20 юли 2024г.

ИЛИНДЕН. Илинденско-Преображенското въстание. Първи човешки крачки на Луната

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ НА СЕЛИЩНАТА МОГИЛА

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ
ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ
през 2004 г.
XLIV НАЦИОНАЛНА АРХЕОЛОГИЧЕСКА
КОНФЕРЕНЦИЯ
София
2005 

 

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ НА СЕЛИЩНАТА МОГИЛА НА ГОЛЕМИЯ
ОСТРОВ В ДУРАНКУЛАШКОТО ЕЗЕРО

 

Хенриета Тодорова

След седемгодишно прекъсване, през 2004 г. беше подновено проучването на Големия остров в Дуланкулак, с научен ръководител Хенриета Тодорва и зам.-ръководители Тодор Димов и Иван Вайсов. Членове на екипа: Калин Димитров, Георги Иванов, Владимир Славчев, Анета Бакъмска, Петър Зидаров и Михаил Георгиев.

Основната задача през 2004 г. беше да разчистим терена от растителността и деструкциите, възникнали по време на прекъсването, и да довършим проучването на недопроучените през 1996 г. обекти. Нови сгради не бяха изследвани.

Проучването внесе яснота относно конструкцията, вътрешната уредба и предназначението на сгради 5, 8, и 12.

Сграда VІІІ/8, Ж7-10, З7-9, (Хаманджия ІІІв, ранен енеолит, около 4650-4600

cal. ВС) Построена е направо върху девствения терен, който в тези квадрати
представлява 20-30 см дебела кафявочервеникава пръст с много охлюви,
покриваща плочестата скална основа на острова. Сградата се отнася към най-
ранното селище от селищната могила на Големия остров. Стените й са от
големи камъни, проследяващи се в основата на стените на сграда VІІ/8, които
ги дублират с отклонения, личащи най-добре при източната стена. Личат три
подови замазки, покрити с тънък пласт пепел. Сградата е била едноетажна с
хоризонтален покрив от греди и камъш, който е изгорял. Проучихме северната
половина от сградата с четвъртита пещ в центъра.

До източната стена е прилепена голяма, масивна правоъгълна, опалена
площадка с размери 1,70 (изток-запад) х 1,90 (север-юг) м. Подът й е дебел 12
см и представлява терацо от трамбована глина, примесена със ситен пясък и
изпечена на висока температура до твърдостта на камък. Горната плоскост е
полирана и черна. Надолу терацото е опалено до червено и изсветлява в
дълбочина. Площадката има два опалени езика на юг и запад, разделени от
дупка от четвъртит кол.

Части от вертикалните, опалени до червено стени на това съоръжение са
запазени на височина до 40 см, прилепени към каменната зидария на
източната стена на сградата. Съоръжението вероятно представлява олтар,
върху който е горял постоянен огън.

Средната част от сграда VІІІ/8 остава непроучена, тъй като там се намира
платформата от втория етаж на сграда VІІ/8.

Южната й част беше проучена. Южната стена представлява редица от
гъсто поставени колове с диаметър 10-12 см, дебело обмазани и прекъсващи на мястото на входа. Южно от нея са разположени три камери-хранилища,
фланкиращи входния коридор. Това е най-ранната сграда с каменна
архитектура в континентална Европа. По вътрешната й уредба и съдържанието
на камера № 1 може да се съди, че още първоначалното й предназначение е
била култово. Очевидно става дума за храм. 

Сграда VІІ/8 (среден енеолит, Хаманджия ІV, 4550-4450 cal. ВС) е
построена върху сграда VІІІ/8 и заема площ от 150 м2. Тя представлява
преустройство на по-ранната едноетажна сграда в двуетажна. Стените й от
запад, север и юг са от големи плочести камъни, свързани с глина. Те са
широки 40-50 см и надстрояват стените на VІІІ/8, на места с малки отстъпи.
Южната стена е с колова конструкция.

