Ани Колева

 
        Яфа Казанджиева – първа братовчедка на моя дядо Рафаел Юда Калдерон

 Фамилна снимка с дата 17 август 1924 г., направена в Ямбол, по случай едновременната сватба между двете двойки от брат и сестра на семейства Бехар и Калдерон. От ляво на дясно, прави отзад: Бина Калдерон, младоженците Соломон Бехар и Лиза Калдерон, Юда Калдерон, Перла Калдерон, младоженъцът Нисим Калдерон. Седнали: Давид Калдерон, Ашер Калдерон, съпругата му Рашел Калдерон, Яко Калдерон и съпругата му Дона и младоженката Ана Бехар. Децата отпред са Нисим и Сабетай Калдерон.

Това, което разказвам, става през тридесетте и началото на четиридесетте години.

Втората световна война и въвеждането на противоеврейските закони в България разко изменят нещата по онова време. В екстремната обстановка улегналият бит, обичаите, дошли от далечни векове, изглеждащи непоклатими, започнаха да се сгромолясват. За Яфа Казанджиева това е времето, което оставя неизличими следи, както е с детството и юношеството на всеки човек. Тях носим цял живот, но едва на края му те изпъкват отново – ярки и осмислени.

Еврейската махала в Ямбол е била доста компактна: от градския център до Тунджа и на изток. Евреи не са живели отвъд реката, в кв. Каргона. Къщата на семейството на Яфа е била съвсем близко до синагогата. Старото еврейско училище се намираше в дъното на големия й двор. А новото, така си остана недостроено, когато го обърнаха на щаб на жандармерията.

Родителите на Яфа са кореняци – ямболци. Дядо Яко Калдерон беше сгърбен и дребничък старец, кротък и дълбоко религиозен. До напреднала възраст бил хамалин в складовете за зърнени храни. Майка й е последното му, осмо дете. Братята й вече работели, когато тя била ученичка. Това й помогнало да стане първия и единствен член на семейството с високо образование. Завършила Педагогическото училище и дори учителствала няколко години, след като се омъжила.

Дядо Аврам Бехар, майстор мандраджия се наемал на работа от Гергьовден до Димитровден на различни места из Родопите. Прибирал се вкъщи само за да прекара зимата. В годините, за които става дума, вече е бил разсилен в еврейската община и помагал в синагогата. Палавите пакостници, които тичали по стълбите и шумели на балкона, докато се е водело богослужението, опитвали масивния му бастун. Стотина мъже в строги дрехи, с шапки на главите, преметнали на раменете си кремави с ивици на края копринени шалове – талети. Те са се поклащали прави с молитвеници в ръце и тихо шепнели. Под светлия висок свод се носел звучният глас на младия хареби Моше. Яфа ходела в синагогата на големи празници, на сватби и общи тържества. Жените и момчетата под 13 години са били само слушатели. На конфирмацията казвали “компиляр минян”. Ще рече едва след това могат да броят момчето за минян – нещо като форум с определен минимален брой богомолци, при който може да се извърши службата. Десетилетия по-късно Яфа има преживяване, което й напомня за този балкон. Със съпруга й, по народност българин, и шестнадесетгодишния й син били в Прага и докато разглеждали стария град, попаднали на средновековна синагога. И то на тържествена служба. Тя накарала мъжете да си извадят своите носни кърпи и да ги поставят на главите си и да влязат в синагогата. Така правел дядо Яко, когато “кипата” му не била наблизо. А тя, чистата еврейка, останала на улицата, тъй като ниската стара сграда нямала балкон и поради тази причина нямало място за жени.

Сватбите се провеждали в събота. Дечурлигата заемали удобни за гледане места. Младоженците пристигали в изискан и украсен файтон. Тогава в целия град е имало само няколко автомобила. Венчалната церемония не продължавала дълго и започвало най-веселото. Шаферите хвърлят върху децата шепи ориз, ситни бонбони и стотинки – за късмет и берекет. Никое уважаващо себе си хлапе от близките къщи не е отсъствало. В това време, жените, скупчени наблизо, с опитно око преценявали и коментирали. Омъжването на женска челяд при евреите е било трудна задача. Чеизът е бил нещо разбираемо. Предварително са подготвяли необходими, а и не съвсем нужни, по-скоро изложбени, неща за бъдещия дом. Всяко момиче след 10-12-годишна възраст започвало да шие, да бродира, да плете. По чеиза се познавало колко е скопосна момата, пък и майка й. Но зестрата...оставяла понякога както стари моми, така и девойки, които били хубавици и къщовници. Тя принуждавала бедни девойки да се омъжват за вдовци и старци. Само големите зестри и наследства като магнит привличаха множество кандидати. Практикувал се е и удобният нулев вариант. В един ден се правели две сватби, брат и сестра се задомявали за брат и сестра. В този случай брачните двойки не са били такива по между си, а братовчедите ставали братя по кръв. И най-важното се осъществявало, никой не дължал зестра.

