Акад. Алексей Димитров Шелудко -  учен с международно признание. Физикохимик. Основните му постижения са свързани със създаването на интереферометричния метод за изследване на тънки филми (клетка на Шелудко) и създаването на теорията на критичните дебелини на късане на тънки течни филми.

Роден е на 18 май 1920 г. в Хале, Германия. Баща му Дмитро Иллiч Шелудько (1892-1954) е украинец, владеел е 14 езика. През 1918 година емигрира в България, подгонен от революцията и гражданската война в Русия. Тук той създава семейство и заминава за Германия, Хале, където пише и защитава докторат. Там се ражда и Алексей. До 1933 г. бащата Димитър е професор в Германия, след което се връща окончателно в България. За научния мащаб и талант на Димитър Шелудко говори и факта, че неговите трудове са цитирани и днес.

През Втората световна война Алексей Шелудко участва в съпротивата, поради което е изключен от университета. Участва в създаването на нелегалната радиостанция "Христо Ботев" и издаването на първия брой на нелегалният вестник "Отечествен фронт". Работник в радио-техническа работилница.

Продължава и завършва висшето си образование чак през 1948 г., но е оценен от своите професори и става асистент на Ростислав Каишев. През 1962 година вече е професор със световно признание. Създава собствена школа по колоидна химия. Други негови забележителни постижения са свързани с електрооптиката на дисперсните системи, а също така и по темите на флотацията. Канен е и чете лекции в Холандия, Великобритания, САЩ, Япония. Ръководител е на катедрата в Химическия факултет на СУ “Кл. Охридски” до 1989 г.

  Снимката е  от 1966 г. и е с лошо качество, но на нея са големи българи и учени. Прави от ляво на дясно: А. Шелудко, Д. Тотоманов, Е. Джаков, С. Христов, Р. Каишев; седнали от ляво надясно: Ц. Мутафчиев, Г. Наджаков, И. Странски, Д. Иванов.

 

Когато сте подтиснати и ви спохождат лоши мисли за българите, България и бъдещето, погледнете тези мъже. И днес има не по-малко такива от техния сорт. Бъдете уверени и не вярвайте на "жълтушките" и хейтърите.

 

В подбора на млади научни кадри Алексей Шелудко решително отхвърля "класовия произход" и не се съобразява с него.  Свободомислещ и независим дух. Рядко непринуден и дружелюбен. Един от инициаторите за  създаването и учредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България през 1988. Той е сред българските интелектуалци, поканени на закуска с президента Франсоа Митеран във френското посолство в България през 1989 г.

Умира на 8 май 1995 година.