Промените в живота на пет български семейства – от средата на осемдесетте години на XX век до 2009 година

 
Уводни думи

 

В настоящото изследване ще бъде направен опит за анализ на един от най-значителните периоди, в политическо отношение, от новата история на страната ни. Патосът на думите не е породен от лингвистично преиграване, а от ясната сметка, която авторката си дава за това, че експериментът й е отговорен. За доказване на една или друга теза няма да бъдат използвани мишки и няма да пострада нито едно животно.

По-скоро ще бъде направен опит няколко български семейства да бъдат извадени от политическата вихрушка. За известно време ще бъдат поставени във виртуална реалност и погледнати под лупа. Целта обаче не е воайорска, а напротив – ще се постарая да докажа, че последните 20–25 години не са били напразни, и че младите хора на България няма да бъдат „дадени в жертва” за пореден път.

За целта бяха избрани петима човека, на различна възраст, с различен семеен и социален статус. Двама от тях не познавам лично, останалите трима са мои колеги и познати.

За всички е ясно какви предимства ни дава векът, в който живеем, затова реших да спестя време и физически средства и да преодолея дистанцията посредством свойствата на Интернет.

Формата на допитването е анкетна – с отворени въпроси. Донякъде прилича на интервю, понеже запитаните не са ограничени в обема на отговорите си. Въпросникът бе изготвен дигитално – в Word формат и изпратен чрез програмата за общуване Skype и чрез имейл.

Запитванията в анкетата са съобразени с предварително зададени параметри. Схемата, по която са съставени, е съобразена с това, че броят на интервюираните е единичен (за всяко семейство отговаря по един представител). Периодът, който обхващат, смислово и исторически е от средата на 80-те години до днес. Предполага се, че семейният и социален статус на всяка личност са се променили. Вероятно и семействата, чиито членове са отговарящите, са различни. Ето защо в интервюто е дадена възможност да се отбележи това, но въпросите са отнесени към членовете на семейството, които са присъствали в него в началото на изучавания период. Интервютата са номерирани от 1 до 5, за да се получи нагледност (вж. Прил. № 1, 2, 3, 4, 5); за улеснение всяко от семействата ще бъде наричано „Семейство 1, 2, 3, 4, 5”, като номерът съвпада с този на интервюто.

По-надолу в изложението ще бъдат анализирани и съпоставяни отговорите, които получих. Някои от въпросите целят да провокират респондента, с което се прави опит да се постигне максимална откровеност.

Трябва да си дадем ясна сметка, че при отговор на конкретно зададен въпрос относно материалното положение на хората, те често са склонни да отричат значимостта му. Друг път проявяват онази типично българска черта, с която се опитват да събудят съчувствие. Въпреки всичко, смятам, че резултатите от изготвеното проучване са интересни, ако не за друг, то поне за самите респонденти. Вярвам, че в монотонността на ежедневието рядко се поставят въпроси за това коя е първопричината на моментното състояние на едно домакинство. Вярвам още, че допуснатите грешки (от индивидуален характер) учат много повече от успехите, а те са изключително свързани с интензитета, който обществото провожда на отделната личност.

 
Анализ на интервютата

Важно да се отбележи на каква възраст е всеки от попълващите анкетата. По този начин лесно ще се проследи развитието на личността, като се съпоставят възникналите промени по време на разглеждания период.

Респондентът от Семейство 1 понастоящем е на 25-годишна възраст; този от Семейство 2 е на 32; Семейство 3 – 55; Семейство 4 – 33; Семейство 5 – на 63 години. На пръв поглед амплитудата в разликата не е голяма, но ако бъде направена една елементарна сметка, в средата на 80-те години на миналия век, 25-годишният отговарящ е бил бебе. Или иначе казано – той е набор на българската демокрация. Неговото настоящо социално положение, а и това на родителите му са неопровержимо доказателство за успеха на промените. В този смисъл интервютата ще бъдат разгледани по-долу.

Двамата респонденти на 33-годишна възраст също не са били носещи отговорност личности по това време. Все пак вероятно са били в началните класове и е твърде вероятно да са участвали в манифестации за отбелязване на различни дати, които тогавашното правителство е почитало. Освен това, също вероятно, се е налагало да носят връзки с различни цветове, които са ги определяли като „чавдарче” или „пионерче”. (Тук искам да помоля за снизхождение относно невежеството ми, понеже аз съм от това поколение, на което не се е налагало да носи униформи, никога не е учило руски, но от първи клас посещава уроци по английски език.)

Става ясно, че респондентите от Семейство 2 и Семейство 4 са от поколението, претърпяло най-големи сътресения. Тъкмо когато е свикнало да се обръща към онези строги жени с „другарко”, се е наложило да забрави тази „мръсна” дума и да започне да ги нарича „госпожо”. Освен това е трябвало да се прости със столовете за хранене, където лелките с бели манти, ухаещи на топла супа, заплашват, че ако някой не си изяде първото, второто и третото, остатъкът ще му бъде изсипан в гърба. Вместо това се е наложило тези деца от началните класове да се редят на дълги опашки за пържени картофки или пица. Това е същото поколение, което в най-отговорната си възраст – гимназиалната, е трябвало да понесат първите опити за нов курс на управление, промени в образователната, здравната, социална и т.н. политики. Как са се справили обектите на моето изследване ще стане ясно малко по-късно.

Едно обаче е сигурно – в средата на 80-те години на XX в. родителите на посочените Семейства – 1, 2 и 4, са били тези, които са „правили” промените, настъпили след 1989 г.

