Оградите на Ерусалим

Тома Томов

 

 I част

Юдейската пустиня. Пътувам с кола от Ерусалим към кибуца Ен Геди на Мъртво море и по-нататък през Негева към малкото градче Арад, където ни очаква писателят Амос Оз. Преведен на 39 езика, спечелил всички възможни световни награди, няколко пъти в групата номинирани за Нобелова награда. Евреите го мислят за техния граф Толстой, а Арад - неговата Ясна поляна. Колата е затрупана с телевизионни камери, фотоапарати, касети, магнетофони.Вече съм измислил и заглавието на филма - "Истории за любов и тъмнина". С още четирима съм в колата, всичките евреи, хора, с които се познавам близо петнайсет години. От първото ми идване в Израел. Спускаме се от осемстотин метра, колкото е платото на Ерусалим, докъм минус четиристотин на разклона за Ерихон.

Имаше в детството ми един македонец, дядо Тръпче. На дълга лопата редеше току-що омесени бели хлябове и ги буташе надълбоко в червената мараня на фурната. Тук същото - бухнали напечени хълмове, въздухът ти гори дробовете.

Днес е националният празник на Израел и слушам моите евреи какво говорят:

"Знаеш ли какво е държава без граници, бе? Представи си тялото ти без кожа! Петимата ти съседи да искат да те изтрият от лицето на земята? Да ти взривяват дискотеките, да правят на кайма децата ти в автобуса, докато отиват на училище? Да те стрелят всяка вечер с катюши от Газа, от Ливан, от не знам къде...

Пет милиарда всяка година идват от Америка и световното еврейство...

-------------------------------------------------------------------------------

Каква пустиня, бе, какви телени мрежи!

-------------------------------------------------------------------------------

Има план - ще обърнем тези четиристотин километра от граница в икономически коридор заедно с йорданците и палестинците... Ще строим хотели, научен център за деца Бершеба, нано- и биотехнологически център за нов университет в Карниел... Какво като няма вода? Още Теодор Херцел си го е мечтаел. Ще направим един голям тръбопровод от Червено море и ще я помпаме направо в Мъртво. Ще обезсоляваме половината и ще си имаме вода за пиене, а другата ще я пускаме в Мъртво море, защото то всяка година съхне с по метър..."

"Стига бе, глупак! Ти си Манилов, бе!" - това вече казано на руски, Льоня Бунтман, операторът. "Единственото, което можем да продадем тука, е слънце, ама няма кой да го купи. Освен това, докато свят светува, тук все ще се воюва."

14 май, 1948-ма, сряда, в Израел наричат Велики петък.
Сега ще ви разкажа една история, твърде драматична, която някак си се мъчат да потулят... Защото не само арабите не са искали евреите да делят земята и да правят държава. Раждането е било мъчително, бебето е можело да умре.

Липсват документи, в стенограмите се губят минути, изтрити са аргументите на хората, които са против създаването на Израел. Нещо повече - на 12 май, 48-ма, Народният съвет, който след 48 часа става първото правителство, в продължение на 13 часа дискутира да обяви ли Израел независимост, или да приеме американското предложение. А какво е американското предложение? И защо десетте евреи основатели се разделят при гласуването? Шестима - да се обяви Израел, четирима против.

------------------------------

Какво ги е уплашило?

------------------------------

Ключова фигура е Моше Шерток, ръководител на политическия отдел на Еврейската агенция, бъдещият външен министър на Израел. В началото на май той е повикан във Вашингтон от ръководителя на американската дипломация генерал Джордж Маршал. Държавният секретар настоява еврейските водачи да не разчитат на военните си успехи в битката си с арабите, да са търпеливи и разумни, и с явна заплаха приключва: "Като се върнете при вашите колеги, кажете им каква е обстановката във Вашингтон и ги посъветвайте какво трябва да направят."

А това, което трябва да направят, според Маршал е да приемат неговото предложение за прекратяване на огъня и да не обявяват държава.

