1.ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност.

а./ КАЧЕСТВЕНАТА определеност на “стоката”. Всяка “стока” е преди всичко ЕДИНИЧЕН природен “предмет”, който като такъв има някаква ОСОБЕНА “качествена” определеност; това “качество” образува ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на “стоката”, тъй като то се проявява като “множество” от най-различни “свойства” чрез които то е способно да удовлетворява различни човешки “потребности”. От своя страна човешкият ИНДИВИД, който е собственик на “стоката”, т.е. нейният “стокопритежател” в своето ОСОБЕНО своеобразие също може да се разглежда като “множество” от различни “свойства” – те са неговите “потребности” и “способности”; употребената или изразходвана “способност” образува “потребността”, а удовлетворената “потребност” е възстановена “способност”. Цялата жизнедейност на човешкия ИНДИВИД представлява такова взаимно произвеждане на “потребностите” и “способностите”; осъзнатата “потребност” е представена като ЦЕЛ за която ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на “стоката” е СРЕДСТВО за реализация, а последната е дейността на ПОТРЕБЛЕНИЕТО чрез която ИНДИВИДЪТ по този начин ПРОИЗВЕЖДА и възпроизвежда самия себе си като САМО-ЦЕЛ; “индивидът” е СУБЕКТ на тази “целесъобразна” дейност, за която той преднамира като ОБЕКТ “потребителната” стойност и ПОСРЕДСТВОМ нея прави себе си ОБЕКТ на себе си. Така че индивидуалното ПОТРЕБЛЕНИЕ е тъждествено с индивидуалното СЕБЕ-ПРОИЗВОДСТВО. Доколкото функционира като СРЕДСТВО за удовлетворение на определена “потребност” ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност все още не е определена като СТОКА – като СРЕДСТВО за индивидуално “потребление” ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност е НЕ-СТОКА а като “стока” тя е НЕ-ПОТРЕБИТЕЛНА стойност за своя “притежател”, за него тя е СРЕДСТВО за размяна с ДРУГА “стока” на ДРУГ човешки ИНДИВИД-“стокопритежател”, чиято ПОТРЕБИТЕЛНА стойност е ОБЕКТ на някоя негова “потребност”; тук ЧУЖДАТА “стока” е СРЕДСТВО за удовлетворение на неговата собствена “потребност”; обратно, неговата собствена “стока” е ПОТРЕБИТЕЛНА “стойност” за ДРУГИЯТ стокопритежател. По този начин, в един ЕДИНИЧЕН акт на размяната на две “стоки” всяка една от които се ОТЧУЖДАВА като ПОТРЕБИТЕЛНА стойност за своя не-притежател и като НЕ-ПОТРЕБИТЕЛНА стойност за своя притежател. Като “не-потребителна” стойност, т.е. като СРЕДСТВО за размяна “стоката” е РАЗМЕННА стойност; това е ОБЩЕСТВЕНОТО “качество” на “стоката”, нейната РАЗМЕНИМОСТ; докато ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност е “качество” ВЪТРЕШНО-тъждествено с природната “предметност” на “стоката”, то, РАЗМЕННАТА стойност е “качество” ВЪНШНО за една или друга ЕДИНИЧНА “потребителна” стойност; един природен “предмет” може да има ПОТРЕБИТЕЛНА стойност без да бъде “стока”, но той става стока само когато неговата ПОТРЕБИТЕЛНА стойност се ОТЧУЖДАВА в размяната, т.е., когато става “носител” или “субект” на свойството РАЗМЕНИМОСТ, на РАЗМЕННАТА стойност – в този смисъл последната е ОТЧУЖДЕНА или не-природна форма на природното “качество” ; природното “качество” става ОТЧУЖДАЕМО само когато е ОФОРМЕНО от някакъв “вид” ТРУД, от труд осъществен в някаква “специфична” форма – такъв труд е ОСОБЕН или “КОНКРЕТЕН” труд. ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност на “стоката” за разлика от чисто природната такава, представлява “единство” от ОСОБЕНО природно “качество” на МАТЕРИЯТА и ОСОБЕНА форма на “труда” – така “стоката” е ПРОДУКТ на труда, ОБЕКТИВИРАНА “субективност” (“цел”) и СУБЕКТИВИРАНА “обективност” и само благодарение на това тя става способна да бъде РАЗМЕНИМА; така че когато говорим за ПОТРЕБИТЕЛНА стойност на “стоката” ще имаме предвид тази нейна двойна – природна и обществена ОСОБЕНОСТ и само в този смисъл ПОТРЕБИТЕЛНАТА стойност е СПЕЦИФИЧНАТА (differentia speciffica) “същност”, която откриваме в ЯВЛЕНИЕТО на “стоката”.