Майката на Респондент 1 днес е на 59, Бащата – на 64, а Братът - на 32. Следва, че в началото на разглеждания период родителите от Семейство 1 са били на възраст между 35–40 години. Прави впечатление, че Брат 1 е от същото поколение, което описахме по-горе, а разликата във възрастта между Респондент 1 и него е 7 години. Ясно е, че тези хора в разцвета на силите си са имали нелеката задача да отгледат две деца – едното, намиращо се на прага на гимназиалния курс, когато се сваля правителството на Тодор Живков; другото – на прага на гимназиалния курс, когато хората излизат на улицата, за да свалят правителството на Жан Виденов.

В същото време Респонденти 3 и 5, които днес са на възраст, съответно 55 и 63 години, са били в състояние да реагират на политическата обстановка в страната ни през 80-те. Прави впечатление, че броят на членовете на семействата не е особено променен. Все още Семейство 1 се състои от четирима члена, с тази разлика, че Брат 1 има приятелка на 23 години. Респондент 1 също има половинка, макар да не е уточнил, но се подразбира от отговора на въпрос № 5. (вж Приложение № 1, с. 1). Освен това, поради личната си информираност, мога да гарантирам за това.

Става ясно, че младите хора от Интервю 1 са намерили спътник в живота си под някаква форма, но не са предприели брак. Причините могат да бъдат различни – липса на консервативност в мирогледа; недостатъчна убеденост в желанието; липса на вяра в институцията брак; или пък финансова нестабилност... А не са ли всички тези предположения следствие на състоянието на българското общество като цяло?

Подобна е ситуацията в Семейство 2 – бракът на родителите е запазен, но Респондент 2 не е променил статуса си от гледна точка на тази институция. Той е на 32 години, самостоятелен и добре образован, както става ясно от отговорите на въпроси № 5, 6, 12, 17 и т.н. (Вж Приложение № 2.)

Промяна в броя на членовете на Семейство 3 също не е настъпила. Дъщеря 3 е на 24 години, с висше образование, работеща, въпреки това, по примера на по-горе описаните случаи, не е официално обвързана. (Вж Приложение № 3, с. 1 и 2.)

Случаят в Семейство 4 е по-различен, настъпила е промяна – Респондент 4, на 33 години, вече е с две деца, съпруг не се споменава. Прави впечатление, че единствено тук отговарящият е разбрал въпрос № 2 по различен начин, а именно: „Променен ли е броят на членовете на вашето семейство днес и как? Някои от вас вероятно имат ново?”, отговорът е „Да: две деца и аз”.

На някои места анкетата не е достатъчно ясна и конкретна, но в това е предимството й – по-важно е да се проследи как самите запитани разбират въпросите. Ясно е, че този от Интервю 4 вече е напълно самостоятелна личност и за семейство възприема себе си и децата, които е създал. От отговорите на Респондент 1 личи колебание в определяне броя на членовете на неговото семейство, и към кое семейство да се причисли самият той.

Стана ясно обаче, че всички споменати единици, които в началото на прехода са били деца, днес са самостоятелни домакинства.

Малко по-различно е положението в Семейство 5, което тогава е било тричленно – майка с две дъщери. Вероятно за тях настъпилите изменения в политическата система след 1989 г. са били с двойно по-голяма тежест. Тогава децата са били на 13- и 18-годишна възраст, а майката на 43. Веднага възниква въпросът дали за тях е било от особено значение какво се случва „навън”, или е било по-важно да се справят с личните си предизвикателства. Аз лично предполагам, че за тях събитията са представлявали двойно по-голямо значение – не само в социален, обществен и морален план, но и в емоционален. Това става ясно от отговора на въпросите 13, 14. а., 18, 20. (Вж Приложение № 5.)

Най-положителното от всичко е изборът на всички членове от всички интервюирани семейства да останат в България!

Дали това се е случило поради невъзможност за излизане в чужбина, страх или личен избор, не се отбелязва. Факт е обаче, че трима заявяват без отклонение, че ще останат в България, като единият от тях е на 33, а другите двама засега нямат планове да емигрират, но не са категорични.

Наскоро в новинарска емисия бяха обявени проучвания, които сочат, че всяка година 70 000 българи напускат родината. Имайки предвид че обществената извадка от настоящото изследване се състои от 5 човека (понеже всеки от тях е отговорил индивидуално за това дали смята да остане в България) и двама от тях (на 55 и 63 години) са категорични, че възнамеряват да останат; и само един на 33 години е отговорил положително, то съм склонна да повярвам на новината.

Все пак смятам за положителен факта, че двама от анкетираните нямат роднини, които да живеят зад граница. Очаквах резултатите да бъдат по-фрапиращи, понеже въпросът не ограничава от гледна точка на статут, т.е. изисква да бъдат изредени роднини от цялата фамилия, а не от конкретното семейство.

Още повече, че в личния ми случай е трудно да изредя близки, които живеят в България. За по-голяма достоверност ще включа и себе си в допитването, като опитам да посоча роднините си, които живеят навън: двете сестри на майка ми, дъщерята на една от тях и съпругът й, сестрата на баща ми, съпругът и синът й, първата братовчедка на баща ми със съпруга и дъщеря си, както и брат ми, а наскоро замина и втората ми братовчедка. Вероятно съм пропуснала някого, но това не е толкова важно.

За всички е ясно какви процеси предизвика демокрацията, по-важно е да се помисли върху това как да бъдат ограничени (отрицателните от тях); И има ли надежда въобще.

Вероятно има, като се вземе предвид че всяко дете от анкетираните семейства е получило добро образование. Но с цената на какво? Това няма да стане ясно от наличната информация, отново изводите ще бъдат въпрос на предположения. Смятам, че в тях ще има голям процент на истинност, познавайки донякъде съдбите на конкретните семейства.