Моше Шерток се връща в Израел и отива при Бен Гурион, може би най-далновидния ционистки водач, интелектуалец и войник, всепризнат ръководител на Съпротивата (бих го сравнил със Стамболов или Ататюрк). Шерток му обяснява, че има своите съмнения и е съгласен с Джордж Маршал. "На държавата Израел не й е дошло още времето."

Тогава Бен Гурион (така, както е останало според описанията на събитията) отишъл до вратата, заключил я и казал: "Моше, оттук отиваме на заседанието на Централния комитет, който ще реши ще правим ли държава или не... От теб искам ясен и прецизен доклад за разговора ти с Джордж Маршал. Но няма да те пусна да излезеш оттук, докато не ми обещаеш едно нещо - няма да казваш, че си съгласен с него!"

За да разберем обстановката, нека напомня, че британският колониализъм доста перфидно използва максимата "Разделяй и владей!" между араби и евреи. През 39-а година "Бяла книга" нарежда еврейската емиграция в Палестина да се ограничи до 15 000 годишно и след пет години да се спре окончателно. Само че започва Втората световна война и Великобритания приема 30 000 евреи доброволци, войници и офицери в нейната армия. (Еврейски батальони воюват срещу Ромел.)

46-а година, американският президент Хари Труман предлага на Лондон да приеме в подмандатната си територия Палестина 100 хиляди еврейски емигранти от току-що повалената нацистка Германия. Само че Англия отказва. Корабите ги откарват в Кипър, арестуват ги в концлагери.

Евреите започват въоръжена борба срещу крал Джордж в цяла Палестина. Нелегалната организация "Иргун" взривява хотел "Кинг Дейвид" в Ерусалим, щаб на английската администрация, като убива 80 офицери и ранява 70 други. Англичаните обявяват пълен бойкот на всички еврейски магазини и на всеки жител, заподозрян, че приема или помага на еврейски емигранти, се налагат глоби, включително конфискация на имуществото. Въпреки това евреите за пет години нелегално вкарват в Палестина 113 хиляди емигранти. Под носа на англичаните. Започват масови арести, конфискуване на оръжие, публични екзекуции. Англичаните бесят еврейските водачи. Отговорът е "око за око, зъб за зъб". Срещу всеки разстрелян евреин - по един убит английски офицер.

Пет арабски армии, водени от духовния наследник на Т. Лоурънс - почетния паша, генерал Джон Глъб, са готови да нахлуят в израелските селища и да избият всички. Паралелно започва убеждаване на арабите от тяхната пропаганда: "Временно ще се изтеглим, но нахлуването на арабските части е неизбежно... За да им дадете простор за решителни действия, напуснете домовете си. Евреите ще бъдат изтрити от лицето на земята... Всичкото им имущество ще остане за вас после, когато се върнете." Например началото на май, 48-ма година, почти цялото 100-хилядно население на Хайфа с британски транспортни кораби се евакуира в Йордания. Мюфтията на Ерусалим Ал Хусейни счита, че потокът бежанци ще принуди арабските страни да водят безкомпромисна война с евреите.

---------------------------------------------------------------------

И евреите не са вода ненапита

--------------------------------------------------------------------

"Аз съм за насилствена депортация на арабите и не виждам в това нищо аморално", казва Давид Бен Гурион.

(Лично чух Ицхак Рабин да казва на президента Желев на срещата им в Ерусалим през 1993 година, че той самият е изселил половин милион араби през 48-ма година.)

На десет хиляди километра през Атлантическия океан, в Съединените щати, еврейският въпрос изглежда още по-трудно разрешим. В щатите Пенсилвания и Илиноис, но най-вече в Ню Йорк има компактни еврейски маси. В Ню Йорк те са над два милиона и половина. За броени дни Белият дом получава над сто хиляди писма и телеграми в защита на каузата Израел. Това вбесило президента Труман дотолкова, че един ден грабнал чувал с писма и му драснал клечката.