При преустройството на сграда VІІІ/8 олтарът до източната стена е бил
разрушен. Площта му е била обхваната от големи камъни, които откъм север
образуват зидче от три реда камъни. Така е бил оформен около 50 см висок
подиум, обмазан с глина, върху който вероятно се е намирал голям неизпечен
глинен идол, от чието разпадане произхожда голям куп глина върху и около
подиума.

В центъра на северната част на сградата личи редица от четвъртити
дупки от колове, запълнени с рушевини от платформата. Те са част от
носещата конструкция на платформата на втория етаж.

Подът на приземния етаж на сградата се състои от една жълта подова
замазка, опалена до черно, покриваща непосредствено пода и съоръженията
на VІІІ хоризонт. От разликата между тази замазка и 73-те подови замазки на
втория етаж може да се съди, че репрезентативен е бил вторият етаж.
Средната част на приземния етаж остава непроучена поради
присъствието на платформата.Тя е дебела 30 см и се състои от два пласта
основни замазки, дебели 4-5 см и поставени върху гредоред и плочести
камъни. Гредоредът е бил измазан и отдолу, поради което при силния пожар не
е имал достъп на въздух, овъглил се е и постепенно се е обрушавал. Върху
пода на приземния етаж лежат многобройни парчета от овъглени греди,
нападали безразборно по различно време. В резултат се е получило неравното
ниво на опалените деструкции.

Върху платформата, в периферията й, покрай стените, има наредени
ортостати, потънали в замазките. По дължината на западната стена там личи
подиум, широк 1 м, който в основата се има плочник, многократно обмазван
едновременно с обмазването на цялата платформа. Преброени бяха 73 тънки
(0,5-1,0 см), оцветени замазки. Глината е с богати примеси от плява и суха
шума. По броя на замазките може да се съди, че сградата е просъществувала
минимум 73 години.

Платформата не е рухнала веднага след пожара, а се е рушала
постепенно откъм долната си повърхност. Паднала е едва след едно много
силно земетресение. Сградата представлява затворен комплекс, запечатан от
платформата.

Сграда VІІІ/5 (ранен енеолит, Хаманджия ІІІв) отчасти подстила сграда
VІІ/5, която е средноенеолитна и се отнася към културата Хаманджия ІV.
Най-ранната сграда VІІІ/5 е малка постройка, ситуирана направо върху
кафявата пръст на стерилния терен. Тя има пещ и подиум до източната си
стена и каменни стени, запазени предимно в негатив. Само източната й стена е на мястото си, преизползвана при строителството на VІІ/5 като централна,
носеща платформата на горния етаж стена.

Сграда VІІ/5 има слабо трапецовиден план и двойни стени. Вътрешната
постройка е с площ 203 м2 , а външната - 283 м2. Извън сграда VІІІ/5, сграда VІІ/5 е стъпила върху основния стерилен терен.

Външният, дублиращ зид е построен по-късно върху по-високо ниво от
обронени жълти стенни обмазки. Той вероятно е предназначен да поддържа
нещо като чардак, обикалящ отвън втория етаж на сградата, и е поставен
допълнително.

След отстраняването на ерозиралите подови замазки на подиумите в и
извън сграда VІІ/5 се установи, че в основата си те са оформени от малки
плочести камъни, многократно обмазвани с жълта глина.

Сграда VІІІ/12 (ранен енеолит, Хаманджия ІІІв ), 110,5 м2. Разчистени бяха
деструкциите от VІІ хоризонт. Стените са от големи камъни, поставени направо
върху скалния терен на острова. Покривната конструкция е била носена от
колони, чиято сърцевина е образувана от три кола с диаметър около 15 см,
свързани един с друг и обмазани с дебел пласт глина, така че оформят колона.
В североизточния ъгъл има подиум, а също и покрай северната и западната
стени. И в този случай става дума за най-ранната каменна архитектура в
континентална Европа.