Галин Дурев

Разказ за един обикновен човек

В този разказ става дума за един българин, за един обикновен човек. Неговото име е Найден Мичев Найденов.
 
Той е роден на 16 октомври 1915 година в намиращото се в Розовата долина подбалканско село Кърнаре. Още от малък  заминава в съседното село Столетово. Там помага на баща си Мичо, който е инвалид от Балканската война  от 1912 година и работи  в местната розоварна, собственост на богата пловдивска фамилия.
 
Найден живее заедно с родителите си и двете си сестри в пристройка в двора на розоварната. При тежък инцидент Найден едва не загива, след като излизащият под налягане облак пара попада точно в него.         

Виждайки, че по родния край няма поминък, той заминава през 1930 година в село Бели Осъм (Троянско), за да учи занаят – грънчарство. Там отсяда в къщата на местно семейство и става чирак на собственика.
 
Бързо се учи и след като придобива необходимите знания, се завръща по родните места през 1933 година.
 
Прибирайки се обаче, вместо да започне да практикува, се налага да се върне отново в розоварната като пазач, замествайки болния си баща. Работата му там не продължава дълго.

 
През 1934 година се жени. Заедно със съпругата си Нона се местят в Кърнаре, където  изгражда като пристройка на къщата грънчарска работилница и фурна за изпичане на изделията. Така се започва занаятчийската му практика, която дълги години осигурява прехрана на неговото семейство.
 
Дните стават еднообразни – през седмицата от сутрин до вечер в работилницата, а през пазарните дни продукцията се разнася с каруца и се продава. Отделя се време и за селскостопанска работа, която е била съществена за осигуряването на храната. За тази цeл са отглеждани няколко впрегатни животни – волове и коне. В този ритъм на живот минават и следващите 10 години. През тях Найден и съпругата му изживяват няколко трагедии, след като за броени години умират три от техните новородени деца. Въпреки всичко семейството се увеличава, след като през 1941 година се ражда първата му дъщеря, а през 1943 година втората.
 
През всичките тези години върху живота му не оказват влияние промените в страната, настъпили след 1934 година. Средата му на живот, а именно архаичните селски отношения и порядки го „капсулова” за външните влияния.
 
Не така обаче стоят нещата при следващата голяма социална промяна след 9 септември 1944 година, поради простата причина че тази промяна е насочена именно към тази (неговата ) среда.
 
В края на 1944 година Найден заминава за фронтoвата линия в състава на Първа българска армия и взема участие в сраженията при река Драва.           

След като се завръща по родните места, в страната вече са стартирали революционните обществени промени. Именно тези промени оказват значително влияние в следващите години от живота му.
 
Още с началото на селскостопанската реформа той е от първите, включили се в новосъздаденото ТКЗС, където става бригадир. В селото се започва работа по изграждане на стопанските съоръжения и обработка на земеделската земя.
 
Тази негова дейност продължава до 1957 година, когато се налага да изпрати децата си да учат в града. За своя труд  Найден и съпругата му не получават пари и поради тази прична той напуска ТКЗС и заради това впоследствие е изключен от партията.
 
През следващите няколко години животът му минава в Балкана. За да осигури финансови средства за образованието на дъщерите си, първоначално сваля дърва, но впоследствие се връща към стария си занаят – грънчарството.
 
Това положение продължава до началото на 60-те години, когато съпругата му бива назначена на работа в местното училище. Тогава  се връща в ТКЗС отново като бригадир.
 
През 1975 година отново трябва да го напусне, но поради пенсионирането си.
 
Немотията не му позволява обаче да изживее спокойно старините си и няколко месеца след като излиза в пенсия, започва работа като пазач в строящия се в Кърнаре филиал на  „ВМЗ” Сопот. Там той работи до 1990 година.

Настъпилите след 1989 година промени не оказват практически никакво значение върху живота на Найден. Те преминават покрай него незабележимо може би поради напредналата възраст или пък поради силната вяра в невъзможността за рухването на бившия строй. Така или иначе последвалото рухване на целия социалистически блок не променя идейните му нагласи. С тях той и умира на 8 март 1994 година.