Нека да проследим възможностите за развитие, които подрастващите са получили през последните 20–25 години. Вярвам, всеки ще се съгласи, че демографският принцип е от особено значение. И тук не се придава никаква философска семантика на проблема, а на него се гледа чисто физически – откъде са тръгнали и докъде са стигнали.

В средата на 80-те години на XX в. Семейство 1 е живеело в с. Миланово, област София. Днес положението е различно, и въпреки че не е конкретизирано в отговора, имам информация, че Респондент 1 и Брат 1 днес живеят и работят в столицата. Предвид процеса на пренаселване на София, това не е особено изненадващо, още повече, че мястото, в което са израснали, е в същата област. Характерно за населените места в близост до най-големия град на България е обезлюдяването им и миграция на населението в посока София.

За възможността, която децата получават, е от особено значение състоянието на родителите – не само финансово, но и духовно (избягвам да спомена думата „интелектуално”, защото тя съвсем не означава „образованост” и самото образование не гарантира способност за справяне с житейските условия).

Мнението ми относно влиянието на финансовото състояние трудно може да бъде разколебано. Неведнъж опитът ми е доказвал, че децата на по-заможни родители получават много по-големи възможности за усъвършенстване – в сферата на обучението, изкуството, спорта и т.н. Лично аз съм получавала повече пространство за развитие, отколкото приятелките ми, чиито родители разполагат с по-малко. И съответно – съм имала по-малки възможности за избор от тези, които разполагаха с повече.

Няма спор обаче, че ако не е налично съзнание за важността и смисъла на едно или друго нещо – от страна и на децата и на родителите, тогава и състоянието на арабските шейхове ще е безсмислено.

Последното твърдение доказва и историята на Респондент 1. Дете на родители с основно и средно образование. В средата на 80-те години на XX в. майката е работила в местното ТКЗС, бащата в МТС, а братът е бил ученик. За сравнение, общо двамата възрастни месечно са взимали 300–400 лв. заплата, също толкова са получавали Семейство 2, които са висшисти. Това е обяснимо поради факта, че навремето трудът, който са извършвали Родители 1, по закон е определян с втора степен на професионална квалификация.

Не смятам обаче, че това е аномалия на комунистическото общество, защото днес постоянно сме свидетели как образованите млади хора получават двойно по-малко трудово възнаграждение от един строителен работник или сервитьорка. Без да омаловажавам способностите на последните двама, понеже съм напълно убедена, че срамна работа няма, често си поставям въпроса „Дали съм дала 17 години от живота си напразно? Ценно време, което продължавам да използвам за образование, а по-голямата част от живота си прекарвам между 4 стени, един монитор или една хартия с букви!”

Да се надяваме, че  пред Респондент 1 не стои тази дилема, защото виждаме, че той е получил висше образование. (Вж Приложение № 1, с. 1.) Вижда се още, че имущественото състояние на респондента не се е променило по никакъв начин – каквото е било преди 20 години, такова е и сега. А общият месечен доход на родителите му, които вече са пенсионери, е 330 лв. Знаем, че ТКЗС-тата отдавна не съществуват, затова е логично да се запитаме как се е справяло Семейство 1 през този времеви период. Отговорът на въпрос № 15 дава обяснение – през 1991 г. родителите са били съкратени, а майката е преживяла същото още два пъти след това. По думите на самия отговарящ: „Трудно!”

По-различен начин е представен периодът в Интервю 2. В средата на 80-те години на XX в. семейството е живяло в областен град, далеч от столицата – Ямбол. Днес респондентът (32 г.) живее в София, също като родителите си е получил висше образование. Както бе посочено по-горе, общият месечен доход преди е бил приблизително 400 лв., днес обаче е различен – около 3000 лв. Тук получавам опровержение на скептицизма си относно образованието, смятам, че, именно, то оказва влияние в образуването на сума 10 пъти по-голяма от тази на Семейство 1. И отново образованието е причината за това Родители 2 все още да са трудоспособни, за разлика от Родители 1, понеже възрастово не се различават. Още повече, че Майка 1 е по-млада от Майка 2.

В този случай интересното е, че във времето след 10-ти ноември Баща 2 е работил 7 години в чужбина. Освен това в средата на 80-те години на XX в. заниманието на Респондент 2 (тогава 9–10 год.) е било да „играе с LEGO”. Явно е имал добри условия да избере подходящи амбиции за развитието си, имайки предвид тогава с каква успеваемост децата са се сдобивали с играчки, на чиито опаковки пише с латински букви! И това не е само прищевки и маловажна част от израстването на Респондент 2, а доста значителна. По неговите думи, все още се занимава с LEGO, но този път шегата е подплатена със самочувствието на човек, постигнал детската си мечта – да стане архитект.

Друг е въпросът (и тук отново ще се прокраднат онези песимистични изводи) в какво състояние е строителният бизнес днес – в условията на световна икономическа криза. Още повече, че България все още (по думите на икономистите) не е навлязла в пиковия етап на сътресението. Вероятно затова отговорът на Респондент 2 на запитването дали смята да остане да живее в страната, е „фифти фифти”.

Никой от членовете на Семейство 3 не е променял местоживеенето си. Единият от съпрузите – от женски пол е с висше образование, в случая той съвпада с респондента, а другият е със средно специално. И двамата са запазили характера на работата си, като разликата е единствено в институциите, за които я извършват – днес те са частни фирми. Разлика в месечния доход има – в миналото той е бил общо около 500–600 лв., а днес е близо 2000 лв. Не е малка, но като се има предвид скока на цените и огромното оскъпяване на жизнения статус, е направо незначителна.

В случая няма да разглеждаме инфлацията, която на няколко пъти постави българското семейство на ръба между нормалното съществуване и мизерията. Мога само да приведа още един личен пример, когато в края на 1996 г. инфлационният балон така набъбна, че общият доход на родителите ми не можеше да покрие транспортните разходи за придвижването ми до училището, което посещавах, в град в съседство на местоживеенето ми.