С братовчедите в градската градина (Ямбол, 6 юни 1937 г.) От ляво на дясно: Жак Калдерон, Клара Калдерон, Лили Бехар (от Пловдив), Яфа и Давид Калдерон.

В центъра на Ямбол се издигала сградата, за която с възторг говорели пътешествениците из Османската империя. Блестящо извършената преди 20 години реставрация, разкрила цялата хубост на средновековния градеж. Безистенът се е превърнал в луксозен базар в сутерените и до външните му стени. Но старите ямболци помнели чаршията съвсем друга. Площад “Освобождение” не е бил така широк. В средата му се намирал безистенът, тогава градски хали. До всичките му страни са били построени магазини, кантори, банки, сладкарници, кафенета и пр., които от южната страна били двуетажни. Те почти закривали старинната постройка. От среща, където започва улица “Търговска”, имало още един ред магазини и дори рибарница, пред която се е пекло скумрия на скара. На изток се намирала пощата с часовниковата кула, клиниката на доктор Помашки, кебапчийницата на Казачетата. Всичко това е разчистено. С халите са били свързани ярки спомени от детството на Яфа. В семейството й само дядо Аврам е купувал месо. Тя много е обичала да ходи с него. По стените на месарницата имало огромни ченгели, на които висели овце, телета, разрязани на половина, огромни говежди бутове и прочие. Те с дядо й влизали при касапина, при когото нямало свинско, а се продавало само “кашерно” месо. На нея винаги й е било интересно по какво то се отличавало от останалото. Обяснили й, че животното е било заклано от “шохет” (професионален коляч, който има положен изпит пред рабанута) по определен ритуален начин. Затова е имало специален печат, освен знака на ветеринаря, че животното не е било болно. Птиците се купували на пазара живи. Пак в двора на синагогата, зад лека преграда имало циментирана стена с улей за изтичане на кръвта и течаща вода за измиването й. Там малката Яфа и дядо й са ги носели на шохета, за да ги заколи.

Законите на кашрута са се спазвали традиционно от всички евреи, не само от религиозните, като нещо, което се е разбирало само по себе си. Ползването на отделни съдове за сирене “де кезо” и за месо “де карне” (на еспаньол) се възприемало като практично и разумно. Готварското изкуство е било специфично – сефарадско (сефарад- евреи живеели на Иберийския полуостров, в България евреи, говорещи еспаньол-а), с много зеленчуци и главно “папеяда” – на тих огън. Яденето дълго къкрело на мангал или на конфорка върху жар от дървени въглеща. В петък домакините готвели и за Шабат, когато трапезата била по-богата от ежедневната.

Евреи в трудови групи при канала на р. Азмака край с. Воденичено, Ямболско.( 1943 г.)

За около 250 еврейски семейства е било осигурено снабдяване с всички ритуални традиционни храни. На Песах са си купували “Маца” – безсолни и безквасни питки, които да напомнят за преминаването на евреите през пустинята след бягството им от Египет през Червено море. Познатите по-късно фабрични кутии с хрущящи тънки квадрати са били нещо ново. За Пурим всеки можел да си набави мавлач – яркочервена бонбонена маса във формата на сърца и кръгове, а за децата захарни фигурки. Произвеждала ги фабриката на братя Бенун, която се намирала в дълбок двор, близо до домът на Яфа. Чак на улицата се е носел ароматът от горещото лепкаво тесто.

Яфа винаги била впечатлена от чистенето преди Песах. Всички долапи и шкафове се изпразвали и измивали, и постилали с чиста хартия или плат. Съображението било да не остане никъде нито една троха хляб. Всички съдове се почиствали основно, бакърените се калайдисвали. За тях са минавали от двор на двор циганите калайджии. Емайлираните съдове се натопявали един по един в разтвор от сода каустик и се плакнели изобилно. Основно се сапунисвало всяко стъкло и порцелан, изпирали са се пердета, покривки, възглавници, черги. Варосвали са се стените. Така преди празника цялата къща, даже и да е била малка и със скромна уредба, светвала и блесвала.

