След Катуница - Гърмен, след Гърмен - Орландовци, а след Орландовци... И докога?

(публикация на "Дневник" от 15 юни 2015 - http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/06/15/2553524_sled_katunica_-_gurmen_sled_gurmen_-_orlandovci_a_sled/ )

Какво се случи в столичния квартал "Орландовци" събота и неделя тази седмица? Или по-скоро защо се случи? А защо се случи това в Гърмен през май? А в Катуница през 2011 г.?

Всъщност от години анализатори и експерти-антрополози, социолози, се опитват да сигнализиат, да обяснят, призовават за мерки. Днес, след поредните сблъсъци между българи и роми, този път в столицата, да ги търсим отново за мнението им изглежда вече почти безсмислено. Затова припомняме някои от най-ясните им обяснения за случващото се, правени през годините и добавяме две нови реакции. Всички имат едни и същи послания:

Обобщено нечутите сякаш на държавно ниво мнения звучат така:

"Деинтеграцията, антиинтеграциятта на ромите бележи своя връх, цари пълна безпомощност и некомпетентност по отношение на проблемите, свързани с бедността и с произтичащите от нея конфликти. Оттук-насетне сблъсъци са неизбежни. Конфликтите ще се разширяват и ще се прехвърлят към големите градове. Това е началото на дълъг процес. Поляризацията на обществото и ескалацията на открита омраза - далеч не само през етнически разделителни линии - изгаря безмилостно единствената основа, върху която може да съществува едно демократично и толерантно общество - разбирателството".

А ето и в конкретика:

Антонина Желязкова, директор на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия:

"Проблемът с антиинтеграцията на ромите в България и пълният разпад на отношенията между тях и всички останали е безвъзвратно приключил. Очаква ни трудно преодолимо враждебно съжителство - по подобие на това в Южна Африка или около черните гета в някои американски градове.

Предстоят извънредно сложни времена за отношенията между всички общности, от една страна, и ромите, независимо от религиозната им принадлежност, от друга. Продължаващите вече 15 години "гето войни" на долната класа срещу всички останали ще се разширяват на територията на големите градове.

От чисто криминогенна напаст (тежки престъпления срещу личността и битови кражби) съпротивата на останалите без образование и препитание лумпенизирани роми неизбежно, по логиката на политическото съзряване, ще се превърне в нещо целенасочено. Има мнозина желаещи да насочват и използват тази съпротива на ромите, а в същото време над 80% от останалите граждани са изчерпали търпението си и са изпълнени с негативни нагласи и готовност да поемат нещата в свои ръце. Всичко това обещава навлизане в период на тежки размирици.

Пред "Стандарт" след събитията в Гърмен

Харалан Александров, социален антрополог:

От години говорим, че нараства напрежението, че конфликтите са неизбежни, че е почти сигурно, че ще бъдат етнизирани, защото присъствието на гета в тъканта на нашето общество, по този ужасяващ начин, по който си седи ромската бедност и всички произтичащи от нея злополуки и нещастия, деградация и безперспективност, неизбежно води до конфликти. Това е банално. И винаги има нещо по-важно - има избори, има реформи, някакви велики неща, които трябва да се правят, и всички успяват удобно да си затворят очите и да се дезангажират от този проблем.

Аз съм приятно изненадан, че толкова късно започва насилието, но много се притеснявам, че това е началото на дълъг процес. Дай Боже, този път да се стреснат достатъчно всички, които все още имат някакъв достатъчен ангажимент и някакъв остатъчен капацитет по силата на ролите, които заемат. Но че цари пълна безпомощност и некомпетентност по отношение на проблемите, свързани с бедността и с произтичащите от нея конфликти е очевиден факт. Ние сме тежко невежи.
Пред ТВ7 след събитията в Гърмен

Възможно е отключването на верижна реакция след случилото се в Катуница. Ще е голям късмет, ако се спрем на тази граница на насилието след всичките години на бездействие и безотговорност от страна на правоохранителните органи. Цивилизованото нещо, което може да се направи, е да се започне диалог по тези въпроси. Институциите да се задействат и да въведат поне минимално усещане за справедливост.
След сблъсъците в Катуница 2011 г. пред Нова телевизия

Николай Слатински, експерт по националната сигурност:

Мой колега, наблюдавайки действията на властта и отношението на възможно най-широките народни маси към ставащото: "Обществото се държи като пияница, който ужасно мрази и проклина черния си дроб, смятайки го за виновен за цирозата, от която боледува". Да, съгласен съм с колегата: Нашето общество не иска да осъзнае, че цирозата е само следствие - тя е последица от прекомерния алкохолизъм, от битовото самоотравяне с политики и политици-ментета, от поглъщането на конски дози безхаберие, вярване в лесни решения на сложни проблеми, илюзии и търсене на вина у всекиго другиго, само да е извън нас...
На 15 юни в профила му във "Фейсбук"

Юлиан Попов:

Циганското население расте, българското намалява. Сега са 10%, ще станат 20%, после може и 30%. Българите ще избягат от България и циганите ще се превърнат в нейно бъдеще. Какво могат да направят българите?

Нищо. Да се крият, заключат или да напуснат страната, което не е никак трудно в днешно време.

Това, че циганите са бъдещето на България, може да се разбере и по друг начин. В България има около 10% цигани. Те са млади, енергични и необразовани за разлика от българите, които са все по-стари, все по-неенергични и, както върви, все по-необразовани. Поне тези, които остават в България.

Какъв е логичният извод от това уравнение? Прост. Ако младите цигани се образоват, те могат да изхранват старите българи. Звучи просто, но, както знаят всички образовани и необразовани българи, задачата никак не е проста, защото ние всички, от Саркози, през Бойко Борисов до всеки шофьор на такси, гледаме казуса през максимата, че от всяко дърво свирка не става.

България има нужда от цигани лейтенанти, полковници и генерали. България има нужда от цигани сестри и лекари. От цигани полицаи и полицейски началници. От цигани учители и директори на училища. От цигани началници на отдели и министри. От цигани футболисти и тенисисти.
Дни преди сблъсъците в Катуница през 2011 в анализ за "Дневник"

Огнян Минчев, политолог:

Толерантността е морален дълг на гражданина. Тя е основата, върху която се гради свободно и справедливо общество. Проблемът е, че ние отдавна подминахме точката, до която можехме да се справим с проблемите си единствено чрез императивите на гражданския дълг. Поляризацията на обществото и ескалацията на открита омраза - далеч не само през етнически разделителни линии - изгаря безмилостно единствената основа, върху която може да съществува едно демократично и толерантно общество - разбирателството, съгласието поне по ключови проблеми на националния интерес. Толерантността - т.е. търпимостта е минималното изискване за съществуването на цивилизована гражданска общност. На обществото са необходими и съпричастност, солидарност и ценностна общност.

Разтурихме държавата си и изгорихме мостовете помежду си. Затова днес не е достатъчно да молим за толерантност. Днес трябва да налагаме правила - правила за всички. И да изискваме политики - политики с дългосрочни цели, способни да обърнат свредела на разпада, в който сме попаднали.

Ако не възстановим държавата и не поставим високи изисквания към всички, които се изявяват като лидери на гражданско действие и обществено мнение - илюзия е да мислим, че ще се справим. Времето на празните приказки отмина.

На първо място е необходимо да се спре политическата злоупотреба с нарастващия потенциал за междуобщностен конфликт. Парламентът трябва да потърси платформа за съгласие между всички партии, която да има както оперативен, така и по-дългосрочен характер. В тази платформа трябва да се набележат както дългосрочни мерки за задължително образование, задължителна заетост, гъвкава и подусловна социална политика, така и категорични мерки за повишаване ефективността на системата за сигурност - особено в сферите за превенция на престъпността.

Необходимо е категорично сдържане на групите от радикални маргинали и опитите да бъдат използвани от задкулисни интереси за обществена и политическа дестабилизация. Време е в България да бъде демонстрирана и упражнена открита, отговорна и ефективна власт в полза на обществото. Политиците трябва да поемат отговорност - затова са избрани. Всички политици - и в управлението, и в опозицията.
На 15 юни в профила си в социалната мрежа Фейсбук

Ивайло Калфин, социален министър:

Напрежението, което избухна в края на миналия месец в благоевградското село Гърмен, е на етническа основа, но корените му са в бедността – и на роми, и на протестиращи. Бедността в България. Затова и решенията не следва да бъдат етнически. Нито пък легалистки. Само по себе си спазването на закона от всички няма да намали бедността и да мотивира безработните от махалата.
След събитията в Гърмен в профила си във "Фейсбук"