Дъщерята от Семейство 3 все пак е получила висше образование. В имущественото им състояние обаче няма съществена разлика, като респондентът допълва, че удобствата от битов характер не са от съществено значение за семейството им. Вероятно това е правилната посока на мислене, но рядко човешкото същество е способно да се абстрахира от материалните неудобства. Затова ежедневно ставаме свидетели на разпадане на семейства, в които не липсата на любов е причината, а липсата на разбирателство. Смея да твърдя, че в този аспект „разбирателство” е синоним на „справяне с битовите проблеми”.

За логиката на посоката на мислене на Семейство 3 свидетелства коментарът „Радваме се на настъпилите политически промени.”

Респондент 4 е живял в град Видин в средата на 80-те години на XX в. Днес живее и се грижи за двете си деца в град София. Родителите му и самият респондент са с висше образование. Навремето семейството е работило в градската спортна база, като общият им доход на месец е бил от порядъка на 400 лв., а днес е 700 лв.

Имущественото състояние не се е променило особено. В отговорите на 90% от запитаните тук се забелязва съвпадение. Единствено Семейство 2 бележи разлика – в средата на 80-те години на XX в. е разполагало с апартамент на изплащане, с което вече са приключили и са взели кредит за още едно жилище. Освен това са придобили планинска вила. Звучи съвсем в западен стил.

Подобно на Семейство 3, Семейство 5 не е променило местоживеенето си в град София. Всички членове са с висше образование – в това число и двете дъщери. Похвално за Респондент 5, в случая майката, която самостоятелно е отглеждала децата си по време на промените с месечен доход от 300 лв. Разлика във финансовото състояние в сравнение с останалите интервюирани няма. Все пак на всички е известна комунистическата идеология за равенство, затова образованието и местоживеенето сякаш тогава не са били от съществено значение. Сигурна съм обаче в друго – както и сега, така и тогава едни са били по-равни от други. В представеното изследване няма пример за такива, поради факта, че личното ми обкръжение е съставено от средностатистически българи (ако има такова определение, могат да бъдат описани така). Днес месечният доход на Семейство 5 е с 1000 лв. повече, трябва да се има предвид обаче, че Респондент 5 е вече със статус работещ пенсионер. Освен това едната от двете дъщери е останала да живее с майка си. Отново наблюдаваме константност в имуществен план.

Каква оценка си поставят интервюираните?

Единствено Респондент 1 се е задълбочил в отговорите от втората половина на въпросника, които позволяват повече мисъл и уклончивост в отговорите. Многозначително е обяснението на въпрос 13: „Предполага се, че днес удобствата от битов характер са по-достъпни. Какво ви носи това? Чувстват ли се членовете на семейството ви удовлетворени?” Всички останали са били лаконични: „По-скоро да”; „Това не е от съществено значение за нашето семейство”; „Да”; Респондент 5 е бил по-краен в изказването си: „За моето семейство не са по-достъпни. Животът ни е доста труден. Не, не се чувстваме удовлетворени.”

Респондент 1 е направил дълго обяснение, което носи философски смисли и опит за избягване на конкретизиране. Това води до съмнение в удовлетвореността от битовите придобивки на семейството му. Като накрая споделя, че родителите му получават твърде малко пенсионно възнаграждение за 40-годишния си трудов стаж. Ясно се вижда, че единствено Респондент 4 категорично заявява положителен отговор на 13-ти въпрос. Останалите се опитват да обяснят положението, без да се оплакват.

Някои от въпросите имаха за цел да провокират, да накарат отговарящия да си даде ясна сметка какви са били целите му някога, изпълнил ли ги е и какви се те сега. Затова ги попитах за детската им мечта, както може да се очаква, реакцията беше непринудена, като дори един от интервюираните се обади по телефона, за да съобщи, че това, което ще напише, е твърде смешно. Защо да е смешно едно малко момиченце да иска да стане циркова актриса?

По-важен е обаче следващият въпрос, който целенасочено е зададен нелогично: „Радвате ли се, че не станахте такива, за каквито си мечтаехте като малки?” Смисълът не е в това, че не вярвам, че е възможно детските мечти да станат реалност, а в това отговарящите да получат удовлетворение. Едни от това, че всъщност са станали, такива, каквито са искали – Респондент 2 и 5, а другите от това, че всъщност не са; и на всичкото отгоре никой не ги обвинява и не им се присмива, а напротив. Единствено Респондент 1 отново е направил опит да обясни защо са се стекли по един или друг начин обстоятелствата.

 

Заключителни думи

Смятам, че получих много задоволителни отговори на най-важните си въпроси. И те не се отнасят до общото благосъстояние на семействата или политическите им пристрастия. С промените от 1989 г. всяко от тях се е справило „както може” – някои се радват на промените, други са преживели трудно; трети са по-лаконични. Както и предполагах, всички, които са имали право по онова време да упражнят вота си при формирането на новото правителство, са го направили. Настоящата година се оказа една от граничните за страната ни – наложи се българското общество за пореден път да вземе съдбоносно решение. И както в повечето случаи, сега отново го направи емоционално. Само едно от семействата от моята представителна извадка не е гласувало на последните избори за Европарламент и Парламент на Р България.

Важното е, че единствено един човек е заявил, че не е доволен от това, че е роден в България. Същият този, който е гласувал на изборите за ВНС през 1990 и през 2009 г., той е човекът, който казва, че не чувства мотивация да гласува на следващите избори.

Въпреки всичко, никой от запитаните не обвинява произхода си за собственото си състояние. Абсолютно всички са доволни от това в какво семейство са родени.

