Път: : Кой кой е : Б

Андрей Бунджулов

Роден на 27 ноември 1955 г. в Москва

През 1976 година завършва социология в СУ „Климент Охридски".  От март 1986 до юни 1989 г. е  първи секретар на Комсомола. През юли същата година е освободен заради опитите му да реформира и демократизира младежката организация.

Доцент, доктор по социология.

Работил е като асистент по социология на социалното управление в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и като научен сътрудник в Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ), както и в Института за критически социални изследвания (ИКСИ). Преподава социология на политиката и социология на историята в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.

След 10 ноември 1989 участва в ръководството на Обединението за социална демокрация (ОСД) в БСП.

Един от основателите на Евролевицата и по-късно на Политическо движение “Социалдемократи”. До юли 2005 г. е председател на Националния съвет на движението.

Програмен директор на Социалдемократическия институт.

Секретар на президента Георги Първанов - по връзки с гражданското общество . (2006)

Автор на книги и множество публикации в печата в областта на социологията, политологическия анализ на прехода в българското общество след 1989 г.

Женен, с две дъщери.

 

Как е заел поста първи секретар на ДКМС  разказва  А. Бунджулов/1/:

„Комсомолът беше като бушон, изгаряше пръв при разклащането на пластовете в БКП. Така стана и през 1989 г.“, разказва  Андрей Бунджулов. Той скоропостижно е сменен като първи секретар на ЦК на ДКМС на среднощен пленум в края на юли 1989 г. За  този период от живота си А. Бунджулов разказва за пресата следното: "Течеше Горбачовата перестройка. А в България все по-ясно се усещаше, че нещо не е наред, че е сбъркано и има нужда от реформи", разказва Бунджулов. Той станал първи секретар на ЦК на ДКМС съвсем неочаквано. Преди да го изберат за първи, бил само секретар (1982-1986 г.). Политбюро написало в свой документ, че младежката организация, и то най-вече ресорът на Бунджулов - студенти и учащи се - не си върши работата. "Мислех си, че съм си изиграл ролята в комсомола и ми предстои напускане. Но изведнъж, доста неочаквано, ни извикаха със Станка Шопова на едно заседание на Политбюро и ни сведоха, че е взето решение Станка да оглави Софийския градски комитет на БКП, а аз - комсомола".

Как е свален  от поста първи секретар през 1989 г.

В официалната му биография пишело: "Освободен заради опитите му да реформира и да демократизира младежката организация".  „Комсомолът беше като бушон, изгаряше пръв при разклащането на пластовете в БКП. Така стана и през 1989 г.“, разказва  Андрей Бунджулов. Той скоропостижно е сменен като първи секретар на ЦК на ДКМС на среднощен пленум в края на юли 1989 г. По онова време бил асистент на Стоян Михайлов по социология на социалистическото управление. А Михайлов заради критиките си към ръководството на партията бил освободен като член на Секретариата на ЦК на БКП. Още тогава Бунджулов знаел, че това ще се отрази пряко на съдбата му. Така и станало. "В края на 1988 г. Тодор Живков ме извика при себе си. Мислех, че ме вика, за да ме махне. А той ми обясни, че ЦК на БКП има нужда от млади и умни хора и ме направи член на ЦК на БКП. Бях шашардисан. Зададох си въпроса какво означава това. А това просто беше двойната игра на Живков. Те бяха уплашени, че ще застана зад Михайлов, и за да ми запушат устата, превантивно ме направиха част от тях. А след това ме свалиха от поста първи секретар на комсомола. Един вид Живков ми даде моркова, а после ме халоса с тоягата".  Имало, разбира се, и други причини освен асистентството. Бунджулов представил стратегия за реформиране на комсомола. Според нея ДКМС трябвало да се закрие и да се раздели на четири реални организации: студентска, средношколска - тип скаутска, работническа и селска. Държавното финансиране за младежките дейности трябвало да минава през един съвет на тези 4 младежки организации. Естествено концепцията не минала. През април 1989 г. Димитър Стоянов като член на ЦК на БКП и секретар по организационните въпроси, отговарящ и за комсомола, извикал Бунджулов на едно заседание на партийната организационна комисия към Политбюро. "Дори пазя стенограмата от това заседание. Направо ни разпиляха, обявиха ни за черногледи, че не подкрепяме априлската линия, че отстъпваме от принципите на комунистическото възпитание, че работим за плурализъм в комсомола и т. н.", разказва Бунджулов. Възродителният процес пък бил използван като последен повод за освобождаването му. "Тогава главната задача на комсомола бе да прибере реколтата. Обвиняваха ме, че вместо да организирам прибирането й, обикалям в тези райони и водя със себе си журналисти от "Народна младеж".

Освобождават го от поста през юли 1989 г. и го правят зам.-министър на образованието. Като мотив за смяната му се изтъква, че комсомолът трябва да бъде укрепен, че пред ЦК на ДКМС има нови задачи, че той трябва да е боевият резерв на БКП. Подава оставка от поста зам.-министър на образованието след 10 ноември 1989 г.

След 10 ноември той е обявен за живковист и изхвърлен от ръководството на БКП. Известно време е безработен, след което печели конкурс и постъпва в НЦИОМ. От 1994 г. е доцент в Пловдивския университет, където чете лекции по социология на политиката и на историята.  От 2001 година е доцент и доктор по социология, а от 2007 г. преподава и в Университета за национално и световно стопанство.

Член на идейното течение в БСП "Обединение за социална демокрация" от самото му създаване през 1992 г.  В началото на 1997 г. напуска БСП и става един от учредителите на Евролевицата. След това напуска и Евролевицата и е сред учредителите на Политическо движение "Социалдемократи". Известно време е  председател на Гражданския съвет на "Социалдемократи".

-----------------

1./ "Комсомолските водачи днес ..." - в. "Сега", 21 септември 2002 г.