Във Вашингтон всички са против разделянето на Палестина и обявяване на еврейска държава. Джордж Кенън, авторът на доктрината на сдържането на Съветския съюз, плана "Маршал" и главен стратег в Държавния департамент, излиза с доклад, че палестинският проблем е неразрешим въобще, сега и за в бъдеще. Дипломатът Лю Хендерсън, шеф на отдела "Близък изток", е категоричен, че разделянето на Палестина на две държави не може да успее и най-важното, че планът "Маршал" за Европа ще се провали, ако Труман реши да създаде израелска държава, защото Европа зависи за 80% от петрола си от арабските държави и при една война ще бъде парализирана.

----------------------------------------------------------------------------------------

Англичаните си умиват ръцете - изтегляме войските си от Палестина, оттук нататък да отговарят Обединените нации. Оттук нататък е 14 май, 48-ма година.

----------------------------------------------------------------------------------------

Началник-щабовете предупреждават Труман, че ако приеме създаването на израелска държава, Съединените щати ще трябва да пратят 100 хиляди войници, за да я защитят. Новосъздаденото ЦРУ е на мнение, че разделянето няма да сработи, съветва за отлагане и преосмисляне. Джордж Маршал казва на 12 февруари, че Съединените щати си играят с огъня, без да има с какво да го изгасят. Маршал първо като войник, а после като дипломат смята, че Съветският съюз ще отвори война в Европа и той няма да има с какво да отговори. При тази обстановка Труман свиква съвещание в Белия дом. Съветникът на Труман - адвокатът Кларк Клифърд, излага аргументи в защита на проекта за еврейска държава. Докато говори, лицето на Джордж Маршал почервенява: "Това е чисто политиканство! - избухва той. - Аз даже не мога да разбера защо този е тук? Това не е политическа среща!"

---------------------------------------------------------------------------------

"Генерале, той е тук, защото аз го извиках" -  казва президентът Труман.

---------------------------------------------------------------------------------

Общото мнение на всички, съветващи президента, с изключение на Клифърд е обобщено от Джордж Маршал: "Ако признаем Израел, ще имаме сериозни трудности в Близкия изток." След това твърде емоционално, обръщайки се към президента, казва: "Израелците могат да ви спечелят гласове в предстоящите избори, но само в един сектор, еврейския, но пък ще имате сериозни загуби във всички останали. Ако приемете предложението на Клифърд, в следващите избори аз ще гласувам против вас!"

 

---------------------------------------------------------------------------------

Два дни по-късно президентът Хари Труман първи признава новата държава Израел 11 минути след провъзгласяването й.

---------------------------------------------------------------------------------

Американската делегация в Обединените нации е слисана. Някои делегати започнали да се смеят, смятайки, че съобщението от Белия дом е може би грешка, може би "шега". А Джордж Маршал изпраща помощника си Дийн Ръск със самолет до Ню Йорк да успокоява американските дипломати, да не би някой от тях да подаде оставка. И докато чиновниците се вайкат поради тъжната недалновидност и неразбиране на световните дела от страна на "непрофесионала" Хари Труман, американският народ в подавляващото си мнозинство застава на негова страна.

Главният равин на Израел Исак Халеви телефонира в Белия дом, казва на Труман: "Бог ви сложи в утробата на майка ви, така че да бъдете този, който доведе до раждането на Израел след две хиляди години ходене по мъките!" Хората, които са били до Труман, докато провеждал този разговор, казват, че той се разплакал.

Така в Тел Авив десет човека създават Израел. Шест "за", четири "против". И сега, забележете, гласуват отново. Този път: "Да обяви ли Израел предварително границите си?" Петима гласуват "против", четирима са "за".

От момента на създаването си Израел е в перманентно състояние на война. Няма граници, има окопи, стени и телени мрежи.

"Разминахме се на косъм!", ще пише после секретарят Зеев Шарф, записвал минутите на дебата. "Съмнявам се, че може да има кворум, когато десетина евреи спорят."

 ----------------------------------------------------

Източник: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-06-05&article=148622