Чувството за коренна принадлежност е дълбоко застъпена в психологията на българина, затова и не съм имала съмнения по този въпрос.

В по-голямата част от изследването си съм отдала преимущество върху разглеждане на съдбите на децата от семействата. Надявам се, че няма да бъде възприето като предразсъдък. Смятам, че младите хора са тези, които притежават способност и качества да променят страната си към добро.

Подчертавам „качества”, а не „образование”, защото продължавам да твърдя, че то е свързано с много обстоятелства. Често се дразня на трудноподвижните възрастни хора в градския транспорт, но в такива случаи веднага си представям, че това може да бъде моята баба. Същата, която е учила до „четвърто отделение” и решаваше и обясняваше условните задачи по математика на брат ми. Същата, която е била цял живот бригадир в ТКЗС, и която повечето работници не обичали, защото не позволявала да се краде производството. Пак същата, която е работила 16 години след пенсионна възраст, защото й обещали по-високо възнаграждение, и когато настъпили промените след 10-ти ноември, демократите анатемосали. Не конкретно нея, а пенсията й!

Младите обаче са на първо място, те трябва да направят така, че възрастните хора да получат спокойни старини, а децата им да имат добри училища. И не са толкова лоши тези деца, които постоянно обвиняваме, че живеят пред компютъра. Тези хора, като Респондент 2, който е сбъднал мечтата си да стане архитект, нека помислят. Защото когато преди няколко месеца в квартала построиха спортна площадка – снабдена с мрежово ограждение, баскетболни кошове, футболни врати и маса за тенис, съоръжението не се изпразни цяло лято.

София, 2009

 

 

ПРИЛОЖЕНИЯ

 

Приложение № 1

Здравейте,
В настоящото интервю ще ви бъдат зададени въпроси от лично естество. Целта не е да злоупотребя с вашата „история”, а да получа информация, която ще послужи в научна разработка. Подбудите ми са чисто социологически, затова ще се радвам и ще бъда благодарна, ако откликнете на молбата ми. Трябва да добия сведения за това как се е променил социалният ви статус в периода от средата на 80-те години на XX в. досега. Смятам, че резултатите ще бъдат интересни и за вас, защото рядко човек си дава сметка колко се променя животът му и самият той.
Ето и въпросите:

1. От колко човека беше съставено вашето семейство в средата на 80-те години на XX в.? Моля изредете ги по статус, напр. „майка ми”, „баща ми” и т.н.:

Четирима – майка ми, баща ми, брат ми и аз

2. Променен ли е броят на членовете на вашето семейство днес и как? Някои от вас вероятно са направили ново?...

Вече сме петчленна фамилия – брат ми живее със своята приятелка

3. На каква възраст сте вие и всички, които споменахте по-горе?

Майка – 59 г.; Баща – 64 г.; Брат – 32 г.; Приятелка – 23 г.; Аз – 25 г.

4. В кое населено място живеехте вие и вашето семейство в средата на 80-те години на XX в.?

Село Миланово, община Своге, област София

5. Различен ли е отговорът на въпрос № 4 днес?

За мен и моя брат – да.

6. Какво образование имате? А останалите членове на вашето семейство?

Аз – висше; Брат – средно; Приятелка – студент; Майка – основно; Баща – средно

7. Какво беше вашето образование в средата на 80-те години на XX в.? А това на останалите членове на вашето семейство?

На родителите ми същото; аз съм била бебе; брат ми в основно училище

8. С какво се занимавахте в средата на 80-те години на XX в.? А останалите членове на вашето семейство?

Майка ми работи в местното ТКЗС; Баща ми в МТС; брат ми - ученик

9. С какво се занимавате днес вие и останалите членове на семейството ви?

Родителите ми са пенсионери, брат ми и аз работим.

10. Спомняте ли си общия месечен доход на семейството ви в средата на 80-те години на XX в.?

300–400 лв.

11. Какъв е общият месечен доход днес на семейството ви? 

Сборът на пенсиите на родителите ми е около 330 лв. Заплатите на останалите членове на фамилията не са константна величина, тъй като упражняваме свободни професии.

12. Каква е разликата в имущественото ви състояние от средата на 80-те години на XX в. и днес?

В моето няма никаква разлика, ако под „имущественото състояние” се има предвид недвижимо и движимо имущество като жилище, автомобил и пр.

13. Предполага се, че днес удобствата от битов характер са по-достъпни. Какво ви носи това? Членовете на семейството ви чувстват ли се удовлетворени? А щастливи ли са?

Свободен достъп до повече информация чрез компютрите и Интернет, бърза връзка с роднини и приятели чрез мобилните технологии. Освен позитиви обаче „луксовете” на нашето време носят и много негативи – дезинформация, сравнително отчуждаване на хората (телефонният разговор заменя комуникацията очи в очи), някои здравословни проблеми и нови финансови разходи, които обаче включваме в графата „необходими” – кабелна телевизия, Интернет, месечни такси за различни услуги и пр.
Удобствата носят някакво удовлетворение, но те удовлетворяват нововъзникнали нужди, които са плод на новото време. Родителите ми не са били нещастни по време на социализма заради това, че са гледали само две телевизионни програми, защото те не са имали нужда от повече. Днес имат цифрова телевизия. Преди всички сме живяли под един покрив и комуникацията е била непосредствена, но днес не е така и затова се налага употребата на телефон – родителите ми имат Джи Ес Ем, които обаче ползват като стационарен. Те не са доволни от за пенсиите, които получават, защото смятат че това е недостойно заплащане за техния около 40-годишен стаж (трудът, който са извършвали, е втора категория)

14. Как смятате – родени ли сте под щастлива звезда?
 а. Доволни ли сте, че сте родени в България?

