Един живот - една история
Александр Карафизи
Искам да се опитам да опиша живота на една забележителна личност, живота на Иван Иванов Бодлев. Той е изминал един дълъг и тежек път през Втората световна война и следвоенния период. Преживял е социализма и приел неговото разваляне, и до сега е щастлив баща и дядо в голямото семейство Бодлеви.
Иван Бодлев със съпругата си.
Иван Иванов Бодлев е роден 22 юни 1941 г. в началото на Великата отечествена война.
Роден е в обикновено работническо семейство на бригадир и готвачка в с. Твърдица, Република Молдова. Селото е българско и е основано преди 185 г. при изселването на нашите прадеди от България. Родителите на Иван са работили в селския колхоз "В. И. Ленин". Баща му е бил началник на бригадата по отглеждане на плодове, а майка му е била готвачка в детската градина. Родителите са му били много уважавани в селото. Иван Бодлев почнал да учи в среднообразователното училище и го завършил през 1955 г.
По време на обучението си младият Иван е минавал курсове в 10 клас по техника и механизация, взимайки пример от баща си. Както и другите от това комунистическо поколение, той вярвал и знаел, че трудът е основата на човешката личност и пролетарското общество. През 1960 г. Иван Бодлев влиза в казармата. Службата му минава в Съветския Военноморски Флот.
След казармата, през 1964, Иван Бодлев се връща в родното си село и започва работата си в колхоза, където работиха родителите му, като заместник-началник на плодовата бригада, вървейки по стъпките на баща си. Младият Иван наследил от баща си умението за компетентност и ръководство, и което е много важно - чувство за отговорност.
След няколко време, Иван се запознава с бъдещата си съпруга Прасковья, за която се жени през 1966 г. По това време тя работи като шивачка.
След кратко време (1967 г.) им се ражда син, който го наричат също Иван, семействато им младо и още доста не е укрепнало. Той разбира, че трябва да се заеме с извънреден труд, за да може да прехрани семейството си. Той решава да продължи обучението си, за да получи по-високоплатена длъжност.
1970 г., отдясно е Иван Бодлев
През 1971 г. Иван влиза в задочна форма на обучение в Селскохозяйствения техникум в гр. Светлый, но въпреки това след една година в семейството им се ражда дъщеря, наречена Мария.
Младото семейство Бодлеви
През 1974 Иван Бодлев успешно завършва обучението си и получава професионална квалификация. От техникума той излиза пълен с амбиции и желание за професионален растеж в комунистическото общество. В същата година той става началник на плодовата бригада и започва своето ръководене.
По това време се започва икономическият растеж на колхоза. Започва се надпревара по производството с другите подобни организации. Той прави опити за обединяването на земите за по-голяма ефективност и скоро става член от ръководния екип на колхоза. Участва в селекционните програми за въвеждането на нови сортове ябълки и др. плодове. През следващите години Иван Иванов Бодлев е бил награден с няколко медали за труд и служба в името на общественото благо. Той е награден със сребърен медал на ВДНХ 3 пъти: първия сребърен медал той получи през 1980 г., втория през 1983г ., а третия през 1986 г.
Иван Бодлев показва перфектни резултати в работата си и скоро е награден с още два най-известни медала в СССР: сребърен медал „Ветеран Труда”, и „Трудовая Слава”.
Иван Иванов Бодлев е водил активен обществен живот, бил е ярък пример за следващите поколения. За своите заслуги пред общестото той не искал нещо материално, стигаше му само признание и уважение. През 1984 г. Народният съд избра Иван Бодлев за областен народен заседател в районния съд. Както знаем, тогава народният съд е бил страшен кошмар за тези, които претъпкваха закона и обществения ред.
Бил избран за народен депутат в Съвета на Компартията на район Чадыр - Лунга, и е останал на тази длъжност още 6 мандата (1 мандат -1 година).
През 1987 г. Иван Иванов Бодлев прекъсва кариерата си и става зам.-началник на зърнохранилището в родното си село. Работи там до 2005 г. и през същата година се пенсионира. Сега той още е пълен с жизнени сили и изпълнява домашен физически труд. Имах късмет да се запозная с такъв човек като него, не е известен в държавен мащаб, а е обикновен човек с ярко минало. Такива личности през комунизма е имало много, но сегашното време предпочита да мълчи за тях. Защо? Това е вече следваща дискусия!