Благовеста Касабова

         Романите, повестите и разказите на Константин Дончев прочетох късно, едва при вторите или третите им издания, но ме впечатлиха веднага. Разбрах, че авторът им е безспорно талантлив разказвач, широкоаспектен, с ясна творческа позиция. Не случайно още с появата на първия си роман “Операция SOS” е направил впечатление на едни от най-известните белетристи и критици от края на миналия век. Богомил Райнов, Андрей Гуляшки, Кръстьо Куюмджиев се изказват положително за дарбата му на разказвач и майстор на сюжета. Към тази оценка бих добавила и проникновен познавач на събитията, разиграли се на европейската политическа арена по време на Втората световна война и човека на това време, изследвайки го от нравствена, гражданска и идеологическа гледна точка.

          Константин Дончев е автор на десетина книги с повести и разкази, между които “Незабравени сънища”, “Сълзите на мама”, “Изкушението на Одисей”. Но името му сериозно се налага с излизането на романа “Операция SOS”, който наскоро претърпя второ издание. Писателят го е определил като експресен и вероятно основателно, тъй като сюжетната му рамка обхваща кратък период от време – началото на обрата на Втората световна война, началото на отстъплението и поражението на хитлеровата армия, т.е. началото на края на фашизма. А и защото действието се развива с “експресни” темпове, без колебание и задръжки – за броени дни, както казваме.

          Едно от силните, от водещите качества на романа “Операция SOS” е интригуващия сюжет, натоварен със сложни, драматични и рискови ходове и стратегии, държащи читателя в напрежение от първата до последната страница. В тайната, опасна и трудна за изпълнение операция по спасяването на пленения съветски полковник Виктор Корнилов се включват предимно антифашисти, хора обикновени, борещи се против нацизма в самото сърце на хитлеристка Германия. Хора от различни съсловия, социална среда, образование, но единни, предани и непоколебими в борбата срещу античовешката фашистка идеология и нейните лидери, начело със световно известния немски хирург професор Шмид и неговата дъщеря.

          В операцията - Виктор Корнилов е привидно умъртвен, за да може да бъде изведен от болницата – професор Шмид е моторът на основните събития, проблеми и стратегически ходове. Константин Дончев е успял умело да вплете художествената си идея – никоя античовешка идеология, с каквато и сила да разполага, не може да победи, щом същността й е антихуманна и безнравствена. Рисковете, които професор Шмид поема, а също и тези на неговите партньори - войници и цивилни, са смъртоносни, но нито той, нито съидейниците му са почувствали колебание и за един миг.

          За големия успех на романа от значение е и талантът на писателя да изгражда образи – живи, плътни, реални, извлечени направо от живия живот. Даже тези, които не са поставени на първа линия и участват в действието епизодично – Франц, полковник Васерман, Роберт, Шуман примерно – имат собствени физиономии, собствен характер, начин на поведение и мислене. Романът печели и от чистотата на словото, от стегнатостта на разказа – без скучна и излишна обстоятелственост и натрапчиво авторско присъствие. Константин Дончев е оставил героите си сами да изявяват себе си, сами да се характеризират, сами – чрез постъпките си – да въздействат върху читателя. А събитията да се развиват логично, без вмешателство и насилие. Това е рядък дар и писателят безспорно го притежава. Нещо повече, той го разширява и обогатява видимо в романа “Присъдата”, който е своеобразно продължение на “Операция SOS”.

          Действието в “Присъдата” се развива на българска земя. Настъпила е победата над фашизма. Народът български се е освободил от фашизма, войната е останала само в сълзите и болката по загиналите борци. Повествованието тук е разгърнато нашироко и в дълбочина, а това ни подсказва, че авторът освен талантлив разказвач е и задълбочен изследовател на близкото ни минало, родолюбец и сърцевед. Времевият период в “Присъдата” е продължителен – от началото на 1945 година почти до края на социалистическото управление на държавата. Акцентът обаче е поставен върху първите години след деветосептемврийската победа през 1944 година. Управлението на страната ни е в ръцете на антифашистките борци, най-вече на партизаните. На хората, които са жертвали най-скъпото си в името на една светла идея.