Не знам какво е да си роден в друга държава, а представите ми за живота в чужбина са от екскурзии, нечии разкази или прочетена литература. Смятам, че не е важно къде си роден (като географско местоположение), а дали ти е даден шанс, т.е. какви физически дадености имаш от природата и какви социални и материални дадености имаш от твоето семейство

 б. Доволни ли сте, че сте родени в семейството, в което всъщност сте родени?

Да

15. Направете оценка за това как вашето семейство се е справило с настъпилите политически промени след 1989 г.

Трудно! Родителите ми бяха съкратени през 1991 г. (майка ми още два пъти след това), а им се налагаше да отглеждат две учещи деца

16. Какви искахте да станете, като пораснете?

Човек, който прави къщи.

17. Радвате ли се, че не станахте такива, за каквито си мечтаехте като малки?

Завърших строително училище, така че донякъде сбъднах детското си желание. Доволна съм, че не работя в строителството, макар че то все още представлява интерес за мен.

18. Гласували ли са на избори членовете на вашето семейство (тези, които са имали право) в началото на 90-те години?

Да – родителите ми.

19. Гласуваха ли на последните избори за Евродепутати и Парламент?

Не.

20. Имат ли мотивация да гласуват на следващи избори?

Не.

21. Колко членове на вашата фамилия живеят в чужбина? Къде и откога? Изредете ги по статус, напр. „леля”, „чичо”:

Нямам роднини, живеещи в чужбина.

22. Ако все още живеете в България, какви са намеренията ви за бъдещето? Ще останете ли тук?

Засега не е стоял пред мен въпросът да напускам страната. Смятам да остана (сигурно е само за обозримото бъдеще).

Благодаря не тези, които бяха откровени, а и на тези, което не бяха чак толкова. Оценявам, че сте отделили време, за да помогнете за осъществяването на скромния ми проект. Желая на всички успех и се надявам след като сте отговорили и на последния ми въпрос, да сте останали доволни от резултата!

----------------

 

 Приложение № 2

Здравейте,
В настоящото интервю ще ви бъдат зададени въпроси от лично естество. Целта не е да злоупотребя с вашата „история”, а да получа информация, която ще послужи в научна разработка. Подбудите ми са чисто социологически, затова ще се радвам и ще бъда благодарна, ако откликнете на молбата ми. Трябва да добия сведения за това как се е променил социалният ви статус в периода от средата на 80-те години на XX в. досега. Смятам, че резултатите ще бъдат интересни и за вас, защото рядко човек си дава сметка колко се променя животът му и самият той.
Ето и въпросите:

1. От колко човека беше съставено вашето семейство в средата на 80-те години на XX в.? Моля изредете ги по статус, напр. „съпруга ми”, „дъщеря ми” и т.н.:

Баща майка и Аз

2. Променен ли е броят на членовете на вашето семейство днес и как? Някои от вас вероятно имат ново?...

Не

3. На каква възраст сте вие и всички, които споменахте по-горе?

61 и аз съм на 32

4. В кое населено място живеехте вие и вашето семейство средата на 80-те години на XX в.?

Ямбол

5. Различен ли е отговорът на въпрос № 4 днес?

Те все още са в Ямбол. Аз съм в София.

6. Какво образование имате? А останалите членове на вашето семейство?

Цялото семейство е с висше.

7. Какво беше вашето образование в средата на 80-те години на XX в.? А това на останалите членове на вашето семейство?

Висше, а аз тогава тръгвах на училище през 1984 бях първокласник.

8. С какво се занимавахте в средата на 80-те години на XX в.? А останалите членове на вашето семейство?

Те работеха аз си играех с LEGO

9. С какво се занимавате днес вие и останалите членове на семейството ви?

Те работят, все още. Аз продължавам да си играя с LEGO и междувременно работя

10. Спомняте ли си общия месечен доход на семейството ви в средата на 80-те години на XX в.?

Около 400 лв за цялото семейство

11. Какъв е общият месечен доход днес на семейството ви? 

Около 3000

12. Каква е разликата в имущественото ви състояние от средата на 80-те години на XX в. и днес?

Тогава имахме апартамент на изплащане.
Сега е изплатен, изплащаме друг и имаме вила в планината.

13. Предполага се, че днес удобствата от битов характер са по-достъпни. Какво ви носи това? Чувстват ли се членовете на семейството ви удовлетворени?

По скоро ДА

14. Как смятате – родени ли сте под щастлива звезда?

 а. Доволни ли сте, че сте родени в България?

Да

 б. Доволни ли сте, че сте родени в семейството, в което всъщност сте родени?

Да

15. Направете оценка за това как вашето семейство се е справило с настъпилите политически промени след 1989 г.

Баща ми работи 7 години в чужбина, затова сътресенията при нас бяха относително малки, но социалният фактор остава баща ми беше  далеч от семейството

16. Какви искахте да станете, като пораснете?

Архитект

17. Радвате ли се, че не станахте такива, за каквито си мечтаехте като малки?

Ама аз станах архитект....... странен въпрос   

18. Гласували ли са на избори членовете на вашето семейство (тези, които са имали право) в началото на 90-те години?

Да

19. Гласуваха ли на последните избори за Евродепутати и Парламент?

да

20. Имат ли мотивация да гласуват на следващи избори?

да

21. Колко членове на вашата фамилия живеят в чужбина? Къде и откога? Изредете ги по статус, напр. „леля”, „чичо”:

Нямам

22. Ако все още живеете в България, какви са намеренията ви за бъдещето? Ще останете ли тук?

Зависи (фифти фифти)

Благодаря не тези, които бяха откровени, а и на тези, което не бях чак толкова. Оценявам, че сте отделили време, за да помогнете за осъществяването на скромния ми проект. Желая на всички успех и се надявам след като сте отговорили и на последния ми въпрос, да сте останали доволни от резултата!

