До 10 ноември 1989 година Сахаров беше знакова фигура за неформалите и либерално мислещите хора в България. Руснак с изключителни научни постижения. Физик-теоретик, един от създателите на водородната бомба на СССР (1953 г.). Има трудове в областите на магнитната хидродинамика, физиката на плазмата и астрофизиката.

Става най-младият член на Академията на науките на СССР. Три пъти е награждаван със Златната звезда на Героя на социалистическия труд, лауреат на държавната награда  на СССР, на Ленинска награда. Получава всички възможни отличия от съветското правителство.

В края на 50-те години   се обявява  против изпитанията на ядрено оръжие. Публикуваната на Запад негова работа  “Размисли  за прогреса, мирното съществуване и интелектуалната свобода” става причина за отстраняването му от секретна работа. Единствения шанс за съхраняването на мира и предотвратяването на гибелта на човечеството Сахаров вижда в  демократизацията и демилитаризацията на съвременното общество, в утвърждаването на интелектуалната свобода, в социалния и научно-технически прогрес. Сахаров непреклонно отстоява  правата на човека и призовава към справедливост и здрав политически смисъл. През 1975 година става лауреат  на Нобеловата награда за мир.

През януари 1980 г.  протестира против нахлуването на съветските войски в Афганистан, заради което е лишен от всичките си отличия. Изпратен е на заточение в Горки, откъдето продължава правозащитната си дейност. През 1986 г. е реабилитиран, връща се в Москва. Същата година  е избран за депутат, активно участва в политическия живот на страната,  предлага проект за нова конституция на СССР. През 1988 г. Европейският парламент  учредява  награда на името на Сахаров за хуманитарна дейност в областта на човешките права. Умира през декември 1989 г.

За българите, които търсеха смисъла на своя живот вън от пространството на тоталитарната власт, Андрей Сахаров беше знакова личност за гражданска смелост и доблест. Новините (чути от западни станции) за неговите изявления и заточеничество се препредаваха от човек на човек като нещо, което засяга всеки.

Известно е едно писмо на НДЗПЧ от юни 1989 година до академик Сахаров, в което му се съобщава за репресиите срещу българските турци и задържането на шестимата (Антон Запрянов, Константин Тренчев, Николай Колев-Босия, Тодор Гагалов, Хасан Бялков и Христофор Събев). Молбата към Сахаров е да се изкаже "в защита на арестуваните български правозащитници и в защита на гражданските права на българските турци".

В днешно време, според социологически изследвания, Сахаров е сред първите десет велики личности за руснаците.