Непретенциозният бит на обикновените хора се украсявал със сладкиши за всеки празник. За берит, годеж, сватба и за особено тържествени случаи се е приготвяло масапан (бонбони от сварен, белен и смлян бадем). Тишпищи (сиропиран сладкиш без яйца (Тишпищи син гуевос) се правел за Рош А Шана (Нова Година). За Песах – бурмоликос (дн. бурекас – пирожки, банички). Гостите се черпели с чинийка сладко, варено според сезона на плодовете – от череши до дюли, а също и с лъжичка бяло сладко в чаша студена вода. Алкохол се поднасяло рядко и то в символични количества. Например на “йорсайд” – помен, традиционно се сипва по чашка мастика, разредена до млечно бял цвят, и се поднася с твърдо сварени яйца, наръсени със сол и черен пипер. Яйцата се варяли продължително във вода с люспи от лук, след това се запичали във фурна. На цвят ставали тъмнокремави, чак кафеникави.

Жилаво нещо бил битовият фолклор. С времето много от приказките загубвали конкретния си смисъл, но героите им оставали като нарицателни имена. Джоха казвали на някои, който си врял носа в чужди работи и който накрая все нещо забърквал. Джоха бил неизменен герой в еврейските анекдоти, разказвали евреи на Яфа. Друг прочут персонаж бил “ла болиса сапатата” – госпожицата с подпетените пантофи. За нея се редели доста двусмислени куплети. Дядо Аврам учел мъжа на Яфа, младия му зет, да ги пее, а той, като не разбирал думите – лесно ги повтарял артистично за ужас на майка й и за огромно удоволствие на дядо й. Всяко уважаващо себе си селище имало своя луд. Имала го и Ямболската еврейска махала, това бил Лишах – кокалест, приведен напред, бавен, сякаш с неопределена възраст. През войната той изчезнал.

Доста неща в Ямбол се наричали еврейски, например еврейската баня. Всъщност еврейската баня си била общоградска. Къпалнята била просторна, с “курни” – квадратни корита, които се пълнели с топла вода, и каменни пейки край тях. Само два дни в седмицата банята била мъжка. След къпане хората дълго почивали и водели оживени разговори. Имало и еврейски банки “Геула” и “Мизрах”. Това били кооперативни влогонабирателни дружества. Те били известни с това, че са влагали част от печалбите си в благотворителни и общественополезни инициативи. Банка Мизрах дала пари за купуване на самолет за зараждащата се българска авиация, обзавеждане на игрището на градското спортно дружество “Георги Дражев”.

Бащата на Яфа работел като търговски пътник във фирмата на Морду Юлзари – магазин за всевъзможни промишлени стоки и домашни потреби. В просторен апартамент над магазина живеело семейството на собственика. Този магазин е бил истински универмаг, но не там била основната дейност на фирмата. Търговията на едро била главното. Баща й ходел в София да освобождава от митницата стъклария и порцелан, прибори от алпака, химикали, подови настилки, даже и ловно оръжие. Той получавал добра заплата, поне двойно повече от държавните общински чиновници, но за сметка на това Яфа и семейството й са го виждали вкъщи два, най-много три дни в седмицата. Животът му минавал по влакове, автобуси и неуютни хотели. Той подготвял отчета за пътуването – фактури, полици.

В Ямболския исторически музей се пази книга от еврейската община. Вероятно книгата е била започната в средата на 20-те години.

 През 1945 г, току-що омъжена, Яфа преживява погребението на девера си. Тя не могла да разбере защо свекърва й, майка на покойния, съпругата му и още няколко близки роднини, цял ден и до късно вечерта варели жито, месели питки, готвили. Докато бате, каквото обръщение имали към него, още лежал в ковчега, отрупан с цветя. След погребението, освен че раздавали за “бог да прости”, яли и пили на гроба и у тях надошли много роднини и съседи. Седнали да ядат курбана, да пият вино, като отливали на земята за умрелите. Яфа била шокирана и едва тогава разбрала, в сравнение с това, което знаела от вкъщи, колко разумен бил траурът в еврейските обичаи. Мъжете не се бръснат, в къщата не се готвело и не се миели съдове, съседи и близки се изреждали да носят храна в свои съдове и прибори, които връщаха и за измиване в домовете си. При стриктно спазване на този обичай, дори не се е сядало на маса, ядяло се е на пода, седнали на възглавници. Който идвал да изкаже съболезнования, черпел и шетал. На опечалените им стига мъката. По-късно седемте дни на траур станали три, но обичайният принцип се запазва. Едва на помена, след един месец, семейството поръчва молитва в синагогата и кани близки вкъщи.

