На 29 октомври в България се отбелязва Денят на бесарабските българи

Датата е избрана през 1938 г. от потомците на бесарабските и таврийските българи по повод 100-годишнината от освещаването на катедралния храм "Свето Преображение господне" в град Болград, Румъния (29 октомври 1838 г.). Тогава се ражда инициативата 29 октомври (16 октомври ст. ст. ) да бъде Ден на бесарабските българи.

В изграждането на храма е вложен доброволният труд на 10 000 преселници от българските земи. Храмът се освещава от бесарабския владика архиепископ Кишиневски в присъствието на хиляди хора - домакини и гости от 82-те български колонии, а тържествата по този повод продължават четири дни. Тогава за пръв път зазвъняват петте големи камбани на новия храм. Тази част на Бесарабия е била в пределите на Руската империя, а българските преселници са имали статут на колонисти. Основните бежански вълни на масово преселване отвъд Дунава съвпадат с многобройните руско-турски военни конфликти и са мотивирани от руската протекционистична политика спрямо изселващото се население от поробена България. Така в края на 18 и през 19-и век около 400 000 българи се преселват в княжествата Влашко, Молдова и Бесарабия. Съгласно дадените им права и привилегии, организират свои колонии, основават градовете Болград и Комрат, както и 64 села. /www.bta.bg/

* * *

Още за Деня на бесарабските българи

 /Агенция "Фокус"/

Болград. Традиция е всяка година на 29 октомври, Деня на бесарабските българи, Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийски българи „Родолюбец” да организира мероприятие по повод празника.

Историята

На 29 октомври 1838 г. е осветен храм-паметникът „Свето Преображение Господне" в Болград, Южна Русия (днешна Украйна). Той е построен с труда и средствата на българските колонисти. Съборът в българската светиня е един от най-големите в миналото и сега за православната християнска общност.

През 1938 г. в България тържествено е отбелязана 100-годишнината на храма. Тогава се ражда идеята 29 октомври (16-ти по стар стил) да бъде ден на бесарабските българи. С този акт се отдава дължимото уважение на тази общност, която е участвала в борбите за национално и културно възраждане на българския народ, и в строителството на Нова България след Освобождението през 1878 г.

Дълги години темата за бесарабските българи бе в информационен вакуум. Макар че още през 1938 година Инициативен комитет излиза с предложение - 29 октомври да бъде обявен за Ден на бесарабските българи, първото официално честване е организирано в София през 1998 г. от Дружество "Родолюбец" по инициатива на члена на дружеството Мирчо Сливенски, чийто баща е родом от сливенската махала на град Болград. През последните години българските дружества в Украйна и Молдова провеждат мероприятия и акции посветени на празника.

„За ония, които запазиха духа си" - за заслугите на бесарабските българи

Далеч от нас са бесарабските българи. По едно предопределение на историческата съдба те са чужди поданици, чужди граждани, данъкоплатци, войници. Те са, и навеки остават неделима част от българската народна снага, на българската духовна и културна общност. Ще останат, защото несъкрушима е връзката между нас и тях. Тая връзка е двояка и здраво сплетена: кръвта, която вода не става, и духът, който не умира и всичко побеждава.

Нека никога не преставаме да мислим и се грижим за нашите братя - българите в Бесарабия, а един ден в годината - 29 октомври, по стар стил 16 октомври, годишнина от освещаването на въздигнатия от тях в Болград български храм-паметник „Свето Преображение Господне" - да бъде за тях и за нас голям празник на българския дух."

Това е обръщението на главния секретар на патриотичното движение „Отец Паисий" Димитър Тодоров към читателите на вестник „Българска Бесарабия". Изданието излиза с един единствен брой в София на 28 ноември 1938 г.

Първото училище

Важен момент в развитието на Болград е откриването на първото общообразователно училище, известно като Болградска гимназия „Св. св. Кирил и Методий". Тя е учредена с грамота на молдовския княз с български произход Никола Богориди на 28 юни 1858 г. Гимназията е играла голяма роля в българското Възраждане.

Тук завършват своето образование: Ангел Кънчев - заместник на Апостола на свободата Васил Левски, министър-председатели на България - Александър Малинов и Димитър Греков, академик Александър Теодоров - Балан, проф. Димитър Агура, проф.Иван Вулпев - първи български оперен бас, преподавател  по оперно пеене в БДК, шестима генерали от българската армия: Генерал-полковник Данаил Николаев; генерал-полковник Георги Тодоров, генерал-лейтенант Иван Колев и други, много старши офицери.

Много възпитаници  на Болградската гимназия  дават своя принос и са се реализирали в България след  1878 година. В Болградската гимназия са учили много българи от поробените български земи.

Болградската гимназия днес

Снимка:Тодор НИНОВ, www.ndt1.com