Път: : Съдби : К

Кольо Янков

Боян Г. Фичоров

 

Животоописание

 


Кольо Йорданов Янков -  роден на 30.01.1932 година в село Царева Ливада, Габровско. Родители - Йордан Янков Пенев, по професия майстор-строител, майка Дена Колева Пенева – домакиня. Кольо има брат Янко, който е с три години по–голям, женен 5 пъти, понастоящем живеещ в Пловдив.

Детските си години прекарва в родното си село, където завършва начално и основно образование с много добър успех. 1944 до 1949 учи в реална гимназия “Максим Райкович” в гр. Дряново с успех 5,40.

След 1946 г. е принуден да се присъедини в младежките организации ЕМОС (Единен младежки общоученически съюз) и ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз). Принуден е от новото управление, но въпреки несъгласието ходи на сбирките в областта. След завършване на гимназия, същото лято го включват задължително в младежка трудова бригада. Целта  й е била прокопаване път през гората между мина “Лев” и с. Кръстец. За 50-те дни там губи около 8 килограма телесна маса и се връща със заболяване, което се обажда, както той ми каза, и до днес.

След това подава документи да учи висше - география в Софийски университет, но му е отказано. Омбашиите от Габрово пишат върху документите му, че “баща - член на БЗНС” и въпреки хубавата му диплома не му позволяват да следва висше, заради това, че баща му е заемал длъжността касиер на БЗНС в Габровско. Кольо обаче не се отказва от стремежа си за по-хубаво образование.

Отказват му и курс на счетоводител във Велико Търново. На първия учебен ден по време на първия урок влиза директорът и му казва, че има лош атестат от горе и няма да следва курса. Разочарован, че отново му отказват достъп до образование, пък било то и някакъв 100-часов курс, се прибира в родното си място.

Записва вечерен курс в град Габрово, 6 месеца, и взима диплом за счетоводител. Работи две години в “Трудово-производствена кооперация СИЛА” 1950–1951 г. края.

1952 - задължителна военна служба в редовете на ВВС. Началното обучение в период от три месеца става в Телиш – Луковитско. Нощни учения през вечер и в голяма част от другите вечери караул запълват обучението му край село Койнаре. След това е разпределен в батальон за охрана. Лоши атестати го застигат и там, както му казва и ротният командир. Изкарва по-нисшата форма на обучение за 1,5 години в Павликени. Прехвърлят го в авиационен склад, пазещ гориво за военната авиация край Ловеч. Уволнява се след 3 години служба, от 2 май 1952 до 14 май 1955 г.

Постъпва пак в СИЛА и изкарва 1 година в счетоводството им. След организиран опит за смяна на директора той и още хора, работещи там, са изгонени.

Постъпва в читалището на Царева Ливада като секретар. Получава работата толкова лесно заради музикалните му умения. Свири на акордеон и бас–берде в тамбурашки оркестър. Активни художествени и музикални дейности с изяви по цялата Област Габрово. Остава там до началото на 1958 г.

През 1961 г. взима учителски сертификат след две години в институт за учители в Ловеч с мн. добър, специалности български, руски, история и пеене. Там се запознава и с бъдещата си съпруга Бонка Димитрова Джурова. Като 10 дни след дипломирането на десети юли сключва граждански брак с нея в Плевен пред тесен кръг от познати, поканени за свидетели. Интересни няколко месеца едва не ги разделят преди завършването. Те поотделно водят ученически бригади в далечни точки на страната. Той пише писма на Бонка и тя на него също, но отговарящият за учебната станция, където се намира Бонка, имал чувства към нея и криел писмата. Накрая на лагера обаче той й признава за чувствата си и с доста мърморене, след като тя го отрязва, дава писмата от Кольо, предназначени за нея. След като всичко е зад гърба им,  от института ги изпращат в Толбухински окръг, сегашна Добричка област. Почва да преподава в климатично училище гр. Върбица. Заплатите са били малки, около 100 лева, но понеже училището е на пълен пансион и стол, спестяват голяма част от парите. 

След изкарана година там се прибира с жена си в Царева Ливада през 1962, като селцето тогава наброява 1300 души. С парите, които спестяват от работата в климатичното училище, прави ремонт на бащината му къща. Постъпват с жена му в помощното училище “Иван Петрович Павлов”. Същата година жена му излиза в майчинство. Ражда им се дъщеря, кръстена Даниела, на 13 октомври 1962 г. Работи 30 години там. Първо като възпитател от 1962 г. до 1972 г. Завършва курс по дефектология към “ЦИУУ София” 1966 г. Ражда му се втора дъщеря, Мариана на 29 март 1970 г. От 1972 до 1982 г. е заместник-директор, като също преподава музика и български език. От 1982 до 1992 го назначават като учител по български език и пеене. Пенсионира се на първи март 1992 г. Последните години го кара спокойно. Наближава, както той казва, “официално 50 години женско робство” или по-точно златната му сватба. За здраве поддържа 2 парцела по 500 квадратни метра, засети  със зеленчуци и овошки. Двете му деца, споменати по-горе, са омъжени с по две деца – момче и момиче.

Първата му внучка Милица се ражда 1986 година в Софийска болница, понастоящем следва магистратура в УНСС, специалност финанси, дъщеря на Даниела. През 1989 г. първи внук Боян, понастоящем трети курс политология в ПУ Пловдив, син на Даниела. През 1992 г. - втора внучка, кръстена Валерия, кандидат-студент,  дъщеря на Мариана. През 2000 г. - втори внук Кристиян, завършил четвърти клас, син на Мариана. С усмивка, след като минахме и темата за внуците, ми казва, че вече очаква и правнуци.