---------------------------------

 

 Приложение № 3

Здравейте,
В настоящото интервю ще ви бъдат зададени въпроси от лично естество. Целта не е да злоупотребя с вашата „история”, а да получа информация, която ще послужи в научна разработка. Подбудите ми са чисто социологически, затова ще се радвам и ще бъда благодарна, ако откликнете на молбата ми. Трябва да добия сведения за това как се е променил социалният ви статус в периода от средата на 80-те години на XX в. досега. Смятам, че резултатите ще бъдат интересни и за вас, защото рядко човек си дава сметка колко се променя животът му и самият той.
Ето и въпросите:

1. От колко човека беше съставено вашето семейство в средата на 80-те години на XX в.? Моля изредете ги по статус, напр. „съпруга ми”, „дъщеря ми” и т.н.:

3–ма - съпруга ми, дъщеря ми и аз

2. Променен ли е броят на членовете на вашето семейство днес и как? Някои от вас вероятно имат ново?...

Не

3. На каква възраст сте вие и всички, които споменахте по-горе?

Съпруга ми на 55 год. дъщеря ми на 24 год., аз на 55 год.

4. В кое населено място живеехте вие и вашето семейство средата на 80-те години на XX в.?

София

5. Различен ли е отговорът на въпрос № 4 днес?

Не

6. Какво образование имате? А останалите членове на вашето семейство?

Съпруга ми – средно специално
Дъщеря ми – висше
Аз - висше

 
7. Какво беше вашето образование в средата на 80-те години на XX в.? А това на останалите членове на вашето семейство?

Аз – висше
Съпруга ми – средно специално

8. С какво се занимавахте в средата на 80-те години на XX в.? А останалите членове на вашето семейство?

Работехме същия вид работа, която работим и  в момента, но в държавни институти

9. С какво се занимавате днес вие и останалите членове на семейството ви?

Работим в частни фирми

10. Спомняте ли си общия месечен доход на семейството ви в средата на 80-те години на XX в.?

Около 500 – 600 лв.

11. Какъв е общият месечен доход днес на семейството ви? 

Около 2000 лв.

12. Каква е разликата в имущественото ви състояние от средата на 80-те години на XX в. и днес?

Няма особена разлика

13. Предполага се, че днес удобствата от битов характер са по-достъпни. Какво ви носи това? Чувстват ли се членовете на семейството ви удовлетворени?

Това не е от съществено значение за нашето семейство

14. Как смятате – родени ли сте под щастлива звезда?
 а. Доволни ли сте, че сте родени в България?
Да

 б. Доволни ли сте, че сте родени в семейството, в което всъщност сте родени?
Да

15. Направете оценка за това как вашето семейство се е справило с настъпилите политически промени след 1989 г.

Радваме се на настъпилите политически промени

16. Какви искахте да станете, като пораснете?

Циркова артистка

17. Радвате ли се, че не станахте такива, за каквито си мечтаехте като малки?

Да

18. Гласували ли са на избори членовете на вашето семейство (тези, които са имали право) в началото на 90-те години?

Да

19. Гласуваха ли на последните избори за Евродепутати и Парламент?

Да

20. Имат ли мотивация да гласуват на следващи избори?

Да

21. Колко членове на вашата фамилия живеят в чужбина? Къде и откога? Изредете ги по статус, напр. „леля”, „чичо”:

3-ма – сестра ми, зет ми и племеницата ми

22. Ако все още живеете в България, какви са намеренията ви за бъдещето? Ще останете ли тук?

Ще остана да живея в България

Благодаря не тези, които бяха откровени, а и на тези, което не бях чак толкова. Оценявам, че сте отделили време, за да помогнете за осъществяването на скромния ми проект. Желая на всички успех и се надявам след като сте отговорили и на последния ми въпрос, да сте останали доволни от резултата!

............................

 Приложение № 4

Здравейте,
В настоящото интервю ще ви бъдат зададени въпроси от лично естество. Целта не е да злоупотребя с вашата „история”, а да получа информация, която ще послужи в научна разработка. Подбудите ми са чисто социологически, затова ще се радвам и ще бъда благодарна, ако откликнете на молбата ми. Трябва да добия сведения за това как се е променил социалният ви статус в периода от средата на 80-те години на XX в. досега. Смятам, че резултатите ще бъдат интересни и за вас, защото рядко човек си дава сметка колко се променя животът му и самият той.
Ето и въпросите:

1. От колко човека беше съставено вашето семейство в средата на 80-те години на XX в.? Моля изредете ги по статус, напр. „съпруга ми”, „дъщеря ми” и т.н.:

Майка ми, баща ми, брат ми и аз

2. Променен ли е броят на членовете на вашето семейство днес и как? Някои от вас вероятно имат ново?...

Да: две деца и аз

3. На каква възраст сте вие и всички, които споменахте по-горе?

13 г., 5 г., 33 г.

4. В кое населено място живеехте вие и вашето семейство средата на 80-те години на XX в.?

Гр. Видин

5. Различен ли е отговорът на въпрос № 4 днес?

Гр. София

6. Какво образование имате? А останалите членове на вашето семейство?

Аз - Висше, децата – предучилищна възраст и основно

 
7. Какво беше вашето образование в средата на 80-те години на XX в.? А това на останалите членове на вашето семейство?

Аз - средно, родителите ми - висше

8. С какво се занимавахте в средата на 80-те години на XX в.? А останалите членове на вашето семейство?

Спорт и английски език; родителите – спорт и работа в спортната област

9. С какво се занимавате днес вие и останалите членове на семейството ви?

Аз - търговска дейност, децата посещават училище и детска градина

10. Спомняте ли си общия месечен доход на семейството ви в средата на 80-те години на XX в.?

