автор Янко Гочевъ

Поручик Владимир Балан - български военен летец и аероинженер, герой от въздушните боеве в Македония и на Западния фронт в Първата световна война, убит без съд и присъда от комунистите след 9 септември 1944г. 

Скицата е 1917-1918г. и е от книгата "Спомени летят..." на Владимир Балан, София, 1939г. Авторът й е неизвестен.

Владимир (Влайко) Балан е роден на 3 октомври 1895г. в град Прасберг, тогава в Австро-Унгария, а днес в Словения. Син е на прочутия наш езиковед професор Александър Теодоров Балан. Учи колеж в Истанбул, по-късно продължава учението си в София, където завършва гимназия. Откакто е видял в Истанбул легендарния Луи Блерио и неговия самолет, мечтае за небето. И когато трябва да вземе решение какъв ще става, то е еднозначно - летец. Постъпва във Военното училище и го завършва като офицер от пионерните войски. Изпратен е в аеропланната рота на техническата дружина да продължи подготовката си като летец. През юни 1916 г. Вл. Балан заминава на подготовка в 70-то разузнавателно отделение на германската армия на Западния фронт. То се намира в района на най- ожесточените сражения - Вердюн. Прусаците посрещат с недоверие "дивака от Ориента". Но още след първите полети отношението им коренно се променя. Всеки един от тях иска да лети над фронта с новия колега от България. По този повод Владимир Балан пише в спомените си :

"В Германия, когато видят, че един човек умее да работи и проявява добра инициатива, прави се всичко, за да му се даде възможност да развие още по-добра дейност." ("Спомени летят'', София, 1939 г., с.42) 

За бойната си дейност на фронта при Вердюн поручик Вл. Балан е награден с "Железния кръст" - еквивалент на нашия "Кръст за храброст". Натрупал опит в сериозни схватки със силен противник, младият офицер се връща в България и отива при старите си другари на Македонския фронт, където се бие самоотвержено до края на войната. 

Произведен e в чин поручик на 30.05.1917 г. След това е пилот от Първо аеропланно отделение при Втора българска армия. Той е и един от българските пилоти, постигнали въздушни победи по време на войната.

На 8 юли 1917 г. Вл. Балан атакува ескадрила английски самолети, които се насочват към военните складове край Петрич. Вл. Балан сваля командира на XIX британска ескадрила капитан О. Дуайър. През лятото на 1918 г. с полковник Мустаков отново посещават Германия, за да се запознаят със службата и организацията на въздухоплавателното дело, с оглед използване на немския опит и организационни решения. Уволнен е от българската войска през 1919 г.

След войната Вл. Балан отива да следва аероинженерство в Брауншвайг, Германия. Когато завършва образованието си, дипломираният инженер Вл. Балан остава в Брауншвайг като асистент. Създава от ентусиазирани студенти групата "Феркерсфлигергрупе" и разработват спортен самолет. Проектът им печели II награда на конкурс за подобна машина. През 1932 г. инж. Вл. Балан се прибира в България. Започва работа на летище Божурище в ремонтната работилница. От 1934 до 1938 г. е инженер в самолетната фабрика "Български Капрони" - Казанлък. Когато италианската фирма ''Капрони ди Милано'' разкрива свой филиал в Перу, Джани Капрони предлага на инж. Вл. Балан да стане представител на ''Капрони” в Лима. Но поради семейни причини той отказва това изгодно и примамливо предложение. 

В София развива активна популяризаторска дейност. Чете лекции по самолетостроене в студентския аероклуб. 

Във 2-ра мъжка гимназия заедно с преподавателя по трудово обучение (тогава наричано "ръчен труд") Тодоров организира изработването на безмоторен самолет. С този самолет после се извършват летения, а много от участниците в тази дейност стават пилоти или аероинженери. Известно време инж. Балан е и представител на Луфтханза в България.

Инж. Владимир Балан създава в София техническо бюро, а от 1941 г. известно време е технически директор на фабриката "Никола Чилов" в Костинброд. 

През Втората световна войнар Вл. Балан е мобилизиран и назначен за началник на самолетната работилница на летище Скопие в освободената от българската армия Македония. Там той съвестно и честно изпълнява задълженията си на администратор и авиационен специалист. 

От 9 септември 1944 г. България и Германия са във война. В София на власт идва правителство на комунистическия Отечествен фронт. Германският възпитаник Вл. Балан има на разположение самолет и спокойно би могъл да избяга при немците. Но той е преди всичко български офицер и патриот. В новите условия прави всичко възможно за евакуиране на работилницата с минимални загуби за страната. Но човекът, който е отговорен за автотранспортния ешелон, пристига в Кюстендил с празни камиони. Капитан Вл. Балан е вбесен. Той предупреждава виновника, че ще отговаря за предателство и саботаж. Но типично по нашенски този последният вече се е боядисал в модния за момента червен цвят. Дори арестува инж. Вл. Балан, набеден за ''фашист''. Кметът от ОФ в Кюстендил и шумкарски командир на местния отряд го освобождават и той се прибира в София. Там всички го предупреждават, че човекът, срещу когото пише рапорт, е от силните на деня. Но героят от небето над Вердюн и над Македония не се бои от нищо. Така си подписва смъртната присъда.

На 29 септември 1944 г. отива в щаба на Въздушни войски, след което тръгва за управлението на военните фабрики. Носи със себе си доклада за евакуацията на работилницата от Скопие. Но никога не стига до управлението. Повече никой не ще го види... 

Цяла седмица през октомври 1944г. Радио София завършва новините си със съобщението: "Капитан Балан да се яви в управлението на военните фабрики". Авиатори от щаба на Въздушни войски са видели, че на излизане от щаба, намиращ се тогава на бул. "Скобелев", по пътя към управлението на ул."Цар Асен" капитан Вл. Балан е натикан от някакви хора в автомобил. Брат му Станислав Балан и командирът на Въздушни войски генерал-майор Ганчо Манчев, съвипускник на Вл. Балан от Военното училище, обикалят затворите, правят запитване до Министерството на войната и МВР, но никъде не откриват и най-малката следа от изчезналия си роднина и приятел. Няма и никакво повдигнато обвинение срещу него. Просто имаше човек и все едно, че никога не го е имало.

Тези, които са го познавали, говорят за Вл. Балан като за честен и прям човек. С тези си качества си е създал много врагове. Но и много приятели. Които са работили близо до него, са го ценели и обичали. Делегация от предприятието на Чилов идва в София да го кани отново за свой директор. Когато научават за изчезването му,работниците просто посърват... 

...Един ден на 1956 г. дъщерята на инж. Вл. Балан Теодора излиза от хлебарския магазин на ъгъла на ул."Раковски" и бул."Патриарх Евтимий". Непознат мъж на средна възраст я спира.

- Извинете, вие ли сте дъщерята на летеца Балан?

- Да, аз съм. Какво обичате?

- Искам да знаете, че баща ви е жив. Аз току-що се връщам от Съветския съюз. Видях го в един самолетен завод зад Урал, където работехме заедно...”

Очите на младата жена се замъгляват от сълзи. Светът се завърта... После я обгръща мрак. Когато идва на себе си, сред наобиколилите я минувачи от странника няма и следа...