Анастасия Георгиева Димитрова–Мозер. Тя е родена на 30 юни 1937 г. в София. Емигрира в САЩ през 1962 г., където баща й Г. М. Димитров (Гемето) е политемигрант.

Завършила е специалност "Френска филология" в университета Джорджтаун, САЩ. Доктор на филологическите науки на университета Джордж Вашингтон, САЩ. Била е сътрудник в Световната банка, Вашингтон, административен сътрудник в Центъра за старогръцки проучвания, Вашингтон, САЩ. Редактор, говорител и автор в радиостанция "Гласът на Америка". Член на Българския национален комитет, САЩ, 1972-90 г. Член на БЗНС "Никола Петков" от 1990 г. Член на УС на БЗНС "Н. Петков" и БЗНС от 1990 г. Главен секретар на БЗНС "Н. Петков" 1992 г. Главен секретар на БЗНС от ноември 1992 г. Съпредседател на коалиция Народен съюз - БЗНС, ДП от 1994 г. Депутат  в 37-ото народно събрание и съпредседател на ПГ на Народен съюз. Член на делегацията на Народното събрание в Северноатлантическата асамблея.

Определя политическия ландшафт в България като "много комерсиален, много безпринципен". Тя не се е върнала в страната, за да "пренебрегвам принципите и позициите, с които съм възпитана."

На 26 март 2011, след близо 20 години в политиката, земеделският лидер Анастасия Мозер подава оставка от поста председател на "Обединените земеделци", като посочва за свой наследник Петя Ставрева. В прощалната си реч Мозер призова съпартийците си да не вкарват Земеделския съюз в други коалиции освен Синята. Тя хвали управлението на Иван Костов и упреква ГЕРБ, че не обръщали внимание на земеделците.

Но самата тя, ако се съди по публикации в медиите, не е оптимистка за бъдещето на земеделското движение. Тя беше като цвете сред тръни сред българските политици, но пък и достатъчно толерантна, за да се прави, че не забелязва нищо особено.