Около 400 лв./месечно

11. Какъв е общият месечен доход днес на семейството ви? 

700 лв./месечно

12. Каква е разликата в имущественото ви състояние от средата на 80-те години на XX в. и днес?

Не е подобрено особено.

13. Предполага се, че днес удобствата от битов характер са по-достъпни. Какво ви носи това? Чувстват ли се членовете на семейството ви удовлетворени?

да

14. Как смятате – родени ли сте под щастлива звезда?
 а. Доволни ли сте, че сте родени в България?

да

 б. Доволни ли сте, че сте родени в семейството, в което всъщност сте родени?

да

15. Направете оценка за това как вашето семейство се е справило с настъпилите политически промени след 1989 г.

добре

16. Какви искахте да станете, като пораснете?

актриса

17. Радвате ли се, че не станахте такива, за каквито си мечтаехте като малки?

да

18. Гласували ли са на избори членовете на вашето семейство (тези, които са имали право) в началото на 90-те години?

да

19. Гласуваха ли на последните избори за Евродепутати и Парламент?

да

20. Имат ли мотивация да гласуват на следващи избори?

да

21. Колко членове на вашата фамилия живеят в чужбина? Къде и откога? Изредете ги по статус, напр. „леля”, „чичо”:

Син – Испания, от 2 години

22. Ако все още живеете в България, какви са намеренията ви за бъдещето? Ще останете ли тук?

да

Благодаря не тези, които бяха откровени, а и на тези, което не бях чак толкова. Оценявам, че сте отделили време, за да помогнете за осъществяването на скромния ми проект. Желая на всички успех и се надявам след като сте отговорили и на последния ми въпрос, да сте останали доволни от резултата!

...............................

Приложение № 5

Здравейте,
В настоящото интервю ще ви бъдат зададени въпроси от лично естество. Целта не е да злоупотребя с вашата „история”, а да получа информация, която ще послужи в научна разработка. Подбудите ми са чисто социологически, затова ще се радвам и ще бъда благодарна, ако откликнете на молбата ми. Трябва да добия сведения за това как се е променил социалният ви статус в периода от средата на 80-те години на XX в. до сега. Смятам, че резултатите ще бъдат интересни и за вас, защото рядко човек си дава сметка колко се променя животът му и самият той.
Ето и въпросите:

1. От колко човека беше съставено вашето семейство в средата на 80-те години на XX в.? Моля изредете ги по статус, напр. „съпруга ми”, „дъщеря ми” и т.н.:

Тричленно семейство: аз и две дъщери

2. Променен ли е броят на членовете на вашето семейство днес и как? Някои от вас вероятно имат ново?...

Сега сме две: аз и малката ми дъщеря. Голямата ми дъщеря има вече ново семейство.

3. На каква възраст сте вие и всички, които споменахте по-горе?

1. 63

2. 38 

3. 33

4. В кое населено място живеехте вие и вашето семейство средата на 80-те години на XX в.?

В София.

5. Различен ли е отговорът на въпрос № 4 днес?

Не. Останахме в София.

6. Какво образование имате? А останалите членове на вашето семейство?

1. висше
2. висше
3. висше

 
7. Какво беше вашето образование в средата на 80-те години на XX в.? А това на останалите членове на вашето семейство?

1. висше
2. ученичка
3. ученичка

8. С какво се занимавахте в средата на 80-те години на XX в.? А останалите членове на вашето семейство?

1. Бях редактор в издателство.

9. С какво се занимавате днес вие и останалите членове на семейството ви?

1. работещ пенсионер;
2. финансист

10. Спомняте ли си общия месечен доход на семейството ви в средата на 80-те години на XX в.?

300 лева

11. Какъв е общият месечен доход днес на семейството ви? 

1300 лв.

12. Каква е разликата в имущественото ви състояние от средата на 80-те години на XX в. и днес?

Няма разлика, имущественото ни състояние не се е променило.

13. Предполага се, че днес удобствата от битов характер са по-достъпни. Какво ви носи това? Чувстват ли се членовете на семейството ви удовлетворени?

За моето семейство не са по-достъпни. Животът ни е доста труден. Не, не се чувстваме удовлетворени.

14. Как смятате – родени ли сте под щастлива звезда?
 а. Доволни ли сте, че сте родени в България?
Не, не сме доволни.

 б. Доволни ли сте, че сте родени в семейството, в което всъщност сте родени?
Да.

15. Направете оценка за това как вашето семейство се е справило с настъпилите политически промени след 1989 г.

Средна оценка в битов и в професионален план.

16. Какви искахте да станете, като пораснете?

Работата ми да е свързана с книги.

17. Радвате ли се, че не станахте такива, за каквито си мечтаехте като малки?

Би трябвало да се радвам, че мечтата ми се е сбъднала, но…

18. Гласували ли са на избори членовете на вашето семейство (тези, които са имали право) в началото на 90-те години?

Да.

19. Гласуваха ли на последните избори за Евродепутати и Парламент?

Да.

20. Имат ли мотивация да гласуват на следващи избори?

Не особено.

21. Колко членове на вашата фамилия живеят в чужбина? Къде и откога? Изредете ги по статус, напр. „леля”, „чичо”:

Племенница; от една година; в САЩ.

22. Ако все още живеете в България, какви са намеренията ви за бъдещето? Ще останете ли тук?

Ще остана. Намеренията ми са в ръцете на съдбата.

Благодаря не тези, които бяха откровени, а и на тези, което не бях чак толкова. Оценявам, че сте отделили време, за да помогнете за осъществяването на скромния ми проект. Желая на всички успех и се надявам след като сте отговорили и на последния ми въпрос, да сте останали доволни от резултата!

 

2009 г.