Борислав Виларов

Когато днес ние говорим за реклама не я разглеждаме самоцелно, а преди всичко като елемент на маркетинг-микс.

Съвременният свят е немислим без науката и процеса на изследване на социално-икономическото развитие, известен като “маркетинг”. Възникнал през XIX в. Днес маркетингът е основа на управлението в икономическата и политическата сфера. За пръв път за маркетиг се говори в САЩ, където той възниква в резултат на бурното промишлено производство в началото на промишлената революция.

През 1984 г. Ф. Котлър определя най-точното съвременно съдържание на маркетинга. Според него маркетингът е "социален процес", чрез който отделните индивиди получават това, от което се нуждаят и желаят чрез създаване и размяна на стоки и стойности с други такива. /1/  Основните моменти при него са:

- потребности - удовлетворение и тенденции за тяхното изменение;

- желания - право и възможност за избор на начините, чрез които се удовлетворяват потребностите;

- търсене - желание за закупуване на стоки или получаване на определени услуги.

Съвременното разбиране за политическия маркетинг изхожда от тези виждания за маркетинга, но все още се срещат трудности при неговото определение и няма общоприета дефиниция. В резултат на практиката "политически маркетинг" днес се разглежда като процес на :

- намаляване степента на неопределеност в предизборните кампании и политическия процес;

- създаване на определени политически стандарти;

- формиране на потребители на даден политически продукт;

- създаване на равновесие между търсенето и предлагането в политическата сфера

- обмен на услуги между една политическа формация и обкръжаващата я среда и др. /2/

1. Развитие, същност и особености на понятието “политически маркетинг”

“Обществеността купува имена и лица, а не партийни програми и кандидатите за обществени постове трябва да се продават, както всеки друг продукт”.
Р. Никсън

Днес политическият маркетинг е свързан не само със развитието на средствата за масова информация, но и с новите тенденции в съвременната теория за демокрация. Съвременната теория за демокрация е повлияна от две главни концептуални направления - модела за либерална демокрация и икономическата теория за демокрацията. Според либералния възглед от XVII и началото на XIX в. партиите са дело на първенци /нотабили/, които чрез своите действия се стремят да задоволят собствените си политически интереси. Йосиф Шумпетер разглежда демокрацията като система от технически методи, при която политиката функционира като своеобразно разделение на труда в условията на конкуренция. За разлика от класическата теория за демокрация, Й. Шумпетер не разглежда демокрацията само като представителство на народната воля. Според него съвременното разбиране отчита не само интересите на избирателите, но и на политиците. Той счита, че избирателите действат рационално и чрез изборното си поведение се стремят да увеличат икономическите и политическите си облаги и да намалят разходите си. /3/

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