Galina Melamed

Какъв прекрасен поет е Христо Ясенов!

Завет
Аз ви срещнах без слънце и радост
с безнадеждни и празни ръце
и ви дадох разгулната младост
на безумното свое сърце.
Мойта песен цъфтеше отново
с непринудена жажда и жар.
Аз бях рицар на страшното слово
и на страшните рицари цар.
И разгромили свойте тъмници,
вий ограбихте мойте слънца,
като малки капризни царици,
като малки немирни деца.
И сега ми е тъмно и болно -
мойта пладня на заник клони, -
мойте радости гаснат неволно
и спокойната есен слани.
И когато пустинно-печален
свечерее лазурния ден,
в онзи час безнадеждно-прощален
помолете се всички за мен!