МАРКСИСТКАТА ТЕОРИЯ И ПРОИЗВОДСТВОТО НА НЕЗНАНИЕ

В тази книга ще бъдат разгледани някои елементи в развитието на производствените отношения и преди всичко извличането на принадена стойност посредством концептуалната схема на Роза Люксембург. За целта първата глава ще бъде посветена на реабилитиране на теорията за принадената стойност.

In principio erat Piketty

Официaлно номинираният за „Маркс на XXI век” Тома Пикети тържествено обявява в книгата си „Le capital au XXIe siècle”: „Във всички общества съществуват два основни начина за постигане на благосъстояние: с труд или от наследство”. И веднага добавя в бележка под линия: „Ние изключваме тук насилието и грабежа, които все пак не отсъстват напълно в историята” (Piketty 2013: 602).

С един замах цялата история на робството, ангарията, безкрайните войни, наемния труд при чудовищни условия, експлоатацията на работната сила във всички нейни модификации изчезват и на тяхно място се завръща спестовният капиталист на Макс Вебер, който работи като мравчица за спасението на душата си и внезапно се събужда богат работодател на стотици и хиляди хора.

Разбира се, това е само единият вариант. В другия обикновеният човек придобива “благосъстояние” (aisance) от наследство. Това наследство (héritage) се появява ex nihil. То е напълно аисторично и има функцията на мит, за който още Маркс говори: мита за първоначално натрупване на капитала. В този параграф от Първи том на “Капиталът” той не просто разказва легендата на тогавашния капитализъм са неговия генезис, но и предсказва легендата на Вебер и тази на Пикети.

Наследството за Пикети е част от patrimoine – притежаването на различни блага от страна на отделен човек или цяла нация. При множество споменавания на това понятия се вижда, че patrimoine е синоним на capital. Подобно на héritage, и capital няма история. Той не е свързан с експлоатация на чужд труд, или може би според Пикети единствено тя е достойна да се нарече „труд” (travail). Капиталистът работи, затова и натрупва, а това, което правят наемният работник и полуробът от sweatshop (съвременния манифактурен цех) няма собствена идентичност, а е само подражание или просто отсъствие на истинския труд, privatio labori, ако перифразираме Августин.

Според Пикети в икономиките, в които нормата на доходност (възвръщаемост) от капитала е силно и трайно по-висока от нормата (темпа) на икономически растеж, héritage (наследството – притежанията, извлечени от миналото) да доминират над épargne (спестяванията – притежанията, извлечени от настоящето. Ibid.: 600). Това не е хубаво: социалната мобилност се затруднява, социалните неравенства по-трудно се преодоляват, ако нямаш възможност със собствения си travail да натрупаш épargne и сам да станеш капиталист. Нова версия на протестантската спестовност: затова и днес масово господстващата идеология нарича капитала спестявания. И атаките срещу налагането на транзакционния данък бяха обосновани с това, че не бива да се облагат спестяванията на хората. Вижда се за кого работи новият Маркс: неслучайно той предлага прогресивен световен данък за изкореняване на огромните неравенства, сякаш в глобалната ера това е постижимо – подобно на фантомните офшорки или неуловимия летеж на световните финанси, необлагаемостта на гигантските капиталови транзакции е един от способите за необлагане на капитала изобщо. Разбира се, Пикети предлага impôt sur le revenu – данък върху доход. Наследството и спестяванията не са доход, целият капитал не е доход. Нищо страшно. Ще обложим единствено дохода, само че няма да можем да го открием преди това.

Това е новият Маркс. Той е част от новата история на истинския Маркс. Наи-яростните идеолози на неолиберализма не могат да си позволят да говорят толкова нагли глупости. Това може да си позволи единствено този, който заклеймява растящите социални неравенства и корупцията в Европейския съюз. Той създава новия „Капитал”, за да изтрие стария неусетно, субтилно, без бой. И всичко това е част от мащабна кампания за подмяната на историята на капитализма, на левите идеи, на Маркс, автора на „Капиталът”, създателя на Интернационала. Производството на незнание е инструментариум и цел на тази кампания. Преди да преминем към насилието и грабежа, които се срещали по изключение в историята, нека се спрем върху насилието над Маркс.

ЦЯЛАТА КНИГА ТУК