През есента на 39-та година Яфа влиза в гимназия, когато започва войната. Изведнъж цялото изобилие от стоки изчезнало и по-късно хората са си я спомняли като последната година на благоденствие. Само преживелите предишната война преценили какво става. Докато се усетят хората, всичко около тях се променило до неузнаваемост. Появява се черният пазар, а с него се появило и понятието черноборсаджия. Започнала натуралната размяна. Гражданите разнасяли по селата вещи, за да получели някакви хранителни продукти. Тогава научили немската дума “ерзац”, прибавяха я пред кафе, масло, вълна.

През декември 1940 г. народното събрание гласувало първите противоеврейски закони. Забранено било упражняването на повечето професии, еврейските имущества, от големи до дребни, били обложени с непосилни данъци, било ограничено правото на придвижване и въведен вечерен час. По-късно станало задължително и носенето на жълти звезди. Да си евреин станало вина, която носиш, защото си роден такъв, независимо от личните ти качества, независимо, че до вчера са те считали за почитан и уважаван гражданин. В началото младежите реагирали малко напук, станали по-дръзки. Щом нямали право да ходят по улиците след  21 ч, в събота вечер се събирали в някоя квартира и оставали в нея до неделя. Цяла нощ пели, рецитирали стихове, разказвали анекдоти и танцували. Това правела и Яфа. На сутринта си купували малко милинки и отивали да довършат празника в градската градина. През същата тази зима десетки еврейски младежи и девойки влезли в нелегалния РМС (Работнически младежки съюз).

През февруари 1941 г. Яфа била изключена от училище заради заловен позив против гоненията на евреите. Той бил подписан от окръжния комитет на РМС. През март дошли немците и Ямбол станал база на танковата армия на Гудериан. През април фашистките войски прегазили тогавашна Югославия и Гърция. През юни нахлуха в Съветския съюз, положението започнало да става сериозно. Вместо демонстрация на дързост се налагала конспирация и незабелижимо упорита работа сред хората. Младежите от еврейската махала не останали назад от останалите. В няколко процеса през 42-ра и 43–та са били осъдени ремсисти–евреи. Седем момчета и една девойка отишли при партизаните, трима от тях загинали, двама - в отряда и единият - на фронта през 1944 г. Още през 1943 г. били организирани т.нар. черни роти, отделно за евреи и отделно за други неблагонадеждни граждани. От пролет до късна есен всички работоспособни евреи в Ямбол копаели отводнителен канал край с. Воденичане. Въртели кирки и бутали колички, от малки момчета до натежели от години и болести възрастни мъже. Тридесет и един ямболски евреи или целите семейства на преминалите в нелегалност били въдворени на лагер в Кайлъка край Плевен.

Хората не се предавали, въпреки че били напълно разорени и заплашени да бъдат изпратени в лагерите на смъртта. Вече е било известно какво означава това пътуване по Дунава и до Полша. На 1 февруари 1943 г. щабът на армията, от “съображения за сигурност”, поискал от правителството да се забрани на евреите да живеят по черноморското крайбрежие, българо-турската граница, в Казанлък, Сопот, Ямбол, Стара Загора. На 9 март в Пловдив, Ямбол, Дупница и Кюстендил са арестувани евреи, за да попълнят числото на депортираните от новите земи на Велика България. Те не се считали за български граждани. Споразумението с великия съюзник трябваше да се спазва, а не достигали няколко хиляди души. Но започна такава мощна кампания в защита на българските евреи, че плановете останаха неосъществени. През 1943 г. бил разработен план за изселването на евреите от Бургас и Ямбол, който останал неосъществен. На 356 ямболски семейства и 1193 души са били изпратени съобщения да бъдат готови за преселване до 17 юли същата година. Специална комисия била натоварена да приема по опис цялото имущество на заминаващите. Забранено им било да продават собствени вещи над 10 000 лв.

Яфа често е слушала българите да твърдят: “Вие евреите се поддържате!” Казвали са го и тези, които са живеели в еврейската махала, и тези, които не са запознати с подробностите на еврейския начин на живот. Можеш да го чуеш и в наши дни. Отговорът е един и доста ясен. Традицията се е зародила и утвърдила в дълги векове, породена от нужда, от стремеж за оцеляване. Без организация за взаимопомощ, без сплотяващи общността обичаи, еврейският народ не би се опазил през хилядолетното изгнание. Не би осъществил мечтата си за Обетованата зема. Тя е живяла в поговорките, в празничните пожелания, прошепвали са я в молитвите си. И нищо чудно, че народ, толкова свързан с културата на хората, които са го приютявали – от Испани до Русия, и в Африка и в други континенти – е съхранил своята самобитност и своята идентичност.