, 9-31.

[46] Срв. Ancel, J. The Image of the Jew in the View of Romanian Anti-Semitic Movements: Continuity and change. - Shvut [Israel], 16, 1993, 39-57.

[47] Варадинов, Н. Нашенски фюрер нападна гробище в Русе за 30 000 DM. – 24 часа, № 133, 18 май 1995.

[48] www.focus-news.net, 18 септ. 2002.