Аформизми, максими, размисли, сентенции

„... лека за четене книга, но не и леко четиво“.

Вместо увод

Добре известно е от историята, че писането и четенето на афоризми, сентенции, размисли и максими е особено популярно във „времената на умора”, както Б. Ръсел определя епохите, когато дори реалните блага губят вкуса си.1

Като пример за такава епоха известният английски философ посочва времето на римския император и стоик Марк Аврелий. В неговата прочута изповед „Към себе си”, Ръсел разпознава праобраза на учението за естествените права, а Хосе Ортега и Гасет вижда символ на потапянето на човечеството в бездната на самовглъбението, вследствие на историческата криза, до която води изместването на културата от варварството, когато „самите носители на културата са станали варвари”.2  

Дали живеем в епоха на историческа криза, както я разбира Ортега, или във времената на надежди, когато големите настоящи злини, отново по думите на Ръсел, могат да бъдат понасяни, тъй като се мисли че те ще отминат?3

Подходящ и добър повод да се замислим върху такива въпроси ни дава текстът „Афоризми, максими, размисли, сентенции” на  Божидар Ивков. Без да е император или стоически философ, подобно на друг автор от времето на именития император, чието име не е увенчано с ореола на славата – авторът на „Атически нощи” – Авъл Гелий, Ивков е използвал умело дарбата си на грижлив събирач, проницателен наблюдател и добросъвестен коментатор на знание, истории и разкази, за да предложи едно четиво за широката публика, в което намират място размисли и сентенции за най-различни сфери – медицина и педагогика, наука и история, морална философия и обществено управление. 

В духа на добрата енциклопедична традиция текстът е структуриран по принципа на речниковата азбучна логика, която позволява постоянно връщане към него не според предварително подредено от автора съдържание, а според необходимостта и интереса на читателя да узнае нещо повече или различно за баналните неща като всекидневието, децата и възпитанието, екзистенциалните въпроси за живота и смъртта, философските опити върху безкрайността, вечността, моралните понятия за доброто и злото, почтеността и порочността, както и вечно злободневните социални и политически въпроси за властта, демокрацията, гражданското общество, законността …

Освен кратки, сентенциални размисли, за всяко от тях, авторът предлага и свои оригинални понятийни формулировки като „дилемизация” и с ненатраплива самоирония озаглавява последната рубрика „Законите” на Божидар Ивков. Тази иронична самозакачка ни подсказва, че всичко, което е придобивало първостепенно или поне важно значение в човешкия и обществения живот, винаги се е превръщало в общ знаменател на обкръжаващия ни свят, придобивайки значението на норма, според която оценяваме както себе си, така и всичко, което се случва с нас и около нас. В това отношение „Афоризми, максими, размисли, сентенции” е като житейски пътеводител за доминиращото живота ни, така че може да подчини на себе си всичко останало.

Сред тези доминанти ние ще открием както любовта, истината и познанието, така и болката, страха и лъжата. За тях Б. Ивков разказва на читателя с езика на метафората и моралистиката, подобаващ за афористичния жанр. Описвайки животни и символи, авторът ни напомня за недостатъците на човешките нрави и тяхното често сравняване с характерното за поведението на различни животни – кучето, магарето, прасето, чиито образи са традиционни не само за разказите на известните баснописци, но и за всекидневната реч, която прибягва до алегорията всеки път, когато се наложи говоренето да замени действието, а словото да подпомогне разбирането като например това, че: „Ако магарето не е проговорило досега, то е защото не може да реши какво да каже най-напред: „Хората са големи магарета” или „Аз не съм магаре”.

Даденият пример е само един от многото, благодарение на които, докато подпомага разбирането, Б. Ивков възражда енциклопедичната традиция на образоването и просвещаването чрез кратки наративи и сентенциални изказвания. В това отношение „Афоризми, максими, размисли, сентенции” е и своеобразен наръчник – светски псалтир за всекидневно ползване, който може да се чете от всеки, навсякъде и по всяко време, защото предлага непретенциозни дефиниции и обяснения, а откровени размисли за всичко онова, което рано или късно ни подтиква към самовглъбяване: вечното и тленното, обикновеното и странното, действителното и илюзорното, човешкото и нечовешкото...

И ако е вярно забелязаното от немския учен и публицист Вилхелм Швабел, че афоризмът е леко запомняща се истина, то тогава също толкова вярно би било, ако се каже, че „Афоризми, максими, размисли, сентенции” на Божидар Ивков е лека за четене книга, но не и леко четиво, защото е от онези, които могат да се прочетат за един ден, но ни служат цял живот.

София
26.01.2018
Проф. д-р Силвия Минева