Гергана Боева

Един живот, една съдба

Йордан Христев Василев е моят  прадядо по майчина линия. Неговият живот е тема на моята публикация  поради много причини. Той е бил един невероятен човек, изключително  трудолюбив и честен. Починал е  много години, преди да се родя, затова всичко, което ще напиша за него, е спомени и разкази на дъщеря му Антоанета и снаха му Божанка.

Йордан Христев Василев е роден на 22 септември 1904 година в село  Драгийци, община Елена, Търновско. Баща му Христо Василев и майка му  Никула Василева се занимават със земеделие и полска работа. Отглеждали  са много животни. Йордан има двама братя и две сестри – Христо, Васил,  Мария и Пена. Родителите му са били много бедни, но въпреки това  успяват да дадат основно образование на всичките си деца. Всички заедно  са участвали в отглеждането на продукцията и в отглеждането на  животните. Тежката  работа и липсата на пари принуждават всяко едно от децата им само да  тръгне по своя път и само да изкарва своята прехрана. Брат му Христо е  работил в Търново, а Васил се е занимавал с разносна търговия, продавал е  сладолед с количка. На 14-годишна възраст Йордан и баща му заминават за Румъния  да търсят работа. Постъпват да работят в градините на българския  консул в Букурещ. Там той се е занимавал с обработването и отглеждането  на селскостопанска продукция. Част от продукцията са продавали на  пазара в града. Консулът и жена му – Петър и Антоанета, са имали изключително голямо доверие на  Йордан, но и той е бил честен и трудолюбив човек. По–късно на работа при консула постъпва Мария Иларионова Сорока, която е от село  Ларжанка, Молдова. Тя е била младо и красиво момиче, много работливо и  добро. Постъпила е като селскостопански работник, но добрите и  готварски умения карат консула да я назначи като готвачка на работниците. Между Мария и Йордан се заражда любов и привързаност. Когато той е  на 30-годишна възраст, а тя на 25 години, през 1934 година сключват брак. Петър и Антоанета са техни кумове.

През 1935 година се ражда първото им дете – дъщеря им Антоанета, която е кръстена на жената на консула. В Букурещ живеят и работят още 3 години.

През 1938 година Йордан се завръща сам в България и се прибира в  Драгийци. Там продава своя дял от земите си на своите братя. С парите  от земите и спечеленото от работата в Букурещ той купува 14 декара земя  и къща в град Пловдив. Човекът, от когото я купува, заминава за Америка – затова и след това този човек ми е известен под името Христо Американеца. Същата година Йордан заминава отново за Румъния, но този път не за да  работи, а да прибере жена си и дъщеря си. По това време Мария е била  бременна с второто им дете – Иван, който се ражда през 1939 година. Когато пътуват за България, влакът им е бил бомбардиран, тогава избухва Втората световна война. За щастие те не са пострадали и успешно успяват да се приберат в Пловдив. По-късно след 1941 той е бил повикан като запас във войната. От този  период нямам много сведения. След края на войната Йордан се завръща в  Пловдив.

Йордан е бил изключително честен и добър човек, помагал е на хората. Когато братовчед му пристига също в Пловдив, той му продава 7 декара от земята си. Йордан и жена му продължават да се занимават със земеделие в Пловдив. Когато се въвежда системата на ТКЗС-тата,  хората са принудени да участват в тях. Те са принудени да отдадът част  от имуществото си на държавата. От частен поминък се преминава към  държавно коопериране и собственост. Йордан дава 2 вола, каруца,  агнета, кози, 7 декара земя, които стават държавна собственост. Така, принуден от обстоятелствата, той ···постъпва· да работи в ТКЗС "Райчо Кирков" през 1949 година. След показаните му умения в областта на земеделието става звеновод на 25 души, занимава се с парниците и отглеждането на  разсади. Като добър звеновод е бил награждаван няколко пъти. Става  член на Български земеделски народен съюз.

На едно от изложенията в Пловдивския панаир Йордан участва с  продукцията на ТКЗС „Райчо Кирков” Пловдив.  След своето пенсиониране той продължава да се занимава със земеделие.  Моята баба ми разказа как целият двор е бил с парници, в  които е отглеждал своите разсади. Много хора са идвали да го търсят,  за да си закупят разсад или за да получат помощ от него. Йордан е  отглеждал предимно домати и магданоз, които продава на „Събота пазар” в град Пловдив. Той е бил един от най-известните зеленчукопроизводители по онова време.

Йордан е бил много добър баща и съпруг. В семейството му винаги са се  спазвали всички български традиции. Липсата на пари не пречи на  домашния уют и благоденствие . Дъщеря му Антоанета завършва учителски курсове и става начална учителка. Синът му Иван завършва средно образование и става заварчик. Отглежда двете си деца, оженва ги. Радва се на своите внуци, от които  един носи неговото име. Той има щастлив, скромен и честен живот.  Изпълнен с много труд и перипетии. Получавал е много малко пари, но  въпреки това получава много любов от страна на своите близки. Животът  на Йордан е низ от перипетии и лутания на чужди и далечни места, за да  успее да постигне така нареченото семейно щастие и да намери своя дом.

На 9 май 1977 година Йордан Христев Василев умира и завинаги напуска своите близки.