Bozidar Iwkow

Гледам, че някои хора са подбуяли по Боуен терапия. Лошо няма, всеки има право на своята лудост.

Аз ще ви разкажа една семейна история, която научих едва днес и ще ви напиша един цитат от книгата "Хроники на болката", а който иска и може да разбере, какво се опитвам да кажа, ако изобщо казвам нещо.

И така, мой прадядо, баща на майката на моя баща, бил осъден на смърт чрез обесване. Престъплението му: (на)псувал царя. Когато вече му слагали клупа на врата, от хората около бесилката, напред излязъл един циганин и казал:

- Човекът е невинен. Аз напсувах царя.

Моят прадядо живял 103 години.

Семейната историография на дава отговори на много въпроси, които биха могли да възникнат покрай тази случка. От тази история следват поне две поуки:

1. Достойнството на човека не е подвластно на етническия му произход и

2. Който си има век, си има и лек.

А Мелани Търнсторм в "Хроники на болката пише:

"Именно облекчаването на болката е сферата, в която ефектът на плацебото е най-силен.

За разлика от съвременните лекари, които се фокусират върху лекуването на болестта (доста съмнително твърдение на М. Търнсторм -б.м.-Б.И.), древните лечители били ценени предимно заради обезболяващите си лекарства. И когато лечител постигнел облекчаване у някого, това засилвало репутацията му, което пък можело да доведе до още по-силен плацебо ефект при следващия пациент, то още повече да засили репутацията му и така да се поддържа позитивен кръг на обратна информация.

Какви били медицинските вещества в Древния свят (а защо не и до днес - б.м.-Б.И.)?

От всички лекарства на растителна основа с болкоуспокояващо действие само няколко били истински аналгетици..." (с. 1124)