От няколко години по света наблюдаваме една вълна от протести, вълна, която желае промяна на вече изчерпалото се политическо и икономическо статукво. Доказателство за това, че е нужна промяна са хората излезли на улицата в много от големите градове. Тези хора желаят една нова, по-справедлива политика, която да осигури достоен живот за тях и техните семейства.

Това не е ново явление, особено за Европа, през изминалите векове е имало много опити за промяна, които са водели след себе си революции.

Развитието на живота по земята е свързано с определени цикли, такива цикли има и в политиката и в икономиката. Непрекъснато се редуват развитие, след което спад и т.н.. Спадът се появява тогава, когато развитието е стигнало такива равнища, че е довело до самозабрава. Забравила се е същността на нещата, а тя е, че в основата на всичко стоят хората. Никой интерес не е по-важен от интереса на хората. Така през годините  икономиката движейки се напред забрави за хората и тяхната значимост за цялата система.

И ето ни тук на площада, където всички тези хора искат да припомнят за своята важност. Желаят се промени, но как да бъдат осъществени те?

Някои граждани смятат, че промени са възможни само като се разруши всичко съществуващо и се изгради наново. Но дали това е най-правилният начин? Историята ни учи, че не е. Дори да дойдат нови хора в политиката, те бързо ще бъдат опорочени от стария политически и икономически елит, защото няма да притежават нужния опит и знания, за да положат една здрава основа. Така малко по малко старият елит отново ще възвърне позициите си и всичко ще продължи по старо му.

Историята ни е научила на едно много важно нещо и то е, че ако желаем нещо да се промени трябва да го поискаме от досегашния политически елит. Трябва да убедим управляващите да изпълнят исканията ни. Това не е толкова трудно, защото в условията на демокрация политиците се стараят да угаждат на своите избиратели, но само когато те знаят какво искат, тоест имат висока гражданска култура и не с размирици и недомислици, а с разумни искания и действия постигнат целите си. Защото какво биха получили едни граждани, които желаят да разрушат съществуващото, естествено разруха и от тая разруха ще се родят нови още по-несигурни управляващи. Решението е или да се убеди управляващата партия да изпълни исканията на хората или гражданите, ако притежават висока гражданска култура да се явят на избори и да вкарат свои представители в съществуващият парламент. Второто става по-трудно, защото, повтарям, нужна е висока гражданска култура, иначе всичко ще завърши с караници кой да решава, кой да говори, за представители ще се изберат едни самовлюбени вместо кадърни хора и т.н., а е и твърде възможно хората от народа, които се изпратят в парламента да бъдат опорочени от стария политически елит, който притежава много повече опит от тях по всички въпроси.

От своя страна политическият елит решен да приложи належащите промени, които е осъзнал, още преди народа да излезе на улицата, трябва да спечели подкрепата на своите избиратели, невинаги подкрепата на изборите е достатъчна. Само така управляващата партия ще успее да се пребори със създалия се икономически елит, или както гражданите ги наричат - „Монополи”, които на всяка цена ще се стремят да запазят интересите си и ще се опитат да влияят на управляващите и на гражданите. Тези опити за влияние от страна на монополите ще бъдат много по-лесни, ако политиците са сами в борбата си и много по-трудни, ако зад себе си имат подкрепата на своите избиратели, ако съществува диалог между граждани и политици и ако политиците имат усещането, че ще получат от гражданите необходимият им времеви период. Освен това много често икономическият елит постига целите си именно като противопоставя граждани и политици, но когато между тях има диалог това не става толкова лесно. Диалогът е важен в отборната игра понеже само чрез него гражданите могат да контролират управляващите и управляващите да контролират гражданите. И така заедно избрани и избиратели, знаейки какво искат и как да го постигнат, няма начин да не успеят да убедят икономическият елит доброволно да им позволи да направят промените, защото самият този елит губи смисъла на съществуването си без своите клиенти и без хората, които се грижат да има някакви правила.

Ако всичко това се случи, ако имаме висока гражданска култура, която да изиска от политиците промените по правилния начин, ако политиците имат подкрепата на своите избиратели и всички заедно успеят да убедят монополите да се включат в промените, ако всичко това стане без размирици и сблъсъци, а по един интелигентен начин, присъщ за хора от нашето поколение, човечеството ще премине в следваща фаза отново на развитие. Гражданите ще получат един по-справедлив и достоен живот, политиците ще продължат да градят, но стъпили здраво на основите изградени от тези преди тях, основи, които са били запазени и винаги са от голяма полза за един строеж, а икономическият елит ще продължи своето досегашно развитие, вярно по-бавно, отколкото, когато се играе нечестно, но по-сигурно. В крайна сметка всичко е преходно и всичко рано или късно ще се изчерпа, в интерес и на самите корпорации е жизненият им цикъл да бъде по-бавен, за да просъществуват по-дълго.

И така днес, ние хората от двадесет и първи век, поучили се от грешките на тези преди нас, припомняме за своята значимост в една борба толкова стара, колкото е стар и светът и поставяме едно ново начало, начало, което да служи за пример на идните поколения.