          Действителността, пред която са изправени обаче, се разминава с въжделенията и очакванията им. Оказва се на практика не по-малко трудна, сложна и непредсксзуема – не точно такава, за която са мечтали. От една страна все още са на свобода убийци и предатели, внедрени са във властта чужди агенти. От друга – жестоките пипала на съветското КГБ, в лицето на личния пратеник на жестокия Берия – Покровски извършва редица действия, несъвместими с хуманистичните послания на новата власт.

          Константин Дончев извежда на авансцената трима основни, водещи действието герои – Марин Антонов, прославен партизански командир, оглавяващ в момента Държавна сигурност, капитан Кръстев – главорез, убиец не само на партизани и ятаци, но и на десетки невинни мъже и жени, и генерал Радев – честен и безкомпромисен войник от Червената армия – българин по произход и родолюбец по убеждение, главната мишена на КГБ.

          Действието и в този роман се развива на бързи обороти, но на много по-широк фронт и в много повече посоки – от преследването на предателите и убийците, през работата на внедрените в младата власт шпиони на чужди разузнавания, до подмолните интриги на Покровски и интимния живот на Марин Антонов и неговия предан приятел партизанин Щерев. Картината на времето и неговите герои е панорамна, сурова като социален климат, натоварена със съдбоносни събития и проблеми. На този разнобоен фронт писателят Константин Дончев е успял, чрез водещите фабулата лица и тяхното обкръжение, да защити художествено убедително идейната си цел. А тя е пределно ясна – присъствието на човешкия фактор в опорочаването и на най-светлата, най-социално справедливата идея. И верността на тезата, че всяка революция низвергва най-преданите си борци. И ролята на жестоко репресивното, не по-малко от фашисткото Гестапо, съветското КГБ. Трудна и отговорна пред бъдещите поколения цел си е поставил писателят и за осъществяването й се изисква не само висок талант, но и кураж, и морал.

          Непременно искам да отбележа и дарбата на автора да прави обстоен психологически разрез на героите си, на човешката природа по принцип и то още от първите си разкази. Имам предвид емоционално разтърсващата картина на смъртта на убиеца поручик Кръстев. Неустоимо въздействаща е и находката му да го остави на възмездието – да бъде разкъсан от гладни плъхове в едно подземие. Наказал го е според делата му убедително.

          Трябва да кажа, че Константин Дончев е еднакво добър и при големите белетристични форми – романа, и при късия разказ. Съвсем наскоро излезе от печат сборника с избрани разкази и повести “Далеч от боговете”. В него са подбрани едни от най-добрите му разкази, пресътворяващи живия живот на народа ни, най-вече на селските хора, коренно свързани със земята и природата. Пъстри, раздвижени, весели и тъжни преживелици, колоритни като цвят и настроение, изпълват страниците на книгата и ни въвеждат в един свят, изпълнен с мъдрост, почтеност, с хитрост, с трудолюбие, мързел, лошотия, но и голяма човешка добрина и отзивчивост. Разказите не са само приятно и любопитно четиво, те най-вече са точна и вярна характеристика на близкото ни минало – нрави, обичаи, световъзприемане, мислене и поведение на човека от втората половина на 20 век.

          И тук отново се докосваме до таланта на писателя да извайва образи с малко думи или само с няколко запомнящи се детайла. Приятни с добронамереността си или с хитроумието си, с наивността си или с прагматичността си, шестват по белия свят примерно баба Гица от “Високото”, Гого и бай Кольо пръчлето от “Добра работа”, Ангел и бай Иван от “Монтажник” и т.н.

          В “Далеч от боговете” са включени и две повести – “Разследване” и “Звездичка моя”, които от друг ъгъл ни откриват творческите възможности на Константин Дончев – да пресъздава със същото художествено внушение, както при големите белетристични форми, интимно емоционалните вълнения и преживявания на трудовия, на обикновения българин. И за кой ли път да ни докаже, че не само е един от най-добрите днешни разказвачи, но и проникновен народопсихолог. Самороден летописец на една от най-кървавите и жестоки епохи в човешката история. Но и от най-светлите и човеколюбиви. Което за съжаление не можем да кажем за днешното време – перфидно жестоко и антисоциално.