Ако ми даваха по един лев всеки път, когато някой напише "О, Вапцаров, да...То няма всъщност значение какви са му били политическите възгледи", щях да съм една много богата жена. Сега съм само бясна от тези снизходителни дивотии жена. Криворазбран напън за интелектуална широта на възприятията и псевдоблагородство.
Прощават му един вид. Браво, колко мило! Е кви толкоз страшни са му политическите възгледи?
По-страшни от на Арагон? А някой разглобен от демократичност сънародник питал ли е Бунюел и Дали какви са им политическите убеждения? Или те са толкоз свръхкуул, че е по-добре да не кощунстваме. Ми неразделни са били с всички френски и испански социалисти от артистичния и литературния свят например. Много интересно какви са били наистина.
Не съм чула досега обаче някой в чужбина да се мъчи да ги оправдае за това. Хората имат нравственост някаква и нямат нужда от самооправдания като нашите днес по повод рождения ден на Вапцаров. За мен от всички номер 1, Вапцаров е номер 1. С все му фантастичната поезия и убежденията.
Като бетонен блок над нас
тежи барутната тревога.
Душите ни ръмжат: - Война!
В душите кръв, и смут и огън.
Аз виждам тоя смут дори
сега в фабричните комини,
на запад в залеза или
в небето тъй спокойно синьо.
И в тези дни, кажи ми ти,
когато ни притягат в обръч,
в сърцето, грях ли е, кажи,
че пазя още кът за обич?
Кажи ми грях ли е, че пак,
дори и в този шум фабричен,
процепен с зъл картечен грак,
си мисля: - Колко я обичам!...
Да, вярно, мъничкият свет
на нашата любов е тесен,
затуй със поглед, впит напред,
ти пиша толкоз малка песен.
Twitter
Facebook
