Единайсет години в ОМДА следяхме развитието на процесите в Косово. Коментари, съобщения и подборка от текстове сменят сцена след сцена в един заплетен сюжет, който на някого може днес да се струва, че е бил ясен и еднозначен още от самато начало.  Има моменти, в които интригата поема по неочаквани за днешния наблюдател пътища, съвременниците се заплитат в надежди и като на длан се вижда как човек може да се заблуди и как потокът на събитията всъщност спуска завеса за истинската си посока.

Ще посоча за пример срещата в Крит, след която направихме следното заключение:

"Като значим успех може да се оцени срещата Милошевич - Нано. И двамата се нуждаеха спешно от значим външен успех и го сътвориха. От срещата произтичат важни и обнадеждаващи изводи:

- нито една от великите сили не желае и няма да подкрепи раздухването на конфликт в Косово;

- нито една от балканските страни не желае конфликт в Косово и неговото разширяване;

- Албания ще решава косовския проблем съвместно със СРЮ (Социалистическа република Югославия)." (10.11.1997 г.)

Или  заключението от 16-22 март 1998 г. :

"Нито една от великите сили, НАТО и ЕС не предвиждат отделянето на Косово като самостоятелна и независима държава. "

И една година по-късно:

"Сърбия трябва да разбере, че Милошевич не е водачът, който тя заслужава в този момент. Днес той застрашава целостта на Югославия, а неговото упорство след няколко дни ще се превърне в общобалканска и световна заплаха."

Четенето на Досието е поука за ума. Всичко драматично се развива така - уж нищо, уж надежда, уж ще се оправи и накрая неизбежното - онова, което е трябвало да се види и което е могло (един Бог знае дали наистина е могло) да се избегне.