Чух по "Неделя 150" част от раговора за възстановаването на историческите паметници. (Не намирам предаването на запис в интернет.) Чест и почитания на господата Минеков, Кръстев и Руменов. Без никакви уговорки ги подкрепям в техните искания за прозрачност, контрол и отчетност... Доколкото разбрах, те защитават тезата, че археологическите паметници трябва да запазват своя "автентичен вид".
Помествам снимки на "автентичните останки" (2000 г.) от Езерния град на острова в Дуранкулашкото езеро. Селището е на 7-8 хиляди години и е най-старото с каменно изградени сгради на Континента. Не зная какво е сегашното му състояние, но тогава вместо обект за съзерцание и размисъл приличаше на това, което виждате.
Подведени от моя текст за Езерния град (виж - omda.bg/page.php?IDMenu=463&IDLang=1), чиито снимки виждате (сложете http/ пред написания по-горе адрес), на мен ми се обаждаха чужденци (текста го има и на английски) и екскурзоводи - там "няма нищо!". Вярно е. Това представляват археалгоческите находки в "автентичния" си вид.
Ако "автентичен" означава - такова, каквото е заварено или разкрито, то ще препратя вашето въображение към Царевец. "Автентичният" Царевец е без Балдуиновата кула, крепостната стена, атеистичния знак за храм на върха. "Автентичните" находки можете да ги видите на хиляди места в страната, включително и в Центъра на София.
"Неавтентичните" са други. Храмът "Света Петка" при Сердика не е автентичен. Не са "автентични" и "Света София", "Св. Неделя", "Св. Седмочисленици", Археологическият музей, Националната художествена галерия (бившият дворец), останките при подлеза при Ларгото, Цариградското шосе, Боянската църква...
Не са автентични всички до един (!) керамични съдове, които виждате по музеите. Не е автентична и главата на Севт ІІІ, не са "автентични" известните ви съкровища...
Всичко това е реставрирано, променяно, преправяно през десетилетията, за да има сегашния си вид. За да бъде разбираемо! От "автентична" находка разбират неколцина експерти. За да стане част от миналото на милиони, то трябва да бъде четливо, да се вписва във въображението им.
Сега си представете, че махате от съвременна България всички неавтентични обекти и находки...
Въпросът е докъде да се реставрира, поправя, доизгражда?
Мнението ми, с което никого не ангажирам, е - находката (гърне или крепост), ако е значим артефакт от миналото на селището, държавата или цивилизацията, се реставрира и доизгражда, докато не добие разбираем вид за съвременния грамотен човек и не стане интегрируема към неговата култура. Това е гаранция за континюитета на цивилизационния процес, с други думи - значимите материални обекти на миналото трябва да станат такива, каквито са били, а не такива, каквито сме ги намерили, когато сме ги забелязали. Превръщаното на находката във фетиш е суеверие. Там, където информацията не достига, трябва да се даде четлив знак, че реставрираното, поправеното, доправеното е съгласно предположения. (Глупостити в Перник са вън от тези разсъждения.)
Съвсем друг е въпросът за останките на храмовете на Християнската църква, не само когато върху техни основи е граден храм на друга религия.
Компетентна е църквата и нейните догми. Какво, ще спрем Църквата да възстанови свой храм според своите разбирания?! Религията отделена ли е от държавата и гражданското общество, или имаме друго виждане?
Според скромното ми мнение изградената сграда на върха на Царевец, която е груб атеистичен знак на Вяра, трябва да бъде предадена на БПЦ и Светия Синод да постъпи, както е редно, за да бъде там действащ храм.
Голямата Базилика в Плиска, където българският народ приема Християнската вяра, трябва да бъде предадена на БПЦ и Светият Синод ще реши какво и как да се прави, но тя ВЕЧЕ е действащ храм и това го видяхме дори по телевизията. Същият въпрос е за храмовете във Велики Преслав!
Съгласен съм с тези, които се възмущават от пасивността на Светия Синод. По този повод се сещам за една лекция на полския социолог Ян Щепански. Било е отдавна.
Ярузелски току-що беше извършил преврата на 13 декември 1981 г., за да предотврати инвазия на съветски войски в "защита на социализма". Отишли неговите хора при водача на полската католическа църква, за да обяснят ситуацията и помолят за разбиране и подкрепа. Поляците са свестен, религиозен народ.
Изслушал ги епископът (забравил съм името му) и с досада отвърнал:
"Панове, Църквата се занимава с въпроса за спасение на душата и Божия съд, това са вечни въпроси, защо ни губите времето с вашите политически борби?"...
Голямата Базилика в Плиска, храмовете във Велики Преслав, царската църква в Царевец, Църквите на Трапезица и Света гора, както и на други места, са знаци на вечните човешки въпроси.
Да не се бъркаме на Светите места с партизански страсти.
И за да не би някой да не ме е разбрал, ще добавя, че когато Паисий пише "История славнобългарска" и казва: "О, неразумний, поради что...", той грубо руши заварената "автентичност", от което тръгва Възраждането на държавата и формирането на нацията...
Божата мелница мели много бавно, но много ситно.