б./ КОЛИЧЕСТВЕНАТА определеност на “стоката”.Всяко природно “качество” има своя КОЛИЧЕСТВЕНА определеност – някаква “геометрична” или “числова” величина. Преди всичко, всяка ПОТРЕБИТЕЛНА стойност съществува като “много” ИНДИВИДИ от “един” и същи ВИД ; тук ИНДИВИДУАЛНАТА определеност на едно стоково “тяло” може да бъде или един “цялостен” природен предмет, който като такъв е неделим (например една дреха, един автомобил, и т.н.), или някакво по-голямо или по-малко КОЛИЧЕСТВО от части или елементи, т.е. да бъде “агрегат” (например, 1 килограм леща, или 2 метра плат и т.н.) – с една дума ИНДИВИДУАЛНАТА определеност на стоковото “тяло” както “качествена”, така и “количествена”, в единият случай КОЛИЧЕСТВЕНАТА определеност на “качеството” е СВОЙСТВО на СВОЙСТВОТО а в другия случай, е СВОЙСТВО на ПРЕДМЕТА. “Предметът” е ОСОБЕНА “единичност” а неговото “качество” е ЕДИНИЧНА “особеност”; ЕДИНИЧНИЯТ “вид” съществува като “много” ИНДИВИДИ или ОСОБЕНИ “единичности” (Е(О)-О(Е)); ако КОЛИЧЕСТВЕНАТА определеност на една ПОТРЕБИТЕЛНА стойност е определено КОЛИЧЕСТВО от дадено природно “качество”, то, КОЛИЧЕСТВЕНАТА, определеност на общественото “качество” РАЗМЕНИМОСТ е РАЗМЕННАТА стойност като “отношение на РАВЕНСТВО” между КОЛИЧЕСТВЕНИТЕ определености на две качествено РАЗЛИЧНИ “потребителни” стойности; така че “разменимостта” е ОТНОСИТЕЛНО или още както се казва, РЕЛАЦИОННО свойство – тя се реализира като “много” РАЗМЕННИ отношения или количествени РАВЕНСТВА на качествено РАЗЛИЧНИ “потребителни” стойности. РАЗМЕННАТА стойност е ОСОБЕНОТО свойство “разменимост” като ОБЩО за всеки две ЕДИНИЧНИ “потребителни” стойности, т.е. свойство на ЕДНА “двойка” от ЕДИНИЧНИ “особености” – това е ОСОБЕНА “особеност”; ОСОБЕНОТО обществено “свойство” за разлика от ЕДИНИЧНАТА природна “особеност” е именно не-единична но ОСОБЕНА “особеност”; всеки път, когато два ЕДИНИЧНИ “предмета” са поставени в ОТНОШЕНИЕ чрез своите ОСОБЕНИ свойства – ЕДИНИЧНИТЕ им “особености”, то, РАЗЛИЧИЕТО между тях е именно формата на ОСОБЕНА “особеност” – тя е необходимото условие за съществуването на ОТНОШЕНИЕТО, което заедно с това предполага също така и ТЪЖДЕСТВОТО на тези РАЗЛИЧНИ “особености”.

в./ Образуването на АБСТРАКЦИЯТА на СТОЙНОСТТА. В редицата от “разменните” стойности на една “стока”, напр. 1 кг. кафе=1/2 кг. захар, 1кг. кафе =1/3 м. плат и т.н.: обратно, всеки две различни “стоки”, които по отделно са количествено РАВНИ с трета стока (в случая 1 кг. кафе) са количествено РАВНИ помежду си и същевременно качествено РАЗЛИЧНИ; по този начин, всички количествено РАВНИ на кафето “потребителни” стойности са количествено РАВНИ помежду си и заедно с това качествено РАЗЛИЧНИ природни “потребителни” стойности, но тъкмо защото са количествено РАВНИ, те по необходимост, взети заедно трябва да бъдат качествено ТЪЖДЕСТВЕНИ на някакво друго “качество”, което е РАЗЛИЧНО от техните ПРИРОДНИ “качества” по отделно - такова НЕ-ПРИРОДНО, но ОБЩЕСТВЕНО общо за тях “качество” е тяхната РАЗМЕНИМОСТ, но вече не просто като ОСОБЕНА “особеност”, а като ВСЕОБЩА “особеност” или ОСОБЕНА “всеобщност”; това ОБЩЕСТВЕНО “всеобщо” качество на всички “стоки” е тяхната СТОЙНОСТ; РАЗМЕНИМОСТТА на “стоките”, която разглеждахме дотук, беше само ОСОБЕНА форма на ЯВЛЕНИЕТО на стоковата “същност” – СТОЙНОСТТА.

Тази “особена” форма на ЯВЛЕНИЕТО на “стойността” беше ИРАЦИОНАЛНА, тъй като количественото “равенство” на качествено “различни” природни величини е БЕЗСМИСЛЕНО или ИРАЦИОНАЛНО отношение доколкото не е основано върху ЕДИННА качествена “единица” – РАЦИОНАЛНО сравними са две величини, които представляват РАЗЛИЧНИ количества от ЕДНО и също качество; така че, дадено определено КОЛИЧЕСТВО от дадено определено природно КАЧЕСТВО е свойство или определеност на даденото “качество” и неговата “множественост” е брой на една и съща “единица”; затова РАВЕНСТВОТО между две такива КОЛИЧЕСТВА, които са ЕДНА и съща “множественост” от ДВЕ различни “единици” може да има смисъл само ако представлява ЗНАК, който обозначава едно “значение” качествено РАЗЛИЧНО от тези “единици”; така, КОЛИЧЕСТВЕНАТА определеност на природната ПОТРЕБИТЕЛНА “стойност” е ЗНАК, който обозначава КОЛИЧЕСТВЕНАТА определеност на СТОЙНОСТТА на “стоката”, която е качествено РАЗЛИЧНА от нейната “потребителна” стойност. Следователно, всички “стоки” са само РАЗЛИЧНИ количества от ЕДНО и също качество – СТОЙНОСТТА.

ВИЖ ЦЯЛАТА КНИГА В ПРИКАЧЕНИЯ ФАЙЛ