Патриаршески  български храм е храм-паметникът „Св. Александър Невски“. Храмът е издигнат в знак на признателност към Русия за Освободителната война.

Александър Невски е канонизиран за светец заради борбата му със Запада (папа, рицари, шведи, норвежци, немци…).  Той води тези битки, като се намира в съюз с татарите. Предпочита тях пред Запада. Александър Невски е символ на началото на руската народност и обединението на руските земи. Той е небесен покровител на Русия и на Петербург. Като мит (религиозен и исторически) Александър Невски е свързан с разделението на Европа на „Западна“ и „Източна“.

Не можем да не признаем основателността на мотивацията при издигането на храм-паметника. Признателност към Русия. Така е трябвало да се постъпи и нашите предци са действали като почтени хора.

От решението за неговото построяване до завършването му през 1912 г. е минал век.

През това време историята не е стояла на едно място и днес храмът не е нищо повече от символ на безвъзвратно отишло си минало.

Отношенията ни с Русия са добри, но България е член на Европейския съюз, който независимо от перипетиите в бъдеще ще бъде една голяма държава. България е поела по цивилизационен път, който ще има еднозначен резултат – цялостна европеизация на страната и пълна интеграция със Запада.

Независимо от тази интеграция, ние сме длъжни да отстояваме своята идентичност, без да се вълнуваме особено какво ще мислят в чужбина по въпроса. Както казва Деси Молева – като правим нещо, правим го заради себе си.

Материалните знаци на националната идентичност, каквито са значимите паметници, храмове, музеи, учебни заведения, сградите на научни, културни и държавни институции, са формиращи фактори на националния характер. Съдебната палата има импозантния си вид, защото  самата сграда трябва да внушава, че това е Съд! Своето послание носят сградите на Университета, на Банката, на някои от министерствата…

Макар да е обяснимо и за времето си оправдано, лекомислено е да се подценява фактът, че пред централния вход на Народното събрание на парламентарната ни република язди коня си Цар Освободител, а откъм деловия вход се издига храм-паметникът на победителя на западните рицари и обединителя на руските земи свети Александър Невски.

Не може да се очаква национално отговорно поведение от водачи, които  нямат усет за историческото време и неговите знаци.

Надявам се в следващите години Народното събрание най-после да се премести в новата си сграда. Но това няма да реши проблема с важните за идентичността материални знаци.

Смятам, че днес, когато сме член на ЕС и работим за развитието и утвърждаването на своята национална идентичност, е редно да построим нова патриаршеска катедрала, по-голяма от „Св. Александър Невски”, която да бъде посветена на български светец.  Според мен би следвало това да е „Свети Борис Кръстител”, но са възможни и други решения – „Св. Св. Кирил и Методий”, „Света Богородица Българска”…

Защо едно от предложенията ми е свързано с името на „Света Богородица Българска“? Има три поругавания по време на войните (от Първото и Второто българско царство) на храмове, посветени на „Света Богородица“, които са се намирали на територията на Византия… Сред историци на нашата Църква битува мнение, че това е една от причините за нещастията, сполетели народа ни в следващите векове. В смисъла на Вярата дължим ясен знак на покаяние пред Божията майка. Дали това ще бъде с този храм, или направено по друг начин, е въпрос на общностно разбиране…

Къде да бъде построен предлаганият храм? Ако се реши да бъде преместен паметникът на Съветската армия, мястото би било подходящо. Но където и да бъде, това не е само градоустройствен проблем.

Пламен Акълийски обръща внимание, че в последните десетилетия Сърбия издигна православна катедрала, която е най-голямата на Балканите – „Свети Сава”, а в момента Румъния започва строителство на катедрала, която ще стане още по-голяма, за което правителството се е ангажирало да отпусне пари, а общо са необходими 100 милиона евро.

Да се върнем у нас. Мюсюлманите поставят въпроса за втора джамия в София. Защо да не се съчетаят двете неща?

Издигаме два храма на основните вероизповедания на българите, защото еднакво са българи всички български граждани. Даваме знак на себе си и Света, че градим нова България – европейска, еднонационална, динамично развиваща се. Отнемаме инициативата на чужди инстанции да се бърникат в българската Вяра.

Строителството на такъв Храм дава възможност за духовно единение на нацията в трудно време.

Ако има Бог, той е един, наричан с различни имена и за вярващите, и за атеистите.

А за онези атеисти, които отказват да приемат символното значение на такова стротелство, предлагам да се построят два обекта – ново хранилище за националната библиотека и ново хранилище за националния архив, като се отпуснат средства за дигитализация и на библиотеката, и на архива. Това ще донесе допълнително удовлетворение и на вярващите.

Забележка: В текста съм използвал идеи на приятели от Фейсбук, които не носят отговорност за начина, по който съм ги разбрал.